В момента чета ... 75

  • 43 544
  • 764
# 150
Райна, жалко, че не си усетила дълбокия психологизъм в "Силата на кучето". Толкова детайлен, фин, дълбок и трагичен е този роман...
За мен Томас Савидж вдигна толкова високо летвата, че се съмнявам дали изобщо ще прочета нещо друго през годината на това ниво, а за по-добро да не говорим ...
Наистина сме много различни читателите Hug
Виж целия пост
# 151
Аз гледах филма, не се сдържах преди да прочета книгата. Разочаровах се, беше ми скучен и безсмислен.
Виж целия пост
# 152
Никакъв дълбок психологизъм не усетих, ясно ми беше кой какъв е и как ще завърши книгата много преди края. А самата история мога да я разкажа с 5 изречения без да пропусна нито един важен момент.
Виж целия пост
# 153
Аз прочетох хвалебствията в темата за филмите, предполагам че ще спечели и някой Оскар, но нито ми се гледа, нито ми се чете - нищо в този сюжет не ме интересува.
Виж целия пост
# 154
Всеки има определени предпочитания, нормално е. На мен “Аномалията” на Льо Телие ми хареса, и не ми хареса, напр. (заради песимизма на автора). Вдъхновен е (донякъде) от Калвино и неговият “Ако пътник в зимна нощ”, който си признавам че много повече ми допадна.
Сега много ми харесва Антъни Доер, “Облакът Кукуландия”, тази година зачетох и Олга Токарчук, допада ми и нейната особена изказност, а Бакман с “Всяка сутрин пътят….” се превърна в едно от най-харесваните от мен тази година произведения. Въпреки, че беше доста брутална, харесах и “Вох”, предполагам че повече заради Фексеус, а Ларшон промени изцяло очакванията ми за трилъри и вдигна много летвата. Още не е минало и първото тримесечие, а в литературен план годината за мен започна изключително богато.
Виж целия пост
# 155
Невидимият живот на Ади Лару… хм Simple Smile)
За първи път ми попада нещо написано от В.Е.Шуаб и съм приятно изненадана от стила й на писане и как с лекота те вмъква в историята, която в случая е доста монотонна и еднообразна, но лично аз я четох с удоволствие. Има какво да се желае, развитието беше ясно още след първите годишнини на Ади и Люк, а като изключа антагониста, нито един от персонажите не ми допадна. Това е и поредната YA книга, в която срещам би/хомосексуални, не съм хомофоб или нещо подобно, но ми се струва включено по задължение. 3/5*
Виж целия пост
# 156
Започнах "Малвил" на Робер Мерл няколко дни преди началото на войната. На фона на събитията и заплахата от ядрена война, се оказа доста любопитно и полезно четиво, като изключим това, че ме потисна още повече.
Снощи я завърших и започнах "Театър" на Съмърсет Моъм.
Виж целия пост
# 157
Oт "Театър" имам много хубави спомени , но да не казвам преди колко години съм я чела. Някои от темата навярно не са били родени. Иначе приключих "Цирцея" и благодаря на момичето, което я препоръча.  Много ми допадна , ще потърся и другата книга на Милър . "Цирцея" ме вдъхнови да си изчета книгите на Стивън Фрай , които са по Старогръцките митове и Омирови легенди. Съпругът ми, който вече почти не чете , а е минал на подкастове , се оказа, че е слушал Фрай и е много добър комик. Ако е вложил и хумор в препрочита ,ще съм много доволна.
Виж целия пост
# 158
Ananas, на мен като заглавие ми звучи също познато и имам спомен да съм чела книга с такова име преди половината от годините на които съм, но още не смея да твърдя категорично, че е същото. Но аз обичам Моъм. Пък и толкова време е минало, че съм я забравила. Ще видим дали ще си спомня нещо от сюжета. междувременно.
Виж целия пост
# 159
Снощи я завърших и започнах "Театър" на Съмърсет Моъм.
Еех, "Театър"! Много я бях харесала преди ....много години. Сега пак съм я наредила да чака.
Чета "Хавра" на Зарахи Карабашлиев. Върви едно лежерно....Тъй ли ще я караме?
Виж целия пост
# 160
Невидимият живот на Ади Лару… хм Simple Smile)
За първи път ми попада нещо написано от В.Е.Шуаб и съм приятно изненадана от стила й на писане и как с лекота те вмъква в историята, която в случая е доста монотонна и еднообразна, но лично аз я четох с удоволствие. Има какво да се желае, развитието беше ясно още след първите годишнини на Ади и Люк, а като изключа антагониста, нито един от персонажите не ми допадна. Това е и поредната YA книга, в която срещам би/хомосексуални, не съм хомофоб или нещо подобно, но ми се струва включено по задължение. 3/5*
Спроред Виктория Шуаб тази й книга (за разлика от май всички останали нейни) е за възрастни, не е YA. Аз се опитах да чета поредицата Четирите цвята на магията (преди да прочета Ади Лару) - първата я прочетох, беше ок (подчертавам - ок, не е нещо особено), втората беше значително по-зле и реших да не се мъча с нея. Ади Лару е много по-добре като стил.
Няма да чета Злодей, защото не съм във възторг от авторката.

За вдъхновените от гръцката митология книги - Сиела издават Хиляда кораба - https://www.ciela.com/hilyada-koraba.html
Знам си, че няма да ми хареса (не си падам по странната феминистка пропаганда, която е типична за много съвременни американски авторки). Може да й хвърля едно око, ако се появи в Рулит.

Много са интересни така наречените писателки, като копират цели сюжети, но твърдят, че вкарват нова и революционна гледна точка...
Стивън Фрай се определя като митограф - т.е. човек, който изследва митовете. Той не интерпретира нищо - просто преразказва в своя стил, като включва информация от различни източници. Понякога накрая на главите пише собственото си мнение (не го прикрива като някаква истина или нова и революционна идея, това е просто неговото мнение). Той е класи над тези претенциозни кокошки.
Виж целия пост
# 161
Снощи я завърших и започнах "Театър" на Съмърсет Моъм.
Еех, "Театър"! Много я бях харесала преди ....много години. Сега пак съм я наредила да чака.
Чета "Хавра" на Зарахи Карабашлиев. Върви едно лежерно....Тъй ли ще я караме?
Оо, два пъти съм я започвала таз ми ти "Хавра". И в крайна сметка реших, че мога да живея и без да съм я чела.
Но на мен не ми вървеше лежерно, а трудно Simple Smile
Виж целия пост
# 162
Завърших Дивото цвете, страхотна книга, много силна.Нарежда се като една от любимите ми.Продължавам с Нежна песен, дойде й редът.
Виж целия пост
# 163
Снощи я завърших и започнах "Театър" на Съмърсет Моъм.
Еех, "Театър"! Много я бях харесала преди ....много години. Сега пак съм я наредила да чака.
Чета "Хавра" на Зарахи Карабашлиев. Върви едно лежерно....Тъй ли ще я караме?
Оо, два пъти съм я започвала таз ми ти "Хавра". И в крайна сметка реших, че мога да живея и без да съм я чела.
Но на мен не ми вървеше лежерно, а трудно Simple Smile
Действието върви лежерно. А бе... едвам върви. Чета вечер, докато книгата ме удари два пъти по главата. Тежка е. А на следващата вечер се връщам да попрочета нещо, случило се между двата удара. И се оказва, че нищо не се е случило. В книгата .
Виж целия пост
# 164
" Цирцея" не ми звучеше феминистки, даже напротив.  Нейният свят е суров и трудно се оцелява без мъж дори като нимфа , а и тя се  влюбва само в простосмъртни мъже. Има си всички женски недостатъци и слабости.- ревност, отмъстителност, хитрост.  Хубаво е разказана историята ѝ - на нелюбимо дете на слънцето , което е пренебрегвано от своите и не съвсем прието и от хората. Има препратки и метафори към напълно човешки трепети и емоции - на несподелената любов , изневярата, сенчестата страна на майчинството - загубата на спокойствие след появата на детето и трудността да го пуснеш да отлети.
   Иначе и на мен отдавна ми е омръзнало от политкоректна литература. Със страх посягам към новите книги. Като видя , че  героите са  новите герои на нашето време, се отказвам от четене. Всъщност "Силата на кучето" затова не я поставих в списъка. Някога четях тези теми с интерес като бяха слабо застъпени. Но преднамереността сега не ми е по вкуса.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия