Синдром на раздразненото дебело черво тема 2

Ън, изследвала ли сте вит. Д, приемате ли от него?
[/qu
Мислите ли че дефицита на витамин Д , играе роля за стомашните неразположения?

Мислите ли че дефицита на витамин Д , играе роля за стомашните неразположения?

Здравейте. Някой имал ли е подобен проблем - ежедневен дискомфорт вляво, на нивото на пъпа, но точно отстрани на тялото, където се хващаш за талията? Сякаш изведнъж преди година и нещо започнах да си усещам лявата страна там, а дясната си я приемам за даденост,  не ме дразни. Не е болка, а нещо като подуване, тежест, като лежа странично или ако се сгъна на йога се усеща все едно нещо ми подпира, все едно се прегъва кожа или някаква тъкан вътре, понякога и като разстегнат мускул е усещането.. оф много е странно.. Ходила съм 2 пъти на гастро,  не видя нищо на ехограф освен газове и каза, че може нещо да се дразни нерв от черво.. Ходих и на нефролог и ортопед, никой не видя проблем. Много е странно и неприятно, не ме боли, не е драма ама всеки ден го усещам и не мога съвсем спокойно да лежа..  Имам лесно разстройващ се стомах, една лекарка ми каза преди време, че вероятно имам синдром на раздразненото черво, но нищо в детайли. Дали може да е от такава.диагноза такъв постоянен дискомфорт и защо само от едната страна? Благодаря!

А полип да не би да е, щом е на едно и също място усещането. Колоноскопия правили ли сте скоро?
[/quote не , иригография - удължен колон , от много прием на очистително,  птоза на лявата част ...

На мен лично не ми повлия положително в тази насока. Даже от няколко месеца насам стомашни-чревните ми симптоми се усилиха.
Но разбира се, е важно Витамин D да не е в дефицит.

Ами, оправи го Витамин D. Не с оглед на стомаха и червата, защото, както казах, може да не помогне за това, но този елемент е много важен за целия организъм.
Той трябва да се приема целогодишно, а докато дефицитът не се оправи, е необходимо да бъдат вземани много големи дози - между 5 и 10 000 IU на ден. Ти не знам по колко си пила.
А причините за депресията и тревожността може да са десетки.

Гърненце, визирам вит. Д за Ън, т.к тя е с автоимунни на храносмилателната система. Отделно вит. Д влияе на червата по безброй насоки и доказано предпазва от карцином на дебелото черво. Иначе всеки с автоимунно заболявание трябва да има и поддържа нива около 80-100ng/ml (200-250nmol/l) целогодишно.

Ти беше с Хашимото, нали? Отправям ти едно предизвикателство: вдигни си "Д" на 100ng/ml и след 6 или 12 месеца си изследвай антителата на ЩЖ, след което сподели.

lbl, дневният харч на вит. Д в организма за по-основните (но не всички) физиологични нужди е между 4-5хил единици. Тоест, дори да не сте дефицит, около 5,000 'отиват' дневно. С 1000iU сте за никъде, ако добавим и други нюанси като килограми, години, заболявания, генни полиморфизми и прочие.

Прочетете темите за вит. Д във форума, там са дискутирани дози и схеми за запълване на дефицит.

Синдромът на раздразнено черво(Irritable Bowel Syndrome – IBS) е хронично функционално чревно заболяване. Тоест нарушена е функцията на червото, без да има органично увреждане. Други негови наименования са: спастичен колит, нервен стомах, срдч.

Съществуват три типа на СРДЧ:
1) IBS-D - доминираща диария
2) IBS-C - доминиращ запек
3) IBS-A - алтерниращ IBS между диария и запек.

Диагностицира се чрез изключване на реални възпалителни процеси и увреждане на червата:
1) ПКК+ Желязо + CRP + СУЕ (ESR) - гледат се левкоцити(WBC), c-реактивен протеин и утаяване на еритроцити за възпаление. Хемоглобин и ниски нива на желяза за анемия с неизвестен произход.
2) Калпротектин / лактоферин - това са взаимно-заместващи се маркери. Това са най-добрите маркери за разграничаване между СРДЧ и реално заболяване на червата.
3) КТ или рентгеново изследване с бариева каша.
4) Колоноскопия - все още златен стандарт за оглеждане на дебелото черво.

линк към старата тема:
https://www.bg-mamma.com/?topic=743404.msg44428460#msg44428460

Да се запиша и аз в новата тема 🤗
Бях писала преди време ако ме помните 😀
За болки/опъване отдясно от пъпа и по ниско долу пак в дясно.Ето от 4-5 дни пак съм така и вече ми писна да се тревожа.Усещането е все едно имам нещо там.Мога да го определя всякаш имам някакъв балон , който ми подпира/мърда.Странното е, че го усещам при движение/вървене, все едно нещо се тресе, мърда вътре...ниско долу в дясно го чувствам или малко по нагоре до кокала отпред на нивото на паласките- не знам как се нарича 😀.Някоя имала ли ги е тези усещания при вървене/сядане/ставане?Също и като трябва да се напъна повече като ходя до тоалетна го усещам силно и се подпирам/настикам там за да намаля усещането при напъването...
И друг въпрос имам.Ако си направя скенер на корем и таз ще се види ли ако имам някоя херния/тумор/апендисит?Ако е в червата ? Не знам всъщност дали е възможно да имам  херния там или някъде до него 🤔
Много се тревожа и депресирам вече...
Кажете дали сте имали такива усещания ?
[/quote

Здравейте! Да се включа и аз по темата, която дълго търсех с надежда да намеря сходни на моите симптоми. Дори си мислех, че съм изолиран случай, тъй като моето ходене по кабинети започна преди 10г. и не е спряло. Историята ми започна след лек ремонт у дома, крайно преуморена на третия ден се събудих с много остра болка в кръста, изобщо не  можех да стана от леглото, опитах ли се, ме срязваше отново жестоко като болката тръгваше в дясно на кръста и се смъкваше до тазовата кост в хлътката с изключително пареща тежка болка, все едно ме горяха с ръжен. Никога няма да забравя това усещане, никога! Цялата тази гама от болки беше придружена с неудържимо разстройство, буквално.... и така тръгнах по доктори  да тропам от врата на врата. Първо, след два три дни, след като болката леко утихна, изтичах до Пирогов, където ме опипаха по корема и категорично отхвърлиха вероятността да е апандисит или херния и си тръгнах по живо по здраво с една неприятна стържеща болка ниско долу в дясно с леко припарване, която се появяваше преди цикъл и после отшумяваше, това състояние се повтаряше половин година, през което време продължих да обикалям кабинетите… Тогавашната ми лична докторица твърдеше, че всичко ми идва от главата. Смених я! То не беше раздразнено дебело черво, имаше вероятност да изхвърлям камъчета, направих си рентген. По онова време имаше една гастро-лекарка в поликлиниката, която накуцвайки ме срещна в корида и ми каза, че имала толкова много болести, та не можела сега да ме приеме. Теглих и една... Само ми губеха времето, състоянието ми се влошаваше. Друга ми каза, че било раздразнено дебело черво, на въпроса: Каква е тази болка като пробита дупка в слабината, повдигаше рамене, нервен стомах и ме отпращаше. Не било апандисит, не било херния, обаче нормалните левкоцити не били гаранция, за наличието на възпален апандисит. На нея при нормални показатели й го махнали, така че ако искам да знам дали е апандисит, да отида да ми го махнат! Смених и нея! След още 3мес. отивам на невролог- възпален седалищен нерв, но това ходене ми отне две години. Тръгнах на физиотерапия, за много дълъг период положението се укроти. Междувременно направих рентгенова снимка по препоръка на невроложката, оказаха се доста проблемни точки по гръбнака и врата. Скоро исках да отида пак при нея, заминала за Германия. Беше много добър специалист. Имам периоди на затишие, през които ям почти всичко, но от известно време забелязах, че ако ям нещо с повече семки, дърпането и стърженето започва да се обажда. Преди две години пак се появи парещата болка в долната част на корема, придружена с усещане, сякаш вибрира нещо и ме дърпа и опъва и мърда отвътре, и пак тръгнах по същия път и пак вдигане на рамене и пак изписване на хранителни добавки рекламирани по телевизията. Минах на скенер с контрастно вещево на корем и малък таз. Всичко ми е ток и жица със наличие на единични дивертикули по хода на сигмата. Скенера ме изкара здрава! След това минах през гинеколог- здрава, уролог-здрава, дензитометрия, там нещата малко не са добре и накрая невролог, който като видя всички изследвания ме попита защо съм се бавила до сега и направи заключение, че е възпален нерв, който дава въпросните симптоми, с други думи причината е симпатиковата нервна система, която дава въпросните спазми в корема, червата и слабините... и ми назначи физиотерапия, която ме държа две години. Сега пак се превивам, и пак  притеснение и бяс, защото няма кой да ми каже какво е. Планувах тази година колоноскопия, но смених личния лекар и ще трябва  малко да изчакам и пак да стискам зъби, но през всичките години, в които ме разхождаха по кабинетите, първият ми въпрос винаги е бил: Има ли такова понятие като хроничен апандисит и има ли той почва у нас, и отговорът винаги е бил, че Такова животно няма. Апандисита боли така, че не можеш сам да стигнеш до лекарски кабинет. В интернет се пишат какви ли не глупости, описват апандисита с хиляди разновидности. Хернията също се вижда на ехограф, или най-малкото, ако не се вижда, се напипва, пък ако не се напипа,  значи гастроентеролога си е купил дипломата, за жалост попадам все на такива. Също така, когато симптома не се лекува веднага и адекватно, той става хроничен и в някакъв момент почти нелечим и в такива случаи лекарите ни питат защо сме се бавили до сега. Не смятам, че сме се бавили, истината е че не сме попадали на Лекари! По повод предстоящата ми колоноскопия се зачетох, и се казва че ако имаш дивертикули и ако те са възпалени в момента, трябва да се овладее възпалението медикаментозно, защото в противен случай може да ти перфорират червата/червото, където се намират, както е в моя случай. Обичам да ходя, много, по планини също, но продължителното ходене ми провокира онази болка там до тазобедрената става, където е хлътнало и болката е такава,  сякаш някой ми е направил дупка там, също така работата ми е седяща, стана ли и започна ли да се движа, дори отивайки до магазина, отвътре започва нещо да ме дърпа, аз се дърпам нагоре, отвътре ме дърпа надолу и така докато се наместя, след което пак боли, защото е имало опъване в двете посоки… Имам чувство, че тялото ми не е мое. Цялата тази картина е станала хронична, защото не е лекувана, защото всеки доктор изказва предположения и положението се затлачва. С една дума сме Болна нация не защото ние искаме, а защото белите престилки не си вършат работата и грозното е когато ти прочетат егнето и ти кажат, че на тези години е нормално да си зле и те подмятат като боксова круша. Не им е причината нашето ЕГН, причината е много по- дълбока... Дано съм била полезна, и благодаря на всички онези, които са прочели всичко това до край.