С приятеля ми сме заедно от една година.
Преди това години наред бяхме приятели. Сега живеем заедно. Той е мил, деликатен, грижовен човек. За пръв път някой няма проблем с тъгата ми, когато се появи - изслушва ме, съчувства, опитва се да помогне, винаги ме защитава. Никой на никого не повишава тон, няма обиди и други гадории.
Нежен, откровен - такъв, какъвто винаги съм си мислела, че е, защото го познавам от 15 години.
И... дойде войната.
Той е склонен, когато се случва нещо такова, да чете, да рови, да търси нюансите.
Оказахме се със съвсем различни мнения за войната.
Той ми звучи като откровен путинист. Като му го кажа, той отвръща, че не е вярно. Че е на страната на истината, а истината била, че реалният агресор са САЩ, а не Русия.
Упорито вярва в това, никой не може да го разубеди. Обсебен е от темата.
Не знам какво ми става, сякаш чувствам, че съм разочарована от него. Не мога да приема мнението му.
Принципно съм човек, склонен да изслуша и уважи чуждата гледна точка.
Но в случая просто не мога.
Връзката ми е на път да се разпадне, защото различните ни мнения ни раздалечават.
Какво да правя, хора?
Усещането е ужасно.