Сестра ми и зет ми са хората, на които имам пълно доверие
И аз. Даже съм ги предупредила ако нещо ми/ни се случи, че искам те да ми възпитат детето
. На кого ще поверите децата си завинаги?
- Публикувана: 14 ноем. 2006, 20:39 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2006, 17:41 ч.
# 15
14 ноем. 2006, 21:23 ч.
И аз. Даже съм ги предупредила ако нещо ми/ни се случи, че искам те да ми възпитат детето.
Виж целия пост
И аз. Даже съм ги предупредила ако нещо ми/ни се случи, че искам те да ми възпитат детето
.
# 16
14 ноем. 2006, 21:25 ч.
Що,бе?Да не прегърнем букетите и двамата ли?
е, тъй де, нали точно оттам идват страховете ти - какво ще стане с децата ви, ако `прегърнете букетите и двамата`.
Виж целия пост
chanel, защо не обмислите варианта да пътувате отделно? 
е, тъй де, нали точно оттам идват страховете ти - какво ще стане с децата ви, ако `прегърнете букетите и двамата`.
# 17
14 ноем. 2006, 21:27 ч.
Вие добре сте ги решили тези неща, но е хубаво да предупредите въпросните хора/семейство за решението си.
Преди да се разделим с бившия сме обсъждали въпроса и бяхме решили брат му и жената на брат му да се грижат за Дари ако нещо се случи с нас двамата. Казахме им за решението си, както и на всички роднини, които биха могли да възразят законно с/у нашеро решение.
Сега като разделени пак обсъждахме и го накарах да ми обещае, че ако нещо ми се случи той ще се грижи за Дариа и ще й даде образованието, което сме смятали да й дадем двамата.
Виж целия пост
Преди да се разделим с бившия сме обсъждали въпроса и бяхме решили брат му и жената на брат му да се грижат за Дари ако нещо се случи с нас двамата. Казахме им за решението си, както и на всички роднини, които биха могли да възразят законно с/у нашеро решение.
Сега като разделени пак обсъждахме и го накарах да ми обещае, че ако нещо ми се случи той ще се грижи за Дариа и ще й даде образованието, което сме смятали да й дадем двамата.
# 18
14 ноем. 2006, 21:28 ч.
Що,бе?Да не прегърнем букетите и двамата ли?
е, тъй де, нали точно оттам идват страховете ти - какво ще стане с децата ви, ако `прегърнете букетите и двамата`.
Ако е писано да стане...
Виж целия пост
chanel, защо не обмислите варианта да пътувате отделно?
е, тъй де, нали точно оттам идват страховете ти - какво ще стане с децата ви, ако `прегърнете букетите и двамата`.
# 19
14 ноем. 2006, 21:34 ч.
Бих я поверила на сестра ми,знам,че ще се грижи перфектно!Ако се притесняваш толкова много,не оставяй децата.Но си прва за това,че каквото ти е писано ще се случи дори и ако си на 5километра от тях!Не му мисли толкова,мисли си за по положителни неща!
Виж целия пост
# 20
14 ноем. 2006, 21:51 ч.
Е много кофти мисли са те налегнали предпразнично...в интерес на истината не бях се замислила.. но след като прочетох...- ми на кръстницата на Вики най-вероятно...въпреки,че тя още няма деца,но поне е по-добър варинат от майка ми за съжаление 
Виж целия пост
# 21
14 ноем. 2006, 22:31 ч.
Брей много сложен въпрос, не ми се иска да се налага, но честно казано най-много вярвам на майка ми и после на свекървата.
Виж целия пост
много сложен въпрос, не ми се иска да се налага, но честно казано най-много вярвам на майка ми и после на свекървата. 
# 22
14 ноем. 2006, 22:34 ч.
Сестра ми. Няма още деца и ще види зор, но пък е по-млада и вероятно по-търпелива от бабите.
Виж целия пост
# 23
14 ноем. 2006, 22:38 ч.
Майка ми, баща ми, свекърва ми, сестра ми и в краен случай брат ми /"краен случай" просто защото още е сравнително малък/. Но дай Боже още дълги години да сме живи и здрави и не само ние ами всички мами тук!
Виж целия пост
# 25
14 ноем. 2006, 22:40 ч.
Ами, май само на сестра ми бих ги поверила...
Шанел, я стига си мислила глупости, а ни разкажи къде ще е ваканцията ви, прочети някой и друг сайт за мястото, купи си някоя дрешка за пътуването...
Виж целия пост
Шанел, я стига си мислила глупости, а ни разкажи къде ще е ваканцията ви, прочети някой и друг сайт за мястото, купи си някоя дрешка за пътуването...
# 26
14 ноем. 2006, 22:43 ч.
а не ви ли е все едно какво ще стане, след като умрете?
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
Виж целия пост
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
# 27
14 ноем. 2006, 22:45 ч.
Ми не, не ми е все едно 
Виж целия пост
а не ви ли е все едно какво ще стане, след като умрете?
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
# 28
14 ноем. 2006, 22:52 ч.
Първо се сещам за майка ми , макар ,че това е краен , но май единствен вариянт 
В краен случяй на брат ми .... А като се позамисля, сигурна съм ,че много по- щастливи и обичани ще са от чужди хора, например всички от подфорума " осиновяване " 
Преди време имаше един гаден , тъжен филм за една жена , която е болна от рак и й оставаха няколко месеца живот и тя реши сама да намери родители за своите дечица , а те бяха 10 на брой... Тъжно , мн. тъжно...
Виж целия пост
В краен случяй на брат ми .... А като се позамисля, сигурна съм ,че много по- щастливи и обичани ще са от чужди хора, например всички от подфорума " осиновяване " Преди време имаше един гаден , тъжен филм за една жена , която е болна от рак и й оставаха няколко месеца живот и тя реши сама да намери родители за своите дечица , а те бяха 10 на брой... Тъжно , мн. тъжно... 
# 29
14 ноем. 2006, 23:00 ч.
Определено не ми е все едно; мислила съм го и не смятам да оставя детето си на произвола на съдбата, щото видиш ли аз вече няма да мога да мисля за нищо. Преди месец почина моя позната /лека и пръст/ на втори брак с детенце, колкото моето. Биологичният баща се появи след 4 години и взе детето, макар че не го е виждал от раждането; резултатът - съсипан втори баща, ревящо и дърпащо се от непознат човек дете, абсолютна травма и неизвестност; не искам това за детето си. Още ли смяташ, че няма да ти пука?
Съжалявам за гадната насока на темата и се извинявам на авторката, но тези мисли наистина ме тревожат откакто погребахме това 28-годишно момиче; пожелавам на всички нас да сме живи и здрави и никога да не ни се налага да взимаме подобни решения
Виж целия пост
Цитат
а не ви ли е все едно какво ще стане, след като умрете?
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
Съжалявам за гадната насока на темата и се извинявам на авторката, но тези мисли наистина ме тревожат откакто погребахме това 28-годишно момиче; пожелавам на всички нас да сме живи и здрави и никога да не ни се налага да взимаме подобни решения
Препоръчани теми