На кого ще поверите децата си завинаги?

  • 2 196
  • 50
След коледните празници с мъжа ми ще пътуваме за малка почивка.В последните години,всеки път преди такова пътешествие ме налягат много тежки мисли.Ако нещо се случи с нас в самолета?Или там,където сме?Кой ще се грижи за децата ни?На кого мога да поверя тяхното бъдеще и как може да се узакони решението ни.Някъде бях чела,че в други държави можеш да посочиш законно кой да поеме децата ,след евентуално нещастие.А при нас как стои този въпрос?Тези дни си мисля,кой е най-подходящият настойник за моите деца?Но това е толкова труден въпрос.Да се погрижи за тяхното образование,да им помогне да са щастливи...Вие имате ли такъв човек до себе си,който може за ви замести?
Виж целия пост
# 1
Сестра ми
Виж целия пост
# 2
Сестра ми.
Виж целия пост
# 3
Бабите.

О БОже, дано не умрем скоро.  Praynig
Виж целия пост
# 4
На зълва ми.
Виж целия пост
# 5
на майка ми  Heart Eyes и татко ми  Heart Eyes

да не дава Господ на никому зло и лошо да се случи  Praynig
Виж целия пост
# 6
На родителите ми.
Виж целия пост
# 7
Аз нямам сестра,нито брат и това ми действа подтискащо.Сестрата на съпруга ми чака трето дете.И моите две...Незнам защо ме е обхванало това настроение.Мъжът ми казва-човек без проблеми,сам си ги създава,вместо да се наслади на предстоящата почивка.Но аз съм такъв човек-всичко искам да е прецизно подготвено,просто съм педант.
Виж целия пост
# 8
Ами не е приятна и радостна тема, но мисля, че във всяко семейство е редно да се гледат и лошите сценарии. Предварително.
Ние сме помислили по този повод.
Виж целия пост
# 9
Сестра ми и зет ми са хората, на които имам пълно доверие
Виж целия пост
# 10
Родителите на мъжа ми и кумовете ни, това са хората на които бих го поверила, да не дава господ Praynig
Виж целия пост
# 11
мислила съм си затова. докато са още малки бих ги поверила на родителите си. като пораснат бих искала кръстницата на голямата ми дъщеря да се грижи за тях - имам й абсолютно доверие.
chanel, защо не обмислите варианта да пътувате отделно? Thinking
Виж целия пост
# 12
Да не дава Господ, много съм мислила, но в случай, че  се случи нещо само с мен. И се чудя има ли законен начин да остане при мъжа ми, а не при биологичния си баща. Просто мъжът ми му е баща, окакто нямаше две годинки и ми се струва нечестно да отиде при човек, когото почти не познава. Иначе, пак казвам дано не се случва, бих го оставила на родителите си без да се замисля въобще; по-добри родители едва ли би могъл да си пожелае дори  Peace.
Виж целия пост
# 13
chanel, защо не обмислите варианта да пътувате отделно? Thinking
Що,бе?Да не прегърнем букетите и двамата ли?Е,ти сега ми даде материал за допълнителни страхове Grinning.Накрая мъжът ми ще качи в самолета една трепереща,скубеща косите си жена.Ама аз съм си виновна.Коледа ме е най-любимият празник,но малко преди да дойде ме обхваща една тъжно настроение...
Виж целия пост
# 14
Дано да не дава господ,но ако не дай си боже стане нещо с мен и мъжът ми,бих поверила децата на майка ми, и на жената,(и съпругът и) която освен,че ми е повече от сестра е и кръстница на Боби,а след време най-вероятно ще стане кръстница и на Преслава.
На друг нямам доверие.
Виж целия пост
# 15
Сестра ми и зет ми са хората, на които имам пълно доверие

И аз. Даже съм ги предупредила ако нещо ми/ни се случи, че искам те да ми възпитат детето Peace.
Виж целия пост
# 16
chanel, защо не обмислите варианта да пътувате отделно? Thinking
Що,бе?Да не прегърнем букетите и двамата ли?

е, тъй де, нали точно оттам идват страховете ти - какво ще стане с децата ви, ако `прегърнете букетите и двамата`.
Виж целия пост
# 17
Вие добре сте ги решили тези неща, но е хубаво да предупредите въпросните хора/семейство за решението си.

Преди да се разделим с бившия сме обсъждали въпроса и бяхме решили брат му и жената на брат му да се грижат за Дари ако нещо се случи с нас двамата. Казахме им за решението си, както и на всички роднини, които биха могли да възразят законно с/у нашеро решение.

Сега като разделени пак обсъждахме и го накарах да ми обещае, че ако нещо ми се случи той ще се грижи за Дариа и ще й даде образованието, което сме смятали да й дадем двамата.
Виж целия пост
# 18
chanel, защо не обмислите варианта да пътувате отделно? Thinking
Що,бе?Да не прегърнем букетите и двамата ли?

е, тъй де, нали точно оттам идват страховете ти - какво ще стане с децата ви, ако `прегърнете букетите и двамата`.

Ако е писано да стане...
Виж целия пост
# 19
Бих  я поверила на сестра ми,знам,че ще се грижи перфектно!Ако се притесняваш толкова много,не оставяй децата.Но си прва за това,че каквото ти е писано ще се случи дори и ако си на 5километра от тях!Не му мисли толкова,мисли си за по положителни неща!
Виж целия пост
# 20
Е много кофти мисли са те налегнали предпразнично...в интерес на истината не бях се замислила.. но след като прочетох...- ми на кръстницата на Вики най-вероятно...въпреки,че тя още няма деца,но поне е по-добър варинат от майка ми за съжаление  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 21
Брей Thinking много сложен въпрос, не ми се иска да се налага, но честно казано най-много вярвам на майка ми и после на свекървата.
Виж целия пост
# 22
Сестра ми. Няма още деца и ще види зор, но пък е по-млада и вероятно по-търпелива от бабите.
Виж целия пост
# 23
Майка ми, баща ми, свекърва ми, сестра ми и в краен случай брат ми /"краен случай" просто защото още е сравнително малък/. Но дай Боже още дълги години да сме живи и здрави и не само ние ами всички мами тук!
Виж целия пост
# 24
Ами на родителите ми и на кумовете.
Виж целия пост
# 25
Ами, май само на сестра ми бих ги поверила...

Шанел, я стига си мислила глупости, а ни разкажи къде ще е ваканцията ви, прочети някой и друг сайт за мястото, купи си някоя дрешка за пътуването...
Виж целия пост
# 26
а не ви ли е все едно какво ще стане, след като умрете?
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
Виж целия пост
# 27
а не ви ли е все едно какво ще стане, след като умрете?
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
Ми не, не ми е все едно Simple Smile
Виж целия пост
# 28
Първо се сещам за майка ми , макар ,че това е краен , но май единствен вариянт newsm78В краен случяй на брат ми .... А като се позамисля, сигурна съм ,че много по- щастливи и обичани ще са от чужди хора, например всички от подфорума " осиновяване "  bouquet Преди време имаше един гаден , тъжен филм за една жена , която е болна от рак и й оставаха няколко месеца живот и тя реши сама да намери родители за своите дечица , а те бяха 10 на брой... Тъжно , мн. тъжно...
Виж целия пост
# 29
Цитат
а не ви ли е все едно какво ще стане, след като умрете?
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
Определено не ми е все едно; мислила съм го и не смятам да оставя детето си на произвола на съдбата, щото видиш ли аз вече няма да мога да мисля за нищо. Преди месец почина моя позната /лека и пръст/ на втори брак с детенце, колкото моето. Биологичният баща се появи след 4 години и взе детето, макар че не го е виждал от раждането; резултатът - съсипан втори баща, ревящо и дърпащо се от непознат човек дете, абсолютна травма и неизвестност; не искам това за детето си. Още ли смяташ, че няма да ти пука?
Съжалявам за гадната насока на темата и се извинявам на авторката, но тези мисли наистина ме тревожат откакто погребахме това 28-годишно момиче; пожелавам на всички нас да сме живи и здрави и никога да не ни се налага да взимаме подобни решения  Praynig
Виж целия пост
# 30
а не ви ли е все едно какво ще стане, след като умрете?
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.

Ти сериозно ли?  newsm78

Естествено, че не ми е все едно. Детето ми е най-важно. Искам да съм сигурна, че и след евентуалната ми смърт някой ще й даде възпитание и образование и живот какъвто аз съм искала да й дам или поне подобен. За ооцеляване изобщо не говорим.
Виж целия пост
# 31
а не ви ли е все едно какво ще стане, след като умрете?
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.

Ти сериозно ли?  newsm78

Естествено, че не ми е все едно. Детето ми е най-важно. Искам да съм сигурна, че и след евентуалната ми смърт някой ще й даде възпитание и образование и живот какъвто аз съм искала да й дам или поне подобен. За ооцеляване изобщо не говорим.

Абсолютно съм съгласна-наистина не мисля, че би ми било все едно  Praynig
Виж целия пост
# 32
добре де, ама като умрете, няма да знаете какво се случва. А и да знаете, че волята ви не се изпълнява, нищо не можете да направите. Тогава не е ли все едно?
Виж целия пост
# 33
 В интерес на истината не съм се замисляла скоро по този въпрос.НО... имаше моменти преди години ,когато не ми излизаше от ума - мислех си какво ще стане с децата ми ако ми се случи нещо / недай си боже/ ,меслех си за "последна воля " и такива разни неща ,и много се тормозех,защото няма на кого да разчитам по отношение на гледането на децата /само аз и съпруга ми/.
Незнам може би бих натоварила родителите си ,ако се наложи.
Виж целия пост
# 34
На свекърва ми....
Виж целия пост
# 35
 На баЩа и , или на майка ми .
Виж целия пост
# 36
добре де, ама като умрете, няма да знаете какво се случва. А и да знаете, че волята ви не се изпълнява, нищо не можете да направите. Тогава не е ли все едно?


Абе не е все едно. Нищо, че може и да не ми се изпълни волята...Аз ще си знам.
Виж целия пост
# 37
На майка ми ,свекърва ми и етървата.Етърва ми често е пазила Ели и я гледа като собствено дете.На тях имам доверие,че ще отгледат детето ми както аз/почти/.Но дано не се налага.
а не ви ли е все едно какво ще стане, след като умрете?
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
  Въобще не ми е все едно какво ще стане с детето....и не става въпрос само за оцеляването.......на улицата има достатъчно деца....за които е важен само днешния ден и физическото оцеляване ....повярвай ми едва ли някоя майка иска такава съдба за детето си ..........
Виж целия пост
# 38
добре де, ама като умрете, няма да знаете какво се случва. А и да знаете, че волята ви не се изпълнява, нищо не можете да направите. Тогава не е ли все едно?

Ами не е точно така, избирайки човека, на който смяташ да се довериш, всъщност се прави съзнателен избор на човек с близък до твоя мироглед, морал, ценостна система и тн.
 Въпросът е на кой имаме доверие да възпита детето/децата, ако нас ни няма, в този смисъл за мен има значение.

  Бих ги поверила на майка ми, със сигурност и сестрите ми ще се включат, въобще смятам, че мога да имам пълно доверие в близките си.
Виж целия пост
# 39
На майка ми...
Виж целия пост
# 40
Като умра ще му мисля Twisted Evil Twisted Evil Joy
Виж целия пост
# 41
На майка и на никой друг.
Виж целия пост
# 42
майка ми и баща ми, но по-добре да не се налага.
Виж целия пост
# 43
Никога не съм се замисляла за толкова крайни неща   newsm78 
Сигурно на нашите,да са ми живи и здрави    Praynig
Виж целия пост
# 44
Сложен и важен въпрос!
Караш ме да се замислям... на най-добрата ми приятелка веднага ги давам, но тя е на 62, така че няма да е уместно. След нея - на сестра ми  Peace

Ето още една положителна причина човек да има две деца  Peace
Виж целия пост
# 45
Като се замисля имам списък хора, които 'стават'.

Искам да кажа, че когато се мисли по тези въпроси според мен е важно
да се оглеждат хората повече към условия за живот,
хора, които са с еднакви ценности и тн.
също така възрастта на човека има
огромно значение.
бабите добре, ама бабите са на пенсии, и отиват към старост.
тоест, не е само доверието основното, мисля аз.
важно е, наистина, но има поне няколко неща, които са също важни.
Виж целия пост
# 46
Много мислих и не можах да реша кой е човекът ,на когото имам пълно доверие да оставя децата си.Ако имах майка щях да ги поверя със сигурност на нея.
Виж целия пост
# 47
Както и да претегляш, децата ще са най-добре с Вас!
За това чети си темата за да се обедиш, че страховете ти не са невротични и и други ги имат...
НО Гледай да ги позабравиш!
Вместо тях помни, че мислите определят не само нечие отношение или успех, но могат и да привлекат нещастия. И колкото по-близък ти е човека, за който се страхуваш, толкова, по-вероятно е да му навредиш...
Доказано от някои, но дори и да не им вярваш е основателна причина да се поотървеш от страховете си.

Приказни празници ви желая!

Виж целия пост
# 48
cry
И аз съм умувала  Thinking много пъти по тая тема, и понеже нямам родители и роднини и т.н., бих оставила детето / децата си на нашия кум, тъй като знам че ще ги обича като свои и ще се грижи за тях, така както бих го правила аз и мъжът ми....... family
за протокола - не бих ги оставила на свекърите поради много причини........ newsm50.
Виж целия пост
# 49
На свекърва ми и то на 200%. За финансовата Част сме се погрижили Чреz един специален тио zастраховка, да не дава Господ, искам тия пари да му ги връЧим лиЧно, когато стане на 18.
На девер ми=може би, моите родители= съЩо.
ШанелЧе, ти ме накара да се zамисля яко. Embarassed Thinking
Виж целия пост
# 50
Девойки,край!!!
Забранявам по темата ми да се разсъждава,да се пише и тн!Съжалявам,че я започнах.Аз по принцип не поддавам на тежки мисли,камо ли да ги споделя,но снощи какво ми стана,незнам.
Нека да си посрещнем хубавите празници спокойно,пък каквото ще става,ще става.Разбира се,след дъъъълги години живот Simple Smile.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия