А га маахме по чукарите...

Охо, помним и още как  , славни времена.

И ние бяхме през юни/ по - точно след 15-ти/
 в едно село Батово, съвсем близо до Албена- природа, гора,
абе с две думи - кеф и голям купон  .

Имам и една много забележителна снимка с 4 дружки, естествено и с рязания автомат,
жалко че е на хартиен носител и не мога да я постна, но поне е цветна  .

Ех, вече съм забравила къде бяхме... нейде в Рила, струва ми се.
Но помня как пихме, пяхме и други работи правихме... Чак срам ме хваща за някои от тях.

Помня,помняя....голям  купон беше.До скоро ми се моташе една снимка от този период из къщи. Много се шушукаше тогава,че на момчетата слагали бром в храната. И за да го опровергаят, ходеха като бесни коне  момчетата.

не съм хванала военното, но хванах последната бригада 
в завода за лютеници в стамболийски
оттогава много много лютеница не ям.

За бригадирското движение...за 1 месец бригада на яблки- в с. Пчелник разквартировани, ми платиха 2,44. И отрядния/или както му беше там  титлата/ , ми вика: Моника- за Marlboro  и кибритче

Никога няма да забравя първите заработени 33 лв. от бране на домати. Цял месец слънчасвах в някакво село за 33 лв. Бая домати набрах, ама накрая като ни плащаха казаха, че били 3-то качество и затва пари няяяямааааа. 

Хе-хе!
Помня часовете по НВО, когато капитанчето крещеше "ГАЗ", а ние
не можехме да си сложим противогазите от смях...
И бригадите помня...
Купон безкраен.

НАй-забавната част бяха нарядите. Свалки, схеми-  кой с кого да е наряд...еех,спомени...
А бригадите- с преспиване, алкохол и цигари по квартирите, проверки, намалени поведения..нахлувания посред нощ на учителите по квартирите...бабите в селото в чудо се бяха видяли с нас, горките. Представм си ако сега имаше бригади какво щеше да е...ние поне имахме страх от наказания.
А лятото нашата гимназия даваше бригади КАТ. ПАк с преспиване във Варна, в  едни общежития на Техникумите. С униформи- бяла куртка, синя пола и  май вратовръзка. Свирехме по светофарите на пешеходци-нарушители. Колко псувни обирахме...и  как се пържехме на това слънце навлечени, че не можехме и да се скатаем...отврат. И този вид бригади не бяха и платени. Всъщност май  този ни вид труд на никого не е бил нужен, просто са искали да  ни уплътняват времето,явно.

Аз военно едно съм преживяла и то беше в някакво поделение ли беше, пожарна ли беше и си спомням само, че за първи път ме хвана яка клаустрофобия, като ми наденаха оня ми ти противогаз....И оттогава все се чудя как, аджеба, се предполага, че дишаш с това нещо, като то те задушава самото....Или поне на такова куку като мен така му подейства.
      И една бригада само хванах през живота си, но тя остави дълбок и незаличим отпечатък в блуждаещата ми тогава, млада и зелена душа. Тогава ми се случиха най-вълшебните, най-светогледоопределящите и най-съществените за съзряването на една лична мома -  гимназистка събития. И то сред нивите с арпаджик.  Романтика и мирис на лук.  Красота.  Полет и пиянство на свободната, окрилена душа. Там - между луковите глави и тежката пръст, се роди една голяма любов. Там, на гърба на един кон без седло, яздих посред една мрачна нива, а небето беше натежало от дъжд и гръмотевици, готово да изригне електричество..Там за първи път се опънах на властта и отказах да изпълня заповед на командир, след което за малко не ме екстрадираха в София с дисциплинарно наказание...Ехххх....Лисицо, не дълбай с длетото тънко...

Нито военно хванах, нито бригада и не жаля.
Намирам, че има много други полезни неща, които да се вършат, отколкото да пращат деца по заводите или по полетата - сега му се вика експлоатация на детски труд.

ПП. Майка ми и баща ми са участвали в леенето на комина на циментовия завод, а са спали в бивш затвор. Нямат такива мили спомени 

Аз хванах последния влак с НВО. Не ходихме на лагер, а бяхме в града. Обаче ни задължаваха да ходим с униформи  . А моята беше карикатура, гащите ми бяха до колената, а куртката - голяма. Е, как да ходиш с туй нЯщо. Колко наказания отнесох.  . Добре, че живеех близо до училище.

На бригади също бая походих. Но пак без преспиване. Основно грозде беряхме. Като станахме по-големи ни и плащаха за това. То голямо плащане, ама кво да се прави. Плащаха на кофа, пък то след рекапитулацията винаги се оказваше, че ако се сметне съотнощението кофа/килограм в една кофа е имало максимум 3 кила грозде 

Ех, Лиска, с това Га маахме по чукарите не само във времето ме върна, но и в пространството, на място, където точно така говорят

искам паааааак
и да съм 48 кг, и гаджето ми да ме чака по 1 час и да пуши нервно,
и като ни свършат цигарите да изтърсим джобове за изпадал тютюн и да си свием цигара в билетче за градския транспорт, и да излизаме през прозореца през нощта, а на другия ден да не могат да ни събудят...
А да са ви изнасяли леглата на плаца да ги оправяте и после да ги внесете в спалното? Имахме един млад (тогава) учител, това му беше запазена марка.
искам паааааак

Щото лъжехме! 
Като ти изпраскат някоя непосилна норма и ти кажат, че няма да мръднеш от полето, докато не я изпълниш? Кво да прави човек? Момичетата берем, момчетата носачи, едните подават пълните кофи към кораба (така ли се казваше онова голямо корито, дето изсипваха набраното грозде?), други прехвърлят кофите от другата страна, трети ги поемат и връщат в редовете... 
Накрая - всички норми изпълнени, резултат - йок! 
Много грозни спомени имам от бригадите (тези с преспиване). Пусти мой късмет, все силно феминизирани колективи, сложат някой нещастен комплексар за командир и гледай на какво се казва казармена гонка! Даже по едно време ги бяха военизирали бригадите - половин ден бачкаш, половин ден маршируваш на плаца в най-голямата жега...  Още сънувам кошмари! Това за ученическите.
Студентските бяха малко по-ларж. Никой не те гони за алкохол или нещо друго, ама пак трябваше вечер под строй да слушаш как ти се пеняви поредното комплексарче. Тъкмо дискотеката е в разгара си - хайде на проверка. За да ни ругаят, че с ниските резултати не можем да си платим боба, дето ни хранят с него... Накрая на бригадата обаче - пищен банкет. Че като се изправи председателя на ТКЗС-то, та като почнат едни хвалби, едно чудо - преизпълнени планове, нам си кви постижения, народното стопанство цъфнало и вързало, бла-бла-бла... След месец-два ни даваха заработеното, точно преди 8 декември, та оправяхме купона. И слуховете - кой от бившите вече командири с какво е забогатял от нашите пари... Та още от тогава започна първоначалното напрупване на капитала за някои комсомолски кадри - оня първи милион, дето никой не ще да си признае за него!   
Единствената хубава бригада в живота ми беше последната. Не, защото беше последна, а защото бяхме последен курс и командирите (пикльовци от долните курсове) нищо не можеха да ни направят. Е, това вече беше купон! 

Хванах и бригадите и военното. Военното го карахме над Говедарци. Пълна загуба на време. А пенсионираните полковници си чешеха крастата
Поне се научих да стрелям