Холистичен подход към здравето и щастливия живот. Онлайн консултации с Ники Суков

Не знам дали въпроси несвързани с храненето са подходящи.
Ако някой е положил много усилия в предходни години и се появява дълготрайно облекчение в програмата , но човека изведнъж се чувства много разнебитен и с никакво желание да предприеме нещо , да осъществи минали желания и мечти и само има нужда да го оставят на спокойствие и да я кара леко . За мен това е нормално. Все още изглежда , че стреса от предходни години не е напълно отминал, защото всякакви стресови ситуации довеждат до паники . В същото време среща минали познати , които разказват как са напреднали, как са реализирали мечти и идеи и хобита и тези хора изглеждат доволни и с планове и този човек се чувства тъжно заради това , че неговите идеи , хобита и неща за които си е казвал @един ден, като имам време ... @ а изведнъж няма сили, няма нерви за организация, няма дръзкост за инициатива ...
Та въпроса ми е това временно ли е и колко дълготрайно може да е и изобщо да се приеме ли за нормално или да се противодейства и да се направи нещо ?
В случая големи промени не са възможни. Финансово всичко е ок и изобщо всичко е ок, освен ... инертността , чувството за липса на сили .
Също въпрос е дали времето за подобна реанимация е загубено време. Време в което другите действат , правят и постигат неща ...

Драга Bella-ciao,
Всички въпроси са свързани и винаги съумявам да дам съвет.

Ще започна от най-директния отговор: ако човекът (млад или стар, мъж или жена) има желание за промяна и излизане от инертността, всяка помощ му е добре дошла, ако вие пишете от позицията на близък или друг емоционално ангажиран човек, задайте въпрос на субекта: „Искаш ли помощ?“ Непоисканото добро е масово явление в днешно време и то е манифестация на егото ни, да наложим своето мнение на друг: това е по-добре от онова. А дали е нормално или не произтича точно от там. Противодействието на подобно състояние не бива и не може да е за сметка на мира и благосъстоянието на конкретния индивид — хуманността е най-висш идеал в нашето общество. Непоисканото добро е в основата на много конфликти и в повече детайли няма влизам, защото то само е една отделна голяма тема.

Ако човекът, за когото говорим, проявява интерес и желание за промяна и подобрение е добре, въпреки апатичността си, то тогава може да се разгледат различни подходи за решение на създалата се ситуация.

Тук е мястото да спомена, че друго масово явление в съвременното общество е сравняването: аз нямам кола — той има кола; аз имам стари дрехи — той има нови дрехи. Това е бич на всеки човек и той се стимулира от все повече канали (Интернет, телевизия, и т.н.). На изток — и в йога учат за това — основен принцип е несравняването: аз съм си аз, ти си си ти. Днес, единственото, с което се сравнявам, е със себе си от вчера. Утре, ще се сравня със себе си днес. Това е далеч по-градивна философия, тя е станала мое кредо и аз я препоръчвам на всеки.

Освен помощта, която могат да окажат колеги психолози или психиатри (в зависимост от състоянието на човека и неговото желание, както вече обясних по-горе), интергративното хранене може да помогне също. Подобряване на начина на хранене и изборна храни с качествено и истинско съдържание/произход имат много силен ефект върху това как работи мозъка. Все повече колеги говорят за връзка между мозъка и червата и тя започва да се изследва все по-задълбочено, но за да не съм голословен, ще дам един пример. Агресивни затворници в САЩ са започнали да получават качествена растителна храна и те са започнали показват промяна в поведението си и са се поддали на адаптационни терапии и напускане на затвора.

Продължителността на описаното състояние се определя от причинителя (колкото по-добре се идентифицира, толкова по-успешно може да му се противодейства) и отстраняването му. Ако е поради влиянието на стрес, ще отнеме време, което някаква практика (медитация, спорт) даде своите резултати. Ако е поради прием на рафинирани храни, захар, сол и др., изключването им от менюто става постепенно и плавно, за да не предизвика абстененция. При всички положения, когато активно се работи по въпроса, резултати може да има след 4-5 месеца.

Подобряване на менюто също е много подходящ начин за възвръщане на силите и това никога не е загубено време, стига човекът да има осъзнато желание за това. Тогава удовлетворението ще бъде за двете страни и това е много красиво

Надявам се да сте получили отговор на вашето запитване.

С уважение,
Ники.

Благодаря. Да, получих отговор.  И аз мисля, че храненето е важно. Защото и човек има друго самочувствие като се погрижи за себе си и изглежда добре. На същото мнение съм за сравняването , но от друга страна не винаги въпроса е в престиж. Понякога е и до подтик за самосъхранение : криза е, всички се запасяват, инвестират ... правят нещо
А по повод йогата: да, за друг човек е, прави йога сам, но повече за разтягане и не включва активно духовните елементи. 
По повод работата на вашите колеги - да, перфектно, но и за там важи същото. Докато човека не поиска да чуе какво му казват , само ги слуша    и в крайна сметка прави това, което му диктува неговото си чувство.
Но спирам сега с въпросите. Има толкова много други хора, които имат интересни въпроси! Интересно е да се наблюдава таква тема .

Искам и аз да попитам за съвет.

Допреди да забременея и родя, бях слаба и стройна. Две бременности и раждания обаче промениха това. Имам чувството, че все едно имам друго тяло, а не моето. С всяка бременност качвах около 25 килограма, които след това дълго се борих да сваля с частичен успех. След бременностите и ражданията се промениха и хранителните ми предпочитания - преди изобщо не ме изкушаваха сладки неща, хапвах салати, пилешко, кисело мляко, леки храни и бях доволна. Но сега не е достатъчно - пак обичам салати, пилешко, кисело мляко и леки храни, но и имам периоди, когато просто трябва да ям сладки неща. Чипсове не ме изкушават, но един хубав шоколад например или парче торта - ммм. Децата са пораснали, едното дори има свое малко дете, но някак не мога да се върна към състоянието от младите ми години преди децата.

Нямам обяснение какво се случи с тялото ми в този период на бременности и раждания, но наистина все едно е чуждо тяло, а не моето. Кръвната група е А.

Опитвала съм много диети да сваля излишните килограми, но най-хубав ефект имах от интервалното хранене, където ядях само между 12 и 18. Около половин година вървеше отлично, но като че спря да ''работи''. Направила съм си кръвни тестове, всички показатели са добри, но трябва да сваля последните 10-тина килограма, за да се върна горе-долу в нормалното за мен тегло. Наясно съм, че това е математика - калории навътре, калории навън, но тези периоди на засилен глад към сладко или изобщо усилен глад развалят равновесието.

Къде допускам грешка? Какъв съвет ще ми дадете?

Не пия кафе или алкохол, не пуша, не спортувам, но имам умерена физическа форма за моята възраст.

Fenris съжалявам че се намесвам, но ме интересува лично и питам. Може ли ако не ти пречи да кажеш къде са повечето кг. Бедра, корем, ръце, гръб ... къде ? За да разбера по-добре отговора на специалиста ме интересува .

Няма проблем. Най-вече на бедра и корем се натрупват и в много по-малка степен ръце и гръб. Започвам да си мисля, че може да се дължи на някаква генетична предразположеност, защото нямам друго обяснение при нормални кръвни резултати.

Аз попитах основно защото ме интересува мнението на специалиста . Според лични наблюдения на хора около мен, хора с вдлъбнат кръст , които ходят с приведени рамене, корема напред ... не знам дали описвам правилно, натрупват на корема. Незнам дали и стойката не е от значение за къде ще се натрупа, не само храненето и предразположеността. Т.е. хора ходещи или седящи изправени и с вдигнати рамене и прибрам корем - не трупат на корем. И като започнат да трупат на това място то там се натрупва все повече, отпускане. Сега аз не знам истина ли е , но съм наблюдавала хора около мен и така си мисля. Мисля  , че има значние кои мускули са силни и здрави и къде държат. А стойката според мен е и резултат от начин на живот, ежедневни натоварвания, грижи и емоции ... т.е. позицията на раменете и напрежението в раменете със забит в земята нос.
Чакам и аз отговора. Много ми е интересно.
Също ми е интересно дали позицията при спане има значение . Т.е. спане на корем, странично, на гръб ?

Здравейте, Фенрис и Бела-чао

Бременността е процес на изграждане на нов организъм за сметка на друг. Друг подобен пример в природата са паразитите — сравнението е малко крайно, но ще ми послужи, за да направя паралела с това, което понася тялото на майката по време на бременността. Новият човек е егоист и започва със своите нужди — това е природен закон — и ако майката не е, може да се стигне до някои аномалии. Това е общото обяснение. Ето и детайли по вашия казус.

В резултат на бременностите сте развили дефицити на магнезий, хром, въглерод, фосфор, сяра, или триптофан. Един или комбинация от тях ви обръщат към сладкото, а магнезиевия дефицит — към шоколада. А във вашият случай е интересно, че любимите ви храни преди това са ви ги доставяли (салати, млечни и пилешко). Обръщането към сладкото ви въвлича в омагьосан кръг, особено с наркотичният ефект, който то има.

Кърменето след раждане е най-изящният начин на природата да върне жеста на майката за жертвата, на която се е подложила по време на бременността. При лактация се използват именно тези мазнини, които нямат друго природно предназначение.

Има и два психо-емоционални фактора. Ако по някаква причини сте изпитвала недостиг на витамин Л (любов, да, има такова нещо) в този процес или период от живота главно от партньора, сладкото е естествен вреден заместител и източник на хормони на удоволствието, които иначе бихте получили от една зареждаща и подхранваща стабилна емоционална връзка. Втората възможност е, че майчиният инстинкт може да прерасне в прекалени грижи към детето, което само по себе си е бреме, и причинява трупане на килограми, за справяне с него. Вторият закон на Нютон във физиката е, че силата е равна на масата по ускорението. И понеже като човек имате граница на ускорението, което можете да предизвикате, тялото ви откликва с повече маса, за да се справите с необходимата за повечето грижи сила.

Всяка диета или начин на хранене има граници по една или друга  причина (интервалното хранене работи на принципа на калорийния дефицит) и когато спре да работи, настъпва плато. Работата по устойчиво и здравословно тегло е много повече от една диета. То е промяна в начина на живот и включването на спорт, примерно. Но аз избягвам прибързаните препоръки.

Calories in — calories out, който визирате, е грешен и неприложим принцип за жива и движеща се система, какъвто е човешкия организъм. Има и още елементи в уравнението, които аз наричам първични храни (взаимоотношенията са една от тях) и ако не се постигне баланс на всички нива, тялото все ще ви тласка към компенсаторния рефлекс постигнат със сладкото и шоколада.

За да навлезем в по-персонални детайли и предложения за решение, може да стигнем в хода на една лична консултация с мен, която може да запазите при желание тук http://nicksouckov.com/pages/forlife

Поздрави и успех!

Здравейте, прекрасни БГ мами и други добри хора,

През изминалия месец предугадихме с екипа, модериращ тази прекрасна платформа, и направихме едно много интересно интервю по темата за Интервалното (прекъснатото) гладуване.

Вижте цялото ми интервю с БГ-Мамма тук https://www.bg-mamma.com/?topic=1571047

Ще продължавам да отговарям на въпросите ви в тази тема, където имам това правомощие.

Благодаря

Точно това , кото и аз установих за себе си от опита си,  че когато човек е изтощен и преуморен и пренатоварен ... не е гладен, той е уморен. Т.е. няма да се набави енергията с ядене. По-скоро ако намери помощ за нещата и си остави време за почивка и сън. До сега обаче не съм го прочитала. Само разни сметки по таблички .

Здравейте, къде мога да намеря книги на Валерий Синелников? Търся от известно време и нито в книжарници, нито онлайн се намират. Има някакви малки откъси от книгите му в мрежата  и това е. Ще съм благодарна, ако някой има файл или съвет, как да ги прочета.

Здравейте, благодаря за отговора, който сте дал на Fenris. В него донякъде намирам оклик и на моите питания.
След раждането /преди 8 г./ и аз се сдобих с допълнителни килограми. Не са чааак толкова много, но не са приятни. Проблемът е, че успоредно с това навлизах и в предменопауза, та нещата са се омесили със сигурност. Но за пръв път качих на ръце и в горната част на тялото. Да, мазнини има, но и ръцете ми са натрупали доста мускулна маса. А не искам, имах и преди това доста. Искам си добре оформените ръце. За сметка на това пък, в резултат на 2 години ходене по 10х.крачки на ден, краката ми си върнаха предишното състояние долу-горе. В ръце обаче не се харесвам. Да, върша доста физическа работа /градинарство, помагам на мъжа ми при строенето на къща, преди седмица през ръцете мии минаха 3 тона пелети /, но не е достатъчно.

Здравейте, Фуфи,

Наистина  е труден за намиране! Ако имате време, потърсете във VK.com и най-вероятно ще откриете оригинал на руски. Аз съм го чел преди доста време.

Сега основните ми препратки са към Луиз Хей, която пише в същия дух, но тя не се откланя толкова много да цитира свои случаи с пациентела.

Не бягам от въпроса... все пак има нещо, в което вярвам, и то е, че, ако нещо не става, явно не му е сега моментът.

Успех!

Здравейте, Перуника,

Започвам отзад напред. В пренасянето на тежести се натоварва гърбът. Ръцете и гърдите (ако правилно разбирам какво имате предвид под горна част) са с доста по-малки мускули и изискват много по-изолирани упражнения. От времето си в пътническо плаване не съм виждал един уред, който основно използваха пълни хора. Това е като педалите за велосипед, но те са нивото на гърдите и се управлява с ръце.



Следващият най-близък до него е машина за гребане, която е доста разпространена във фитнес залите. Аз лично много я обичам, че ми напомня за времето в Морското училище.

Ако излезем от фитнес залата, упражненията отново следва да са по-локализирани, иначе се получава като с палетите -- без резултат. Не знам доколко заниманията ви със строителството могат да свършат това.

Не е изключено и друго. Ако хормоните ви се щурат нагоре-надолу, което е обяснимо, до ръцете ви да стига програма за съхранение на енергия.

На психо-емоционално ниво, ако имате нещо, от което не сте се освободила: страх, обида и т.н., да си пазите мазнините за защита.

И като решение, потърсете отговори в статията за прекъснатото гладуване или да се видим за консултация "Здравна История".

Успех.

Много правилно, Бела-чао,

Има и един такъв парадокс: стресираните, преуморените и недоспалите хора са по-склонни да развиват неконтролируем глад за сладко, солено, вредни и т.н.

В такива случаи вместо да предлагам диети, както правят всички диетолози, и с това да увелича стреса на човек, му предлагам да намали темпото - разходка сред природата, медитация, дихателна практика, а защо не и гладене и сгъване на дрехи -- всичко, което е различно от обичайните практики, стига да носи успокоение.

До скоро.