Здравейте 🙂Пускам тази тема като отделна (знам,че има подобна в която се обсъжда живота без щитовидна),но аз искам всички които са изгубили надежда, затова,че могат да се оправят и да живеят нормален живот да видят,че може,че не е нещо което може да ни постави на колене.
Аз съм един от примерите,че на пук на всичко и всички се чувствам ок.Въпреки,че не ми даваха много надежди.
Разболях се през далечната 2007 г.,никой не знаеше от какво.Ставаше ми лошо,слабеех,започнах да получавам и паник атаки,не можех да излизам,залежах се.Водиха ме при разни врачки,баячки и какво ли не,но аз си оставах зле и на легло.Приеха ме в болницата,направиха ми изследвания,пуснаха ми 26 системи, бях нон стоп на системи.Леко ме вдигнаха на крака,после ме приеха в друго отделение с ужасни болки в корема от които не мога да изкажа с думи колко зле ми ставаше.Болките бяха 10-торно по силни от родилните.Изписаха ме след това,без надежда.Чух лекарите да си говорят,че няма какво повече да направят за мен.
Аз на пук на всичко реших,че ще се изправя на крака,имах и 6 месечно бебе за което трябва да се грижа.Започнах диета включваща изцяло,супи,чай,вода,печени или варени зеленчуци.Лека по лека взех да минавам и на друга храна.Вдигнах се на крака.Бях толкова добре,че с моят мъж решихме,че сме готови за още едно детенце.В началото на 2009 г.забременях.Взе отново да ми става зле,приеха ме за задържане и там момичето с което бяхме в една стая ми каза, трябва да отидеш на ендокринолог да ти пусне изследвания за щитовидната.След като ме изписаха отидох веднага.Оказа се,че хормона на щитовидната ми е 0.0005, всички които имат проблем с тази жлеза ще разберат какво значи този резултат.Никога няма да го забравя, защото в този ден,а аз бях бременна в 4 месец ми казаха,че трябва да махнат бебето.Притеснявали се,че няма да се роди нормално,а с изключително много увреждания.
Отказах категорично.Отидох при няколко гинеколози които ми казаха,че бебето се развива нормално,има си всичко и няма причина да го махаме.Избягах от нашия град и отидох в друг за да ми проследяват бремеността и мен като цяло.2009 г.се роди мъничката без никакви проблеми.Единствения проблем през бременността ми беше,че пиех хапчета всеки ден за щитовидната и имах доста контракции от 7 месец.
Няколко години проблемите ми бяха на приливи и отливи.Умора,сърцебиене,високо кръвно,прилошаване,болки,какво ли още не.Пълна картина.През 2013 г.решиха,че няма да ме мъчат вече и премахнаха щитовидната изцяло.Айде пак проблеми,не успяват да ми напаснат хормона които трябва да приемам,ходих при един,при друг,не става и не става.Накрая се ядосах и лека по лека взех да си напасвам хапчетата аз.Правех си изследвания на всеки 3 месеца и коригирах хапчетата.Трудно беше,но не и невъзможно.С много упоритост успях.
Няколко години беше горе долу добре.
Преди 3 години обаче взех да влизам в менопауза.На почти 35 години бях когато взе да ми спира цикъла.Ту го имаше,ти го нямаше,а сега вече от 2 години изобщо го няма.В следствие на а тези промени започнах да напълнявам с изключително бързи темпове.Хормоните ми бяха в ужасни стойности.Както щитовидните, така и прогестерона.Моята ендокриноложга каза,че трябва да свиквам и,че ще стана още по дебеличка.Аз съм висока 1.58 м.,и тежах 70 кг.задъхвах се,боляха ме краката,беше ми много зле и имах чувството,че потъвам в някаква дупка.След известни мой проучвания и четене по темата,реших,че трябва да пробвам с броене на калории,но заедно с тях да включа повече физическа активност,салати,плодове и протеини.Резултата може да се каже,че не закъсня,успях да смъкна килограмите си до 53 кг.
Мойте лекари,които ме следят по принцип останаха с отворени усти.
Знам,че стана много дълго,но ако мога с моята история да помогна по някакъв начин на някого,поне мъничко,ще бъда много щастлива, защото повечето хора приемат всичко казано от свойте лекари за чиста монета,а не трябва да е така.Трябва да слушаме тялото си и да не спираме да се опитваме,да не се предаваме и за минута, защото не се знае точно от къде ще дойде нашето спасение.
Бъдете здрави,позитивни и вярвайте в себе си🤗
Виж целия пост
Аз съм един от примерите,че на пук на всичко и всички се чувствам ок.Въпреки,че не ми даваха много надежди.
Разболях се през далечната 2007 г.,никой не знаеше от какво.Ставаше ми лошо,слабеех,започнах да получавам и паник атаки,не можех да излизам,залежах се.Водиха ме при разни врачки,баячки и какво ли не,но аз си оставах зле и на легло.Приеха ме в болницата,направиха ми изследвания,пуснаха ми 26 системи, бях нон стоп на системи.Леко ме вдигнаха на крака,после ме приеха в друго отделение с ужасни болки в корема от които не мога да изкажа с думи колко зле ми ставаше.Болките бяха 10-торно по силни от родилните.Изписаха ме след това,без надежда.Чух лекарите да си говорят,че няма какво повече да направят за мен.
Аз на пук на всичко реших,че ще се изправя на крака,имах и 6 месечно бебе за което трябва да се грижа.Започнах диета включваща изцяло,супи,чай,вода,печени или варени зеленчуци.Лека по лека взех да минавам и на друга храна.Вдигнах се на крака.Бях толкова добре,че с моят мъж решихме,че сме готови за още едно детенце.В началото на 2009 г.забременях.Взе отново да ми става зле,приеха ме за задържане и там момичето с което бяхме в една стая ми каза, трябва да отидеш на ендокринолог да ти пусне изследвания за щитовидната.След като ме изписаха отидох веднага.Оказа се,че хормона на щитовидната ми е 0.0005, всички които имат проблем с тази жлеза ще разберат какво значи този резултат.Никога няма да го забравя, защото в този ден,а аз бях бременна в 4 месец ми казаха,че трябва да махнат бебето.Притеснявали се,че няма да се роди нормално,а с изключително много увреждания.
Отказах категорично.Отидох при няколко гинеколози които ми казаха,че бебето се развива нормално,има си всичко и няма причина да го махаме.Избягах от нашия град и отидох в друг за да ми проследяват бремеността и мен като цяло.2009 г.се роди мъничката без никакви проблеми.Единствения проблем през бременността ми беше,че пиех хапчета всеки ден за щитовидната и имах доста контракции от 7 месец.
Няколко години проблемите ми бяха на приливи и отливи.Умора,сърцебиене,високо кръвно,прилошаване,болки,какво ли още не.Пълна картина.През 2013 г.решиха,че няма да ме мъчат вече и премахнаха щитовидната изцяло.Айде пак проблеми,не успяват да ми напаснат хормона които трябва да приемам,ходих при един,при друг,не става и не става.Накрая се ядосах и лека по лека взех да си напасвам хапчетата аз.Правех си изследвания на всеки 3 месеца и коригирах хапчетата.Трудно беше,но не и невъзможно.С много упоритост успях.
Няколко години беше горе долу добре.
Преди 3 години обаче взех да влизам в менопауза.На почти 35 години бях когато взе да ми спира цикъла.Ту го имаше,ти го нямаше,а сега вече от 2 години изобщо го няма.В следствие на а тези промени започнах да напълнявам с изключително бързи темпове.Хормоните ми бяха в ужасни стойности.Както щитовидните, така и прогестерона.Моята ендокриноложга каза,че трябва да свиквам и,че ще стана още по дебеличка.Аз съм висока 1.58 м.,и тежах 70 кг.задъхвах се,боляха ме краката,беше ми много зле и имах чувството,че потъвам в някаква дупка.След известни мой проучвания и четене по темата,реших,че трябва да пробвам с броене на калории,но заедно с тях да включа повече физическа активност,салати,плодове и протеини.Резултата може да се каже,че не закъсня,успях да смъкна килограмите си до 53 кг.
Мойте лекари,които ме следят по принцип останаха с отворени усти.
Знам,че стана много дълго,но ако мога с моята история да помогна по някакъв начин на някого,поне мъничко,ще бъда много щастлива, защото повечето хора приемат всичко казано от свойте лекари за чиста монета,а не трябва да е така.Трябва да слушаме тялото си и да не спираме да се опитваме,да не се предаваме и за минута, защото не се знае точно от къде ще дойде нашето спасение.
Бъдете здрави,позитивни и вярвайте в себе си🤗
