Здравейте! Направих аборт по желание, физическа болка нямам , но психически съм съсипана. Не мога да спя, почти не се храня, нищо не ме радва.Толкова се промених, че сама себе си не мога да позная. Не знам как да продължа напред. Съдбата ли беше решила и през това да премина макар и по мое желание, не знам вече какво да мисля. Имам две прекрасни деца , които имат нужда от мен , трябва да съм до тях. Знам ,че има и други майки минали по моя път . Кажете ми как да се справя и да бъда полезна на семейството си? Ще съм благодарна на всеки ваш отговор.
Виж целия пост
Как се справихте след желан аборт ?
- Публикувана: 22 март 2022, 18:08 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2023, 06:50 ч.
# 2
22 март 2022, 18:21 ч.
Тази тема е с друг акцент: как са се справили хора след аборт по желание. Другата - дали са забременели скоро след аборт по желание.
Аз поне виждам разлика.
Не съдбата, ти си го решила, предполагам заедно с партньора ти. Не е било ей така да хвърляте ези-тура, премислили сте го.
Наистина не разбирам защо си толкова съсипана психически.
Разбира се, според силите и възможностите си.
Виж целия пост
Аз поне виждам разлика.
Не съдбата, ти си го решила, предполагам заедно с партньора ти. Не е било ей така да хвърляте ези-тура, премислили сте го.
Наистина не разбирам защо си толкова съсипана психически.
Скрит текст:
Аз бях и съм полезна на семейството си, като съм си обичала и гледала децата по най-добрия начин, на който съм способна, като съм обичала и обичам мъжа си и съм правила винаги това, което според мен е най-доброто за тях. Аз имам два аборта по желание, след като родих две деца. Не искахме повече деца и това е. Не сме правили добра контрацепция очевидно.
Няма как да сме мислили за това, решили, направили и месец по-късно да сме си сменили мнението. Не го разбирам, наистина.
Няма как да сме мислили за това, решили, направили и месец по-късно да сме си сменили мнението. Не го разбирам, наистина.
Разбира се, според силите и възможностите си.
# 4
1 апр. 2022, 19:05 ч.
Здравейте,
Според мен ,взимайки това решение сте имала достатъчно причини да го направите и не ви упреквам а ви разбирам.След една бременност и после аборт,...женското тяло минава през много хормонални състояния.Първо се потготвя за бременност после тя изчезва.Аз ревях като магаре когато пометнах и после аборта за да ме изчистят.Станах от чернокоса,...руса за 1 месец ,без да ми дреме че ще си изгоря косата.Защо се чувства жената съсипана..? Защото когато носиш в утробата си плод в теб се развива майчиното чувство и хем ти се иска да задържиш детето ,хем реално си даваш сметка че трябва да прекратиш бременноста поради ред причини.Този прадокс те кара да откачиш а хормоните ти могат да те побъркат и ако аз два пъти си смених косата за 2 месеца от черна,руса и обратно ...и че се постригах като магаре....хайде сега питай ме защо съм го направила!!!
Виж целия пост
Тази тема е с друг акцент: как са се справили хора след аборт по желание. Другата - дали са забременели скоро след аборт по желание.
Аз поне виждам разлика.
Не съдбата, ти си го решила, предполагам заедно с партньора ти. Не е било ей така да хвърляте ези-тура, премислили сте го.
Наистина не разбирам защо си толкова съсипана психически.
Разбира се, според силите и възможностите си.
Аз поне виждам разлика.
Не съдбата, ти си го решила, предполагам заедно с партньора ти. Не е било ей така да хвърляте ези-тура, премислили сте го.
Наистина не разбирам защо си толкова съсипана психически.
Скрит текст:
Аз бях и съм полезна на семейството си, като съм си обичала и гледала децата по най-добрия начин, на който съм способна, като съм обичала и обичам мъжа си и съм правила винаги това, което според мен е най-доброто за тях. Аз имам два аборта по желание, след като родих две деца. Не искахме повече деца и това е. Не сме правили добра контрацепция очевидно.
Няма как да сме мислили за това, решили, направили и месец по-късно да сме си сменили мнението. Не го разбирам, наистина.
Няма как да сме мислили за това, решили, направили и месец по-късно да сме си сменили мнението. Не го разбирам, наистина.
Разбира се, според силите и възможностите си.
Според мен ,взимайки това решение сте имала достатъчно причини да го направите и не ви упреквам а ви разбирам.След една бременност и после аборт,...женското тяло минава през много хормонални състояния.Първо се потготвя за бременност после тя изчезва.Аз ревях като магаре когато пометнах и после аборта за да ме изчистят.Станах от чернокоса,...руса за 1 месец ,без да ми дреме че ще си изгоря косата.Защо се чувства жената съсипана..? Защото когато носиш в утробата си плод в теб се развива майчиното чувство и хем ти се иска да задържиш детето ,хем реално си даваш сметка че трябва да прекратиш бременноста поради ред причини.Този прадокс те кара да откачиш а хормоните ти могат да те побъркат и ако аз два пъти си смених косата за 2 месеца от черна,руса и обратно ...и че се постригах като магаре....хайде сега питай ме защо съм го направила!!!
# 5
1 май 2022, 15:36 ч.
пред избора съм
и се терзая
точно пред вашия избор
р
Виж целия пост
и се терзая
точно пред вашия избор
р
Тази тема е с друг акцент: как са се справили хора след аборт по желание. Другата - дали са забременели скоро след аборт по желание.
Аз поне виждам разлика.
Не съдбата, ти си го решила, предполагам заедно с партньора ти. Не е било ей така да хвърляте ези-тура, премислили сте го.
Наистина не разбирам защо си толкова съсипана психически.
Разбира се, според силите и възможностите си.
Аз поне виждам разлика.
Не съдбата, ти си го решила, предполагам заедно с партньора ти. Не е било ей така да хвърляте ези-тура, премислили сте го.
Наистина не разбирам защо си толкова съсипана психически.
Скрит текст:
Аз бях и съм полезна на семейството си, като съм си обичала и гледала децата по най-добрия начин, на който съм способна, като съм обичала и обичам мъжа си и съм правила винаги това, което според мен е най-доброто за тях. Аз имам два аборта по желание, след като родих две деца. Не искахме повече деца и това е. Не сме правили добра контрацепция очевидно.
Няма как да сме мислили за това, решили, направили и месец по-късно да сме си сменили мнението. Не го разбирам, наистина.
Няма как да сме мислили за това, решили, направили и месец по-късно да сме си сменили мнението. Не го разбирам, наистина.
Разбира се, според силите и възможностите си.
# 6
28 юли 2022, 06:29 ч.
Здравейте,
Чувствам се по абсолютно същия начин по същата причина... За съжаление не пиша, за да Ви укаража. Чувствам се като в огромна черна дупка от която няма излизане. Направо съм срината психически. Не знам как ще се справя и как ще продължа напред.
Виж целия пост
Чувствам се по абсолютно същия начин по същата причина... За съжаление не пиша, за да Ви укаража. Чувствам се като в огромна черна дупка от която няма излизане. Направо съм срината психически. Не знам как ще се справя и как ще продължа напред.
# 7
27 авг. 2022, 05:24 ч.
Аз направих аборт по желание на 2 май,с моя приятел решихме ,че не е време и място и той ,честно казано се уплаши,аз също ,защото имам 2 деца и трето ,ако трябва да гледам сама ,незнам просто,направих го и след това почувствах такава празнина в себе си ,оттогава го мисля,защо не го оставих,въпреки всичката несигурност в нашата връзка,чуствам се виновна и съжалявам понякога.Като гледам снимки на бебета ,сега щях да съм 6 ти месец,много трудно го приемам ,не мислех ,че ще изпитвам такива чувства,такава празнота,цял живот ще ми тежи,че си махнах детето,понякога ми става едно тъжно и ми се плаче и не знам как да забравя.
Виж целия пост
# 8
27 авг. 2022, 08:15 ч.
Здравейте. Смятам, че имате пълно право да скръбите за бебето си, дори когато аборта е бил по желание и съжалявам, че ви се е наложило да вземете такова решение. Честно казано намирам мнения от сорта на "от какво се оплакваш като ти си го махнала" за доста вредни, защото когато една майка страда, последното, от което има нужда е някой да й обяснява как сама си е виновна за страданието. Още повече, в моите очи, аборт по желание и нежелано дете не са едно и също. Дори бременноста да е настъпила случайно, родителите могат да се зарадват, че се е случило, но по други причини (финансови, недостатъчно стабилна връзка и т.н.) да са решили, че на този етап не могат да предложат добър живот на детето си. А и в случая на авторката, когато има и други деца, една майка трябва да мисли и за тях и ако счита, че не може да се справи с още едно дете и въпреки това го роди, то това неминуемо би имало негативни последици за всички.
Като човек, загубил бебето си при раждането, мога да ви посъветвам да се свържете с хора със сходни съдби (което вие сте направили с пускането на тази тема) и по-важното - ако имате възможност потърсете психолог. Ако финансовата част е проблем, мисля че във форума има тема за безплатна консултация с психолог.
Дайте си време да скърбите и ви пожелавам скоро да намерите пак радостта в живота си.
Виж целия пост
Като човек, загубил бебето си при раждането, мога да ви посъветвам да се свържете с хора със сходни съдби (което вие сте направили с пускането на тази тема) и по-важното - ако имате възможност потърсете психолог. Ако финансовата част е проблем, мисля че във форума има тема за безплатна консултация с психолог.
Дайте си време да скърбите и ви пожелавам скоро да намерите пак радостта в живота си.
# 9
14 дек. 2022, 14:43 ч.
Здравейте аз съм със същия проблем има м три дечица сега съм бременна говорих с лекарката ако може да ги намери медикаментите ще съм медикамент Ен аборт ако не аборт по медицински много съм стресирана нито ям нито пия от колко дена вече
Виж целия пост
# 10
13 ян. 2023, 06:50 ч.
Физически и психически се справих нормално.
Имам две деца.
След като разбрах, че съм бременна за трети път много се притесних. По-скоро не исках да имаме трето дете. За късмет ли да го кажа или просто не е било писано в 6 г.с. прокъвих обилно. На прегледа неонатологията се видя отлепване. След още една в сакчето не се виждаше нищо. Наложи се да направя аборт. АГ ми каза за два варианта, избрах медикаментозен аборт. За няколко часа приключи.
Не мисля за това какво щеше да е ако ...
Виж целия пост
Имам две деца.
След като разбрах, че съм бременна за трети път много се притесних. По-скоро не исках да имаме трето дете. За късмет ли да го кажа или просто не е било писано в 6 г.с. прокъвих обилно. На прегледа неонатологията се видя отлепване. След още една в сакчето не се виждаше нищо. Наложи се да направя аборт. АГ ми каза за два варианта, избрах медикаментозен аборт. За няколко часа приключи.
Не мисля за това какво щеше да е ако ...
Препоръчани теми