Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 76

И аз това си мислех . Така,като гледам колко майки са го правили ,май и мен тази параноя няма да ме подмине. Ама  , все си мисля ,че бабите с техния опит ще регулират нещата 🤔

О, не.. Тогава всичко започва 😄
В последните седмици имах проблем (кръвно) и си казвах "айде да се ражда, да не го мисля толкова". Колко съм грешала. Ии да, понякога гледам дали диша. 🤣


Аз не съм ползвала изобщо. Родих секцио, ако има значение. Проучи дали в болницата осигуряват, за да не купуваш излишно. В болницата, в която родих, беше осигурено всичко и подарено в баните. Такива големи не е имало.

Притесненията, когато станеш майка са доста по-сериозни от тези по време на бременността. Така че аз лично не виждам никакъв смисъл да трепериш цяла бременност и да се самонавиваш, че нещо не е наред, вместо да се наслаждаваш на бременността. По-честите прегледи, може да си мислите, че ви успокояват, но е точно обратното - ставате все по-притеснени и чакате само да дойде прегледа. Същото е както с хипохондриците, които постоянно ходят на лекар и си правят изследвания за да се успокоят, че са добре, но всъщност продължават да си измислят нови и нови болести. Тоест, когато се вглъбиш в нещо, което те притеснява, мислиш само за него и става все по-зле. Вместо това, трябва да се занимавате с други неща, да държите мислите си заети, както и да работите върху собствената си психика. След раждането на първото дете започват грижи, притеснения, недоспиване, така че първата бременност е момент, когато можете да се насладите на почивка и спокойствие. После никога не се повтаря.

И аз съм с ин витро бременност след втори трансфер. Първият ми трансфер завърши с мисед в 9 г.с. Тогава през 2-3 дни ходих на АГ, но нямаше какво да се направи. После 2-3 месеца си го преживявах. Говорихме си с ММ с втория трансфер да не се вживяваме чак толкова много, защото бременността е лесното. После, като дойде бебето, ако пак така му треперим, как ще си живеем живота. След втория трансфер пак психясах. Отделно от клиниката ме пратиха на преглед в 6 г.с. защото ЧХГ не се удвояваше правилно, искаха да се види дали е в матката ембриона. Естествено, нямаше пулс тогава още. Ревах постоянно 1 седмица до следващия преглед. Като проима пулс се успокоих с 25%. После правихме и Пренатест за всеки случай, добавих още 50% спокойствие и последните 25% спокойствие дойдоха след ехокардиографията. От тогава съм добре психически въпреки многото контракции и води на долна граница.
А това пък с чакането до последно с покупките не го разбирам, наистина! Айде, изчакайте да мине 1 триместър, 7 месец, ама тоя юруш за 3 дни да препускаш като див бизон по магазините, за да не било рано, ами смешно е. И то от хора, минали през ин витро. Значи, може да се довериш на науката да ти направи бебе, но ако вземеш че купиш нещо предварително, ще развалиш цялата работа... Предполага се, че в 21 век сме разумни същества, не изкуфели бабички. Терминът ми е за средата на юни, ние си купихме всичко още януари. Това ни спести доста пари, защото хванахме хубави промоции и уцелихме момента преди поголовното вдигане на цени на всичко след войната в Украйна. От февруари и скрина, и кошарата са ни сглобени. Общо-взето готови сме много отдавна.

Много грозно изказване на бремена жена да "препускаш като див бизон по магазините". Не мислите ли че.всяка една от нас си решава какво да прави? Всичко е до усещане. Незнаете какво е приживяла всяка една от нас,за да лепите такива епитети. Понякого съжалявам като коментирам в дадена тема. Винаги ще се намери кой да те критикува затова че си на различно мнение. Това че на вас ви е трябвало месец за покупките,не означава че аз не мога да се справя за 3,4 дни.

И кое е смешното да се напазарува за три дни?
Хайде като не сте го правили, не се изразявате толкова крайно, моля.
Аз съм от тези, които напазаруваха за три дни. Изобщо не съм препускала, не е нищо кой знае какво. И в деветия месец си се движех и разхождах, покупките не съм ги носила на гръб, че да ми тежат. Не съм препускала като никакъв бизон, много спокойно и приятно си беше пазаруването. Ще кажете, че са хиляда неща. По-важните неща си ги бях набелязала предварително, отидохме единия ден за половин час имах количка, легло, матрак.
Отидохме още един ден и за няма два часа имах всичко останало необходимо. Голямо препускане, големи преувеличения, голяма драма. Толкова време мога да прекарам в магазина при седмичното пазаруване на хранителни продукти 🤣 Нито ми е било тежко, нито стресиращо- разходка в магазин.
Направиха ни и отстъпка в магазина над определена сума. Количката взех в седмия месец, само защото беше на промоция, иначе щях да изчакам и с нея. А дали ще давам всеки месец някаква сума, или ще я отделям настрани и накрая всичко навъднъж ще напазарувам, за мен няма значение. Отделно има и онлайн пазаруване, съвсем лесно е всичко да се сложи в количката през месеците и после за 5 минути да направиш поръчка и всичко да пристигне до вкъщи.

Anna-Maria, наистина ли не виждаш никакъв смисъл да "трепериш цяла бременност"? Сериозно ли някой изобщо си мисли, че това една жена го прави съзнателно и целенасочено? Как се контролира страх и тревожност? Пишеш, сякаш не си била в подобна ситуация, откъде такова категорично мнение тогава?
Моля, не казвайте на жена, която е имала загуби или трудно е забременяла, да не се притеснява!
Малко емпатия няма да е излишна, мисля.
През първата ми бременност нямах абсолютно никакви притеснения. Обаче тя не беше успешна. Втората я изтреперих докрая. Не бях спокойна до самото раждане. Наясно бях, че във всеки един момент нещо може да се обърка. Притеснението и страха са най-нормалните чувства при тези обстоятелства, не е нещо, което може да се контролира.
И ако трябва да съм честна, след раждането такива страхове не съм имала. Да, понякога се притеснявам, разбира се, че ме е страх да не се случи нещо, но няма общо с притеснението през цялата бременност дали изобщо ще имам дете!
Е, като го гушнах, всичко си дойде на мястото и отново бях спокойна.
Недейте да казвате на хората как трябва и как не трябва да се чувстват. Мислете си, че сте голямата работа като не сте се притеснявали или сте напазарували още преди зачеването 😀

Бременността ми не ме е кастрирала от критична гледна точка и способност за разумни разсъждения. Да не пазариш предварително от страх е също толкова абсурдно суеверие като да се въртиш 3 пъти около оста си като видиш черна котка. И не, не разбирам защо някой би чакал до последно, за да си напазари за 3 дни от 1 магазин, когато можеш да огледаш на няколко места, да си харесаш стоки и да изчакаш най-изгодната промоция.

Това е въпрос на личен избор! Явно не ви се отдава да разбирате околните.Определено ви липсват разумните разсъждения.Една умна жена не би нарекла друга "див бизон".

Отстрани изглеждам спокойна, често го казват, но и аз изживявам всички притеснения, следя движенията на бебето и като вас постоянно се чудя дали е наред, ходих и на извънредни прегледи, в същото време обаче не останах вкъщи, работих до последния момент, въпреки ковид. Още сърцето ми е свито, въпреки че гледам да се наслаждавам на последните седмици бременност, и при мен има риск от прееклампсия, с ИР съм, в началото имах отлепяне. Но гледам да запазя спокойствие доколкото мога, въпреки всичко. Абсолютно разбирам всяка една, която се притеснява, без значение дали има загуба или не, да след раждането почват други притеснения, но по време на бременността също има редица такива, които никак не са маловажни и всяка една от нас ги изживява. Да, гледам да излизам, да се разхождам, не се спирам и се възползвам максимално от тези дни, но това не означава, че ги няма притесненията или че бих укорила тези, които изживяват притесненията си по-тежко.

 Покупките оставих за последно, не съм суеверна, но не исках да купувам нищо преди да вляза в деветия месец, въпрос на избор. Отделно част от нещата, като количката, ми ги подариха приятелки, не страдам от суета, количката е необходимост, а не аксесоар с който да се показваш в парка.  Та изчаках и заради това, не мисля, че най-важното е да накупиш куп вещи предварително, отделно част от нещата може да се окажат ненужни и да се изпадне в безсмислен разход. Не бих била така крайна в оценката си спрямо поведението на другите, не е глупост да чакаш до последно. И за мен никак не е стресиращо да пазарувам сега, ще кажеш че е толкова страшно, промоции има и няма да сме толкова набутани.

Това, че не разбирате елементарни неща, говори само за вас. Не е особено трудно да се разбере защо някой би предпочел да пазарува към края.Не е въпрос само на суеверие, а и на реални представи. До 22-23 седмица шанс за оцеляване на бебето няма. Спонтанните аборти са много по-често срещани, отколкото можем да си представим. Съвсем логично е да не се бърза с пазаруването поне дотогава.
А това с промоциите също е въпрос на избор. Не обикалям магазините да купувам олио на промоции, някои хора така избират да си харчат парите. Нямах време и желание да дебна за промоции всеки ден, количката, която харесвах, съвсем случайно се оказа на промоция, когато я видях на живо и затова я взех.
Та неразбирането си е ваш проблем, аз като не съм била в дадена ситуация, се опитвам поне да разбера различните гледни точки, което на вас явно ви е трудно, а е доста основно качество, според мен.
Бременността ми също не ме е кастрирала от критично мислене, затова знам, че в ранните седмици шансовете нещо да се обърка са доста големи. Също така бях в чудесна форма до последно, та няколко часа пазаруване, изобщо не са ми представлявали трудност. Но пък аз разбирам защо някои хора започват да пазаруват отрано, което е разликата между нас.

Аз с първата бременност лежах последните 2 месеца и половина. Майка ми и ММ подготвиха всичко. Вече навсякъде позволяват да се сменят неща, срещу касов бон, дори и връщат пари. При нужда сменяха неща. Сега съм в 21г.с и от началото имам точно 3 седмици движение, без задължителен постелен режим, така се очертава до края. Вие бъдете щастлива,че може да обикаляте на воля и да пазарувате още от 5ти месец, а не като "див бизон" в последната минута, някой го правят и по принуда.

И аз предпочетох да пазарувам чак сега. Няма смисъл да изпадам полемики,просто така усещах нещата. Относно притеснението мн се радвам за жените,които са мега спокойни ,само че с тези обвинения и сравнения не ни помагате . Принципно е по -добре коментара да е по-скоро окуражителен ,отколкото обвинителен и подигравателен . Че кой иска да си стресира бебето в утробата?? Коя от нас го прави от лиготия или умишлено??? Кой нормален човек не би искал да няма стрес и притеснение ,било то и без бременност? Живота е такъв и бременността вече няма нищо общо с тази на майките ни и бабите ни. Дали храните,ввъздуха или вс вече е показател не знам,но е факт че особено жена с първа бременност или преминала трудности -НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВА НАРОЧНО,щото нямала кво др да прави или за какво да мисли!

Pistachio, изразих мнение, различно от общоприетото, че през бременността трябва непременно да се трепери и, че страхът не може да се контролира. Напротив, може и още как. И аз съм имала моменти на притеснение за нещо, но когато видя, че всичко е наред, си избивам всякакви негативни мисли от главата. Била съм много оптимистично настроена, не съм треперила за всяко нещо. Въпрос е на психика и нагласа. 

А за покупките, и аз не съм пазарувала по-рано. При мен не е било въпрос на суеверие, изобщо не съм суеверна. Покупките сме ги правили през 8мия и 9тия месец, като по-големите неща, като количка и легълце, ги бях набелязала малко по-отрано. Но и не виждам какво толкова трябва да се пазарува за едно новородено. В началото трябват от най-малките дрешки и то в не много голямо количество, защото те много бързо ги израстват. Буквално месец след раждането, някои дрешки ще са малки вече. Отделно, обикновено и роднините подаряват доста неща.

Някой имал ли е еритроцити в урината? Установи ли се каква е причината?

Anna-Maria, не мисля, че опира само до психика и нагласа. Страхът като цяло не е рационален. Хората се страхуват от най-различни неща, а бременността е едно от най-важните и рискови неща, които жената прави през живота си. Не виждам нищо ненормално да се страхува. Тревожността също не може да се контролира, освен с професионална помощ и медикаменти. Все едно да кажете, че и депресията е въпрос на нагласа.
И разбира се, че не трябва непременно да се трепери, много жени нямат притеснения, но не приемам някой да ми говори едва ли не подигравателно за това как се чувствам. Много е грозно. Както казах, няма да е излишна малко емпатия.