По принцип с всички се бъзикам - весела съм си и едва ли ако имам симпатия към някой,се усеща - въобще, не си усложнявам живота 
Поддавате ли се на емоцията?
- Публикувана: 16 ноем. 2006, 14:01 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2006, 00:19 ч.
# 16
16 ноем. 2006, 16:37 ч.
Емоциите са хубаво нещо.С мярка.С акъл.И без да се разбира.... 
Виж целия пост
# 17
16 ноем. 2006, 16:44 ч.
Уффф, в офиса сме 60 жени! 
И в личния ми живот превес имат дамите... Понякога мъжът ми се чувства като петел в кокошарник, като излизаме с моите приятелки, които са все необвързани. Май него трябва да накарам да отговори на този въпрос, щото аз няма къде да го срещна тоя мъж. 
Виж целия пост
И в личния ми живот превес имат дамите... Понякога мъжът ми се чувства като петел в кокошарник, като излизаме с моите приятелки, които са все необвързани. Май него трябва да накарам да отговори на този въпрос, щото аз няма къде да го срещна тоя мъж.
# 19
16 ноем. 2006, 16:57 ч.
Аз може и да съм нещо сбъркана,но досега не ми се е случвало аз да хвърля око на мъж.Никога не съм сваляла мъж,изобщо никога не съм се пънала за мъж.Но често се е случвало да усетя,че проявяват интерес към мен.Чувствам се поласкана и до тук!Никога,никога не ми се е случвало да се поддам на емоции,защото такива не са се пораждали в мен.Просто съм оставала доволна от факта,че съм харесвана.Егоистично,обаче по-добре така,отколкото да почна да си бъркам мозъка.Предполагам,че ако нещо в интимният ми живот липсваше, щях да поддам все някога.Всичко е въпрос на лична преценка.
Виж целия пост
# 20
17 ноем. 2006, 23:09 ч.
Само до флирт бих стигнала, никога не бих се задълбочила.
Виж целия пост
# 21
17 ноем. 2006, 23:20 ч.
Зависи от сериозността на настоящата ми връзка и от искрата , която е припламнала.
Виж целия пост
# 22
17 ноем. 2006, 23:30 ч.
Ами май не се поддавам на емоцията. Случвало ми се е да си кажа: "Ей, този колега има мн. хубаво дупе". Но никой не разбира какво ми се върти в главата обаче. Освен това съм против връзките на работното място. Май единствената емоция при мен е да оценявам положително хубавите мъже, които срещам. А и в други теми съм писала, че ако изневеря, сигурно на лицето ми ще бъде написано...
Виж целия пост
# 23
18 ноем. 2006, 00:34 ч.
Подавам се дотолкова , че ми цъфва усмивка на личицето... но друго НЕ 
Виж целия пост
# 24
18 ноем. 2006, 00:57 ч.
Може би на хормоните? По-рано да, но нали това е основна движеща сила? Ожених се, дете, вече нямам тръпка към непознати територии. Или пък съм разбрала, че прекрасен принц няма?.. Дали няма? 
Виж целия пост
# 25
20 ноем. 2006, 19:24 ч.
[/
quote]
Виж целия пост
По принцип с всички се бъзикам - весела съм си и едва ли ако имам симпатия към някой,се усеща - въобще, не си усложнявам живота
[/
quote]
# 26
20 ноем. 2006, 19:28 ч.
Виж целия пост
Емоциите са хубаво нещо.С мярка.С акъл.И без да се разбира....
# 27
20 ноем. 2006, 19:59 ч.
Аха
Виж целия пост
Подавам се дотолкова , че ми цъфва усмивка на личицето... но друго НЕ
# 28
20 ноем. 2006, 21:19 ч.
Хахахаааа -станахме два..../темерута/
Виж целия пост
Не.Желязна съм (или просто темерут 
).
).Хахахаааа -станахме два..../темерута/
# 29
20 ноем. 2006, 21:38 ч.
докато не бях семейна, съм си позволява повече волности, била и сериозна връзката ми в това време.
Но сега е немислимо, от моя гледна точка. Всяко нещо с времто си.
И все пак никога не казвам "никога"
Виж целия пост
Но сега е немислимо, от моя гледна точка. Всяко нещо с времто си.
И все пак никога не казвам "никога"
Препоръчани теми