Цените на зеленчуците летят направо!! 12 лв кило пресни картофи, 6.20 чушки

То може и да стане, но няма никакъв вид и абсурд нормален човек да си купи. Преди години имахме едно дръвче ябълка у нас,но нито е пръскана нито е подрязвана и раждаше огромно количество ябълки,но супер ситни ,къде имаха петна и т.н. . Един ден говорим с една баба и ми вика моля ти се продай ми,че щерката търси чисти плодове за бебето. Подарих на жената 1 касетка с ябълки ,но е абсурд някой да даде пари за такива плодове

В тона на темата, тази година откривам учудващо вкусни зеленчуци както по пазара, така и в магазините. За първи път от много време опитах наистина сладки и ароматни домати, при това домъкнати от... близкото 345. Краставиците са сочни и плътни, а не като други години - избуфтели и пълни със семки. Чушки, зелении, всичко е хубаво и свежо и до огромна степен - българско. Не знам на какво се дължи това, в други години само боклуци и пластмасови зеленчуци сме яли...

Сортовете имат значение, да. Аз, понеже припадам за градински домати, това ми прави впечатление най-много. Хората по селата си садят местни, познати сортове от години. Събират си семената от тях и другата година- пак. Такива семена се предават от ръка на ръка и за да се запомни източника , се кръщават на човека или селото.

За препаратите и торенето мога да кажа, че майка отглежда домати, краставици, тиквички, чушки и зелении, малини, без абсолютно нищо да им слага, само поливане. И си стават чудесни. Но преди сме имали и овошки и там вече... Без препарати винаги са ни били червиви плодовете. Иначе нещо домашно може и да е много вкусно, но това пак не е гаранция, че не са използвани знайни и незнайни препарати.

Като човек отглеждащ плодове и зеленчуци, мога да кажа, че и без синтетика става. И без изкуствени торове - също. Обаче не знам защо смятате, че оборският тор е безопасен 😂 Иначе пръскане с меден сулфат (син камък) е единственото "химично", което ползвам. Имам загуби от вредители. Много. Но ми е по-важно малкото, което изкарам, да е чисто. Ако отглеждах за търговия, да сме умрели от глад. Овошките не пръскам, само варосвам и кастря. Но са големи, стари дървета. Младите са трудни докато преодолеят "бебешките" болести само с хомеопатия и билкови настойки. Става де, но не и колкото с препарати. Пък относно вкуса - то може да е чисто и домашно, а пак да не е вкусно, защото човека има различен вкус за нещото. Сладка рядко ми харесват други, освен моите. Мед се фалшифицира безумно лесно и трябва да се купува само от доверени пчелари. Преди време ми беше попадал етикет на буркан мед, на който директно си пишеше, че съдържа глюкоза и вода...
Има го и момента, че на хората им се измени вкуса и вече домашното не им харесва. Например пилешко домашно няма абсолютно нищо общо с бройлер. Но не става да го бутнеш за 30 минути във фраера и да имаш готова вечеря, трябва си варене преди печенето. Това е птица, отглеждана 8 месеца минимум преди да стигне до масата, за сравнение бройлера стига за 40-50 дена. Миризмата на месото е друга, бройлера не мирише на нищо. Абсолютно същото е с другите меса - свинското домашно се отглежда за почти година, а магазинското - за доста по-кратко и се храни само с фураж за да качи бързо маса.

И аз не пръскам както всички около мен, тази година за първи път от пет години имам много въшки по зеленчуци и цветя и пръсках. Досега само със сапун съм успявала да се справя. Имам съседи, които всяка седмица са с пръскачките от април до септември.
Аз сея и садя каквото стане, не върви скубя и слагам ново, откакто сама отглеждам храната си децата боледуват по-малко.

Чак пък да не става нищо без пръскане, айде сега...

От някъде 5 години си гледам разни неща в саксия, на балкона. Дори нямам градина на постоянно разположение, единствено една на 1500км...

Ето тазгодишни снимки, на 5 минути. Освен вода, пръст и слънце, друго растенията не са видели.

Малки краставици, ново откритие за сезона, от 2 саксии едвам успяваме да ги изконсумираме. Една краставица е малко повече от половин обикновена.



Стотици цветове черита, тъкмо връзват и са мънички (на студено място живея), но ежегодно бера стотици черита:



Подправките стават без проблем - риган, зелен лук, мента, салвия... Имам и розмарин, магданоз. На няколкогодини са повечето.









Вързаха и първи чушленца, а опитът за къдрави салатки в саксия също се оказа успешен:



Е, големи плодове и зеленчуци на балкона няма как да гледам - патладжани, тиквички, тикви, дини и т.н., но с желание и според условията (климатични и това дали разполагаш с истинска градина), стават нещата.

Разбира се, говоря за количества за лична употреба, не ги произвеждам за продажба.

От 8-10г гледаме за нас си само био зеленчуци, овошките не пръскаме. Става си прекрасно
Търсете хора с лицензирано производство, не казвам че купувам домашно, а от производител - огромна разлика има в двете.
Не търся търговски вид, защото знам как се добива той, а вкусни и дребни плодове

Евала, на когото му се получава урожай без химия.
За торенето- моята градина е върху бивша ливада.Първите 2 години  имаше много изобилие при зеленчуците. От там нататък се видя , че има нужда от подкрепа. Ако нямаше нужда от торене, производителите нямаше да се вайкат, че няма торове. Почвата, просто се изтощава. Оборският тор, който някоя баба не го брои за тор, си съдържа същата химия.
Заболявания и вредители- ами, аз не съм предполагала, че има толкова. Долетяха осички, бръмбари, гъсеници, птици,които до този момент не бях виждала, а съм отрасла на село.
Овошките- за всеки сорт е описано на какви заболявания са податливи. Пак не случайно.
Отделно, климатът наистина се промени и това, което си знаеш за градината , вече отчасти не работи и   става по-трудно.

Преди три,четири години като се прибирахме от почивка в Велинград спряхме на Юндола на место край пътя имаше някакви хора и продаваха нещо.Купихме буркан мед и изведнъж под масата изскочи нещо загънато в перде.Буквално.Оказа се кашкавал ,домашен.Не купихме .Никаква хигиена ,вън горещо ,кашкавала беше размекнат вече.В задния двор  в къщи в Лондон нямам идея как са се хванали сами чери домати ,вече няколко години виреят и дават вкусни домат чета без никои да се грижи за тях.Дори не ги поливаме. Дъждът върши тази работа.Отглеждат се самосиндикално без абсолютно никаква грижа.

Юндолските са пословични мизерници. Редовно минаваме от там, никога нищо такова не купувам. Картофи и боб - да, но не и готови храни.

Поздравления!
Чудна балконска градинка, такова нещо си иска и планиране и грижи и постоянство.

Миналата година пратих на майка ми семена за няколко сорта домати от Германия. Уникални се оказаха. Сега всичките й съседи садят от тях.
Тя между другото, не ползва абсолютно никаква химия, дори и тор. Пишман градинар е и я мързи, но доматите пак стават.
Най- хубавите череши, които към яла са в двора ни. Дървото е по-голямо от много голяма къща. Преди години като се нанасяхме, приятели българи ни казаха, че е абсурд това дърво да има плод. Нито го е рязал някой някога, нито е пръскано. Препълнено е с плодове. От един по- нисък клон обираме десетина килограма, другото за птиците.

Моят опит и наблюдения върху домашни производители и продукти- най-добре е да се проучи дали това е така и при какви условия се прави.
Отидохме да гледаме една малка новоизлюпена ферма и да си вземем кашкавал- мухи, колко искаш/естествено, покрай животните/, един мърляч прави кашкавала, условията откъм хигиена бяха, да побегнеш, направо. Набързо ми минаха всякакви мераци за домашен кашкавал.

Специално за хигиената ме е страх да си помисля и в мандрите какво е ,та никъде няма гаранция за съжаление. Единственото което виждам като плюс да си купиш от производителя е ,че има по-голяма вероятност сиренето наистина да е от мляко.
 От както имам дете повече се замислям какво ядем и каквото мога си го правя самичка. От проверено място купувам
прясно  мляко и си правя кисело мляко ,извара и сирене. Кашкавала не ми се получава и купувам от турските магазини,че поне на вкус са го докарали и цените са  много по-поносими