Колко пари бихте искали да ви е дохода, за да не усещате парите като проблем?

В София обаче не всички сектори стигат до заплата 2000лв. нетно. Особено сега с пандемията, която остави и доста хора без работа, вдигнаха се цените на всичко и изведнъж някой е решил за изтърси, че доход от 2000лв.бил напълно нормален за тричленно семейство. Само разходите по детето за лекар понякога са стигали до 400лв. за няколко дена (лекарства, изследвания и лекари). Да не говорим, че не за всички деца са осигурени безплатни градини и родителите едвам издаянват и се чудят от къде и как. В тоя смисъл почивката понякога ми се вижда невъзможна!

В София едни 60% са с доход 1300 лв, не знам малкият процент дигитален, софтуерен, банкерен и нам кви области вдигат дохода. Това е истината, хората изнемогват.

Оня ден правих разчет за март. Офукали сме над 3000 и пак нито сме се утрепали от шопинг, почивки, даже на ресторант не сме били, нито кино.

Сигурно горджи има право. Един куриер, касиерка в лидл или друга подобна работа не са с високо заплащане. Мисля, че около 1300 взимат. Как се оправят, не знам.

Ако плащаш наем и частна детска, става невъзможно.

Ние сме в чужбина.
Половината заплата на мъжа ми отива по ипотеката, детската ясла също е много скъпа, плаща я той, както и разходите по колата.
За всичко останало, сметки, храна, дрехи, почивки, плащам аз. И много трудно ми достигат...

Споделяла съм. София, живея сама, нямам деца, имам котка; заплата 1250, наем 500, комунални между 30 и 250 лв в зависимост от сезона, като тук не влиза телефон, кабелна, транспорт и пр.
Няколко момичета казаха, че инфлацията напоследък повече се усеща - абсолютно вярно. Преди 4 години заплатата ми беше 900, а наемът 300, разходите ми бяха по-малко и ми беше доста по-ларж, въпреки че сега в абсолютни стойности уж имам малко повече пари.
На въпроса от темата, за да поддържам живот без крещящи глезотии (като палто Масимо Дути или екскурзия до Перу) и да мога да плащам сегашните си разходи при продължаващ живот под наем, ми трябват поне 2000. Ако искам да си купя жилище - поне 2500.
Съвсем реалистично, отличен служител съм, експедитивна, схватлива и адекватна, но в момента дори нямам пари да придобия някои умения (и сертификати), които биха ми позволили да сменя работата си с по-добре платена, където да се докажа. А да съм експедитивна, схватлива и адекватна на баламска недобре платена работа вече не ми изнася финансово.
В същото време знам, че има хора с наполовина на моята заплата и съм несравнимо по-добре от тях, но - недостатъчно добре. Не искам да звуча грубо, но не искам да се сравнявам и не смятам за редно да се сравнявам с човек на МРЗ, сервитьор или студент.

Аз не съм материална и парите винаги ми стигат.
Ние получаваме общо около 2600-2700,тричленно семейство, без ипотека и без кредити. Помагаме на свекърва ми с около 300 лева месечно (няма пенсия). Спестяваме по малко.
И по-малко сме взимали, пак сме спестява ли, дори много повече, но без дете.
Аз просто бих искала да имам доход, дори 1000 лева, който не е от работата. За да мога, ако реша да сменям или да не работя известно време, да съм спокойна.

Между 3 и 4 хил. на месец ни отиват за разходи последните месеци Даже сме ги и надвишавали, но то заради предстоящия бал. С две големи деца, абитуриент и тийн. Яко сме затегнали коланите, че и двамата са на уроци, аз със здравословни проблеми и започнах да се притеснявам, че ще стигнем до  запасите. Не, че не са затова ама с тия растящи цени и неактуализирани заплати... Предната година успявахме и да спестяваме, но тази вече вървим на минус.
Значи при 5 хил. на месец поне ще дишам спокойно. И не сме в София.

Честно казано аз също не разпитвам половинката си с нездраво любопитство за заплатата му, както и той мен, но и двамата си казваме какви заплати вземаме, споделяме за увеличенията си (предстоящи, предвидени, овъртайми, които трябва да се изплатят) и допълнителни социални придобивки (ваучери за храна).
Нямаме общ бюджет, но да речем, че това е понеже сме "млада двойка" (скоро ще станат две години откакто сме заедно и цяла една година откакто сме сгодени).
Въпреки това обаче, не делим по някакъв начин бюджетите си. Виждам, че трябва да се напазаруват някои неща за дома, отивам и пазарувам, не казвам: "Дай пари, че да купя това и онова!", съответно той прави същото.


При нас ситуацията е напълно идентична при излизане на кафе или ресторант, или двамата заедно да отидем да си пазаруваме. Плащам аз, плаща той, нямаме уговорка или някаква закономерност кой какво кога да плати, въпреки че винаги ми предлага да ми помогне, когато имам някакъв по-голям предстоящ разход, но винаги му отказвам, тъй като това са си мои разходи, с които е напълно редно аз да се справя, при положение, че нямаме общ бюджет. Пример за такива разходи са: едодонтско РЕлечение + коронка на зъб х 4, оборудване на мой хоум офис.


Честно казано, докато бях все обе необвързана и вземах близо 2500 словосъчетанието "собствено жилище" пак си беше мечта. С такъв месечен доход ми се струваше малко заробващо да се втурна да си купя жилище. Искам да вметна, че гледам от моята варненска камбанария с нейните си варненски цени.
Самата представа да заделям всеки месец Х пари за вноска на жилище, без да имам натрупана някаква успокоителна сума пари (за различни по-големи спешни непредвидени разходи, които може да се случат, може и да не се случат от рода на: едодонтско лечение + коронка на зъб, счупен крайник, боледуване, изследвания, лекарства, повреден електроуред, финансова полощ за родителите ми) в сметката, откровено ме плаши, а купуването на апартамент с месечен бюджет от 2500, предполага, че това, което аз наричам успокоителна сума пари е издухано за първоначална вноска.
Затова и тази идея с този бюджет за мен е табу.

На мен ми е интересно като някой каже, че има общ бюджет, това значи ли, че парите ви отиват в обща сметка?
Предполагам има и двойки, при които единия изкарва повече, интересно ми е там как става (не визирам втора година майчинство).

Ние взимаме сходен доход. Имаме известна разлика в годините и аз бях студентка, той вече завършил и работеше.. естествено, че няма как аз да взимам колкото него в тоя етап. Грижел се е за мен и много ми е помагал. С годините нещата се изравниха и работим за сходни заплати.

Не ги събираме в обща сметка, но и не си плащаме отделно ресторанта. Стараем се да заделяме, аз съм с по-широките пръсти и по-трудно ми се получава.

Андонова добре го каза, аз също мисля, че човек трябва да има заделени пари още преди да започне да мисли за първоначалния капитал за жилище.

Най-малкото не знаеш какъв спешен разход ще излезе, недай си боже за здраве.

Пример: зимата едновременно си правя сериозна контузия + гори ни пералнята. Ако не беше допълнителното здравно, щях да съм дала над 700 лв за изследвания и прегледи. И като сложим нова пералня, 1600 директно. Ами ако заплатата на човек е 1500-1700 и с всички други разходи... нямаш ли заделени пари, не знам какво правиш.

А ако ще купуваш апартамент, първоначалния капитал, по мое мнение, трябва да е извън тоя фонд за "недай си боже".

2500 и Варна, и то в минало време?
Почувствах се сивушка
Под определен доход в определени конфигурации заделянето е мираж. Имам предвид, качественото заделяне в двуцифрени проценти от дохода, а не да сложиш този месец в касичката 15 лв, понеже ще ходиш на фризьор чак след 2 месеца.

Щеше да бъде идеално ако в БГ имаше семейни сметки. Така бяхме в Испания.
Тук, имаме по две карти на сметка. Така и двамата имаме достъп до сметката на другия. По моята вървят сметките, спестяванията и извънредните разходи, от неговата "ядем".
Разбиранията ни са: няма твое/мое. Както се шегуваме и гащите ни са общи Все тая е кой изкарва по-вече пари в този момент. Нали сме едно семейство. 25 години сме заедно и като едно цяло, всички решения се вземат общо. Аз предлагам, той се съгласява и цари мир

Тъкмо за това говоря.
Голям съм прагматик и не обичам да бъда "изненадвана" по начин, за който да нямам подготовка. (финансова и всякаква друга)

Пример: Правя панорамна рентгенова снимка "ей така, да видим какво става" и излиза, че трябва да правя 4 едодонтски РЕлечения + 4 коронки и въпреки че това ще е разход, който ще бъде разсрочен в рамките на настоящата година, аз все пак трябва да дам над 2000 лева, ако го нямах този фонд, наистина щях да съм силно притеснена за предстоящите разходи на нашето домакинство и това, че няма да мога да помагам там, както до момента.


Това че намесвам Варна в темата е свързано единствено с това, че съм наясно, че варненските и софийските цени са доста различни, а първоначалано цитираното съобщение от мен се отнасяше за София.
"Близо 2500" може да е 2000, може да е и 2700, 2800, затова условно го закръглям на "близо 2500".
говорим, че с доход в този диапазон, аз лично бих се чувствала доста несигурно да тръгва да купувам жилище, независимо колко силно го искам.
А като добавим и цените на жилищата към момента ..

Към днешна дата единици във Варна могат да се похвалят с нетна заплата около 2500 лева.
Иначе по темата.
За тричленно семейство 5000 нето мисля, че са достатъчно.

Има и тук - детето много години беше с клонирана карта към една от нашите. Така една обща сметка се ползваше от двама души.