Имам семеен проблем

  • 5 428
  • 80
# 15
За кариери - равнопоставени сме със съпругът ми, макар,че той взема в пъти повече от мен. Но и двамата сме такива - че гледаме "какво влиза в семейството", а не "кой го изкарва"....докато съпругът ти май е от другият тип мъже - не може да се примирят, че жената може да изкарва повече, което е суперглупаво, според мен, разбира се. Та повече пари ви давам по-големи възможности - както на вас двамата, така и на детето/децата ви. Какво по-хубаво от това????? Shocked
Виж целия пост
# 16
според мен мъжът ти се притеснява от факта, че ще попаднеш в напълно нова среда, сред нови хора, ще добиеш ново самочувствие (което по-никакъв начин няма да е свързано с неговата особа) и всичко това го плаши. за съжаление мъжете в българия са така. много е трудно да се дават съвети отстрани, а и ти ми изглеждаш като човек, който може да си взима и сам решенията. мога да кажа за себе си - аз не бих отстъпила в подобна ситуация. в крайна сметка един ден мъжът ти няма да ти благодари за това, че си пренебрегнала собствените си шансове заради него, а и ти ще се чувстваш недоволна и от него и от себе си в продължение на много време. поне аз така мисля. поговорете и ако те обича и уважава като човек, трябва да направи и той компромис в твое име. в противен случай - не знам. успех!
Виж целия пост
# 17
При нас нещата са същите, имам предвид, че мъжът ми не обича София и за нищо на света не би се преместил да живее там.Имам работа, която обичам и е по-високо платена от неговата, но това не пречи на отношенията ни.Още преди много години му казах,че ако ми се отдаде възможност, веднага ще замина в София/тогава още нямахме дете/,но и от сегашната позиция бих постъпила по същия начин!!!И мисля, че ако ме обича толкова, колкото твърди, това няма да разруши семейството ни!
Виж целия пост
# 18
Не пропускай тази възможност, защото винаги ще се обръщаш назад и ще съжаляваш за това  Naughty Вероятно твоя мъж ще си промени мнението след време, просто сега трябва ти да рискуваш (той явно няма смелост за това)  Thinking  Каквото и да решиш ти пожелавам успех  Grinning
Виж целия пост
# 19
Моята история накратко-Омъжих се в Кейп Таун но след 7 месеца обстоятелствата наложиха да се върна в БГ!Той продаде вси4ко което имаше,намери си работа тук и 3 месеца по-късно ве4е беше при мен в София!Запо4нахме живота си от 0-та и не съжеляваме за нищо!Като той никога не ми е напомнил това 4е тук си няма никой,да не говорим 4е езика му създава проблем-но ве4е 1 година ходи на курсове по бг.език!Казва 4е,,И на луната да отида пак ще ме последва,,!Съвет немога да ти дам,но мисля 4е с разговор и търпение ще постигнете консенсос!Успех!!!
Виж целия пост
# 20
Аз ти препоръчвам да изгледаш филма"Мостовете на Медисън",ако не си го гледала вече!Според мен,човек не трябва да се отказва от мечтите си! Peace
Виж целия пост
# 21


 Има голяма вероятност да започна работа в София, на същата позиция, с възможности за израстване (става въпрос за международна фирма) и заплащането е близо 4 пъти по-високо от настоящето...........................ситуацията е била обратна (т. е. ТОЙ да отиде да работи другаде) не било проблем, но не можела ЖЕНАТА да изземва мъжката роля в семейството. К'ва мъжка роля, к'ви пет лева?
              Не мога да разбера как може да се разсъждава по този начин.Какво значи "мъжка роля" на жената?След като имаш възможност да допринесеш за семейния бюджет 4-ри пъти повече не разбирам отношението на половинката ти.Уважението и семейството не се крепят само на сумата,която се внася от съответния човек.Ами ако съпруга ти остане без работа  ти по-малко ли ще го обичаш и уважаваш?Или обратното-ако ти останеш без доходи какво той ще те остави ли?Я ,моля те,му обясни,че не живеем в робовладелчески строй и както ти би се съобразила с неговите переспективи за развитие ,така и той трябва да оцени твоите и желанието ти да направиш успешна карирера и да си добра майка и съпруга.Ама,че комплексирани мъже се навъдиха напоследък. Mr. Green
               
Виж целия пост
# 22
Мноооого се сдухват мъжете от това, че жената взима повече пари. Особено когато си имат хубава професия, която, уви, в условията на България  не е платена. Познавам 2 семейства, в които това бе проблем, колкото и да е интелигентен и зрял мъжът, просто е изнервящо. Все пак, следвай мечтите си ! В София също има добри гимназии, това едва ли му е проблемът, пловдивчани по принцип не идват в София.
Виж целия пост
# 23
Хващай си пътя и детето и тръгвай, аз на твое място бих постъпила точно така! Имаш амбиции, качества, желание и най-важното дава ти се шанс, което не винаги се случва в живота! Ако иска да запазите семейството ще те последва и ще ти помага, а няма да те натиска в калта за да е черешката на сладоледа!
Предложи му варианта в името на семейството да направите стъпката за 1  година, а после ще дискутирате, ако не ви изнася винаги може да се върнете  Wink
И аз мисля, че това е превилния начин! Стискам палци!
Виж целия пост
# 24
Още едно доказателство,че мъжете се страхуват от новото и неизвестното и че трудно рискуват и се разделят с познатото! И още едно,че жените сме по-напористи и по-надъхани! Мъжът не обича някой друг да му е слънце, освен самият той на себе си! И че може би - въпреки,че не го признава - все пак се влияе от мненията на околните по дадени въпроси!!!

Успех при намиране на най-оптималното разрешение на проблема!
Виж целия пост
# 25
Не мисля, че проблема е в това кой колко печели, а в това ,че на човека му е ясно , как ако се почне веднъж по този път на амбиции край няма и време за семейството няма ... само мисли за пари и кариера ... Явно той държи повече на нещ като приятели, познати, познати и любими места , семейно спокойствие (пък и без 4 пъти повече средства ... ) и сигурно на самия него не му се живее сред стреса , хектиката, шума, бетона и амбицията на София ... пък камо ли сам самичък, след като съпругата му ще е заета с кариерата и ще се срещат само в леглото за по малко  ...
Та според мен това му е в мислите, а не кой точно носи парите и как ... Но това е само моето мнение  Hug
Виж целия пост
# 26
  Акъл не мога да дам. Ще ти кажа при мен как беше.
  И аз живея в Пловдив /иначе съм от София/.
  Преди 6 месеца имах страхотно предложение за работа в столицата.
  Горе - долу идентична с твоята ситуация. Мъж ми каза, че не може да ме спре да опитам и би се чувствал виновен, ако заради него един ден се ядосвам, че не съм се развила професионално.
  Той работа в София трудно може да си намери, вариантът беше поне в следващите 1-2 год. да си остане в Пловдив.
  В София поне в началото аз щях да живея при родителите ми, майка ми не работи и можеше да гледа детето, което е голяма помощ. Щяхме да пътуваме с малката през уикендите или мъж ми да идва при нас.
  Мислих много... И не се реших на тази крачка. За добро или за зло, отказах предложението и ако трябва да съм честна, още ми е криво и се питам дали все пак не трябваше да рискувам.
  Претегли всички плюсове и минуси добре!
  Каквото и да решиш ти пожелавам да си щастлива с решението, което ще вземеш! Успех!
 
Виж целия пост
# 27
Не мисля, че проблема е в това кой колко печели, а в това ,че на човека му е ясно , как ако се почне веднъж по този път на амбиции край няма и време за семейството няма ... само мисли за пари и кариера ... Явно той държи повече на нещ като приятели, познати, познати и любими места , семейно спокойствие (пък и без 4 пъти повече средства ... )
Много си права, той е тип домошар, иска голямо семейство, още поне едно дете... а аз не. Не мога да си позволя да се откъсна от работата си. Така съм свикнала с високи обороти, че ако си остана вкъщи с дете...не знам, ще издивея, а освен това няма да мога да му обръщам достатъчно внимание. Радвам се, че родих още като студентка, защото ако бях отложила, сега и едно дете нямаше да имам. От десет години сме заедно, стартирахме от една линия, но имам чувството, че по някое време пътищата ни поеха в различни посоки. Напоследък дори се хващам да мисля, още колко ли ще я откараме така.  Sad
Виж целия пост
# 28
И аз мисля като някои от момичетата,че мъжете са традиционалисти по отношение на установената йерархия в семейството. Ако трябва да бъдем честни малко мъже,та дори и жени биха приели идеята половинката им да липсва от дома за пето т седем дни в седмицата. Хубаво ще е за семейното благо,но разстоянията не са добър спътник на едни нормални семейни взаимоотношения. Моят съвет е търпеливо и ежедневно да го убеждаваш,че трябва да се преместите всчички, че в новия по-голям град и той ще се чувства по-пълноценен и по-ценен като професионалист. Сигурна съм,че ако проявиш малко повече търпение ще го убедиш  bouquet Понякогат мъжете са като проговарящи деца,трябва да им повтаряш думите за да асимилират значението им.
Виж целия пост
# 29
Не мисля, че проблема е в това кой колко печели, а в това ,че на човека му е ясно , как ако се почне веднъж по този път на амбиции край няма и време за семейството няма ... само мисли за пари и кариера ... Явно той държи повече на нещ като приятели, познати, познати и любими места , семейно спокойствие (пък и без 4 пъти повече средства ... ) и сигурно на самия него не му се живее сред стреса , хектиката, шума, бетона и амбицията на София ... пък камо ли сам самичък, след като съпругата му ще е заета с кариерата и ще се срещат само в леглото за по малко  ...
Та според мен това му е в мислите, а не кой точно носи парите и как ... Но това е само моето мнение  Hug

Това е и моето мнение.
Минахме през това само преди няколко месеца. За мое щастие той се върна. Не ми се впуска в подробности, но не съжалявам, че се случи въпреки, че не знаех на кой свят съм. Радвам се, че мъжа ми стигна сам до извода, че приятели, познати, познати и любими места , семейно спокойствие не се заменят за пари.
Не знам дали разума и сърцето ти са на едно мнение. Ако е така - проблем нямаш.
Успех на всички ви, каквото и да решиш. Само не заключвай вратите през които минаваш, остави си път назад.
А детето ви какво мисли по въпроса?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия