Връщане в офиса след пандемията

arabiannights, според мен е нормално да се чувстваш така. Много хора са по същия начин като гледам. Реално пътуването, общуването по 8-9-10ч дневно си е натоварващо и изтощаващо (физически и психически). Това донякъде не се отчиташе преди, но след като се видя какво може да предостави хоум офиса (по-забавено ежедневие, не се тича и бърза, не се блъскаш постоянно с хора, не ти говорят още един куп работещи покрай теб) и старото нормално вече не изглежда толкова нормално. То е шумно, забързано, всеки мрънка и бърза с нещо/нанякъде, все някакъв шум има покрай теб (минусите на open space пространствата), в транспорта блъсканица, кой с дете, кой с 2-3 чанти нарамил, кой със сак/куфар/раница и т.н. Задръставния и бързащи все за някъде хора.

Аз колкото и да обичам офисната среда (реално е така, просто вече изменям приоритети къде трябва да е работното място), големия град, хората, с пандемията осъзнах, че не е нужно всеки ден да ставам, да бързам да се оправя за работа, да тичам за транспорт, в който с още сума ти хора да се бутаме за по-удобно пространство, на крак да пия кафе и да закуся поредния сандвич/кроасан/мляко, после на обяд в купом да се обядва, после вечерта пак бързане за транспорт, да напазарувам, да се прибера, да сготвя....абе натоварвам се и само докато го пиша. С хоум офиса....голям магазин имам на 2мин пеша и през обедната почивка мога да отскоча, кафето си е това, което си пия и харесвам, закуската мога нормално да си я направя, мога спокойно да се преоблека и въведа в ред и тогава да седна да работя. И това не ме натоварва по никакъв начин. И това за мен вече е новото нормално. Някак си по-свободно се чувствам. Миналото лято откарахме месец на каравана, ММ работеше от там, никакви проблеми, никакъв стрес ( а бяхме с тъкмо прохождащо дете, което ни спира тока ежедневно). И за плаж имаше време, вечер разходки/вечеря/различна обстановка/спокойно пийвахме нещо. Всичко кротко и лежерно. Е няма как да не се създава стрес и негативно влияние с точно обратното на това.

В офиса усещането за мен е съвсем друго спрямо вкъщи. Задачите са горе-долу еднакъв брой, но ги чувствам много повече и времето едвам ми стига, даже едвам успявам да си изпия кафето, а то ми е ключово, предвид това, че съм отвикнала да ставам рано и в работата пия кафе и сутрин, и следобед, иначе към 14-15 започва да ме успива ужасно. За обяд и дума не може да става, ям набързо нещо и това е. Като се прибера вечерта, взимам душ и заспивам от раз. Може би с времето ще свикна, но все пак се надявам да си останем с двата дни, а не с повече.

На мен би ми харесало един ден седмично да сме в офиса. Не че някой ме пита. Но бих се радвала на социализация.

ТафТаф, при нас има хора, които се логват в 12. Започваме от 9

Е, мениджмънта в един момент ги хвана, че изостават с работата и единият се стегна, а другият изхвърча. Не знам дали са променили нещо в организацията на работата, защото напуснах малко след това.

На сегашната ми работа работното време реално е плаващо, нищо че се водим на стандартен работен ден. Стига работата ти да е свършена никой не те гледа дали точно 8 часа висиш пред лаптопа или пък дали си започнал малко по-рано/по-късно. Важното е да могат да те открият, ако има нещо спешно и все пак да не се злоупотребява с почивки по половин ден

И аз се чувствам като парцал от работа в офис, физически и психически изтискана, и съзнанието ми е окупирано единствено от работа (по-скоро живота в офиса), дори и като се прибера.

Причината е, че екстровертите се зареждат от контактите с хората, а интровертите се изтощават.

Това за интровертите не е съвсем вярно. Няколко интроверта в темата вече посочихме, че социалната изолация ни се е отразила зле. И има логика в това - интровертите са хора с по-малко контакти по принцип и тоталното елиминиране на възможността за социализация заради хоум офиса няма как да не повлияе негативно.

Причините, които се изброяват като позитивни за работата от вкъщи, не важат за всички хора. Ето, някой спомена, че има голям магазин на 2 мин. от вкъщи, но аз нямам и дори и за пазар губя повече време с работата от дома. Много по-удобно ми е по пътя от работа за вкъщи да посетя определени магазини и да си напазарувам. Това важи за всякакви стоки - хранителни продукти, дрехи, за бита и т.н.

Шум има навсякъде, дори и да си вкъщи - колите по улиците, говоренето на хората по улиците или на съседи, крясъците на деца, прибиращи се от училище. Да не говорим като се започне с ремонтите. В момента съседи правят точно ремонт - шумът от бормашина, разбиване, чукане ме побъркват. Не мога да работя така.

Хоум офис не съм била и се надявам да не бъда. Толкова разсейващи неща, колкото имам вкъщи, не съм видяла в никой офис. В същото време усещането, че мога да се моткам още час, влияе много отрицателно да мотивацията ми да работя, а въпросният час става пладне.
Шум точно на работа не ме притеснява, просто го избутвам като нещо фоново.

За мен оптимален е хибридният режим, на какъвто работя още от март 2020 г. Вкъщи се концентрирам по-добре, а също пестя значително време от пътуване. Изцяло дистанционно обаче също не е ОК, тъй като се губи контактът с колегите, а това не е желателно.

Мотивите на много компании да върнат хората си са различни, но най-общо са свързани с несигурност и желание за контрол от страна на мениджмънта.

Друга хипотеза е наличието на скатавки в екипа, които злоупотребяват с тази възможност, но вместо да се справят с тях, по-лесно е да върнат всички.

За контакта с колегите къде ще е за добре, къде за лошо.
Има и токсични колеги, които по-добре да ги чувам за по час на ден, отколкото да съм около тях цел ден. 🙈

Ние теоритично имаме право на хоум офис 2 пъти месечно, но почти никой не го ползва. Работим си през цялото време в офиса и през пандемията не сме спирали да работим. Моята професия е по-специфична и се налага да съм на терен. Имаше колеги, които искаха да са хоум офис, но бяха порязани, че няма как да са хоум офис всеки ден с нашата професия. Иначе колеги от други отдели още са си на хибриден модел. Много зависи от сферата на работа дали е възможно или не човек да работи хоум офис. На мен лично в малкото случаи, в които съм го ползвала ми хареса, но със сигурност ми липса социалната среда и контакта с колегите, които имам, когато съм в офиса.

Сетих се и за още едно нещо, което ме се струва немислимо на този етап-да се върна на място, на което цял ден да съм гледана с камери. Не знам, служители на договори ли сме, роби ли сме, затворници ли сме?

И ние имаме камери, но не ми пречи. Свикнала съм им толкова години.

Leona, аз мисля по същия начин. Този коментар сякаш съм го написала аз. Когато разбрах, че отменят извънредната обстановка, направо щях да получа удар. Представих си как от 04.04. ни връщат в офиса и животът за мен приключва.. Работя в голяма фирма с много хора в едно помещение и обстановката в офиса много ме потиска. Не се чувствах добре, когато бяхме в офиса, и изобщо не искам да се връщам на това ужасно място. Откакто съм вкъщи ми е много спокойно и се чувствам супер.
Аз също обмислях варианта да напусна, но имам много разходи в момента и ми трябват по-сигурни доходи затова дори и да ни върнат в офиса, ще трябва някакси да се примиря и пак да свикна с този стресиращ начин на живот. Само като си представя, че пак ще трябва да ставам в 6 и да пътувам поне по 2 часа на ден и ми става лошо.
Не мога да разбера защо е нужно работодателите да ни причиняват този стрес, ако работата, която вършим, може да бъде свършена и от вкъщи? Оправдават се уж с липсата на жив контакт, че това било много зареждащо и важно и не знам какви още тъпотии, които на мен ми звучат абсурдно честно казано. Може би зависи и от човека. Аз съм интроверт и на мен не ми е необходимо всеки ден по цял ден да съм сред хора. Имам чувството, че ми изпиват енергията и после съм като парцал. Като съм сама вкъщи по цял ден не се чувствам уморена. Това е много странно и аз самата не мога да си го обясня.
Като добавя факта, че имам колежки, които само оглеждат другите дали и колко са надебеляли/отслабнали и не се притесняват да го коментират, само оглеждат кой как е облечен и т.н. По цял ден се чувствам наблюдавана, което много ме притеснява. Камерите честно казано не ги забелязвам, но погледите на тези колежки - да и много ме дразнят.. Вкъщи това нещо го няма и се чувствам много комфортно да не съм наблюдавана и обсъждана. По време на пандемията качих няколко килограма и ако се върнем в офиса, няма как това да не бъде тема на разговорите им, камо ли ако забременея.. Дори не мога да си представя да ходя бременна в офиса сред толкова клюкари.
Нас засега само ни приканват да посещаваме офиса, за да се виждаме на живо и все още няма официална заповед. Мисля, че би трябвало да се допитат до служителите и да разберат какво предпочитат, но не вярвам някой да се интересува от нашето мнение. Би трябвало след 2 години работа от вкъщи да ни дадат избор - който иска да продължи да работи от вкъщи, а другите, които жадуват за социални контакти, да си ходят в офиса..

Роза33, при теб проблем е самата обстановка. По написаното съдя, че трябва да се оглеждаш за нова работа.

Както писах по-назад, проблемът не е толкова в мениджърите, колкото в колеги, които злоупотребяват с хоумофиса и, връщайки ни всички, се предполага, че тези скатавки ще намалеят.

Също така мисля, че пандемията все още не е приключила и има доста новозаразени. Значи излиза, че на работодателите не им е пукало особено дали ще се заразим или не - просто са спазвали това, което им е било наредено. Щом отмениха изискването за работа от вкъщи и бързат да връщат служителите в офисите. През лятото, когато новозаразените бяха под 100 души на ден, стояхме вкъщи, а сега при 1000 на ден ни връщат в офиса.
Аз прекарах този ужасен вирус и имам пост ковид симптоми. Честно казано се притеснявам да бъда сред много хора и отново да се заразя, защото не знам този път какви ще са последствията за мен. Те обаче ако са го изкарали леко и не се притесняват толкова, но не всички са така. Преди пандемията колегите идваха на работа болни, кашляха и разнасяха вируси, а аз съм от хората, които по-лесно се заразяват, така че ако има болен, е малко вероятно да ми се размине.