Връщане в офиса след пандемията

Такива има и в офиса нищо да не правят. Според мен човек или си работи, или не. На старото ми работно място, преди пандемията още, един колега все се оплакваше колко работа има, тръгваше си в 3:30 следобед, пиеше кафета и понякога гледаше лайф стрийм на състезания по ски. Чувам от старите колеги, че много му харесвал хоум офиса.

Нали знаеш, не е луд тоз, дето яде баницата.......

Този беше наистина скандален. Ходи на някакъв рок фестивал и вместо да си вземе отпуска каза, че щял да прави хоум офис. От палатката, представяте ли си. Излишно е да казвам, не се е логвал дори. Но началникът на екипа беше голямо мекотело и допускаше. А този човек не е лош, но хем е некадърен, хем нищо не върши, хем има претенции. То и аз да му бях началник, за него само присъствено (защото с тукашното законодателство е почти невъзможно да уволниш някого).

Преди 2 години, когато започна пандемията, бях в предизвестие и една от причините да искам да напусна въпросната фирма, беше твърде натоварващия жив контакт там. Стресираше ме пътуването до там, контактите с определени колеги, много бях изнервена. След като минахме на дистанционна работа заради пандемията, много се успокоих и ми беше добре. Въпреки това не се отказах и напуснах. После на няколко пъти започвах нова работа и все ни караха да ходим в офис. Било изцяло (както се случи в две фирми), било по някой и друг ден, за да се опознаваме с колегите. Чувствах се зле от това ходене в офиса (освен във фирмата, където ми казаха да ходя два дни в седмицата). А лятото започнах и на място, където дори в пандемията са ги карали да ходят и атмосферата отново беше напрегната и токсична. Издържах три месеца и края на лятото напуснах.

Реших, че аз имам проблем и си дадох три месеца почивка. Края на ноември започнах нова работа (пета за година и половина), като в офертата ми изрично беше посочено, че работата е 100% хоум офис, но може да ме карат понякога да ходя до офиса. В началото ходех за няколко часа, за да се запозная с колегите и да се видим. Но тук видео срещите са ежедневие и ние се виждаме на камерите. Дори с хора, които лично не съм успяла да се засека, така се познаваме виртуално и знам кой седи отсреща. Това би бил един чудесен начин, да се запознаете и да не са просто гласове.
Аз не се чувствам социално изолирана, ние работим с корпоративни клиенти и сме непрекъснато в срещи.

Много мразя такива измекяри, заради тях страдаме останалите.

В предишната ми работа имаше едни двамца, които сутрин пристигаха към 9:30, на обяд изчезваха по 2-3 часа и вечер си тръгваха в 17:30. Единия път май даже бяха ходили на кино. Мениджърите не се усещаха колко време ги няма, защото една от вратите на офиса се отваряше с копче на излизане, чекирахме се само на влизане. На другите се чекирахме на влизане/излизане и така ни следяха дали си спазваме работното време/почивки и т.н.

Иначе и аз съм си пускала хоум офис за да си удължа почивката, защото мъжът ми има повече дни отпуска и си пуска 2-3 седмици, а аз мога да взема една. Но работата ми винаги е била свършена и в работно време съм била на разположение, не съм се моткала по плажа. Но примерно може да се топна по обед за 1-2 часа като нямам работа

Дори не искам да чуя за връщане в офис изцяло. Като ни пуснаха всички хоум в началото на пандемията....е, голям кеф. Спестявах си n на брой часове в пътуване (тотално изгубено време за мен), много по-лесно се концентрирах и всички вършехме повече работа. Не съм работила извън 8те часа, просто бяха достатъчни. Кафе на терасата си правихме с ММ, както си правихме и преди това. Няма го гоненето на градския транспорт или висенето в задръствания, постоянното приготвяне сутрин, та грим, та коса, та токчета, чанта за фитнес и т.н. За мен хоум-а има само плюсове, а съм общителен човек.
След майчинството ще търся хибриден модел. Просто някои дни детето на ясла, аз в офис, по-малко пътуване или ако ходя на тренировка в близост до офиса, нещо някоя задачка да се свърши. Но за изцяло модел в офиса ме губят отвсякъде.

Аз съм интроверт, но гледам позитивно на връщането в офиса, че 2 години по цял ден сама вкъщи изперках. Е да, признавам, че вкъщи се върши повече работа, но в офиса пък повече комуникираш с колегите. Аз моите си ги харесвам повечето. Сега си пишем по чата почти изцяло само по работа. Само дето не съм боледувала още от Корона и се притеснявам, че върна ли се в офиса ще се разболея. Също така и смених работното място с такова, което е сравнително близо да нас, та пътят изобщо не ми е проблем. На предходната работа пътувах над 1 час в посока с кола и беше ужасно. И все пак най-добрият вариант за мен е да дават възможност всеки да си избира как му е най-удобно да работи.

Нас ни връщат два дни в седмицата от днес.  Ми не е готино Аз трябва да съм в офиса понякога, но примерно 2-3 дни в месеца. Истината обаче, е че от къщи бачкам повече и по-дълго.

И ние вече подпираме бюрата в офиса от време навреме, защото е решено, че е важно. Това било хибриден модел, така ни обясниха. Така сме отвикнали от open space, всички мрънкат.

За мен е като Манна небесна хоум-офиса.
Още като студентка през 2003-2004 год., по-точно като записвах магистратура, се чудех и маех към каква работа да се ориентирам, че да мога да работя от вкъщи.. Или поне да бъде пластична откъм часове, т.е. да върша част от нещата вкъщи. Но това тогава бяха много малко професии- преводач, редактор, и т.н.

Аз имам един проблем, с който ще ми е интересно да чуя дали и други са се сблъсквали и как си го обясняват.

Откакто започна пандемията, стоя предимно вкъщи, работата също беше от вкъщи, сега сме в офиса два дни седмично и се надявам да не ни върнат изцяло. Забелязвам, че много се натоварвам психически от това ходене в офиса. Колегите и мястото са абсолютно нормални, нищо натоварващо не се случва, но в края на един ден в офиса се чувствам като парцал и сякаш съм прекарала там не един ден, а цял друг живот съм изживяла. Отделно и на отиване, и на връщане всичко ми е като на сън и от това понякога получавам паник атаки. Най-вероятно още не съм свикнала с новата ситуация, но е много неприятно и се чудя как да го минимизирам, защото ми действа ужасно.

Аз паник атаки нямам, но определено ходя с нежелание, въпреки че безкрайно си харесвам колегите и работата ми е приятна. Просто не ми се ходи в офиса. Добре си бях да си работя от вкъщи и с тях да се виждаме на кафе уикенда или на ресторант след работно време. От повече от това нямам нужда. Но мениджмънта вижда нещата по друг начин.

За съжаление това са "плодовете" на пандемията. За нас как да е, ами тези деца, които откараха 2 години онлайн обучение, как ще учат сега присъствено, просто.......?!?!!! И, докато нашата работа може и да не се е променила много, те трябва да са усвоили много нови знания през това време. Нещо което силно ме съмнява, а тези пропуски нямат наваксване.

Аз пък винаги съм се дивила как в частни компании е възможно да се държат работни места и хора на тях, които очевидно нищо не работят. Такъв айляк може да си позволи само някой, който няма конкретни задачи с конкретни срокове.

Аз за частните не знам, но виж държавните, ей там е пълен айляка.