Здравей. Знам, че те е страх и то много. И аз съм го изпитала на гърба си. Този страх именно беше надделял над трезвата ми преценка навремето и ме принуди да чакам до по- късно, преди да се реша на най-правилната стъпка в нашия случай- сондиране.
Правихме сондиране на едното оченце на малкия през януари 2005 г.- той беше на 8,5 - 9 месеца.
При нас протече така. Сутринта в датата на манипулацията отидохме в отделението (не ни караха да нощуваме там). (Имахме уговорка с анестезиолога да е гладен и да е пил най- късно в 6 часа, т.е. 2-3 часа преди манипулацията. Ние тогава се хранихме и нощем, но ни позволиха да дам шишето най- късно в 2:30. Тези неща обаче се уговарят с анестезиолога.)
След около половин час дойдоха и взеха детето. Имаше- нямаше 10-15 минутки, всичко беше приключило и ни го подадоха събудено, малко хленчещо. Отведохме го в стаята, предназначена за нас. Останахме там около час и половина- два за наблюдение. През това време детето си скимтеше малко от време на време, но беше спокойно и адекватно. Приспиването всъщност става с халотан (нещо като райски газ), целта е да са позамаят децата, за да не шават.
След като си тръгнахме, денят протече по обичайния начин. Хапна си прилично както е свикнал, не повръщаше, не му се гадеше (въпреки че е възможно). Изобщо по нищо не личеше детето да изпитва някакъв дискомфорт. Нито имаше индикации, че го боли оченцето или нещо друго... Изобщо, всичко беше тип-топ!
Доколкото си спомням, след това е необходимо да се капят капки и да се правят пак масажи известно време, за да не стане рецидив.
Долу- горе това е. Спомените са ми неприятни само в частта, касаеща моите страхове и притеснения. За детето всичко мина благополучно и ползотворно. Забрави завинаги какво е това гурелчета, залепнали сектери, затворено и възпалено око!
АКо имаш нужда от още информация, пиши.