Деца от предишна връзка

  • 46 075
  • 1 319
# 60
На жената може да са ù чужди, но на мъжа са му деца също като нейното. И новата му е жена, също като старата.
Виж целия пост
# 61
Мъж деца да го наследят от друга може и в брак да направи.

Знам за някои случаи, при които майката се точи на наследство за детето и накрая едно голямо нищо.
Виж целия пост
# 62
Права си е жената.Даже и да не са обезнаследени напълно,ще трябва да делят с чужд човек.
При жив човек, какво наследство?
Виж целия пост
# 63
Не знам колко трябва да е специален този мъж, че да се навия доброволно да попадна в подобна конфигурация заради него.

Общото настроение и в тази, и в други подобни теми е ясно. Бракът е разтрогнат, често и преди доста години, но новият партньор си остава "чуждият" и трябва постоянно да се доказва и да издържа проверки. Първо да се доказвам, че съм достойна да ме представят на детето, после да накарам това дете да ме хареса, после да се боря да приемат и моето дете. И това напълно едностранно, от отсрещната страна никой не мисли за моите чувства и не прави усилие нещата да станат по-лесни и за мен. Ами не.

Смятам, че след като разводът е факт, е задача на родителите да вникнат в страховете на децата си и да им обяснят не само конкретната ситуация, а и какво се очаква в бъдеще. А не на мен да правя маймунджелъци, за да ме харесат тези деца на всяка цена. Очаквам и намиране на някакъв баланс, в който досегашната рутина ще се промени, за да може да има място и за моите желания, нужди и мнения. А не всичко да се върти около децата и аз да правя постоянни компромиси.
Виж целия пост
# 64
Бих се съгласила само ако детето е още съвсем малко бебенце и е останало без майка, защото ще го гледам като мое и ще бъде фактически мое дете. Или пък вече отгледано и голямо, което си е поело по пътя вече и няма нужда от обгрижване.
Виж целия пост
# 65
Може би е егоистично, но не бих имала връзка с мъж с деца. Аз самата нямам и бих искала да създам семейство, с човек, когото е отдаден само на мен..
Разбира се, че времената се менят и мнението също, но на този етап разсъждавам по този начин..
Виж целия пост
# 66
Аз пък противно на повечето мнения (изключвайки факта, че не искам връзка), ако трябва да избирам (разбира се, зависи най-вече от характера на съответния човек), при еднакви условия между мъж с деца и мъж без деца бих избрала 1вия вариант. Защото все пак човек с дете има една идея по-отговорен и неегоистичен мироглед.  А и като детски учител и 15 мога да обичам да се справя Simple Smile
Виж целия пост
# 67
Нямам нищо против мъж с дете. Самата аз съм омъжена  за мъж с предишен брак и дете. Имаме и две общи деца вече големи, на 23г и на 15г. Приемах дъщеря му от предишният брак като свое дете, нищо че не живееше с нас. Никога не сме я деляли от нашите. Ако ще се взима нещо се взима за тримата или никой нищо не получава. Това беше до преди 2 години, когато въпросната девойка, вече омъжена и тя с дете не нарече моите деца " чуждите деца" оставям настрана думите по мой адрес тях някакси ги преглътнах.
Самата аз съм дете на разведени родители и знам какво е да не те приема новият партньор, за това направих всичко възможно тя да не почувства това. Възпитах децата си в обич и уважение към по голямата сестра, но явно е била една огромна грешка.
Виж целия пост
# 68
За съжаление колкото по- големи са децата толкова по- големи поразии правят, ако първите 5-7 години не са получили правилния пример, възпитание и т.н. това с годините почти не подлежи на корекция.
Виж целия пост
# 69
Много се учудвам на повечето мнения в темата. Сред моите познати има доста семейства на хора с деца от предишна връзка, и то във всякакви конфигурации. Никога не съм чувала от някой това да е пречка.
Скрит текст:
Аз пък напротив, търсех съзнателно мъж с деца от предишна връзка, тъй като аз имам две вече големи и не искам друго. Няма да е честно спрямо другия, да остане без деца, дори и на момента да казва, че не иска.
Виж целия пост
# 70
Нямам нищо против мъж с дете. Самата аз съм омъжена  за мъж с предишен брак и дете. Имаме и две общи деца вече големи, на 23г и на 15г. Приемах дъщеря му от предишният брак като свое дете, нищо че не живееше с нас. Никога не сме я деляли от нашите. Ако ще се взима нещо се взима за тримата или никой нищо не получава. Това беше до преди 2 години, когато въпросната девойка, вече омъжена и тя с дете не нарече моите деца " чуждите деца" оставям настрана думите по мой адрес тях някакси ги преглътнах.
Самата аз съм дете на разведени родители и знам какво е да не те приема новият партньор, за това направих всичко възможно тя да не почувства това. Възпитах децата си в обич и уважение към по голямата сестра, но явно е била една огромна грешка.
Не си го слагайте присърце,но за нея наистина са чужди.
Виж целия пост
# 71
Не са съвсем чужди - не са доведени , а природени т.е. имат общ баща и доколкото схванах ситуацията не е точно в споменаването на някакви си думички. Жалко е , че са от устата на уж зрял човек, който възпитава свои деца.
Виж целия пост
# 72
bubolina73, явно аз мисля по друг начин. Имам сестра от вторият брак на баща ми, ами тя ми е сестра, както е и другата ми сестра, с която имаме общи родители.
Както казва моята дъщеря вече, " чуждата" е тя в нашето семейство.
ccvet, така е, природени са с общ баща. Не е въпроса в думичката и в това, че го казва зрял човек. Въпроса стои в това, че моите деца го приживяха доста тежко, особено дъщеря ми. Както писах и по - горе възпитах ги в обих и уважение към по голямата сестра. Дъщеря ми беше сложила кака си на пиедестал беше и пример за подражание и в един момент бам, каката мисли сестра си за чужда. Както и на нея казах в наше лице тя загуби едно семейство, което я обичаше.
Виж целия пост
# 73
bubolina73, не разбирам, как ще са чужди щом и трите са от един баща?

По темата, аз не бих имала против мъж с дете, стига да иска да имаме и общо.
Виж целия пост
# 74
bubolina73, явно аз мисля по друг начин. Имам сестра от вторият брак на баща ми, ами тя ми е сестра, както е и другата ми сестра, с която имаме общи родители.
Както казва моята дъщеря вече, " чуждата" е тя в нашето семейство.
ccvet, така е, природени са с общ баща. Не е въпроса в думичката и в това, че го казва зрял човек. Въпроса стои в това, че моите деца го приживяха доста тежко, особено дъщеря ми. Както писах и по - горе възпитах ги в обих и уважение към по голямата сестра. Дъщеря ми беше сложила кака си на пиедестал беше и пример за подражание и в един момент бам, каката мисли сестра си за чужда. Както и на нея казах в наше лице тя загуби едно семейство, което я обичаше.
Пепински, а мъжът ви как възприе тази ситуация? Ако не е много лично.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия