Защо никога не поемат отговорността докрай за нещо , а само временно и после им дотежава?!
Защо това , че работят изчерпва сякаш ангажиментите им и вечееееее са суууууууупер изтощени?!?
Защо са такива бебета ... не мога да разбера ...
И аз искам да кажа един път ... не мога това , не мога онова и да прехвърля топката на другия ама не би ... аз съм майка... жена и всичко сякаш на мен ми се пада като изсконно право...
Направо понякога изпушвам от тази мъжка "умора"... нали имало равноправие и равнопоставеност ... има да ама не всеки път. Предлагам на татковците да ми обяснят защо това е така ей тъй за спорта и да чешим езици на техен гръб с мамите изпушили и не чак дотам като мен!
Както казва мойта половинка : ..." стига все на мъж си се правила, дръж се като жена"......
Това в двоен контекст.
Веднъж , че не съм татко , а бъдеща майка , но ми се ще да взема отношение по темата.....
Втори път : приеми го буквално, като приятелски съвет и от мен / споделен опит/
.....
Имам предвид, че колкото повече на героини се правим, толкова повече с радост ни се предостъпва тази роля...
А иначе за правата да сме майки и жени за които говориш, моята половинка казва:
......"ами и ти права трябва да имаш някакви, не може само задължения...."