Как се справяте с несъвместимост в отношенията с близък ("за цял живот")?

  • 12 075
  • 71
# 30
Нужни са ми мнения и съвети: как преодолявате подлост и глупост, която ви засяга, от много близък човек? Породена от ниско ниво на опит, а може би и интелект, но също и от здраво вкоренени неправилни, изкривени представи за някои касаещи ви общи теми, които същият индивид има и не се поддава на (раз)убеждаване (типично за типажа)? Както и от егоизъм и характер - студен. Имам предвид обръщате ли му гръб - временно или завинаги? Понеже иначе само си късате нервите? Или все пак великодушно, предвид знанието за мотивите му (не да ви навреди, просто си е "такъв"), прощавате (за н-ти път) и търпите, доколкото можете, като го избягвате, също доколкото можете? Колко пъти можете да простите? В същото време, ако вие сте "настъпили" някога въпросния, макар и също несъзнателно или не нарочно, но той явно помни и не прощава (съдейки по невеликодушните му действия и думи), въпреки вашето явно съжаление и отдавна настъпила промяна в отношението ви към този човек, вие бихте ли простили? Колко пъти?
Докато не кажете какъв ви е този "много близък човек ", всичко е чесане на клавиатури. Баща, майка, партньор? Разликата е голяма.
Виж целия пост
# 31
Абсолютно, има разлика. На брат, баща, майка си склонен да простиш или неглижираш. При партньор, приятел, колега – не.
Виж целия пост
# 32
Разграничение има, защото ако е гадже, партньор или техен роднина, можеш да прекратиш контакт по-лесно. Ако вече имаш общи деца с такъв човек обаче, той минава в другата графа.
Аз имам опит с прекъснат контакт с близки роднини ( не изцяло по моя инициатива) и не е лесно, но е прекрасно. Е, наистина остава една мини надежда да се променят, да поискат прошка, но човека си е такъв и няма да стане. Има го и натиска " ама той/тя ти е майка/баба/брат/баща и т.н. Но това мен не ме притеснява.
Ей това влязох да напиша. При поредното арогантно и глупашко, увреждащо поведение взех своето решение: край. Доколкото е възможно, разбира се. Надявам се и общите ни въпроси да намалеят и всеки по пътя си. Никой не е длъжен да търпи тормоз - психологически или друг, особено незаслужено.

Наистина друг начин няма. За да се съхрани човек, не бива да търпи систематичен тормоз от никого. Кръвни роднини включително.
Виж целия пост
# 33
Няма значение колко и какви близки хора са. Даже гадните сатъри в гърба са винаги от кръвни роднини.За семейни циркове на погребение да не говорим. На такива чудесии съм се нагледала от малка, че вече съм обръгнала. Както казах, живота е кратък и нямам намерение да го изживявям с някакви драми, паник атаки, нервни кризи и прочее. Отрязах и социалните мрежи за нещастие на родата. Но пък ми е хубаво и спокойно. Оооомммм. 😁
Виж целия пост
# 34
Тежък е животът, когато живееш с някого или някои близки, които ти тровят нервите всеки ден. Не можеш и да се изнесеш, а трябва да ги търпиш. Не може да проведеш разговор с тях, за да разберат, че ти съсипват психиката. Родителите ми и брат ми са такива. Ако имах къде да се изнеса и да бъда самостоятелна, щях да скъсам връзки с тях.

    С леля ми вече скъсах връзки. Няма такова животно като нея. Нарцистично създание, което мисли само за себе си и не й пука, че обижда другите хора, най-вече близките си. Енергиен вампир е тя.

   Познати, приятели и приятел, с който имам връзка, веднага ще отрежа всички връзки с тях, без да се замислям. Спокойствието ми и мирът ми са най-важни за мене.
Виж целия пост
# 35
Честно казано за мен има известна разлика дали е партньор, майка, баща, брат или приятел.
Все пак с партьнор живея, не ми трябва токсичен човек 24/7.
С родителите просто е по-сложно. След толкова много години скъсах изцяло връзка с баща ми. По-токсичен човек от него аз не познавам. Много е трудно да осъзнаеш, че нямаш и никога не си имал подкрепа от родителите си в абсолютно нищо. Още от детските години дори. Но като го приемеш някак с времето се свиква. Сега ми е по-леко на душата.

Имам брат, който е силно повлиян от баща ни и не може да се откъсне от него. Това е изключително вредно за отношенията му с мен, с майка ни, със света въобще, защото е като облъчен. С него правя компромиси, защото го обичам много, а и той не си позволява често да се държи тъпо. В крайна сметка настъпи едно отчуждение и почти не се чуваме и виждаме, а живеем в един град.

Заради един токсичен човек - съсипано семейство. Но това е. Sad
Виж целия пост
# 36
Колко ти е близък близкия?
Виж целия пост
# 37
Аз нищо не разбрах.. кой е този "близък", каква е тази "несъвместимост", защо не може да не се общува с него? Изобщо никаква конкретика, само някакви нахвърляни недомлъвки.. Ами няма как да получиш адекватно мнение в такъв случай.
Виж целия пост
# 38
В заглавието на темата е написано точно колко близък.
И преди няколко поста авторката написа ясно и точно, че е взела решение.
Изумявате ме, честно.
Виж целия пост
# 39
За онези, с които не се справяме пуснах тема преди 10 и повече години и още е активна. Невъзможните хора в живота ни.
Онези, които не са чак невъзможни ги търпим с чувство за хумор и повече дистанция.
Виж целия пост
# 40
При такива непреодолими различия се дистанцирам ,без значение колко ми е близък човека.Ще избягвам общуване доколкото мога ,ще се държа студено.Това,ако ми е роднина.
Ако не ми е роднина-просто прекратявам всякакви контакти с такъв човек.
Партньор-няма как да ми е.
Виж целия пост
# 41
Честно казано за мен има известна разлика дали е партньор, майка, баща, брат или приятел.
Все пак с партьнор живея, не ми трябва токсичен човек 24/7.
С родителите просто е по-сложно. След толкова много години скъсах изцяло връзка с баща ми. По-токсичен човек от него аз не познавам. Много е трудно да осъзнаеш, че нямаш и никога не си имал подкрепа от родителите си в абсолютно нищо. Още от детските години дори. Но като го приемеш някак с времето се свиква. Сега ми е по-леко на душата.

Имам брат, който е силно повлиян от баща ни и не може да се откъсне от него. Това е изключително вредно за отношенията му с мен, с майка ни, със света въобще, защото е като облъчен. С него правя компромиси, защото го обичам много, а и той не си позволява често да се държи тъпо. В крайна сметка настъпи едно отчуждение и почти не се чуваме и виждаме, а живеем в един град.

Заради един токсичен човек - съсипано семейство. Но това е. Sad

     Подобна е ситуацията и при мене. Разбирам ви прекрасно. Брат ми също е повлиян от баща ми. Дори виждам как все повече започна да прилича на баща ми с напредването на годините на брат ми. Казах му два пъти и той се подразни ужасно много. Започна да ме обижда. Много е тежко да не те разбират най-близките ти и да ти съсипват психиката всеки ден, а на тях да не им пука просто, че ти създават постоянно стрес и нанасят пагубни вреди на психиката ти.
Виж целия пост
# 42
За онези, с които не се справяме пуснах тема преди 10 и повече години и още е активна. Невъзможните хора в живота ни.
Онези, които не са чак невъзможни ги търпим с чувство за хумор и повече дистанция.
За тази тема става въпрос.
https://m.bg-mamma.com/?topic=686117
Благодаря,  Бояна.
Виж целия пост
# 43
Нужни са ми мнения и съвети: как преодолявате подлост и глупост, която ви засяга, от много близък човек? Породена от ниско ниво на опит, а може би и интелект, но също и от здраво вкоренени неправилни, изкривени представи за някои касаещи ви общи теми, които същият индивид има и не се поддава на (раз)убеждаване (типично за типажа)? Както и от егоизъм и характер - студен. Имам предвид обръщате ли му гръб - временно или завинаги? Понеже иначе само си късате нервите? Или все пак великодушно, предвид знанието за мотивите му (не да ви навреди, просто си е "такъв"), прощавате (за н-ти път) и търпите, доколкото можете, като го избягвате, също доколкото можете? Колко пъти можете да простите? В същото време, ако вие сте "настъпили" някога въпросния, макар и също несъзнателно или не нарочно, но той явно помни и не прощава (съдейки по невеликодушните му действия и думи), въпреки вашето явно съжаление и отдавна настъпила промяна в отношението ви към този човек, вие бихте ли простили? Колко пъти?

Слагам край в отношенията си с този човек, без значение колко близък приятел или роднина ми е. Разбира се не веднага - първо се опитвам да коригирам нещата. Но, ако видя, че не става, директно слагам чертата. Много съм крайна, когато става въпрос за мен или семейството ми и никакви приятелства, или роднински връзки не ме интересуват. И чертата я слагам завинаги. Категорично отказвам да си причинявам опити за стопляне на отношения, компромиси и всякакви такива неща след време. Като не става - не става. Приключвам и продължавам напред.
Така постъпих с мои много близки роднини, които много сериозно "сгазиха лука" и то за продължителен период от време. Сега се чувствам много по-добре. Това, което съм качила в подписа си го мисля и прилагам, и това ме кара да се чувствам много по-лека и необременена от подобни отровни отношения.
Виж целия пост
# 44
Режа веднъж завинаги без значение роднини или не. Търпя много, но "падне ли ми пердето" си казвам всичко и този човек спира да съществува за мен. 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия