Любители на кучета - 128

  • 33 673
  • 757
# 315
Бизу е същия, Попи, много е смешен, докато Каду е джаста-праста.
Вчера се събраха 4 джакчета за игра, само Кадунчето за малко да остане без дупе 😂😂
Виж целия пост
# 316
По отношение на ръмжането срещу мен или член на семейството съм абсолютен цербер. Не позволявам и не толерирам по никакъв начин да ми се зъби и мигом му изтръгвам безценното от устата, придружено с ясен звуков сигнал. Изчаквам да се успокои за няколко секунди и му го връщам. Повтарям, докато схване, че веднъж взето доброволно от устата му, ще му бъде върнато отново при послушание.

За да не помислите, че Швепса е ангел небесен в изпълнение на такива команди - не, не е. Ръмжи, опитва се да го скрие и да показва зъби, но до там. След третия опит взел-дал вече дава прешъса доброволно, защото знае, че ще му го подам отново.
Виж целия пост
# 317
Не знам дали ви питах вече, ама пак да питам... Как научите вашите кучета да не ръмжат, ако искате да им  вземете храната? При нас проблемът се появява, ако дадем нещо наистина вкусно (при гранули няма проблем) . За мен това е абсолютен NO GO, но се чудя как да подходя. Последния път, когато исках да й покажа, че не ми харесва какво прави, приложих метода за забрана, но резултатът беше опашката между краката, неистово треперене и ужасен поглед. Уплаших се да не я травмирам и да не иска да яде повече, затова я оставих.
Изключително наложително е обаче да не реагира, когато някой иска да й вземе нещо от устата. Ще имаме деца някой ден и е недопустимо кучето да реагира така.
Моля да споделите вашия опит!

Имахме подобен проблем /3-4 пъти/, последният беше като беше на 7 месеца. Даже единият път ценното беше олигавен парцал🙂. Обаче нашето е голдън и само ръмжеше, без да оголва зъби и аз като изръмжа просто взех "съкровището" от устата и се скарах. Това ни е първо куче и се консултирах с треньор. 1. Взимам нещо, което аз съм дала само ако наистина се налага. 2. Започва да се храни само след като разреша и след това не бъркам в купата. Трябвало да изградим доверие🙂. 3. Боклуци от земята вадя от устата без колебание и уверено . /Тя тогава лапаше по 2-3 на разходка😂/. Това бяха съветите. При нас няма повече такива случки. Кучето обаче си е кротко и послушно, нашето беше нещо като бебешко сърдене, но пиша, защото съветите на треньора бяха добри. Също треньорът каза, че може, ако ръмжи примерно за храната да слагаш няколко пъти гранули, докато яде, по малко. Пак за доверие, да знае, че даваш, а не се конкурираш. Дано съм била полезна.🙂
Виж целия пост
# 318
Не знам дали ви питах вече, ама пак да питам... Как научите вашите кучета да не ръмжат, ако искате да им  вземете храната? При нас проблемът се появява, ако дадем нещо наистина вкусно (при гранули няма проблем) . За мен това е абсолютен NO GO, но се чудя как да подходя. Последния път, когато исках да й покажа, че не ми харесва какво прави, приложих метода за забрана, но резултатът беше опашката между краката, неистово треперене и ужасен поглед. Уплаших се да не я травмирам и да не иска да яде повече, затова я оставих.
Изключително наложително е обаче да не реагира, когато някой иска да й вземе нещо от устата. Ще имаме деца някой ден и е недопустимо кучето да реагира така.
Моля да споделите вашия опит!

Имахме подобен проблем /3-4 пъти/, последният беше като беше на 7 месеца. Даже единият път ценното беше олигавен парцал🙂. Обаче нашето е голдън и само ръмжеше, без да оголва зъби и аз като изръмжа просто взех "съкровището" от устата и се скарах. Това ни е първо куче и се консултирах с треньор. 1. Взимам нещо, което аз съм дала само ако наистина се налага. 2. Започва да се храни само след като разреша и след това не бъркам в купата. Трябвало да изградим доверие🙂. 3. Боклуци от земята вадя от устата без колебание и уверено . /Тя тогава лапаше по 2-3 на разходка😂/. Това бяха съветите. При нас няма повече такива случки. Кучето обаче си е кротко и послушно, нашето беше нещо като бебешко сърдене, но пиша, защото съветите на треньора бяха добри. Също треньорът каза, че може, ако ръмжи примерно за храната да слагаш няколко пъти гранули, докато яде, по малко. Пак за доверие, да знае, че даваш, а не се конкурираш. Дано съм била полезна.🙂

Ще пробвам това последното.
По принцип нямам проблем да вадя нещо от устата. Отварям и бъркам без дас е двоумя. Последно се случи с храна от консерва. Но както написах, като ссе скарах два пъти и започна да трепери - краката, цялото тяло, че чак ушите. Започвам да си мисля, че е била някаква актьорска игра. Не вждам друга причина от посягане към купата да реагира така.
Преди се случваше да ми изръмжи, ако искам да взема дентастикса от устата, но това го отработихме. Само с пустата купичка не става.
Виж целия пост
# 319
Ако нищо не проработи, в краен случай може да дадеш консервата в друг съд (чинийка примерно) и да видиш дали ще има разлика. Ние също отначало учихме Буба да яде след позволение, и на всяко ядене бъркахме в купата й, без да крадем, разбира се Simple Smile И помня, че в началото я галехме, докато хапваше, да свиква с присъствието. Но тя от бебе се старае да ни угажда,  изобщо не е пазила нищо.
Лакомства не дава с команда "дай" (тя при нас е и малко недоотработена), но с 1-2 пъти "пусни" се случват нещата.
Виж целия пост
# 320
Ние също галехме Сара по главата докато се храни още веднага като я взехме.Бързо разбра,че не сме конкуренция на храната й. Но както кучетата се учат да ни имат доверие, така и другите членове на семейството трябва да се научат,че не бива да притесняват кучето дакато се храни. Храна или друго се взима само ако наистина си налага
Виж целия пост
# 321
Ре аз имам от онези специални ножици за нокти, които си имат и ограничител за да не резнеш много наведнъж. Не ми се е налагало да ги ползвам за Макс никога. Повече разходки по асфалт и тротоари и ноктите са винаги във форма.

Моят опит при храненето с Макс, който разбрах че е грешен, според повечето хора, но аз съм си доволна от него и никога не е имало ръмжане ни за купа, ни за храна, ни за кокал. Още от бебе му сипвах в купата и докато се храни бърках вътре с ръце, взимах от гранулите, взимах купата, после давах пак купата. Гребвах с шепа от гранулите и му давах да яде от ръката ми, която е аха в купата. Отделно съм държала с ръце купата докато се храни. И не, Макс не започна да се конкурира за храната с мен или пък да е започнал да яде по-бързо. Яде си нормално и няма никакъв проблем с това, да му се бърка в купата и да му се взима от храната. С кокалите е същата работа. Давам, взимам си го, пак му го давам. Дори и към днешна дата, понякога се глези и иска да му държа купата докато се храни. За тия 7 години само един единствен път на вън изръмжа за някакъв кокал дето си намери. Беше малък още, на няколко месеца. Ами шляпнах го по муцуната и му взех кокала на сила. После му го дадох и като опитах да го взема втори път нямаше ръмжене. Та само това е бил случая му на ръмжене за някакъв вид храна. От тогава до ден днешен не се е случвало да не дава каквото и да е налапал. Пък нека ми е грешен подхода, но при мен е работещ и не съм имала никога проблем с хранителна агресия към мен или към който и да било от семейството.
Виж целия пост
# 322
Sivi, аз също смятам, че този подход не е грешен, най-малкото защото лично се убедих, че след първите пъти, когато започваше да яде по-лакомо, за да не му взема храната, след това свикна и знае, че бъркайки, си остава за него. И не му дреме хич, че има ръка в купата. Отделно се случва да му оставя още нещо в купата, докато яде от нея и т.н.
Виж целия пост
# 323
Дааа, Сара на около шест месеца чака да й се даде пилешко филе

Чака колкото е нужно, защото знае че ще й се даде
Виж целия пост
# 324
О, аз бъркам в устата на Саско, защото той като намери безценен боклук бърза да гълта. Все едно не е ял с години. Нямам време за възпитателни и тренировъчни стремежи.
Само веднъж ми се случи да изпълни команда Пусни като набара цяло! кебапче. Но преди това беше налаял (има ли такава дума?) една комшийка, бях му бясна, надърпала му бях Шушака. Изобщо не се бори за кебапчето.

Иначе има ритуал на хранене, не се е зъбил до сега на никого.

Тази седмица на гости ни беше котето на сина ми (4 м.). Саско беше като препариран, не смееше да го погледне от страх да не го набие. Но пък същият Саско, който го е страх от 1 кг котка, лае в планината де що види човеци.
Виж целия пост
# 325
Като гледам, бая сме тези дето сме бъркали в купите и впоследствие нямаме проблеми. Айде, то пък не може всичко по книга (най-малкото щото ученията в книгите се променят) Simple Smile За не най-важните неща може и човек сам да пробва кое как работи при неговото уникално куче. Според мен.
Виж целия пост
# 326
Като гледам, бая сме тези дето сме бъркали в купите и впоследствие нямаме проблеми. Айде, то пък не може всичко по книга (най-малкото щото ученията в книгите се променят) Simple Smile За не най-важните неща може и човек сам да пробва кое как работи при неговото уникално куче. Според мен.

Абе и аз бъркам в купите и нямам проблем. Явно гранулите не си струват "боя" Grinning
Иначе разбирам и логиката, че трябва да уважаваме личното пространство на кучето и да го оставим да яде на спокойствие, но ако чужд човек не знае и посегне (или дете) последиците няма да са приятни. Затова искам да се преборя с този проблем овреме.

И в допълнение на това "Иначе разбирам и логиката, че трябва да уважаваме личното пространство на кучето и да го оставим да яде на спокойствие" -а то моето лично пространство уважава ли го като застане точно пред мен, докато се опитвам да гледам телевизия или да ям? Не. Значи да не мрънка Stuck Out Tongue Winking Eye
Виж целия пост
# 327
В началото, като се присъединих към групата на мама Еми, там това си беше част от забравих как се казваше за сервиране на храната. Ритуал ли, практика ли...все тая. Там пък отричат кучето да се тренира, като се оставят лакомства върху лапите. Аз и бърках, и по лапите оставях, все съм грешна и туй то.
Виж целия пост
# 328
Видях това и се сетих за темата:

Joy
Виж целия пост
# 329
Гинчето няма проблем да изчака да ѝ разрешим да яде, да ѝ вземаме от храната докато яде, както и  не яде неща навън( един единствен път си позволи да засмуче един пържен картоф паднал на земята пред дюнерджийницата и си отнесе караницата, та оттогава се прави че не забелязва нищо за ядене навън.....или ако случайно се изпусне, само помирисва и отминава), но пък как трепери и  се тресе, ако е обидена( най- вече като не си я гушнал или не искаш да си играеш с нея), не е истина....В началото си мислех, че има температура. За ръмженето, обаче си имаме полемика- че нещо много ръмжи на малкия батко. А и с лаенето ни се появи проблем. В началото почти не я оставяхме сама вкъщи и  беше тиха и кротка, но сега понякога се налага и тогава я чуваме чак от/до паркинга...Добре, че комшиите имат кучета и то от лаещите, та не ни правят забележка, но е много изнервящо...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия