Депресия - тема 1

  • 2 749
  • 27
Здравейте. От известно време чета в темата на паникьорите Wink, но мястото ми не е там. Паник атака съм получавала веднъж през живота си /беше преди 5 месеца/.
Има безброй теми за депресията, виждам, че много хора са писали и са започвали нова тема със своя случай, според мен е добре да се съберем на едно място и да си помагаме.
Предлагам това да стане в тази тема.
За себе си ще разкажа повече след малко. Първата ми депресия беше на 15-16 г. възраст. Последната ми диагноза е рецидивиращо депресивно разстройство - умерено тежко. Пия АД Бифлокс и Атаракс вечер за сън, т.к. от Бифлокса не мога да спя. До тези лекарства, от които съм доволна, достигнах на 7-мата година от изпиването на първото хапче АД. За момента намерих и подходящ терапевт и съм изпълнена с огромна надежда, че страданията ми ако не да приключат, ще намалеят.
А вие?
Виж целия пост
# 1
И какво става като спреш приема на лекарства?
Просто питам, да не се разбере като заяждане.
Виж целия пост
# 2
При мен нищо. Няколко дни имам симптоми на отнемането, при мен се изразяват в безсъние /за вечерното хапче/ и леко напрежение и притреперване по обед /за сутрешното хапче - АД/.
По принцип при мен започването на лекарствата е свързано със силен стрес. Случва се 'стресиращото' /според мен/ събитие, на което не успявам да 'издържа' психически, стигам до прием на лекарства, приемам ги известно време, после намалявам, спирам, през това време съм се адаптирала към настъпилата промяна. След известно време нещо подобно или друго се случва отново.
Промяната трябва да е в личността с помощта на терапевт, до скоро не намирах подходящ такъв и не ми се получаваше терапията.
Виж целия пост
# 3
Радвам се, че пишеш тази тема и че споменаваш възрастта защото обикновено на тийнейджърите с депресия се гледа с пренебрежение тип " абе то е от възрастта... Абе ще му мине" и в един момент се оказва, че не е просто пубертет, а депресия.
Моят първи депресивен епизод също започна на 15-16 годишна възраст.
Виж целия пост
# 4
Точно така е, не винаги е от пубертета. Но при мен си имаше ясни индикации. Родителите ми неглижираха проблема, аз не бях достатъчно наясно и така до сега, 27 години се влача на приливи и отливи. От 16-тата до 27-мата си година бях в поносимо състояние, но след като родих първото дете нещата започнаха да се влошават, а след второто направо катапултираха надолу!
Виж целия пост
# 5
Атаракса как ти действа,той помага ли за заспиване,защото моя позната от 10 дни пие по половинка сутрин,половинка обяд и 1 вечер,но се оплаква,че през нощта не спи хубаво и се буди.
Виж целия пост
# 6
Помага, но аз го пия само вечер. Ако го пия сутрин, ще си заспя още от сутринта, ще дремя през деня и после няма да спя вечер.
Виж целия пост
# 7
Помага, но аз го пия само вечер. Ако го пия сутрин, ще си заспя още от сутринта, ще дремя през деня и после няма да спя вечер.

Здравейте, бихте ли споделили, какви антидепресанти сте вземали през годините, защото споменавате, че Бифлокс ви понася добре, а преди това други лекарства - не. Поне аз така го разбрах.
Когато започнете да приемате АД, за какъв период го приемате и вие сама ли решавате, кога да го спрете?
Също така, ако може да разкажете, как Атаракс влияе на съня ви - бързо ли води до заспиване, има ли кошмарни или цветни сънища? Мисля, че е интересно и полезно за всички да се знае. Депресията е нормално нещо - всеки човек си има праг и когато нещата минат прага, по-добре да се лекува адекватно, отколкото да живее години в страх, паника и лоши мисли.
Виж целия пост
# 8
Възможно ли е от атаракса/по половинка сутрин обед и вечер)Да й се струва ,че по трудно разбира това което чете,по трудно разбира това което се говори,По разсеяна и хаотично й е в мислите,видимо й няма Нищо и си води нормален разговор.
Виж целия пост
# 9
Взимала съм доста различни антидепресанти, писах току-що и в другата тема - за паническото разстройство, много килограми качих от тях, съответно инсулинова резинстентност и преддиабет за 7-8 години. От Бифлокса не качвам, той даже има обратен ефект, така че това е моят антидепресант категорично. Има и други, които не качват килограмите и кръвната захар, Золофт, Коаксил, Бринтелекс, преписах ги от друг потребител от другата тема.
Атаракса също го издирих с триста зора по същата причина, като си измерих КЗ след малко прием на Сетинин се уплаших доста, такава стойност на гладно не бях виждала до този момент, та си казах - мерси, това не е за мен, едно оправям, друго развалям.
Половин атаракс вечер ми е много на мен, после на следващия ден ми е замаяно и сънливо. Та от три пъти по половин със сигурност няма да знае къде се намира /в началото/. Аз пия по-малки дози, не мога да съм ви от полза.
Атаракса при мен бързо води до заспиване, нямам кошмари. Но пак казвам, взимам малко - по четвърт или половин, заради дългогодишен нещастен опит с цялата изписана ми от доктор доза. Ако започна с 1 хапче ще се наложи да си взема болничен, работата ми е свързана с концентрация, а на следващия ден съм труп и това продължава няколко седмици, докато се адаптира организма, месец.
Виж целия пост
# 10
[Депресията е нормално нещо - всеки човек си има праг и когато нещата минат прага, по-добре да се лекува адекватно, отколкото да живее години в страх, паника и лоши мисли.
Депресията не е нормално нещо. И не е само страх, паника и лоши мисли, много по-дълбоко е.
Два пъти съм изпадала в депресия - преди 20-ина години и сега, но този път взех мерки, надявам се навреме.
И двете състояния бяха провокирани от определена стресова ситуация. До голяма степен (да не кажа напълно) е генетично обусловено. Същият проблем е отключвал депресивни състояния (някои дори фатални) в рода на единия ми дядо. Странното е, че хората, за които знам са все мъже, аз съм първата жена.
Не знам как е при другите, но средно тежката и тежката депресия напълно блокират нормалното функциониране на човека. Нямаш желание за нищо, трудно помниш, не спиш, не ядеш, като парцал си, не можеш елементарни дейности да вършиш, дори да се насилваш. Най-общо чувството е, че си в някаква мъгла и не можеш нищо, нямаш грам концентрация - например когато бях в депресия не бях сигурна как да нарежа лука и как да сготвя.
Иначе външно човек изглежда нормално, дори при разговор, не си личи, че има проблем.
Виж целия пост
# 11
[Депресията е нормално нещо - всеки човек си има праг и когато нещата минат прага, по-добре да се лекува адекватно, отколкото да живее години в страх, паника и лоши мисли.
Депресията не е нормално нещо. И не е само страх, паника и лоши мисли, много по-дълбоко е.
Два пъти съм изпадала в депресия - преди 20-ина години и сега, но този път взех мерки, надявам се навреме.
И двете състояния бяха провокирани от определена стресова ситуация. До голяма степен (да не кажа напълно) е генетично обусловено. Същият проблем е отключвал депресивни състояния (някои дори фатални) в рода на единия ми дядо. Странното е, че хората, за които знам са все мъже, аз съм първата жена.
Не знам как е при другите, но средно тежката и тежката депресия напълно блокират нормалното функциониране на човека. Нямаш желание за нищо, трудно помниш, не спиш, не ядеш, като парцал си, не можеш елементарни дейности да вършиш, дори да се насилваш. Най-общо чувството е, че си в някаква мъгла и не можеш нищо, нямаш грам концентрация - например когато бях в депресия не бях сигурна как да нарежа лука и как да сготвя.
Иначе външно човек изглежда нормално, дори при разговор, не си личи, че има проблем.
[Депресията е нормално нещо - всеки човек си има праг и когато нещата минат прага, по-добре да се лекува адекватно, отколкото да живее години в страх, паника и лоши мисли.
Депресията не е нормално нещо. И не е само страх, паника и лоши мисли, много по-дълбоко е.
Два пъти съм изпадала в депресия - преди 20-ина години и сега, но този път взех мерки, надявам се навреме.
И двете състояния бяха провокирани от определена стресова ситуация. До голяма степен (да не кажа напълно) е генетично обусловено. Същият проблем е отключвал депресивни състояния (някои дори фатални) в рода на единия ми дядо. Странното е, че хората, за които знам са все мъже, аз съм първата жена.
Не знам как е при другите, но средно тежката и тежката депресия напълно блокират нормалното функциониране на човека. Нямаш желание за нищо, трудно помниш, не спиш, не ядеш, като парцал си, не можеш елементарни дейности да вършиш, дори да се насилваш. Най-общо чувството е, че си в някаква мъгла и не можеш нищо, нямаш грам концентрация - например когато бях в депресия не бях сигурна как да нарежа лука и как да сготвя.
Иначе външно човек изглежда нормално, дори при разговор, не си личи, че има проблем.
Може ли да споделиш какви мерки взе,моята приятелка точно така си обяснява състоянието
Виж целия пост
# 12
Може ли да споделиш какви мерки взе,моята приятелка точно така си обяснява състоянието
От състояние до състояние има голяма разлика, само специалист може да постави диагноза. Първо трябва да установи причината, която отключва депресията или тревожността (не знам точно какъв е случаят) и при възможност да се елиминира. Другото е посещение при психиатър и назначаване на подходяща терапия.
Вторият път се оправих за 5 дена.
Виж целия пост
# 13
А според вас психиатър би ли могъл да обърка  друго психическо заболяване с депресия? Тоест, би ли могъл да направи прибързани и неправилни изводи на база споделено от пациента?
Преди да отида за пръв път, четох, че още с влизането започват да разсъждават, и че задават определени въпроси. На мен ми  се стори обаче, че задава въпроси само за това, което споделям. Представяла съм си го по друг начин.
Виж целия пост
# 14
Някой правил ли е генетично изследване, за да се определи кои АД са подходящи за него и доколко са ви помогнали резултатите? Моята психиатърка се чуди вече какво да ме прави, защото нищо не ми действа. Аз съм много тревожна за децата си покрай преживян силен и продължителен стрес със сина ми. Лошото е, че в последно време, върхът на положителните ми емоции е напълно отрязан. Все едно имам спуснато було пред себе си, докато тревожността ескалира и се увеличава. Пия Ксанакс, но той е временно решение, отпуска ме за 2-3 часа. Не искам да стигам до депресия, защото се опасявам, че няма да съм пълноценен родител, но май вървя натам. Почти нищо не ме впечатлява, всичко ми се вижда безсмислено. Животът ни е минирано поле и всеки миг може да е последен. Не виждам бъдещето. Не ме е страх от моята смърт, стига да не е болезнена.
Замислям се за този тест, защото дори тревожността да намалее, безразличието си остава. В семейството си не го показвам и това още повече ме изтощава, понеже все трябва да се правя на весела. Единствено когато се притесня много за децата си, не мога да се контролирам, и ми личи. Сега пия Бифлокс. Не ми действа, но ми дава малко повече енергия през деня. Заради това го вземам, иначе ефект нулев за другото състояние. Вече се замислям дали да не се подложа на този тест и търся отзиви.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия