Живот след тежък развод

  • 5 266
  • 82
Здравейте, много отдавна не съм била тук, но искам да разбера има ли и други жени или мъже които се чустват като мен и как се справят с това. С две думи съм нещастна след развода. Бракат ми беше пълен провал и отне цели седемнайсет години от живота ми !! Имах много сложни отношения със съпруг който се оказа с много тежка социопатия. Отне ми петнайсет години за да осъзная какво ми се е случило и още две за да успея да прекратя този "съюз" никой който не е преживял подобно нещо няма да ме разбере и по-скоро ще ме упрекне, но аз съм доволна защото оцелях, запазих психическото си здраве и това на децата си ! Сега живеем самостоятелно, независими сме до колкото е възможно и сме много по-спокойни. Много работих над себе си и осъзнах много неща назад в годините. Искам обаче да продължа.. и до тук. Усещам че съм като зациклила. Имаше някакъв напредък но сега животът ми сякаш замря. Лошото е че се усещам как започвам да гледам назад, а това ме плаши. Той естествено забрави за мен и  ми намери заместничка мигновенно. Това ми причинява болка, знам че е лудост но не мога да го преодолея. Преборвам се и се насилвам да гледам напред, но там не виждам нищо.. и неусетно пак поглеждам назад. Тя е бременна, жал ми е за нея защото знам какво я чака. Знам и че не е моя работа и е време да продължа но неуспявам. Насилих се да изляза с друг мъж. Не е честно спрямо него, а и гледайки го се чудя какво ли ще ми причини той.. не знам как да продължа. Нямам средства за терапевт, изчетох сумати и книги, силите ми са на привършване 😔
Виж целия пост
# 1
Намерил си е друга жертва. Радвай се, че тази роля вече не е за теб.

Твоят живот тепърва започва, защото доста голяма част от него ти е била отнета. Помисли за всички неща, с които имаш да си наваксаш. Няма защо да бързаш с мъжете, след като едва сега си сграбчила свободата си. На твое място бих търсила нещо неангажиращо, може би не с един мъж, за удоволствие, за разпускане. Това не е състезание с бившия. А и не можеш да загубиш, защото най-голямата победа е, че си се отървала от него.
Виж целия пост
# 2
Отървала си се. Ще черпиш.
Какво толкова  мислиш другата?
Нейна си работа. Да е мислила.
Ти вече си приключила с този човек. Трябва напред да гледаш и да си живееш живота. Свободна си бе жена, осъзнай се. Какво мислиш за него? Не  те разбирам.
Ако имаш черни мисли като излизаш с други мъже, просто си дай почивка. Не се занимавай за известно време.
Иначе и аз съм чела някакви книги на подобна тематика и трябва да кажа, че доста са ми помогнали и осъзнах някои неща.
Аз не разбрах за  какво са ти на привършване силите?
Виж целия пост
# 3
Когато си в отношения с подобен човек неговата манипулация те докарва в състояние на пристрастяване. Това е като да стоиш като послушно кученце което честичко го бият но после го почесват зад ушето за награда че още е вярно.  Това е като наркотик. Като да получиш дозата си одобрение от него 😕
Да си зависим и да не получаваш наркотика си, такова е усещането 😑 Нещата които ми пишете си ги повтарям непрекъснато. Но.. до скоро еуфорията от това че съм успяла да избягам ме държеше в кондиция. Е избягах, но не мога да спра да мисля за миналото, просто не успявам. Свичко ме връща назад за секунди, а ми трябват дни за да си върна равновесито. Вместо да се усещам успяла и да продължа нанякъде, се люшкам на едно място..
Чудех се дали някой е преживял това и дали би ми споделил своя опит, за съветите да продължа напред.. все пак благодаря
Виж целия пост
# 4
Мислите са си твои. Ти трябва да се научиш да ги контролираш. Ти решаваш за какво ще мислиш.
Как ще го направиш вече не знам.
Виж целия пост
# 5
Ти с и продължила напред, не знам защо си мислиш че не си. Всеки един нов ден в който се събудиш, направиш си кафе и го пиеш сама без неговата компания си е продължение. Слоби точка.Миналото е минало и няма как да живеем там, нито в бъдещето.Животът е сега.
Направи си някое малко списъче със задачки.Помисли какво си искала да направиш, да отидеш някъде, да промениш в себе си и той те е спирал. Може да е прическа, може да е да си купиш определени обувки, дрехи...но връзката с него те е спирала...вече не е пречка.Действай!
Дори огледай мебелите вкъщи не ти ли се иска някаква промяна, смяна на диван, маса...шкаф...това е продължение...ти си продължила , не го осъзнаваш обаче!
Виж целия пост
# 6
Или някакво хоби - плетене, шиене, гледане на цветя. Книги чети всякакви, гледай по-лежерни филми, примерно комедии.
Или пък се запиши на някой курс. Или учи език.
Или пък почни да скиториш по планините. Купи си колело, карай го.
На мен понякога като ми докривее нещо или ме ядосат, първо им тегля разбира се една тънка интелигентска,после може да почета някой виц за разведряване.
Нямам търпение да се стопли повече и да фана гората, че тая зима с коронясването ми дотегна много.
Или косата промени. Ако е дълга - клъцни я.
Правила съм го.
Виж целия пост
# 7
Социопатът създал семейство, а вие я съветвате да смени дивана или прическата?
Не и е жал за невинната женичка, хайде няма нужда. Думата заместничка не показва жал.
Виж целия пост
# 8
Социопатът създал семейство, а вие я съветвате да смени дивана или прическата?
Не и е жал за невинната женичка, хайде няма нужда. Думата заместничка не показва жал.

Ми дай ти тогава съвет, като толкова си наясно Grinning
Виж целия пост
# 9
Време.
Виж целия пост
# 10
Ако децата ти са достатъчно големи и независими, защо не пробваш да посветиш време и труд в някое по-социално хоби, което да не изисква финансови средства. Примерно доброволчески труд.
Има един сайт, казва се timeheroes, в него има всякакви инциативи за доброволци. Все ще намериш нещо, което ти харесва.
Ще направиш нещо добро за хора в кофти положение и ще се запознаеш с мили и сърдечни хора, които също като теб искат да помагат. Ще внесеш малко разнообразие в живота си.
Иначе и другите хобита имат много ползи - спорт, изкуство, музика, но много от тях изискват средства и инвестиции.
Виж целия пост
# 11
Авторке, напиши си един списък с всички гадории, които си видяла от него. Манипулации. Обиди. Омаловажаване. Празни обещания. Тормоз. Щом го определяш като социопат, значи трябва да са бая. Прочитай си ги редовно. Хората имат гадния навик да помнят няколкото трохички милостиня, и да забравят ежедневния тормоз. Каквото и хубаво някога да е направил за теб, не може да компенисира лошото. А хубавото, извън първоначалното цунами от "любов" и евентуалните последващи вълни в подходящите моменти, обикновено се равнява на огризки. Ти сама осъзнаваш, че те е тренирал като кученце. Прочети за нарцисистите и техните методи във връзките. Виж темата за невъзможните хора. Колкото повече информация, толкова по-трудно ще ти влияят манипулации.

Иначе, най-лесно лекува друг мъж. Отношение, емоции, секс. Не е нужно, да е ангажиращо. Просто да видиш, че и друг ще се интересува от теб и може да ти даде хубави емоции. А междувременно, има хиляди други неща, с които можеш да си правиш живота щастлив. Но ако си решила да тънеш в спомени и нещастие по мъж, който те е тормозил с години, никой не може да те спре. Аз лично не бих дала и остатъка от живота си на човек, който е съсипал значителна част от него, докато сме били заедно.
Виж целия пост
# 12
Просто ти трябва време. Не си се отърсила още, но е добре, че осъзнаваш как стоят нещата. Още си в зависимост, но докато разбираш защо се чувстваш така, няма опасност да се върнеш при него. Дори е за добро, че ти е намерил заместничка. Можеше да те оплита още 17 години. Трябва да се гордееш със себе си! Много жени на твое място си мислят, че обичат насилника. Не споменаваш нищо за възраст, но може би след такъв дълъг опит с живот със социопат, на твое място не бих живяла повече на семейни начала.
Виж целия пост
# 13
Бракът провал, съпругът социопат, ама сега, като е с друга-защо да е така. Съжалявам, това е егоизъм. Не се е получило при вас, не може да искаш да не се получи с друга. Забрави, гледай напред, търси твоя си човек. За да ти е добре на теб, това е важно сега
Виж целия пост
# 14
Добре е,че си направила тази крачка. Но въпреки,че си осъзнала,че това е най-доброто за теб, вътрешно не си била готова за тази раздяла. А това,че той е с друга те събаря още повече. Не си го прежалила,затова те боли и мислиш само какво е било.Чувстваш се използвана,предадена,излъгана...
Имам приятелка,беше в твоята ситуация.Децата и бяха големи. Тя другата крайност, втурваше се в различни връзки постоянно. И пак ревеше за него.Знае че не си струва и пак реве. Доста време и трябваше за да го преодолее.
Така че, просто си дай време да преодолеш раздялата,колкото ти е нужно. Насила няма да стане. Дай си време
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия