За правото на избор да нямаш деца

  • 14 319
  • 476
# 90
Много четох и не издържах да не се включа. Най-кофти хората, които познавам, нямат деца .
Само за една конкретна двойка ли говориш или всички около теб без деца са така?

Интересно, защото аз обратно. Намирам за жалко, че моите познати не са се размножили; жалко за самото общество, те самите си живеят, естествено, живота. А има на какво да научат деца; и са интелигенти, мили хора, възпитани.. Дано повече такива хора раждат, но май не е възможно, защото по разни статистики лъсват други факти.
Виж целия пост
# 91
Всеки прави избор сам за себе си.
Познавам хора,които от години се опитват да имат деца. Постоянни неуспешни опити за инвитро, това им създава и проблеми (разделиха се за кратко) сега отново се опитват и пак неуспехи.
Също така роднина на ММ ,който е над 40.
Не желае нито дете,нито жена, не желае семейство. Животът му се състои в това да ходи на работа и вечер да гледа телевизия. Не пътува,не излиза с приятели, не търси кариера ,не живее - просто съществува.
Виж целия пост
# 92
Имам едно усещане, че според някои потребителки е нередно осъждането на нежеланието да имаш деца, но е съвсем редно осъждането от тяхна страна на "позакъснелите" с бебета или на онези, които имат деца и се чудят на кого да ги прехвърлят, пак по израз от темата. Не виждам нищо лошо в обсъждането по принцип, ама защо така двоен аршин? Wink
А, да, защото сме сигурни, че горките деца на закъснелите и на чудещите се за прехвърлянето са нещастни. В много случаи изпитвам желание да кажа нещо неприлично в стил "да  го..." на онези, които правят сметка на чуждите деца дали били нещастни.

-----
Моите син и дъщеря пък са съвсем обикновени, както и, сигурна съм, около 99,9% от вашите. Което ни най-малко не е причина да не искаме да ги имаме на всяка цена и да не ни пука грам дали светът можел бил и без тях, wtf.

П.П. Айде, съмнителни станахме сега пък тези, които оценяваме трезво, че децата ни са обикновени като всички други. Grinning
Виж целия пост
# 93
Всеки има правото да реши ще има ли дете/деца....
Обаче забелязвам, че е по-лесно и се отказват и нямат поколение, наследници, потомство, както искате го наречете.
Нямат ангажименти за финансовото им обезпечение, нямат ангажименти да ги обичат, обучават, лекуват, обличат, хранят, утешават, възпитават, да им се пречкат и пречат...
За сметка на това все повече двойки си отглеждат кученце. Не го мислиш толкова, не се чудиш дали ще има места в детската градина, училище, школа, дали ще стане СЕО или продавач.
Просто му се радваш и се чудиш най-вече каква кучешка бисквитка/играчка да му купиш. Не му и почистваш естесвените нужди от улицата...
Ха-ха.
Виж целия пост
# 94
В твоите очи е уникална, дали и в очите на  другите така?Дете като дете,обичаш си го,защото си е твое.Някои не обичат деца.Но нито са по-лоши хора,нито са егоисти,нито нищо.
Обичам го, защото е мое, но оценките за качествата ѝ не само мои.
За мен е важно аз да я харесвам и обичам, а не какво мисли стрина Пена за нея.
Виж целия пост
# 95
Аз размислих по въпроса с децата на 39 години, забременях и родих на 40. Много съм уморена, защото гледам бебето основно сама, мъжът ми много работи, баби няма, обаче ужасно много я обичам и за мен е смисъл. Попътувахме с мъжа ми, поживяхме, но започна да намирисва на пустота. Всичко си видял и опитал, налудувал си се, но рано или късно този живот на мен ми писна, загуби новост и привлекателност. Благодарна съм, че това създание е в живота ми. Всеки да живее както си знае, стига да не вреди.
Виж целия пост
# 96
Да, някои разбират за тази пустота, дори на 50...
Виж целия пост
# 97
Обществото в чие лице ни кара да имаме деца? Това е личен избор. Надали на обществото му пука за нас и живота ни. Просто, ако нещо се приема, че трябва, то със сигурност не е от голямото желание да се случи , а по задължение.
Аз съм на 32 и съвсем леко се позамислям за деца. Но първо, не мисля,че бих могла да се справя с финансовата част. Не се смятам за кой знае колко стойностен човек,че да бъда за пример и да възпитам един читав човек. Но от цялата работа, най не си представям мъките на бременността и раждането. На мен ми призлява от вземане на кръв, какво остава за други манипулации. Както и аз не съм мега социалния тип и не си представям да кисна по площадки и да обсъждам с други майки памперси и акота.
Виж целия пост
# 98
Но от цялата работа, най не си представям мъките на бременността и раждането. На мен ми призлява от вземане на кръв, какво остава за други манипулации.


 Както и аз не съм мега социалния тип и не си представям да кисна по площадки и да обсъждам с други майки памперси и акота.

Хахаххах, първото е най-лесната част от майчинството. Ама най-най....!!!!

За второто - не е задължително. Не е нужно да се сприятеляваш или да си говориш с други майки.
Виж целия пост
# 99
На площадките може и за Кант да се говори все пак. Grinning
Виж целия пост
# 100
"Мъките" от бременността са най-леката и сладка част от имането на дете (хем моите са резултат от редица процедури, лечения и доста зор). Отглеждането е много по-сложно и отговорно.
А с 5-то дете на път за вече близо 24 г. - никога, ама никога не съм ходила по площадки и не съм обсъждала нищо с други майки, с изключение на мои приятелки, но и с тях не си обсъждаме точно децата.
Виж целия пост
# 101
Ами значи, щом това е лесната част, съвсем не е за мен. Хо-хо, 5 деца. No way! Мъжа до мен сигурно трябва  да работи на  поне  5 места, че да ги издържа, докато майката се върне на работа.
Виж целия пост
# 102
Относно парите, понеже стана на въпрос. Ние бебеправим от скоро, нито сме богати - нито сме бедни. Вярно парите са от голямо значение, но нас не са ни отгледали свръх богати родители.
Виж целия пост
# 103
Ами значи, щом това е лесната част, съвсем не е за мен.

Както се каза в темата - Въпрос на личен избор.

Не мисля, че някой е бил подготвен и не се е страхувал от неизвестността на това да имаш дете. И с болките, и с ядовете и с грижите, това все пак си остава най-най-сладкото и хубаво нещо на света. Тази любов, на която дори не съм си мислила, че съм способна. Не може да се опише с думи.....
Виж целия пост
# 104
На площадките може и за Кант да се говори все пак. Grinning
Абе, нека не се лъжем. Майките дето могат да говорят за Кант не се навъртат по тумбите на детските площадки. :>
Дете да се гледа не са нужни безкрайно много пари, но без пари, хептен. Става една битова мъка, която е за сметка на доброто възпитание и спокойната среда. Твърдо не.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия