За правото на избор да нямаш деца

Ами, Нарциса, кой както е научен. Свят голям, хора разни, мнения шарени. Неприятното е, когато се опитваме да ги налагаме на другите, както подсказва и заглавието на темата.

Диплома с дадена специалност си е необходимост да е от университет, но има неща, които може да си ги учиш или поне да се усъвършенстваш самостоятелно - език, компютър.

2, после 3. А онова говедце било бедно.

Език самостоятелно не се учи, ако ще работиш сериозно с него, а не да пишеш два мейла седмично с гугъл преводач. 
На невежите като няма един доктор да им спаси поредното неглижирано и болно бебе, понеже доктори или липсват (поради много причини - тежка материя, непопулярни специализации, ниско заплащане и пр.), или невежите ги е шубе, защото тез доктори нищу ни знайът, ша ми уморът дитету - нищо, догодина правилните ценности ще се възпроизведат пак, дано е на късмет.

Вярно е, че е трудно, но не е невъзможно. Е, няма да станеш закрет преводач, но може да си подобриш знанията. Ако не те е страх да говориш и си в такава среда, много бързо ще напреднеш.

Тия въпроси са много комплексни и няма универсален отговор. Всеки пример е сам за себе си. Да, от селско даскало с упоритост и постоянство може да получиш сравнително добро образование. Обаче професионалното израстване е малко по-друга работа. Да не казвам, че има много случаи на хора с дипломи от сериозни университети, които са потресаващо неграмотни или неспособни за елементарни разсъждения или изпълнение на рутинни задачи. Изненадващо е, но някои курсове предлагат много добро практическо обучение. А един кадърен заварчик е според мен по-ценен от инженер, който ако го сложиш пред една фреза, няма да разбере откъде да я включи.
Ти какво "вишу" записа? Останах с впечатление, че не си от най-дъртите. Тоест нямаш 40 още.

Всяко семейство има някакви критерии, а винаги ще има някой с повече пари или власт. Хората без деца гледат максималистично в повечето случаи, може би с напредването на възрастта се засилва и максимализмът. Обаче идва един момент при повечето хора без деца, в който рязко максимализмът минава в "просто искам дете, нищо друго не ме интересува" и всичко си идва по местата така, както и хората с деца го възприемат в повечето случаи - да е живо и здраво, пък все ще се оправим.

Ние като родители сме направили каквото сме могли, когато децата са били малки. И сега правим каквото можем, не сме ги оставили да си чукат сами главите. Една родителска подкрепа не е само материална, не измервайте всичко в материални блага, а и емоционална, морална. Нашите родители не са ни оставили без подкрепа, така и ние няма да си оставим децата.

Не мога да  разбера аз ли падам от небето.
Има и семейства на които никой не им помага.
Нямат желание, дори да имат възможност.
Защо тук всеки пречупва нещата през собствената си призма. Съдбите са различни.

Конче, счетоводство уча.
Неграмотността от университетите е отделен проблем, но пак, едно е да си дори бакалавър след 4 години учене, друго е да си увеличиш общата култура след 2 месеца курс, трето е да си нищо без никакви тапии, което философства как нèма нужда и умните успяват и без тфа.
За научаването на език въобще не ми се коментира, всеки, който е научил да ползва автоматични преводачки за спорадичен превод на 5 реда, си мисли колко му разбира, но истински владеещ от ЕГ или ВУЗ на такива разбирачи се смее с четирибуквието си.

Андариел, наистина не знам защо продължаваш да говориш за материални блага. За материалната дипломата, освен материалната семестриална такса, трябва и нематериално да учиш. А материалната диплома ти дава нематериална възможност за материално развитие, та после да философстваш как парите не са всичко, докато харчиш твоите пари.

Андриел, "ние като родители", има родители, които освен да произведат детето друго не правят, това не ги прави родители.

E, значи, всеки, който не е учил в ЕГ или ВУЗ, няма право да ползва езика, така ли да го разбирам?
Има хора, на които им върви ученето на езици и ползват по много. Както казах, няма да станат преводачи, но все пак им е достатъчно да се оправят и дори да работят на езика...

Тук основно се спрягат материалните блага като спирачка за раждането на деца - детето трябвало да има всичко, иначе няма смисъл. Затова говоря първо за материалното. Но както виждаш, говоря и за нематериалното - за това какво е важно за семейството като възпитание на децата, за морална подкрепа и поощряване. При равни други условия, ако приемем, че по дефиниция едно дете има средни и високи способности, топката е в родителите дали да се развият тези способности.
Все още имаме достатъчно много университети, в които се учи държавна поръчка, има и общежития. Стига на човек да му се учи. Дори последните две години заради пандемията повечето специалности в СУ бяха само по документи, пак стига да не го е мързяло младежа да учи и да е изкарал високи оценки на матурите и на цялата диплома. Повечето младежи работят, дори вече е рядкост студент да не работи. Повечето ми млади колеги са завършили държавните вузове.

Да речем, че в София влизането в най-желаните държавни гимназии иска плащане на курсове и уроци, но колкото и да е цената им, за една година тази пари се измерват с един или два скъпи телефона, а като гледам по ГТ повечето младежи са с доста добри телефони, не са с телефон с копчета. Така че едно семейство ако иска децата му да учат, могат да опитат да го осигурят като уроци и курсове.

Ариел, за родителите, които поемат ангажимент до раждането, децата ги отглеждат други хора - или роднини, или ако децата са изоставени ги осиновяват, или ако се отглеждат в биологичното семейство се поемат от системата (градина, училище, социални услуги и др.). По един или по друг начин няма неотгледано дете.

Разбира се, че може да се научи език дори и самостоятелно.

Не и ако така ще ми извъртяш думите, не виждам какво да отговоря. Аз лично английски съм го запаметявала, дори не учила, съвсем самостоятелно и го владея доста по-добре от бивши колеги, които подписваха договори на английски с уникално беден речник и напълно погрешно разбрана граматика. Обаче това, че някой друг самоук не може да се оправи с две изречения, изобщо не значи, че аз (или друг такъв òправен и схватлив с езиците) съм научила езика.

Кой основно ги спряга? Останах с впечатление, че се спрягат конкретни материални възможности, а на благата всъщност натъртваш ти, и то на доста маловажен аспект от тях.

Колко да е маловажен, да речем наполовина като и нематериалния. Децата искат да ядат най-материално. Би било нелепо да подминавам материалната част. Ако ще говорим за родителски капацитет, то ако човек се съмнява в хипотетичния си родителски капацитет, без да е имал реална възможност той да се прояви, всичко е в областта на приказките само.