До къде - за всеки човек мярката е различна - всеки си има различна точка на търпение и точка на кипение, ако мога така да се изразя. Пък и така, преди да се е случило, сме доста смели, но като ни дойде до главата - реагираме по различен начин от този, по който сме си мислили, че ще реагираме. Аз не бях готова да жертвам много от личното си пространство, но... вече жертвам и не ми тежи. Иначе тормоз не мога да търпя, просто няма да издържа - или ще се разболея, или ще прекратя връзката.
Виж целия пост
До къде...
- Публикувана: 22 ноем. 2006, 14:50 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2006, 14:53 ч.
# 31
23 ноем. 2006, 10:56 ч.
До къде?! ... до не много далече ..
Но се уча ... уча се да правя компромиси, уча се да съм по търпелива, уча се да не съм "право куме в очи" ... но до къде ще стигна в обучението си - незнам ... човек се учи докато е жив
Виж целия пост
Но се уча ... уча се да правя компромиси, уча се да съм по търпелива, уча се да не съм "право куме в очи" ... но до къде ще стигна в обучението си - незнам ... човек се учи докато е жив
# 32
23 ноем. 2006, 11:17 ч.
mixture, защо ме натъжиха думите ти толкова... честно да ти кажа не съм сигурна, специално за теб дали границата не е прескочена. Нямам нищо предвид, само интуиция ли, знам ли, но се натъжих, когато четях.
Мила българка, с риск да се обидиш, ще ти кажа, че това, за което говориш ми звучи меко казано нереалистично. Според мен си била много наранена от първия си мъж и си се хвърлила в другата крайност-всичко това с най-добри чувства 
Но аз не приемам крайностите почти в никаква форма, откровено ви признавам, че не мога да си представя да тропам с крак на мъжа ми или нещо подобно, той просто не търпи подобно поведение. както и обратното, разбира се- постигам почти всичко, което искам, но не под такава форма. Не знам дали правилно се изразих, де, надявам се ме разбрахте
Виж целия пост
Нито искам, нито мога да търпя лошо (във всякакъв аспект) отношение към мен. Такъв ми е характера, такива са ми разбиранията. По принцип компромиси не правя, все искам с мен да се съобразяват, аз да се налагам, да става по моето. Затова си намерих човек, който общо взето ме слуша. 
Не мога да си представя причина, която ще ме задържи при човек, който ме обижда, тормози физически или психически, който не ме зачита като човек.
Не мога да си представя причина, която ще ме задържи при човек, който ме обижда, тормози физически или психически, който не ме зачита като човек.Но аз не приемам крайностите почти в никаква форма, откровено ви признавам, че не мога да си представя да тропам с крак на мъжа ми или нещо подобно, той просто не търпи подобно поведение. както и обратното, разбира се- постигам почти всичко, което искам, но не под такава форма. Не знам дали правилно се изразих, де, надявам се ме разбрахте
# 33
23 ноем. 2006, 11:22 ч.
Според мен (май идеализмът ми още не е умрял - благодарна съм и на Василиса за споделеното дава ми надежда ), когато връзката е достатъчно хармонична няма да се налага да търпиш каквото и да било като отношение от другия човек. Няма да има борба за надмощие във връзката, опити за превъзпитаване на половинката, ограничаване от контакти (например). Стига хората да се възприемат един друг такива каквито са, да гледат в една посока нещата биха били прекрасни. Така си мисля 
, може би защото точно в такова семейство съм израстнала и такова бих искала да имам някой ден 
. Компромиси може би винаги се правят, но когато са само от едната страна става натоварващо.
Жените преживели домашно насилие или тормоз обикновено стигат до етап, в който си мислят че си заслужават лошото отношение, обидите, боя и т.н. Обикновено не споделят с никого от срам, че им се случва подобно нещо. Има хора, които узнавайки най-слабите ти места успяват да те манипулират и да те задържат като ги използват и според мен повечето насилници действат точно по този начин. Много е сложен този въпрос. Търпимостта на всеки е различна. Страшното е, че някои жени просто не могат да избягат от омагьосания кръг в който попадат. Затова, ако някой сподели с мен че е потискан, тормозен, обиждан или физически насилван във връзката си единственото нещо, което мога да направя е да посъветвам за поне временна раздяла.
Виж целия пост
), когато връзката е достатъчно хармонична няма да се налага да търпиш каквото и да било като отношение от другия човек. Няма да има борба за надмощие във връзката, опити за превъзпитаване на половинката, ограничаване от контакти (например). Стига хората да се възприемат един друг такива каквито са, да гледат в една посока нещата биха били прекрасни. Така си мисля , може би защото точно в такова семейство съм израстнала и такова бих искала да имам някой ден . Компромиси може би винаги се правят, но когато са само от едната страна става натоварващо. Жените преживели домашно насилие или тормоз обикновено стигат до етап, в който си мислят че си заслужават лошото отношение, обидите, боя и т.н. Обикновено не споделят с никого от срам, че им се случва подобно нещо. Има хора, които узнавайки най-слабите ти места успяват да те манипулират и да те задържат като ги използват и според мен повечето насилници действат точно по този начин. Много е сложен този въпрос. Търпимостта на всеки е различна. Страшното е, че някои жени просто не могат да избягат от омагьосания кръг в който попадат. Затова, ако някой сподели с мен че е потискан, тормозен, обиждан или физически насилван във връзката си единственото нещо, което мога да направя е да посъветвам за поне временна раздяла.
# 34
23 ноем. 2006, 11:24 ч.
За някои неща съм много търпелива, за други въоще не мога и секунда да проява търпение.
Преди да имам семейство се "пънех", че никой и нищо не може да ме накара да търпя нещо което не искам.
Обаче после се оказа, че не е точно така
Вярно, че не правя някакви крайни компромиси, но все пак се налага от време на време да поотстъпя и да потърпя за нещо с което не съм съгласна. Но смятам, че това е нормално за да тече семейният ни живот без големи сътресения.
Уча се в движение...виждам напредъкът си, но виждам и грешките.
Сестра ми е от "ластиците" и хич не е добре - трупа, трупа и после избухва и тежко и горко на виновният.
Виж целия пост
Преди да имам семейство се "пънех", че никой и нищо не може да ме накара да търпя нещо което не искам.
Обаче после се оказа, че не е точно така
Вярно, че не правя някакви крайни компромиси, но все пак се налага от време на време да поотстъпя и да потърпя за нещо с което не съм съгласна. Но смятам, че това е нормално за да тече семейният ни живот без големи сътресения.
Уча се в движение...виждам напредъкът си, но виждам и грешките.
Сестра ми е от "ластиците" и хич не е добре - трупа, трупа и после избухва и тежко и горко на виновният.
# 35
23 ноем. 2006, 11:26 ч.
Това за крайностите е вярно.
Опитвам се да си представя един мъж, когото да командвам...
Няма да го издържа дълго.
Виж целия пост
Опитвам се
да си представя един мъж, когото да командвам... Няма да го издържа дълго.
# 36
23 ноем. 2006, 11:43 ч.
Или пък той теб! 
Виж целия пост
Това за крайностите е вярно.
Опитвам се да си представя един мъж, когото да командвам...
Няма да го издържа дълго.
Опитвам се
да си представя един мъж, когото да командвам... Няма да го издържа дълго.
# 37
23 ноем. 2006, 12:34 ч.
е, да, без крайности. В нито една посока.
Дао е любимата ми философия за Живота, Вселената и всичко останало
Виж целия пост
Дао е любимата ми философия за Живота, Вселената и всичко останало
# 38
23 ноем. 2006, 12:58 ч.
Защо ми се струва, че аз повечето от момичетата,които говорят за компромиси и за отстъпки след брака, семейството всъщност е някакъв вид оправдание за бездействието им, за търпимостта в името на нещо. Семейството-нали това сме аз и мъжът ми....Ако аз съм нещастна, а той не показва, че се стреми да ме направи щастлива, тогава семейството ни всъщност не е щастливо.. Ако мъжът ми ме кара да се чувствам по-добре без него, тогава за какво да търпя, за какво да се боря???Или да се заема да превъзпитам възрастен човек, да променям възгледите му, интересите му, отношението му към хората около него? Не! Ще го оставя да си живее живота така, като той го разбира. Но няма да приема ролята, която той ми отрежда. И ще си отида.
Естествено, ако не бях се опарила първия път, нямаше да съм толкова крайна. Това не ми пречи да разбера твоите доводи, напротив, аз също мислех, че е смешно да "тропам с крак" на мъжа ми преди да започне той да ме "тъпче с крак"!
Виж целия пост
Мила българка, с риск да се обидиш, ще ти кажа, че това, за което говориш ми звучи меко казано нереалистично. Според мен си била много наранена от първия си мъж и си се хвърлила в другата крайност-всичко това с най-добри чувства
Но аз не приемам крайностите почти в никаква форма, откровено ви признавам, че не мога да си представя да тропам с крак на мъжа ми или нещо подобно, той просто не търпи подобно поведение. както и обратното, разбира се- постигам почти всичко, което искам, но не под такава форма. Не знам дали правилно се изразих, де, надявам се ме разбрахте
Но аз не приемам крайностите почти в никаква форма, откровено ви признавам, че не мога да си представя да тропам с крак на мъжа ми или нещо подобно, той просто не търпи подобно поведение. както и обратното, разбира се- постигам почти всичко, което искам, но не под такава форма. Не знам дали правилно се изразих, де, надявам се ме разбрахте
Естествено, ако не бях се опарила първия път, нямаше да съм толкова крайна. Това не ми пречи да разбера твоите доводи, напротив, аз също мислех, че е смешно да "тропам с крак" на мъжа ми преди да започне той да ме "тъпче с крак"!
# 39
23 ноем. 2006, 13:31 ч.
Мила, опсявам се, че те засегнах без да искам. Нека да го кажа по-ясно- абсолютно НЕ смятам за редно да търпиш отношение като на първия ти съпруг! Възхищавам се на смелостта ти да му биеш шута с бебе на 7 месеца /дъщеря ми е на 8/ даже много си го бавила!
Но в останалата част не съм съгласна с теб, чисто житейски. Компромисът не е оправдание за бездействие или търпимост или каквото и да било от този характер.
Компромисът в разумно граници е основният фактор за изграждането на сполучлив, хармоничен и щастлив брак без личността на единият от партньорите да бъде по някакъв начин подтискана, унижавана или пресирана.
Според мен /казах го и преди/ наранена от първия ти умишлено си подбрала партньор, който да понася поведение, подобно на първия ти съпруг- просто с такова убеждение останах от изказванията ти- поправи ме , ако греша.
Но за мен, лично, това е неприемливо, просто не харесвам такива мъже и никога не бих допуснала такъв мъж близо до себе си, какво остава да се обвържа с него. За мен "мъж" е преди всичко "мъжественост", а тя по никакъв начин не се асоцира с тропане на крак и налагане на каквото и да било по подобен начин. Просто дори не мога да си го представя, не знам дали ме разбрахте, но това няма нищо общо с грижата, обичта, лигавщините ако щете, с които ме обгражда той. И се чувствам щастлива, ако забравих някъде да го кажа
Виж целия пост
Но в останалата част не съм съгласна с теб, чисто житейски. Компромисът не е оправдание за бездействие или търпимост или каквото и да било от този характер.
Компромисът в разумно граници е основният фактор за изграждането на сполучлив, хармоничен и щастлив брак без личността на единият от партньорите да бъде по някакъв начин подтискана, унижавана или пресирана.
Според мен /казах го и преди/ наранена от първия ти умишлено си подбрала партньор, който да понася поведение, подобно на първия ти съпруг- просто с такова убеждение останах от изказванията ти- поправи ме , ако греша.
Но за мен, лично, това е неприемливо, просто не харесвам такива мъже и никога не бих допуснала такъв мъж близо до себе си, какво остава да се обвържа с него. За мен "мъж" е преди всичко "мъжественост", а тя по никакъв начин не се асоцира с тропане на крак и налагане на каквото и да било по подобен начин. Просто дори не мога да си го представя, не знам дали ме разбрахте, но това няма нищо общо с грижата, обичта, лигавщините ако щете, с които ме обгражда той. И се чувствам щастлива, ако забравих някъде да го кажа
# 40
23 ноем. 2006, 14:04 ч.
Azzy, мила, не си ме засегнала по никакъв начин. Всъщност съм свикнала в повечето случаи да ме обвиняват, че поради "чепатия" ми характер съм причинила разпад на брака ми....
Мисля също, че по отношение на смисъла, който влагаме в думата "мъж' не се различаваме особено. Ще се съгласиш с мене, че един истински мъж никога няма умишлено да те комплексира, да упражнява физически тормоз над теб, да те унижава пред приятели и роднини, да не се съобразява с твоите желания и т.н. Един мъж може да е и много добър, разбран и на моменти отстъпчив, без да изглежда по-малко мъжествен, отколкото ако ми крещи и заповядва как да живея.
А, между другото, аз не съм някакъв домашен терорист, взела съм си поука от миналото, просто обичам да командвам парада.
Виж целия пост
Мисля също, че по отношение на смисъла, който влагаме в думата "мъж' не се различаваме особено. Ще се съгласиш с мене, че един истински мъж никога няма умишлено да те комплексира, да упражнява физически тормоз над теб, да те унижава пред приятели и роднини, да не се съобразява с твоите желания и т.н. Един мъж може да е и много добър, разбран и на моменти отстъпчив, без да изглежда по-малко мъжествен, отколкото ако ми крещи и заповядва как да живея.
А, между другото, аз не съм някакъв домашен терорист, взела съм си поука от миналото, просто обичам да командвам парада.
# 41
23 ноем. 2006, 14:15 ч.
Пиша, трия......... не мога да започна. Преди 7-8 години срещнах 1 голяма любов, пълна с бурни емоции...... и компромиси от моя страна. Толкова бяхме различни, а аз така исках този мъж. Правих всичко възможно да го задържа, стигнх даже до унижение. Слава Богу, животът ни раздели. Сега няма по-щастлива от мен. Избрах прекрасен мъж, който да бъде до мен, за когото бих направила всичко. Интересното е, че не ми се налага дори да мисля за думата "компромис", просто няма нужда, защото прекрасно се разбираме....
Не отговорих много ясно...
Общо взето, мисля че големите компромиси са голяма грешка. В една група от хора, дори само един участник ада е нещастен, всички страдат!
Виж целия пост
Не отговорих много ясно...
Общо взето, мисля че големите компромиси са голяма грешка. В една група от хора, дори само един участник ада е нещастен, всички страдат!
# 42
23 ноем. 2006, 14:53 ч.
Категорично съгласна
Аз също имам спомени /лоши/, но са свързани по-скоро с детството ми, отколкото с мъж.. които и до днес ме разяряват, подобно на теб- когато си спомням. Съученици, по-точно съученички, които ме унижаваха и ми се подиграваха, аз бях тип- с очила, отличничка и много свита , плаха и притеснителна- изобщо идеалната мишена за гавра, ей-такива детски истории, но да ви призная /както споделих скоро в една друга тема/ нямам навика да се надувам и перча с каквото и да било, обачеееееееее когато срещна някой от любимата детска групичка, дори ми се случва да ме подминат, защото им идва в повече само външния ми вид, без да броиме останалото
jj okocha , това вече не е компромис, мила. За да е нещастен някой, нещата отдавна трябва да са прескочили тънката червена линия....
Виж целия пост
Ще се съгласиш с мене, че един истински мъж никога няма умишлено да те комплексира, да упражнява физически тормоз над теб, да те унижава пред приятели и роднини, да не се съобразява с твоите желания и т.н. Един мъж може да е и много добър, разбран и на моменти отстъпчив, без да изглежда по-малко мъжествен, отколкото ако ми крещи и заповядва как да живея.
Аз също имам спомени /лоши/, но са свързани по-скоро с детството ми, отколкото с мъж.. които и до днес ме разяряват, подобно на теб- когато си спомням. Съученици, по-точно съученички, които ме унижаваха и ми се подиграваха, аз бях тип- с очила, отличничка и много свита , плаха и притеснителна- изобщо идеалната мишена за гавра, ей-такива детски истории, но да ви призная /както споделих скоро в една друга тема/ нямам навика да се надувам и перча с каквото и да било, обачеееееееее когато срещна някой от любимата детска групичка, дори ми се случва да ме подминат, защото им идва в повече само външния ми вид, без да броиме останалото
Общо взето, мисля че големите компромиси са голяма грешка. В една група от хора, дори само един участник ада е нещастен, всички страдат!
Препоръчани теми