Стрес на работното място

  • 6 488
  • 64
# 60
Рискувам да ми скочат, че не било така, но Аризона, колективът ви предимно дамски ли е? Защото моята приятелка се оплаква от същото, тя е в изцяло женски колектив и много нерви се хабят на работното място, а сега където работя също повече жени и също има такива изстъпления, каквито не съм виждал в по-смесени колективи. Не знам на какво се дължи. Мъжете се заяждат обикновено с подчинените си, но не с тези, с които са на едно ниво. Доста по-колегиално се държат с другите на сходно ниво. Жените са тези, които най-често ще тръгнат да се заяждат с някой колега на тяхното ниво и да пускат коментарчета, че дори с висшестоящи се заяждат. И те повече са склонни да си измислят и да обиждат пасивно-агресивно. Мъж ще ти каже глупак, но после ще се извини. Жената ще обижда тъничко с коментари тип "Личи си", "Имаш диплома от чужбина? Ти да видиш!" и като й се изрепчиш ще ти прави gaslighting, че нямало такова нещо и си въобразяваш.

При нас дори на тим лидерката й се накара някаква вчера дошла пикла. А като бях в кол центъра и бяхме повече мъже пак е имало говорене зад гърба, включвам в това и мъжете и те много клюкарят, но никога не са си позволявали да обидят колега на тяхното ниво директно с коментарчета. Там тези коментарчета пак жените ги пускаха и мъжете, които бяха тим лидери и мениджъри. И пак по личен опит жените имат по-голяма тенденция да си измислят откровени лъжи и обидни коментарчета тип гимназията.

Просто това е личния ми опит, ще се радвам ако не навсякъде е така, но лично аз отсега нататък ще избягвам екипи, където жените са повече от половината. Достатъчно ми мелят в личния живот, че да търпя някакви недоклатени на работата. Simple Smile
Виж целия пост
# 61
Там, където работя сме само жени.
Виж целия пост
# 62
Ами какво да ви кажа - не са надрастнали гимназиалния манталитет. Помага само като кажат нещо следващия път да надигнете тон и да покажете, че не ви е приятно, това ги стряска. Ако мълчите ще продължават повече според мен. Аз се развиках на една колежка и знам, че тя пак ще ми говори зад гърба, но поне пред мен ще се сдържа. Преди това цяла година ми пускаше коментари (това с дипломата ми го каза, наред с разни други такива), докато накрая не ми прикипя. Но като цяло само тя ми е проблема. При вас ако е масово така ще е добре да си търсите друга работа. Иначе ако просто ви дискутират зад гърба, това е нормално, те и другите дискутират, не само вас ако е някаква утеха. Grinning

Само за да съм честен ще кажа, че и 100% мъжки колективи пак избягвам, и те не са много приятни. Там пък няма женска гледна точка и финес и е скука.
Виж целия пост
# 63
Майко мила, съжалявам, но това е просто някаква велика селяндурщина. Няма спасение от този манталитет, те просто така ще си карат винаги. Или ставаш като тях, или напускай. Другият вариант е да ти пука точно нула от мнението на няколко клявки. Но ако можеш, махай се.

Чак след време започнах да чувам от хора, които са искали да работят тук, че са чували, че нещата били много зле откъм колегтив и са се отказвали. Аз бях в пълно неведение от самото начало.
Явно службицата минава за хубава и лесна и колективът си брани територията с отхвърляне на "външни" хора. Т.е. това тук сме си ние - не си даваме терена. Като няма друг начин става чрез колективно игнориране.
Виж целия пост
# 64
Моя позната работи за кратко в държавна институция и не можа да издържи и година, именно заради връзки, интриги и бащиния.  Като най-нова и най-млада, беше игнорирана, не говореха много с нея и я избягваха. Потискаха я тези неща, но не ги е преживявала толкова.

От моя опит мога да кажа на авторката, че интриги, коментари зад гърба и хора, които не ни харесват, ще има на всяка работно място - при едни повече, при други по-малко . Въпросът е как ги възприемаме. Оттам идва най-големия стрес. Трябва да се научите да не поемате негативната емоция, да не приемате нещата лично, да не се обиждате, да не се възмущавате и да спрете да се бунтувате вътрешно как може така да каже, така да ме попита и тн. Хора всякакви. Вие гледайте себе си, какво искате Вие, вашия интерес. Това се учи с времето и опита , разбира се, но е хубаво да помислите над това. Настроите се положително и си търсете нова работа.   

Скрит текст:
Преди години бях качила кг и една по-възрастна колежка ме пипна по корема и попита дали съм бременна. Тогава просто се вцепених и ми стана неудобно. Не успях да кажа нищо, освен едно сподавено Не. Сега вече съм на друг акъл и бих поставила въпросната на място по доста категоричен начин, без да я обиждам. 
 На работа сме не, за да се харесваме. След като проумях това, много ми олекна.

Аз работя в хубава фирма, харесвам си работата, но имам шефка-клюкарка. Нон стоп обсъжда другите, все възмущава от нещо или някой. Обсъжда и нас (екипа си) - излиза някой от стаята и тя пуска някакъв коментар за него. Първо й се ядосвах, после се възмущавах от нея, критикувах я. Дълго време се прибирах като парцал -  изтощена от негативната енергия. Намерих си баланса - приех я такава каквато е, дадох си сметка, че няма да се промени. Казах на колежките, че повече няма да говоря негативно за нея. фокусирам се върху работата и не й обръщам внимание. Понякога си слагам слушалките и пускам тихо музика. Ако трябва да ми каже нещо, кимам, съгласявам се, но това, което казва, не влиза в мен. Чувствам се много по-добре.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия