Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Стрес на работното място

  • 4 938
  • 64
Здравейте, стреса на работното място ми идва в повече. Токсичен колектив, работа, която не харесвам са основните причини. Проблема е, че не знам, как ще се справя финансово. Моя партньор наскоро започна нова работа. Не е лоша, но все още е в изпитателен срок и всичко може да се случи. Някой бил ли е в подобна ситуация и как е постъпил? Рискувал ли е? В дните, когато съм на работа нощем не мога да спя. Събират ми се по 2-3 часа сън на нощ. Компенсирам през почивните дни, но и тогава гледам да не спя много до късно, за да не изпусна деня. Често съм със свит стомах /при мен се изразява и в разстроен стомах/, от време на време имам и сърцебиене, но го получавам и по поводи извън работа. Нямам намерение да стоя дълго без работа и да си почивам, но знам, че ще мине някакво време в търсене, а през този период трябва да съществуваме някак. Категорична съм, че не харесвам тази работа, но в същото време се обвинявам, че не съм достатъчно силна да изчакам докато намеря нещо друго подходящо, което да мога да работя. В процес на търсене съм, но нервите ми са на ръба.
Виж целия пост
# 1
В процес на търсене съм.

Аз като пиша винаги изразявам лично мнение и най добре никой да не се съобразява с него а да мисли с собствената си глава, но аз ако бях на това положение, щях да напусна и според мен правилно постъпваш, че си в процес на търсене Wink
Виж целия пост
# 2
Бях в твоето положение.
Само че работата си я обичах, но това не е достатъчно, че да останеш някъде.
Прецених си нещата /здравето ми е по-важно/ и напуснах преди да си намеря работа. Имах и малко спестени пари.
При доброволно напускане обезщетението е ниско - 250 чисто.
За три месеца си намерих работа. Икономисвах си от спестяванията и даже не изхарчих всичко.
Ти си решаваш.
Иначе работа търсех вече сериозно месец преди да напусна.
Имаше хубави интервюта, ама на 2 искаха веднага да почна, а не ставаше. Все пак трябва месец предизвестие.
Виж целия пост
# 3
Правилно си търсите нова работа. Този стрес може да Ви доведе до сериозни здравословни проблеми.
Колко време има още мъжа Ви от изпитателния срок?
Имате ли деца ? Някакви големи кредити ? Със собствено жилище ли сте ? 
Тоест бихте ли се справили някак финансово, ако например се окажете без работа известно време. Имате ли право на платена борса ?
Виж целия пост
# 4
Правилно си търсите нова работа. Този стрес може да Ви доведе до сериозни здравословни проблеми.
Колко време има още мъжа Ви от изпитателния срок?
Имате ли деца ? Някакви големи кредити ? Със собствено жилище ли сте ? 
Тоест бихте ли се справили някак финансово, ако например се окажете без работа известно време. Имате ли право на платена борса ?

Към мнението на Елора мога да кажа, че за съжаление големи спестявания нямаме. Даже почти никакви..

Започна нова работа преди няколко дни, тоест остава доста време. Деца нямаме, нито кредити. Жилището си е наше. За борсата не съм сигурна, трябва да проверя.
Виж целия пост
# 5
Да, преди 2 г. бях в подобна ситуация и напуснах. Здравето и живота ми са по-важни от работата. Пред пенсия съм, но това не ме спря. Не си заслужава да се робува на подобни измекяри.
Оглеждай се за нова работа, може да излезе нещо.
Говори с твои познати с фирми - да те вземат на работа на изпитателен срок и след няколко седмици да те освободят. Така може да се ползва пълна борса докато търсиш нещо друго.
Виж целия пост
# 6
Правилно си търсите нова работа. Този стрес може да Ви доведе до сериозни здравословни проблеми.
Колко време има още мъжа Ви от изпитателния срок?
Имате ли деца ? Някакви големи кредити ? Със собствено жилище ли сте ? 
Тоест бихте ли се справили някак финансово, ако например се окажете без работа известно време. Имате ли право на платена борса ?

Към мнението на Елора мога да кажа, че за съжаление големи спестявания нямаме. Даже почти никакви..

Започна нова работа преди няколко дни, тоест остава доста време. Деца нямаме, нито кредити. Жилището си е наше. За борсата не съм сигурна, трябва да проверя.

Колко точно?
Защото това, че нямате деца, кредити, не плащате наем е голям плюс.
Ние плащаме ипотека.
Финансова култура трябва.
Ще ти обясня. Голяма заплата не взимам. Дори и преди като съм взимала малка заплата, винаги заделям нещо.
Имам си пликове, които надписвам.
Примерно купувам карта за целия градски транспорт. За нея веднъж в годината ми трябват 365 лв. Всеки месец заделям по-малко в този плик.
Отпуска - също има плик. Може да заделя един месец 10, може 30.
И за разни  други неща също имам пликове.
Имам и плик с надпис спестени. Винаги на заплата там слагам 20 лв. Ако от заплатата ми останат някакви, а вече съм взела следващата, ги заделям. Случвало се е и 150 лв да заделям.
Тези заделени пари не съществуват. Не се пипат. Точка. При непредвидени разходи се е случвало да се извади нещо, но често и ги възстановявам.
Стресът който описваш е много сериозен.
Гледай да не получиш някакви усложнения, че после ако стане лошо, може да си биеш главата в стената защо просто не си напуснала. Животът си го прекарваме в работа и на работа трябва да ни е що годе добре.
Аз като напуснах имах месец предизвестие. Месец преди да подам също търсех.
Започнах още повече да пестя.
Взех си и последната заплата + обезщетението за отпуската, което ме осигури за месец и половина. Имах обезщетението от борсата.
Всъщност идеята за напускане го взех 3 месеца преди да подам и тогава реших още повече да пестя. Но нещата не бяха толкова влошени.
Също така за да не се отпускам започнах да гледам възрастни хора, когато вече бях безработна.
За 4 часа ми плащаха 40 лв.
3 дни в седмицата това хич не беше зле.
Иначе имах 1500 лв. спестени от които изхарчих може би 200 и намерих работа.
Дори по време на търсенето бях намерила работа, на която искаха да почна, но беше за по-ниско заплащане от предишната. И беше доста далече. Много умувах, но отказах.
После намерих с по-високо заплащане от предишната, че и на по-близко до дома.

За борсата. Ако имаш три години изминало време от последното обезщетение, ще взимах тези 250 лв.
Но е важно и колко време си работила към момента на напускане. Май трябва поне година да е. Ако на тази работа си от 4 месеца, може и да не можеш да взимаш.
Абе посъветвай се с някой, който разбира повече, защото аз не съм  спец и може да те излъжа без да искам.
Виж целия пост
Реклама
# 7
В този случай ще попитам, ако отидеш другаде и сега напуснеш, колко по-зле може да бъде от сега? Тоест – нищо не губиш. Здравето ти е по-важно. Била съм в подобна ситуация. Няколко месеца търсих работа и даже бях на различни места, но в един момент си попаднах на точно място, където бях приета добре и оценена, пък дори и да не е голяма фирма. Ако продължаваш така може дългосрочно да натрупаш негативи.
Лошото да си търсиш работа докато си на друга е, че трябва да отсъстваш, а това доста често не е възможно. Ако можеш някак да си го позволиш да не работиш известно време но спокойно да търсиш през деня, действай.
Виж целия пост
# 8
Съжалявам, че така се чувстваш. Все пак мъжът ти в изпитателен срок може да бъде освободен без предизвестие всеки момент. Така че много внимателно вижте той отговаря ли на условието за стаж, за да получава обезщетение, ако да - вижте колко би било това обезщетение и колко време ще го взима. Ако ти напуснеш по собствено желание, нали знаеш, че ще получаваш минималния размер на обезщетението и то само за 4 месеца, и то ако имаш изобщо право на обезщетение  - провери дали имаш такова право.

Разбирам колко ти е трудно, и аз бях в стрес по едно време и си бях изгубила нощния сън. Но ако нямате спестявания и нямате кой да ви субсидира, трябва много добре да си направиш сметката, за да не затънете в кредити, които после с години ще изплащате. Ако ти си без доходи, а той с несигурни доходи, нали се сещаш и условията на кредитите какви ще са.

Добре те съветват да си мислиш за здравето, но не знам как ще си гарантираш здраве, ако нямате пари. Така че по-добре потърси каква да е работа, само да е по-спокойна, а не да скочиш от трън на глог. Не действай импулсивно и не бягай през глава. За сега гледай да се успокояваш, иди при личния лекар да ти предпише нещо за сън - има безобидни неща, даже билкови чайове. Гледай да си промениш гледната точка към колектива, да се абстрахираш - разбирам колко е трудно, но все пак е временно решение, докато намериш този път нещо по-добро.

Не решавай проблем, като си създаваш по-голям проблем - това е моят съвет.
Виж целия пост
# 9
Аз също от голяма фирма, отидох в по-малка.
Има и друга причина поради, която не съжалявам за напускането.
От този стрес, бърнаут както му се вика организма има нужда от почивка.
По някое време имах чувството, че буквално ще полудея.
Започнах и схващания от нерви да имам по-тялото. Много плашещо.
В интерес на истината този стрес се усеща от хората и предполагам на интервюта може да не съм имала добро представяне. Или пък да е било добро, но пак да са им се сторила странна.
След като напуснах и се успокоих в някаква степен си дадох сметка за някои неща.

Uncommon е права. Аз си пиша моя опит, но ти си знаеш нещата.
Ще седнеш и ще обсъдиш с мъжа си как да процедирате. И дали ще рискувате да сте само на неговата заплата за известно време.
Виж целия пост
# 10
Подкрепям всичко написано от Елора.
Първото ми напускане беше отлагано защото си обичах работата , но беше неизбежно защото отровната среда беше нанесла вреда и на здравето ми. " Поправката" ми костваше месеци и пари. Търсенето на работа също си е вид работа и отнема време , а и е въпрос на късмет дали ще те освободят веднага , дали на новата са склонни да те изчакат месец и т.н.
Човек изгражда финансова  култура с годините и ти ще успееш. Изградих навици подобни на Елора - когато мога да икономисам/ спестя не се правя на "мъж".  Добре е , че поне нямаш грижи с наеми и заеми , имаш човек до себе си.
Късмет🍀
Виж целия пост
# 11
Съветвам те да не си играеш със здравето си. Аз бях в твоята ситуация. Буквално такова чудо не ми се беше случвало. Беше нова работа, ново поприще, бях карала курсове, за да сменям професията си. И издържах 4 месеца, обвинявах се също, че не мога да стисна зъби и да видя дали няма да се оправи положението. Сутрин изпитвах ужас като трябва да изляза от вкъщи и да отида там.

В крайна сметка имаше още 1-2 случки, които ми показаха, че там няма бъдеще. Бях в изпитателен срок. Отидох при прекия си ръководител и му казах, че искам да напусна. Разбрахме се да ме освободят същия ден и да не карам предизвестие, защото съм в изпитателен срок. Беше най-доброто решение, което съм взимала.

Нямам деца, не плащам наем или ипотека. Честно казано аз реша ли да си търся работа, намирам. Изравям всички сайтове за работа, ЛИ и тн. Успях да намеря много готина работа в рамките на 4 дни. Понеделник напуснах, петък същата седмица си подписах офертата на новото място. Аз имам стабилен бекграунд в корпорация и знаех, че мога да си намеря работа сравнително бързо.
Въпреки това, не очаквах да е толкова скоро. Имах спестени пари, макар да не исках да опирам до тях.

Съветвам те да не се чудиш, а да започнеш да търсиш много активно. Особено ако си в голям град, където има възможности, въобще не се колебай.
Виж целия пост
# 12
Съветът ми е да си търсите предварително работа. Просто помислете  как напускате работа и отивате на борсата, обаче никой не ви наема на работа веднага и да речем в рамките на два-три месеца сте без работа, можете ли да изтърпите такъв период?
Виж целия пост
# 13
Аз не бих напуснала преди да съм си намерила друга работа при условия, че нямам спестявания. Ще знам, че съм за малко, само докато намеря нещо друго, и ще стискам зъби. Дори и да имам спестявания пак няма да напусна, ще променя отношението си към работата. Но това съм аз.
Виж целия пост
# 14
Елора, благодаря ти за личния пример. Имаме само 1000лв. Бяха близо 2000, но дойдоха непредвидени разходи и половината замина. На тази работа съм от повече от три години.

Мненията на всички са ми от полза, благодаря. Старая се да вникна във всеки коментар.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия