Например - взимате барабан, сядате слещу детето, един удар с барабан - показвате "чу ли" (посочвате си ухото например), хващате ръчичката на детето и с нея слагате едно кубче, втори удар, пак слагате кубче и т.н. Това всеки ден за по малко, докато бебчето започне само да слага кубчета и разбере какво се иска от него. След това криете барабана, детето да не го види и трябва да реагира само на звука. Това може да се прави с различни инструменти, аз съм ползвала - детски барабан, дрънкалка, дайкири, от тия гумените играчки със свирка в тях като ги стиснеш.
Тъй като те са много малки, намерете да правят, слагат нещо като чуят звук, каквото умеят и им харесва. Сега си спомням, че Яни на годинка му беше трудно да реди кубчета или рингчета, ние пускахме едни буквички в кутия, или някакви дребни играчици в друга шарена кутия, пускахме малки колички по писта (която си бях направила от картон), или имаше една дървена игра дето се пуска топче отгоре и откача надолу по едни пластинки, или бодеше клечки в топче от пластелин и ставаше като таралеж и всичко което ви хрумне. Най-важното е да се научат да реагират, щом чуят звук.
И както и bubica е казала, привличайте им вниманието към всеки звук, почуквания, свирки, и прочие шумни неща и когато се обърнат към звука им викайте "браво". Много поощрения им трябват...
Като въобще не очаквайте първоначално да им привлечете вниманието повече от 5-10мин, при това с различни игри. На тази възраст им е много трудно да седят на едно място, да се концентрират и т.н. Постепенно ще свикнат , успех!
Кати, преди Яни също не бяха работили с толкова малко дете, даже от яслата се дърпаха, пък веднъж седмично да сме ходили и т.н. Само Руми от Исул се зае с него и работеше както и с по-големите деца, но трябва много повече търпение и "изобретателност", за да се привлече вниманието на бебчето. Имаше моменти, когато тя го караше да прави нещо, а той не и не, все едно не разбира, и тя пак го кара... направо ми се ревеше, мислех си "ееей, тая садистка не вижда ли, че е малък и не разбира" Да ама до един момент, минаха месец, два и той като се "отприщи" - оказа се, че всичко си е разбирал, просто е "трупал" и му е било нужно време, за да го покаже. И сега съм и толкова благодарна , но истината е, че повечето рехабилитатори се дърпат от толкова малки деца, работата с тях е много по-изморителна и по-бавно идват резултатите, но ги има... Така, че работете си в къщи и ние преди основно у дома работехме, редом и с другата рехабилитация...