Съвет за момиче, което иска да е момче

  • 4 269
  • 20
Трябва ми съвет за 12 годишно момиче, което иска да е момче.
Не иска да носи рокли, иска къса коса, не си харесва името.
Това е от около година и малко. 
Има ли шанс да мине с пубертета или не?
Моля за отзиви само от родители, минали през това нещо.

Благодаря,
Виж целия пост
# 1
Имам въпрос, самата стойка, движения като на момче ли са?
Защото ако не са това  период, все пак ще сменя средата и ще се наложи да променя визия.
Виж целия пост
# 2
Казва, че иска да е момче, или иска къса коса, не харесва рокли и името си... Има разлика.
Виж целия пост
# 3
То и дъщерята на Джоли искаше да е момче, тъпчеха я с хормони, сега пак си е момиче.
Виж целия пост
# 4
На тийнейджърски бунт ми прилича това.
Да не би нещо да се е случило в училище?
Да са им говорили нещо за смяна на пола..?
Или да е имала проблеми с момичетата от класа?

Как приема промените в тялото и ,които настъпват в пубертета?

Моята щерка каза,че иска да е момче,защото момчетата нямали цикъл.и не носели сутиени..Тя по време на цикъл има болки в корема ,гадене..Ядосва се,че през този период  не може да ходи на плаж,на басеин....
Носи бюстие,за сутиен не иска да чуе и не спира да мърмори...
Рокли не иска да носи.
Нормално е.Има и големи момичета и жени,които не обичат да носят рокли..
За косата-иска къса коса,защото сутрин губехме много време за прическата,а учим първа смяна.
Беше с коса до кръста,сега косата и е до раменете.

Тъкмо бях започнала да се притеснявам и тя поиска да и купя някакви кифленски дрехи от Алеса...защото били на мода в класа..
Блузи,къси панталони...
Държи се като типична тийнейджърка.....

Опитайте се да разберете каква е причината.
Виж целия пост
# 5
А казва ли защо иска да бъде момче, дава ли причини? Децата не разбират концепцията за пола така както възрастните и може да си мисли, че така иска поради ред такива:
- заради хормоналните промени и цикъла
- тормоз, например в училище
- за да се вписва в приятелската си среда
- вижда, че има разлика в това как възрастните се държат с момчетата и момичетата в семейството/училище/др
- иска да спортува или да се занимава с хобита, които са "за момчета"
- или пък я карате да се занимава с неща, които не харесва
- прекалено много й налагате как трябва да се облича и да се държи, защото е момиче
- привличат я момичета

По-добре би било да се посъветвате с психолог, за да й помогне да разреши проблема, който я кара да се чувства така. Бих ви посъветвала и да проверите с кого си общува, на живо и в интернет (ако има свободен достъп), да не би някой да й е напълнил главата с глупости.

А ако само не иска да носи рокли и да ходи с къса коса, не виждам проблем. Аз бях същата, но не съм искала да съм момче. Бях в университета като започнах да нося такива дрехи.
Виж целия пост
# 6
- иска къса коса - не виждам проблем. Много жени не обичат дълги коси, вкл. и аз от 12 до 17 г.
- не иска рокли - също няма проблем. Все още не обличам рокли/поли освен по повод.
- не си харесва името - какво точно не харесва? Самото име или иска мъжкия вариант. Примерно ако се казва Ивана, да иска да е Иван....или просто не иска да е Ивана, а Мария примерно?!?

Хубаво е да се консултирате с психолог, за да видите къде е проблемът.

Аз като тийнейджърка хич не се харесвах. Срамувах се, че се развивам, носех само широки блузи и пуловери, почти не обличах рокли. После ми мина....
Виж целия пост
# 7
Аз и до дедн днешен не обичам поли и рокли, имам две-три рокли, които събират прах в гардероба. Не обичам и обувки с токчета, не съм по грима и маникюра и не се занимавам с прически. Щях да си ходя и аз с къса коса, ама пуст късмет -  не си харесвам ушите. Най-комфортно се чувствам с дънки и тениска.

Като не си харесва името как иска да се обръщате към нея? Казва ли, че иска да е момче или просто се държи по-мъжки?
Виж целия пост
# 8
Оставете детето да изрази себе си, само така ще успее да се намери.
Може и да е период, а може и да не е. Това е положението, колкото и да не се харесва на родителите. Възрастта е деликатна и е нужно да изразят някакъв вид подкрепа, защото няма нищо по- самоунищожително от тийн, който се чувства неразбран и не усеща подкрепа от най- близките си.
Виж целия пост
# 9
Наистина има разлика между това дали иска да е момче или просто не иска да носи рокли.
Аз от 13 до 18-19 годишна се мръщех, колкото и да са ме убеждавали. Мислех, че изглеждам ужасно с тях, все нещо не ми харесваше. И косата исках да си подстрижа за да бъда по-различна, но не чак като момчешка, а просто много много късичка. Името още не мога да си го приема.
Ако е само бунт за външния вид, то вероятно е от възрастта и с времето ще мине, но да не си харесва и името, това вероятно е знак за ниско самочувствие.
Виж целия пост
# 10
Зависи от името бих казала... Има имена, които е трудно да харесаш.
Виж целия пост
# 11
Казва, че иска да е момче, или иска къса коса, не харесва рокли и името си... Има разлика.

- един ден иска, един не иска, 50/50
- иска къса коса
- не иска рокли, носи широки дрехи поради тялото си, а и за друго. На басей също не иска поради тази причина(тялото на момиче)
- не харесва името си (което е традиционно, българско), понеже е момичешко и не иска да се обръщат към нея с него.  Иска някакво, което да става за момче и момиче
- няма момчешко поведение или стойка

Може да е от игрите и филмчетата. Забелязвам, че там всички персонажи са с неопределен пол вече - не можеш да разбереш момче или момиче е .
Виж целия пост
# 12
Здравейте. Аз имах такъв изблик като малка. Точно в началото на побертета. Дори си лепях гърдите с тиксо. Започна всичко с няколко по-резки посегателства спрямо мене от страна на момчета. Имаше повече момчета в детската ми компания. С течение на времето започнах да забелязвам, че ме зяпат. Чувах ги как си говорят за,, жени,,. Изведнъж аз не бях вече детето, комшийското дете а с друг пол човече, към което те започнаха да проявяват особен, различен интерес. Аз исках да бъда като тях, не различна. Затова се стремях да се обличам като тях, да заличавам с тиксо половата разлика. Дори ме беше срам да споделя на някой, че харесвам едно момче.. Опитвах да се нагодя спрямо тях, за да всичко да е по старо му. Но с течение на времето, отсамосебе си всичко се оправи. Както казах, имало е и посегателства към мен от по-големи момчета. И, направо ще го кажа:така се случи, че попаднах на педофил. Нищо не успя да ми направи, защото успях да избягам. Но няма да забравя тоя горещ летен следобед. Тичах колкото сили имах, умирах за вода и от страх и ужас. Разсъди ми детския акъл така,, за дето съм момиче стана това,,. И съответно засилих стремежа да се маскирам на момче та никога да не изживея пак това. Към днешна дата съм добре. На 14 г. като станах се запознах с едно момиче, което беше по-голямо. То пък ми разправяше че е супер яко да си станем двойка, понечи да ме целува и аз бегАх. Абе много объркано ми беше.
Виж целия пост
# 13
Аз не съм имала такива неприятни случки в тази крехка възраст, но също много исках да бъда момче понеже техните хобита ми се струваха по-интересни, караха скейт и колела и т.н. , а интересите на момичетата, кифленското поведение, не ми се нравеше. От разстояние е много трудно да се прецени какъв е проблемът, уви.
Виж целия пост
# 14
Сигурна ли сте, че това не е просто период през, който тя преминава?
Това, че иска къса коса, не обича да носи рокли и не харесва името си може да е просто от чиста суетност, а не че иска да е момче.
И все пак, ако Ви тревожи, поговорете с нея!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия