Варненска благодейност VІ

Какво става с парите за храната ,от близо 3 месеца все нямат храна ,не ми се вярва министерството да бави парите толкова много ,ако не сме ние и другите дарители ,децата ще умрат от глад ли?

Не ти се вярва, но така излиза. Имат дълг към енергото в размер на 5000лева и министерството отпуска на месец по хиляда за енергото/заверява платежното/ и оставащите 200 за дома . Днес бяхме в склада с Василева и домакинката, лично видях какво има, тоест няма .

Момичета, сигурна съм, че правите най-доброто, но вярвате ли наистина на персонала?
Защото, в един друг дом децата ми разкаваха, че ядат всеки ден домати с ориз, а леличките си ходят в къщи с пълни до пръсване торби!

Вярваме, да са живи и здрави все така да си ги гледат. Правят им туршии, кисело зеле, със собствени средства купуват и шият пердета, купуват им от тях си вафли и дъвки- много хубави хора са.
Когато са имали продукти сме им гледали седмичното меню/никога не са ни отказвали да го видим/- хубаво си ги хранят. Правят има баници, бухти, мекички. Стараят се...

Браво, радвам се, питах, защото са рядкост такива хора, повечето са от онези другите!

Афродит, напълно да вярваш на непознат е невъзможно. Трябва да има доза съмнение, подозрение, имаме го предвид, даже днес го коментирахме. Но всичко дотук говори, че персоналът на този дом работи с желание и влага каквото може. Директорката е много отзивчива и разбрана, лелите също. Не отказват нищо, съпричастни са! Катя днес учишлено влезе в склада да види какво се нахожда там - оскъдица.

Децата изглеждат добре. Виждат ми се що годе в добро психично здраве, ако можем да говори за такова при повечето от децата, които са с дълбоки травми от различни преживелици и всичко им е отпечатано по личицата. Хигиенизират се явно добре, помещенията са чисти, приветливи и шаренки. Има фотоси за тия работи - там се вижда. Нищо не ме кара да мисля, че има нещо нередно, дано наистина е така!

С децата не зная дали някой е говорил по отношение храната. Отдаваме се на щуро гушене и разпитване кой колко се обичал и какви подаръци искал от дяда Мраза, пардон Коледа, гримове, червила, дъвки (обещал съм! )... Помолих възпитателките на едната група другият път да ни устрои час по рисуване и да драскаме групово нещо си. Рисунките естествено ще са за нас!  Пък днес ги карахме да играят игри от нашто детство, беше твърде смешно и забавно, а децата се шашкаха какви правила стари имало навремето...
А как миришеше на вкусно.. Ах! 

Днешната визитация беше изненада за възпитателките и лелите. Директорката също не им се беше обадила. Миришеше на много вкусно и предлагам другия път да занесем салам на децата пък да им изядем манджата?  Хъхъх.
 А каква радост с тая торта и свещички и рожден ден.. То беше олелия и танци - там снимките ще говорят...
Това се сещам в суматохата...

П.П. Пък тая питка тяхната.. Ах питка с мед, питка без мед.. Ще сънувам цял живот таз ароматна питка. Трябва да си изпросим за Коледа, а? 

Краставичке с домат или без, никой не може да го напише по-добре от теб 

Ах, чета и завиждам, завиждам и чета  ...следващият път и аз съм на линия, че ми е много мъчно за мушичките.
Питахте ли дали са им занесли тавите?

Минавам само да фърля снимките, после ще ви се явявам пак 
ЧРД, Дани!!!

Тавите ги забравих в момента, в който прекрачихме прага на дома и глътнах глътка печен въздух от куфнята.  Дано Катюш се е сетил, ама и на него му течаха лигите и една лелка ходеше след нея със стирка в ръка... Монда пък си бе турила корсет, не ядяла сладолед и без малко да си тури щипка на носа, дан мирише тая красота... Дива и тя подивя от аромата, Тони и Иви замислиха план за кражба, ама малките принцеси забутаха картата на подземието към куфнята и тъй всичко се провали - останахме гладни, алчни и ослюнчени. И всичко това от скромност! 

Персоналът (не визирам конкретно кой, щото не знам - въх туй е срам) приготвят някакви работи, като сувенири, изработени от децата или подобно, което да се продава с благотворна цел. Живот и здраве, на карнаваля ще видим произведенията!

Коледните падаръци на децата са скромни. Основното и най-модно нещо явно са жисиемите. Много фешън, ама не знам марка и модел. Ще ходим на шопинг скоро! Йюху!

Гюла беше ходила, сякаш с още едно дете на дофтор, ама хапаратурата се развалила и не свършили работата. Подробности - който помни да каже.

Едно момиченце ще идват осиновители от хАмерика да го гледат, сестричето му било в домът в Добрич и заедно  ги искали - дано стане! 

Господинът французой чака французкото семейство.

Рожденникът Дани, докато духаше свещите и стоеше на столчето в салона (после фотос ще качим) взе, че се поотпусна и му хареса да има празник. После се оказа, че братчето му Андрей има имен ден и си честитяхя и му пляскахме.. И тогаз вече ми беше най-тъжно...   Това трима братя да оставиш, захвърлиш и да трябва да ги разделят... Ма то вече разделени, голямото братче отишло в Добрич 1-ви клас... Ма то няма думи тука, няма...
А пък на рождения ден накараха няколко деца да излязат и да поздравят Дани. Пожеланията бяха за рейнджър, пилот и не помня какво, беше много трогателно и сълзливо да гледаш малките самотни маймунчовци да прогнозиран бъдещето. 
Един Господ знай какво ще става...

Рискувам Мая да заспи пред ТВ, затуй прекратявам многословието, ама ми беше хубаво да споделя. Чал!

Едва се държа да не ревна.. Краставичната пак се отпусна Ако не съ го казвала скоро.. Радвамс е, че ви познавам и че ви има

Момичета, страшни сте. 
Много са сладки дечурлигата.
А този рожденик, защо  толкова тъжен и нещастен. Май горкия не е знаел какво е да имаш празник за рождения ден.

Олееееее, страхотни са снимките! Браво пак на вас! Мондето къде се скри, покри!

  Много съм каталясал, обаче се сетих, че на Тони щерката реши да яде супа. Почитаемата госпожа беше не на себе си като видя, че бедното, гладно дете с охота яде от чуждата супа и я храни една от госпожите. А нямала харети?!  Яде, яде, напълни тумбака, фана си гадже под ръка (ща ма прощавати, не запомних името на баткото) и се фръцна към спалното помещение, с надеждата, че ще подребне кротка, самодоволна, следобедна дрямка. Уви, таз тъща се смръщи и прибра момата у колата.
А може и да бъркам кавалерите, но това от старческа деменция, простено ми, нали? 

И тъй де, още с усмивки си мисля за путешсетвието и не знам дали ще спа споконе сънь?! 

Ето го  Мондито. Много хубаво си прекарахме днес, имахме повече време за децата/ пак недостатъчно/ , но все пак...
Момичета-имаме нужда от храна  за Дома. Ако се сещате за борси,производители,приятели,които могат да  помогнат или да  ни дадат добри цени-свиркайте. Трябва им олио, брашно, сирене../това най-важното/