Ще приспя кучето си

  • 12 179
  • 35
# 30
 Cry Cry Много се натъжих от прочетеното дотук. и аз да си споделя мъката- имам котка на почти 17 години-цялото ми детство, пубертет и израстване мина с нея. вече съм на 24г. Преди около година на Джеси и се появи тумор на цицката, който в последствие стана огромен и постоянно кървящ...вече са два такива, ветеринарят каза че е твърде стара и няма да преживее операцията и катто стане много зле да я приспим. всеки ден я следя дали яде, дали е жизнена, но лека по лека виждам, че си отива и ми е много мъчно. Допреди няколко години беше абсолютен Гарфийлд-дебела, рижа и нахална, а  кожата и е увиснала и хълбоците и са щръкнали и прилича на проскубана едва жива от глад гадинка. Баща ми постоянно дава зор да я приспим и да не се мъчи, но немога-сърце неи дава и като дойде до мен и измяука тъжно, направо ми къса сърцето. 
Виж целия пост
# 31
ОХ,много мъчно ми стана...Направо се разплаках...
Милото животинче,наистина е много тъжно...Sad

Незнам какво да те посъветвам,освен да си вземеет друго кутре.
Поне ние така направихме навремето.В началото е кофти,че ги сравняваш постоянно,но после се свиква,и като го гледаш малко,сладко ,игриво-няма как да не ти стане мило...

И все пак много тъжно ми стана,много.... Cry Cry Cry Cry Cry Cry
Виж целия пост
# 32
Разбирам те. Аз взех същото решение преди 4 години и 8 месеца. Колито ми се разболя от епилепсия, закрепихме го за няколко месеца с конски дози фенобарбитал, от които ходеше като упоена, докато накрая вече и това не помагаше. Сама й слагах инжекции и те спряха да помагат. Изпадна в гърч, който я държа 2 дни, пускаше я за малко и после отново, не можеше да става на крака, не ядеше, сипвах й течности със спринцовка в устата, за да не се обезводни, пишкаше легнала... И всички чакаха аз да реша, защото е моето куче. занесох я на ръце до ветеринарната клиника и се сбогувах за последен път. С една инжекция я приспаха, през това време я галех, бяхме на треватаотвън - беше първия слънчев ден за годината /11 Април/, после я вкараха вътре да й сложат инжекцията да спре сърцето, мен не ме пуснаха да вляза. И след малко я изкараха вече мъртва. Тя беше бяло коли /мраморно/ със сини очи. ПКозината на гърдите й беше изцапана с кръв о инжекцията, която бият в сърцето, за да го спре да бие. Дори сега щом се сетя се разплаквам, а минаха почти 5 години. Много боли, за никой не е била само куче, за всички ни бше член на семейството. Аз го приех много тежко, бях съсипана повече от 2 месеца... Време през което   понякога спях на постелката й /майка ми искаше да ме води на психолог/ и не давах нищо да се изхвърля. Пазех купичките й, играчките й, четката за козина, всичко... Много плаках, много. В началото не исках друго куче, защото мислех, че ще е предателство към нея. А и не исках да обичам друго куче, исках да е само тя. Така и не взех друго де. Но времето лекува /банална фраза, но вярна/. Споменът, който в началото докарва сълзи, след време ще те кара да се усмихваш и да си спомняш с умиление всеки миг. Съжалявам! Flowers Rose Flowers Rose
Виж целия пост
# 33
Съжалявам много за кученцето. И аз преди години загубих любимец, имах чувството че съм загубила дете, така че знам какво е. Макар че разбирам, че е по-добре животното да не се мъчи, никога не бих се направила на Господ и да решавам дали да живее или да умре. Вярвам, че само Той дава живот и само Той го отнема.
Намерих обаче практично решение. Сега имам куче, което преди време имаше проблеми с гръбнака и лапите. Във ветеринарната клиника в Дружба му слагаха кортизонови инжекции и ми казаха, че пристъпите на болка ще зачестяват и трябва да го приспят, тъй като възпалението започва да обхваща всички стави и болките стават непоносими. Истина е, че кучето направо виеше от болка и не можех да го гушна дори за да го занеса на преглед. Аз обаче реших да се боря за него и извиках хомеопат да го види. Знам, че кучетата имат почти същите болести като хората. Хомеопатията е безвредна, много ефикасна като лечение, няма странични ефекти, още повече нямаше какво да губя. Жената ме разпита точно за 2 минути и ми даде хомеопатично лекарство за кучето, което веднага му натиках в устата.  Трябва да кажа, че го болеше и ставата на челюстта и едва успях да му отворя устата.
Само след половин час кучето се успокои и заспа, а след още час стана на крака и поиска да яде. Давах му лекарството 3 дни и то се подобряваше буквално пред очите ми. Болките изчезнаха, а след три дена можеше да тича и скача като че ли нищо не е било. Сега си е здрав, от тогава минаха 3 години, нищо му няма, не са го болели ставите от тогава.
Също искам да споделя, че преди 2 месеца изведнъж му отказаха бъбреците, спря да пишка за повече от денонощие. Ветеринаря каза, че ултразвука показва камък, който запушва уретера. Кучето се изду цялото, дишаше тежко, отпусна се, легна и спря да се изправя на крака. Прогнозите също бяха за приспиване, за да не умре от сепсис в адски мъки. Дадохме му хомеопатично лекарство и за това в ударна доза. На всеки 2 часа го изнасях навън. Постепенно той се изправи на четири лапи и малко по малко започна да пишка по няколко капки. До вечерта проблема се разреши и кучето се оправи.
Вече си лекувам кучето само хомеопатично. Ние самите у дома се лекуваме с алтернативни методи. Съвсем отговорно мога да твърдя, че те са по-ефикасни от традиционните. Тогава защо и животните да не ги ползват?
Бих искала да кажа на всички, при такъв проблем да не се отчайват, а да отидат и да чуят поне още едно независимо мнение. И да не се страхуват да подходят нетрадиционно към въпроса. Няма "не може", има "не знам".
Борете се до дупка! Аз лично не си давам кучето. Особено пък на смъртта.  Peace
Виж целия пост
# 34
Напълно те разбирам! Преди 5 години и аз си приспах пудела. Беше на 17г. и не виждаше и не чуваше и много се мъчеше !Затова един ден  като тръгнах командировка, дадох ключа от апартамента на един приятел и му казах къде да го заведе да го приспят. Казах да не му оставят нищо в къщи негово и къде да го погребат! Не исках нищо да зная!! Чак след 6м. приятелят ми разказа как си е отишъл и отидохме на мястото , където го е погребал!!! Беше ми по-леко, че не съм присъствала! Все едно е отишъл някъде на по-хубаво място!!! Повече куче няма да си взема!! Не искам да страдам ,заради него!!!! Сега си имаме костенурка!!!Е, не е същото, но просто не искам друго куче! Не може да го замести никога!!!!
Виж целия пост
# 35
И моята Доли се превърна в звездичка! Навръх Коледа, на 25-ти почина моето коли. Беше на 13 години и половина. Много ми е тежко! За първи пит губя любимо същество!  Cry Беше преживяла вече един инсулт, а миналия четвъртък я оперирахме от пилометра и според лекаря е получила втори инсулт или се е "събудило" огнището на стария от упойката, защото след операцията тя вече не искаше да става, не можеше да си вдигне главата... Погребахме си я във вторник на наше място в Бистрица. За съжаление сме толкова слаби пред безвъзвратното...Това е! Само исках да споделя с вас... Cry
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия