Паническо разстройство - 54

  • 57 282
  • 895
# 465
Флокито, много разсъждавате. Няма смисъл, в медицината 2 и 2 много рядко прави 4. Затова има създадени гайдлайни и те се следват. Като се следват и по методите на изключването не се стигне до заболяване, ако пациента все още твърди, че ще умира, и има желание - намесват се професорите. И ако след един автобус доктори пациента все още се инати, се праща при психиатър. В по тежки случай и в психиатрия. И понеже пациентите обичат Гугъл , прибягват до всякакви способи на лечение, които после са още по-голям проблем. Гугъл не може да прави образна диагностика, кръвни изследвания и няма опита на лекарите. Та според дебелите книги има утъпкана пътека пред Вас, която трябва да подхванете.

колко добре казано,тъкмо щях да пиша ,че отричането на проблема,само би го задълбочил.Аз също си мислех,когато еднократно получавах подобни сривове,че е нещо,различно и ще го намеря или пък ще мине,но се задълбочи,както стана всно малко по-нагоре.Така,че подкрепям мнението и резкият тон,съвет,който си дал.Даже ,ако знае жената какво я чака,ако не си обърне внимание,няма да е толкова спокойно изчакваща.А и едно ме озадачава,какво толкова като посетиш психиатър ,какво е това догматизиране на срещите с такъв.Именно заради това маса хора страдат ,а и техните близки около тях.Не съдя и дано не прозвучи някак назидателно,но отъпкавйки същата пътека,приемам нещата по-навътре и затова си позволявам и коментар.
Виж целия пост
# 466
Георги,благодаря.
Предполагам сте с медицинско образование, звучите сякаш познавате доста добре материята.

Ами да разсъждавам обичам да съм наясно със ситуацията. Не че ми е плюс винаги Simple Smile

Ам да...
Тази година,лекар на годината е....Гугъл Joy

Марония, благодаря ти за мнението.
Не си крия главата под чергата. Объркано и някак стресирано ми е.
Вчера тичах на спринт,днес умирам и дишам като риба на сухо.
Сякаш някой ме халоса с тухла,четворка.

В понеделник ще пусна изследвания и доктори. Пък психиатър като се прибера.
Така ме е страх от антидепресанти. Четох някакви страхотии,как се почват как спират. Бъррррр
Виж целия пост
# 467
Доктор съм... Фармаколог. Та съм видял много болести и пациенти Simple Smile
Виж целия пост
# 468
Георги,благодаря.
Предполагам сте с медицинско образование, звучите сякаш познавате доста добре материята.

Ами да разсъждавам обичам да съм наясно със ситуацията. Не че ми е плюс винаги Simple Smile

Ам да...
Тази година,лекар на годината е....Гугъл Joy

Марония, благодаря ти за мнението.
Не си крия главата под чергата. Объркано и някак стресирано ми е.
Вчера тичах на спринт,днес умирам и дишам като риба на сухо.
Сякаш някой ме халоса с тухла,четворка.

В понеделник ще пусна изследвания и доктори. Пък психиатър като се прибера.
Така ме е страх от антидепресанти. Четох някакви страхотии,как се почват как спират. Бъррррр

Голяма част от хората тук са минали през всичко това - първоначално 1-2 ПА (моите бяха през 1.5 години), после настъпва сривът, непрекъснатата тревожност, хипохондрията, вярата, че е временно и можеш да се справиш сам. И накрая положението става нетърпимо и пак се стига до психиатър. На мен ми отне 8 месеца, за да реша да отида.

Не Ви говоря тези неща, за да Ви плаша допълнително. Минала съм през този ад ден след ден месеци наред и ме е яд, че не отидох на психиатър още първия месец. И, ако мога да предпазя някой от моята грешка, бих го направила.
Виж целия пост
# 469
Това си е стандартен генезис на състоянието, неизбежно е. В даден момент мозъка узрява и става "дебелокож" и тогава настъпва ремисия. Но до тогава си е всекидневен пъкъл.
Виж целия пост
# 470
Анонимен,
Ами те хората са го казали. ”не питай старило,питай патило”.
Не знам как изглежда от страни. Не бягам от проблеми,но пък може да е на под съзнателно ниво. Винаги съм била притеснителна малко повече от нормалното. Обмислям добре решенията си,та ще помисля.
Благодаря ти.

Георги,пъкъл не пъкъл май ще трябва да се върви напред и само напред.
Но е страшно.
Виж целия пост
# 471
Здравейте ,
( колежката ми позволи да пиша от нейния профил , че без регистрация не мога)

Имам нужда от мнение, а зная, че тоук ще намеря такова:
тревожна съм си по природа , винаги реагирам на стрес през тялото си ( липса на сън , треперене , свиване на стомаха. Често , по време на наптегано ежедневие ми пулсира и вената, която минава през корема ).
Преди години съм минавала съм през жестоки паник атаки със затруднено дишане,сковаване , виене на свят, свиване на зрителното поле, агорафобия също си бях отгледала Simple Smile
но преди около няколко месеца за първи път усетих нещо , което е ново за мен: както си стоях в покой , по главата и по ръцете ми сякаш започнаха да лазят мравки.
Останах спокойна, но тогава започна едно странно стягане в диафрагмата и много трудно поемах въздух и то на пресекулки.  Продължи около 5 минути.
Нямаше да задълбавам , но преди няколко дни отново ми се случи и е много силно усещнето за невъзможност да дишам, все едно съм бягала и няколй след това ме е ударил в корема, такова е усещането и отново с чувството за мравучкане по кожата. и като че ли беше още по- силно от предните пъти.
Признавам си , че първоначално се стреснах , че е някаъв вид реакция като алергия , но после си дадох сметка , че ужасно съм напрегнала мускулите си на врата, което е характерно за дишането по време на силна тревожност.

Съвсем ок съм да отида при психиатъра, аз съм приела напълно тревожната си натура  ,  но се запитах : ами , ако все пак имам някакъв проблем в диафрагмата : проблеми със стомаха , които аз силно засилвам,  някакво възпаление на нерв или мускулен блокаж на или около диафрагмата. Знам ли....
Търся отговори , защото не помня чак толкова жестоко да е било стягането преди години , когато минавах през тези състояния

Моля ви ,ако някой е изпитвал И това , да ми сподели.
Виж целия пост
# 472
Здравейте ,
( колежката ми позволи да пиша от нейния профил , че без регистрация не мога)

Имам нужда от мнение, а зная, че тоук ще намеря такова:
тревожна съм си по природа , винаги реагирам на стрес през тялото си ( липса на сън , треперене , свиване на стомаха. Често , по време на наптегано ежедневие ми пулсира и вената, която минава през корема ).
Преди години съм минавала съм през жестоки паник атаки със затруднено дишане,сковаване , виене на свят, свиване на зрителното поле, агорафобия също си бях отгледала Simple Smile
но преди около няколко месеца за първи път усетих нещо , което е ново за мен: както си стоях в покой , по главата и по ръцете ми сякаш започнаха да лазят мравки.
Останах спокойна, но тогава започна едно странно стягане в диафрагмата и много трудно поемах въздух и то на пресекулки.  Продължи около 5 минути.
Нямаше да задълбавам , но преди няколко дни отново ми се случи и е много силно усещнето за невъзможност да дишам, все едно съм бягала и няколй след това ме е ударил в корема, такова е усещането и отново с чувството за мравучкане по кожата. и като че ли беше още по- силно от предните пъти.
Признавам си , че първоначално се стреснах , че е някаъв вид реакция като алергия , но после си дадох сметка , че ужасно съм напрегнала мускулите си на врата, което е характерно за дишането по време на силна тревожност.

Съвсем ок съм да отида при психиатъра, аз съм приела напълно тревожната си натура  ,  но се запитах : ами , ако все пак имам някакъв проблем в диафрагмата : проблеми със стомаха , които аз силно засилвам,  някакво възпаление на нерв или мускулен блокаж на или около диафрагмата. Знам ли....
Търся отговори , защото не помня чак толкова жестоко да е било стягането преди години , когато минавах през тези състояния

Моля ви ,ако някой е изпитвал И това , да ми сподели.
Аз го имах 2 пъти това. Но при мен стигна до степен на пълна парализа. За около час. После отмина.
Виж целия пост
# 473
Димана, при мен се получи така,  че нямах избор. Просто трябваше да изляза колкото и  да не ми  се искаше. До един момент успявах  да избягвам да излизам навън, но в крайна сметка ми  се наложи. И тогава страх не страх  свикваш.
Виж целия пост
# 474
Здравейте на всички! Надявам се всички да са добре.. Аз отново съм с Ковид. Като цяло го минавам леко, но станах още по тревежна отколкото съм. Случи ми се нещо, вчера докато си лежах и получих нещо като бодеж в сърдечната област и се почувствах гадно за момента, отмина, днес отново нещо като прескок, така го усетих. Не мога да го обясня нормално. Според вас това от тревожността ли е или нещо сърцето се претоварва от хапчетата и вируса. Страхувам се да не ми стани нещо, въпреки, че то ако има да става ще става, защо е тоя страх незнам. Благодаря ви за вниманието. Ако някой знае на какво се дължи това прескачане нека да сподели.
Виж целия пост
# 475
Просто прескачане, не го мисли толкова. Няма страшно. При ковид и след него зачестява. И остава.
Виж целия пост
# 476
Просто прескачане, не го мисли толкова. Няма страшно. При ковид и след него зачестява. И остава.
Благодаря Георги!!!
Виж целия пост
# 477
Така като ви чета явно съм от малкото психо-тревожни-склонни към ПА, които не се притесни при среден ковид есента, даже бях спокойна. Но пък наскоро направих жестока ПА от алергия към пеницилин, аугментин. Ами подавам се на внушения и това е. Не пия АД, но при нужда пия 25 мг ксанакс. Всички казват, че е наркотин, ама като помага… Пия го макс 3-4 пъти в месеца, но психологически хич не искам да разделям. Зле ли е тази осъзната зависимост?
Виж целия пост
# 478
Здравейте отново, изписаха ми Иневика да попия малко за пулса, че ми беше 120,може и прескачанията за това да са били, от високия пулс.
Виж целия пост
# 479
Здравейте отново, изписаха ми Иневика да попия малко за пулса, че ми беше 120,може и прескачанията за това да са били, от високия пулс.
Пила съм  го ,  точно  две хапчета изпих и от страх  спрях. На мен си ми  прескача сърцето независимо какъв ми  е пулса. Спомням си,  че личния ми го изписа за пулса и ми каза, че било много добро  защото не сваляло кръвното. Аз тогава го бях  свалила доста.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия