Паническо разстройство - 54

  • 57 127
  • 895
# 195
жълт кантарион не, докато пие лекарства!
Тя каза, че спира лекарствата, но все пак, може би е неподходящ, защото влияе отрицателно на фертилността.
Виж целия пост
# 196
Надежда Х, по твое желание ли спираш лекарствата или по съвет на докторката? Не ми звучиш като човек, който е готов да спре лекарствата. Казвам го, защото аз имам един неупешен опит със спиране на АД в неподходящ период.
Виж целия пост
# 197
Надежда Х,за съжаление и аз мисля,че не е добра идея да спираш сега,ако толкова се тревожиш на такова минимално разреждане.Съвет искам да ти дам като жена,която забременя след спиране на АД ,пътя е труден ,общо взето година,но както каза моя лекар,ако не промениш нещата ,които са те докарали до там,няма как да се случат нещата.Използвай момента,когато се чувстваш добре с хапчетата,да разсъдиш,кое е нещото ,което те е тровело,мъчело.Създай благоприятна среда около себе си и тогава чак ще имаш и сили да спираш хапчетата.Не промениш ли настройките,както се казва се връщаш пак рано или късно.Мисли за АД като патерици,поне аз така се опитвах да го възприема.Постижимо е.Не знам колко години си ги пила,това също е от значение,защото колкото по-дълго толкова човек явно го приема като част от себе си.Сложно е ,не съм лекар и както са ти казало на своя глава ,не е удачно.
Като жена с бебе  да ти кажа ,че след това се разместват хормоните и трябват здрави нерви и това имай предвид.Особено хормоните.Да чукна на дърво аз успях.Успех ти желая,постижимо е!Ако мога да бъда полезна,пиши.
Виж целия пост
# 198
Само да вметна, че бременност и АД не са изключващи се неща. Западната медицина има много медицински изследвания по въпроса и няма проблем с доста АД и бременност.
Виж целия пост
# 199
Благодаря ви за съветите.С ПР съм.Не не ги спирам на своя глава,аз ги пих 2 години...нямах никакви проблеми и Психиатърката прецени,че е време да се спират.когато намалих от 1 серопрам на половин нямах проблеми,когато спрях клонарекса и флуанксола също нямах...когато започнах да редувам серопрама преди около 2 месеца с  1/2 -0 също нямах проблеми...това е от 3-4 дена.Аз съм и с тиреотоксикоза но хормоните ми са наред...в някаква ремисия съм с поддържаща доза лекарства от доста години.според пси това било съвсем нормално...предложи ми или да стискам зъби и да чакам да отмине или да започна деанксит за малко време...мисля да пробвам със стискането на зъби...не изпадам в някакви паники...днес няма и помен от задушаването...сутришната тревожност изчезна много бързо...незнам просто питам дали е нормално...дали наистина може да е временно и да отмине.Не мисля че има някой който с лека ръка да остави АД и да не изпитва страх дали всичко отново ще се върне...а особенно ако мислиш и за бременност...

Само да вметна, че бременност и АД не са изключващи се неща. Западната медицина има много медицински изследвания по въпроса и няма проблем с доста АД и бременност.

Ами 2 години чаках ТРАК да ми влезе в норма,че било опасно за плода...после 2 години пих АД...на 32 съм...незнам още колко да чакам...мисля да стискам зъби и да действам по въпроса,а ако стане да не се трае ще пия АД,няма да съм нито първата нито последната.Мисля че точно това постоянно мислене ми създава тревожността...нямам проблеми,а само си мисля ще се върнат ли и предизвиквам тревожност
Виж целия пост
# 200
Аз отдавна преминах всичкия ужас, но живея с мисълта и очакването да се върне. Готов съм и чакам. Липсва ми, колкото и парадоксално да звучи. Това беше нужното, за да се променя към по добри навици и живот.
Виж целия пост
# 201
Здравейте Simple Smile не съм писала тук от много време. При мен истинският ужас с паниките започна преди година и половина. Ежедневни паник атаки, постоянно висок пулс и агорафобия. Няколко месеца опитвах сама да се справя, не успях и започнах лечение с Дуксет от 30мг, който все още пия. Беше ми изписан и Флуанксол, но отказах да го пия. Върнах се на работа, защото преди това бях по майчинство, започнах постепенно да излизам и да правя опити да пътувам с много страх, но се справих. Преди месец реших да напусна работа и успях да намеря нова такава. Новата работа е като търговски представител и е точно това, което напълно ме изважда от "зоната ми на комфорт". Проблема е, че от понеделник започнах обучение в София, която е на 170 км от града, в който живея. Мъжа ми ме докара, а тук съм напълно сама. Започнах да изпитвам отново всички онези страхове, които изпитвах преди, ускорения пулс се върна, като днес, когато стигнах в хотела пулса ми беше 130. Не знам как да контролирам тези страхове, тук ще съм до петък, а след това от неделя до края на следващата седмица отново, като следващата седмица ще съм постоянно в движение с някой от представителите тук. На колкото по отдалечено място от хотела трябва да ида, толкова по-зле се чувствам. Едва ходя, изморявам се много бързо и имам чувството, че ще ми стане нещо. Изпитвам някакъв постоянен страх, но дори не знам от какво точно ме е страх. Не знам как бих могла да си помогна в случая и дали изобщо ще успея да издържа до края на следващата седмица...
Виж целия пост
# 202
Някой, на който ципралекс не му дейсва или му става лошо от него, намерил ли е някое лекарство, което да му действа?
Виж целия пост
# 203
Здравейте, искам да ви попитам случайно да ви се е случвало да усещане налягане в главата, сякаш ушите ви имат нужда да пукнат и нещо като натиск отзад в главата отвътре? Възможно ли е да е от Пр, аз вече започнах да си мисля, че имам тумор, аневризма и умирам
Виж целия пост
# 204
Аз отдавна преминах всичкия ужас, но живея с мисълта и очакването да се върне. Готов съм и чакам. Липсва ми, колкото и парадоксално да звучи. Това беше нужното, за да се променя към по добри навици и живот.

Все едно аз съм го писала,но определено ме е страх от следваща среща.
Виж целия пост
# 205
Здравейте на всички! Чета ви редовно но не пиша... И тази сутрин не мога да се въздържа, моля ви, не живей те с тази мисъл, че ще се върне всичко, живейте си живота и каквото стане. Може и да не се върне нищо..
Виж целия пост
# 206
Здравейте на всички! Чета ви редовно но не пиша... И тази сутрин не мога да се въздържа, моля ви, не живей те с тази мисъл, че ще се върне всичко, живейте си живота и каквото стане. Може и да не се върне нищо..
да,всеки ден същото си повтарям.Защо не се забравя?Или аз поне не мога.
Виж целия пост
# 207
Здравейте на всички! Чета ви редовно но не пиша... И тази сутрин не мога да се въздържа, моля ви, не живей те с тази мисъл, че ще се върне всичко, живейте си живота и каквото стане. Може и да не се върне нищо..
да,всеки ден същото си повтарям.Защо не се забравя?Или аз поне не мога.
Естествено че винаги се връща. Това е пробив в защитата. Няма как да се оправи напълно. Но лошо няма, винаги нещата се оправят в даден момент отново при паниките.
Виж целия пост
# 208
Всъщност очакването на това състояние/срив/криза и т.н. да се върне и осъзнаването, че е въпрос на време да се върне, е едно от нещата, които ме пазят. Доколкото повече си обръщам внимание и по-добре се грижа за себе си, го намирам за полезно. Това не е поредната тревожност, а ми служи за превенция.
Виж целия пост
# 209
Здравейте, искам да ви попитам случайно да ви се е случвало да усещане налягане в главата, сякаш ушите ви имат нужда да пукнат и нещо като натиск отзад в главата отвътре? Възможно ли е да е от Пр, аз вече започнах да си мисля, че имам тумор, аневризма и умирам

Здравей, спокойно… аз бях по същия начин миналата година. Точно както го описваш. Много се бях филмирала за тумор…. което засили тревожността. Ходих на доктори, УНГ, отоневролози и какви ли не. Е оказа се, че като ми се стабилизира състоянието и това изчезна. Ушите се опитвах да си ги изпукам по какви ли не начини, гмурках се, летях със самолет , качвах се на високо… само и само да ми мине….
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия