Паническо разстройство - 54

  • 57 244
  • 895
# 375
Здравейте, бих искала да споделя как се чувствам напоследък. Вкъщи добре, тръгна ли да излизам изпитвам голяма тревожност. Започвам да мисля кой живее на близо, как мъжа ми ще дойде да ме '"спаси'' къде е най-близката болница. Недай си боже да тръгна далеч от квартала с кола-отново, даже не знам от какво ме е страх, силна тревожност, мисли кой ще е там където отивам да ми помогне,отново къде е най-близката болница. Сценарий който се разиграва само в главата ми и никога не се стига до нищо. Не знам как да се боря с това изтощава ме, имам малко бебе, то иска да излиза, отделно е на детска кухня. Всеки ден трябва да ходя, през целия път си мисля как ще умра и детето ще остане на пътя. Не знам как да го преодолея,но вече започвам да се затварям и това не е никак добре
Това е агорафобия. Принципно е един от най типичните симптоми на ГТР. Лекува се с когнитивно-поведенческа терапия, самодисциплина и воля. Свързано е и с хипохондрията. Един от основните подходи е да сте установили при лекари, че сте физически здрава. След това почвате постоянно да си го набивате в главата, че нищо Ви няма. Почвате да питате себе си - От какво точно ще умра, като съм здрава? Със самоирония. И излизате. Това вече е волята. После вече аз ще Ви дам медицински опит - не се умира толкова лесно, доста де рита преди това. Но за момент допускаме, че може и да се случи. Какво от това? Света ще продължи да се върти, детето ще порасне, мъжа ще си намери нова жена... И това е! Звучи цинично, но фобиите трябва да се третират от страхуващия се точно с цинизъм. Както те третират нас. Аз лично нямам и нямах агорафобия, обаче ми е досадно да излизам сред хора, то без това по цял ден с хора работя. Вечер предпочитам сам да се разходя. Или с детето да поритаме топка.
Виж целия пост
# 376
Георги, много благодаря! Страшно ми помогнаха съветите ти. Днес излизах до кухнята на малкия и се успокоявах така. Не ми беше лошо, пак ме беше страх,но по-малко. Ще се боря и няма да се оставям.
Виж целия пост
# 377
От всичко прочетено за ПР и ИР, оставам с впечатлението, че всички с тревожност имаме проблем с инсулина... Това някаква закономерност ли е? Загрявам, че стресът вдига захарта и съответно инсулина, но започвам да се питам дали пък така наречените паник атаки не са просто инсулинови пикове. Сори, че не спирам да занимавам с това, но аз съм от хипохондриците, които силно желаят да имат физически и решим проблем, вместо психически и почти нерешим Simple Smile
А вече не знам какво да изследвам сама, личният ми лекар само като ме види и вика "не". Simple Smile)) А пари за платени изследвания нямам, тъй като от два месеца не работя.
Виж целия пост
# 378
От всичко прочетено за ПР и ИР, оставам с впечатлението, че всички с тревожност имаме проблем с инсулина... Това някаква закономерност ли е? Загрявам, че стресът вдига захарта и съответно инсулина, но започвам да се питам дали пък така наречените паник атаки не са просто инсулинови пикове. Сори, че не спирам да занимавам с това, но аз съм от хипохондриците, които силно желаят да имат физически и решим проблем, вместо психически и почти нерешим Simple Smile
А вече не знам какво да изследвам сама, личният ми лекар само като ме види и вика "не". Simple Smile)) А пари за платени изследвания нямам, тъй като от два месеца не работя.
мисля,че не е закономерност.Аз имам поне две близки приятели с диабет ,нямат нашата меко казано агония.
Към агорафобията да се включа-аз също я боря с цинизъм,след като “кютясах “.И аз вземам детска кухня и тия дни в жегата,поддадох ,вкъщи пролях една две сълзи,защо съм се психирала,но станах събрах се и марш с количката навън.
Колкото повече мислиш,че не можеш,толкова задълбочаваш нещата.За мен е като плуването,заеми се активно да се движиш и да гледаш хотозонта,както се казва,спреш ли и потъваш.Аз гледам винаги да съм заета и в мислите си и инак.Да не мисля за себе си.Настройка го наричам и ми се получава.Дори имах период с хубава музика излизам и си я тананикам и така се отпускам постепенно.Ако си много зле обаче,без лекарства,няма да мине.Стискам палци.Не се предавай!Знам колко е гадно.Пий биричка или по чаша винце вечер ,на мен също това ми помага.Това,че имаме деца,не означава ,че малко алкохол ще ни намали качеството на грижите.Секс ,тривиално,но важно за хормоните.Болниците няма да избягат.Свикваме да живеем като паникьори,не се срамуваме(защото аз имах такъв етап),споделяме и живеем като другите.Когато споделих на хората около себе си,помня как ми олекна.Трудно е да обясниш без да изглеждаш налудничево,но после откриваш ,че половината от хората имат подобни лудости.Както казваше моят психиатър нормалността варира 😀
Виж целия пост
# 379
Преди терапията с лекарства и аз бях започнала да се страхувам от излизане, без значение сама или с придружител.
С предписаното лечение този симптом изчезна почти веднага.

За мен имат общо двете, за които пише Димана. Не съм добра с логика и обяснения на връзки, от опит го казвам.
Виж целия пост
# 380
Има медицинско обяснение за промените в захарта и инсулина. По време на паника организма изпада в критична ситуация според мозъка и започва ударно да отделя глюкоза от черния дроб, и съответно и инсулина после се освобождава да я намали. Но това е после. И понеже отново я сваля много (това говорим при нормални условия на инсулинова чувствителност) пак се изпада в паника. И става кръг. Съвсем нормално е. При тежки физически натоварвания е абсолютно същото - ускоряване на пулса от усилията, нужна глюкоза за тялото, и инсулина после. Но при тежките упражнения тялото се адаптира и тренира. При паниката няма реален стимул и съответно се уморява. Много хора след силни паники рязко им се приспива и ги наляга зверска умора. Та - инсулина и захарта са пряко следствие, но и причина. Физически причини няма , или поне още не са открити от медицината. Приказки за дефицити и такива са ала бала за наивници. Затова винаги съм казвал - кето хранене, в което захарта отсъства, и глюкозата е заменена от кетони. По този начин се изменя и самата работа на мозъка. Става "дебелокож". Съответно омагьосан кръг вече няма и се прекъсва.
Виж целия пост
# 381
А кои точно изследвания се правят, за да се види добре ли е инсулина и кръвната захар, че като гледах имаше няколко вида?
Виж целия пост
# 382
като каза кето хранене, май и фастове препоръчваше също, аз съм изпадала в състояние с треперене и прилошаване много близо до ПА точно по време на диети, при продължително гладуване...
Виж целия пост
# 383
Скрит текст:
Здравейте, бих искала да споделя как се чувствам напоследък. Вкъщи добре, тръгна ли да излизам изпитвам голяма тревожност. Започвам да мисля кой живее на близо, как мъжа ми ще дойде да ме '"спаси'' къде е най-близката болница. Недай си боже да тръгна далеч от квартала с кола-отново, даже не знам от какво ме е страх, силна тревожност, мисли кой ще е там където отивам да ми помогне,отново къде е най-близката болница. Сценарий който се разиграва само в главата ми и никога не се стига до нищо. Не знам как да се боря с това изтощава ме, имам малко бебе, то иска да излиза, отделно е на детска кухня. Всеки ден трябва да ходя, през целия път си мисля как ще умра и детето ще остане на пътя. Не знам как да го преодолея,но вече започвам да се затварям и това не е никак добре
Това е агорафобия. Принципно е един от най типичните симптоми на ГТР. Лекува се с когнитивно-поведенческа терапия, самодисциплина и воля. Свързано е и с хипохондрията. Един от основните подходи е да сте установили при лекари, че сте физически здрава. След това почвате постоянно да си го набивате в главата, че нищо Ви няма.
Скрит текст:
Почвате да питате себе си - От какво точно ще умра, като съм здрава? Със самоирония. И излизате. Това вече е волята. После вече аз ще Ви дам медицински опит - не се умира толкова лесно, доста де рита преди това. Но за момент допускаме, че може и да се случи. Какво от това? Света ще продължи да се върти, детето ще порасне, мъжа ще си намери нова жена... И това е! Звучи цинично, но фобиите трябва да се третират от страхуващия се точно с цинизъм. Както те третират нас. Аз лично нямам и нямах агорафобия, обаче ми е досадно да излизам сред хора, то без това по цял ден с хора работя. Вечер предпочитам сам да се разходя. Или с детето да поритаме топка.
И си го набивам известно време, после хайде пак по доктори. Това с хипохондрията е един омагъосан кръг. Нямам агрофобия, но и хипохондрията ми стига. А двете заедно сигурно е ад.
Виж целия пост
# 384
А кои точно изследвания се правят, за да се види добре ли е инсулина и кръвната захар, че като гледах имаше няколко вида?
Захар и Инсулин на гладно би трябвало да покажат(инсулина на гладно не трябва да е над 6,7 нищо че референтната му е доста над това). Понякога обаче на гладно всичко е точно и излиза проблема при обременяване с глюкоза. Но това е доста натоварващо изследване предвид количеството на поглъщаната глюкоза. Моя приятелка си пусна захар и инсулин на гладно. После яде, пи кафе и тн.... Върна се след 2часа и пак и взеха кръв за глюкоза и инсулин. Видя се че има проблем
Виж целия пост
# 385
като каза кето хранене, май и фастове препоръчваше също, аз съм изпадала в състояние с треперене и прилошаване много близо до ПА точно по време на диети, при продължително гладуване...
Това са лигавщини. Да припомняме ли отново ВСВ, че там доста повече от треперене са имали хората? И пак не са имали паника! ПТСР единствено.
Виж целия пост
# 386
Аз агорафобията я преодолявам с конфронтация по съвет на психотерапевтката ми. Дори и да ме е страх, излизам и си върша работата. Слава Богу отдавна не ангажирам никой да излиза с мен. Но ако много ме хване шубето, говоря по телефона с приятелка, или си слагам слушалките и си слушам най-любимите песни. Другият ми начин е да мисля в детайли къде отивам, какво ще купя, какво ще кажа, откъде ще мина и тн. Ангажирането на съзнанието помага доста.
Виж целия пост
# 387
Аз винаги съм била с паник атаки и тр.И нещо много зле ми влияят тези жеги.Преди два дни се събудих с болки в корема и имах еднократно разстройство.От този ден постоянно ми е лошо.Изведнъж ми става топло ама адски топло.Заболява ме главата и цял ден съм замаяна,нямам апетит,изпитвам и тревожност.Дали искарах някакъв вирус?Но нямах температура.Мерих и кръвно беше ок.Възможно ли е да се чуствам така от жегите въпреки че няма промяна в кръвното?
Виж целия пост
# 388
като каза кето хранене, май и фастове препоръчваше също, аз съм изпадала в състояние с треперене и прилошаване много близо до ПА точно по време на диети, при продължително гладуване...
Това са лигавщини. Да припомняме ли отново ВСВ, че там доста повече от треперене са имали хората? И пак не са имали паника! ПТСР единствено.

ВСВ сама по себе си е била стимул. Битката е била за оцеляване, какво там би значило някакво си треперене. Хората почти постоянно са били в позиция на оцеляване.
И въобще много неадекватно сравнение.
Пък, че някой казал, че се лигавя няма никакво значение. Тялото ми само ми показва какво не е полезно за него.
Виж целия пост
# 389
като каза кето хранене, май и фастове препоръчваше също, аз съм изпадала в състояние с треперене и прилошаване много близо до ПА точно по време на диети, при продължително гладуване...
Това са лигавщини. Да припомняме ли отново ВСВ, че там доста повече от треперене са имали хората? И пак не са имали паника! ПТСР единствено.

ВСВ сама по себе си е била стимул. Битката е била за оцеляване, какво там би значило някакво си треперене. Хората почти постоянно са били в позиция на оцеляване.
И въобще много неадекватно сравнение.
Пък, че някой казал, че се лигавя няма никакво значение. Тялото ми само ми показва какво не е полезно за него.
Визирах лагерите, а не бойното поле.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия