В момента чета ... 77

Не само в Китай. Вие не помните ли пропагандата от 80те?
В моя буквар пишеше, че "Партията е нашето слънце". Това, като най-фрапиращ случай. Качвам кръвно само като си го спомня. Но и на 7 имах достатъчно мозък и критично мислене.

Разбира се, че не е само в Китай, но там е за мен изключително фрапиращ този исторически период, а също и несравнимо с други страни свеждането до разпространение само на една единствена книга и забраняването на всички други- различни от цитатите на Мао.
А за нашата мила родина веднага се сещам за редактирания “Тютюн”- който впрочем отдавна искам да прочета в оригиналната му версия.
А за критичното мислене съм повече от съгласна и подкрепям с всички възможни крайници- много е важно да има наличност на такова в едно съвременно общество.

И още от детската градина учехме песнички за "Ленин вождът велик, знае всяко дете", които помня и до днес, заедно с другите на руски за краснооармеец, чиито думи не разбирахме, но заучавахме фонетично. Наизуст мога да кажа цели текстове за Митко Палаузов и Ленин, които завинаги са се набили в паметта ми. Сега пък други мантри се прокрадват в образованието, всяко време носи своите особености.
Чета "Правек и други времена" и ако преди ми се струваше, че Олга Токарчук има по-особено възприемане за света, сякаш получава информация през разширени сетива, които обхващат повече от дадените ни, то сега вече нямам никакво съмнение, че това възприемане е следствие на употребата на психеделици и то разни видове. Особено в главата, посветена на мицела, който има силата да владее времето, в която авторката подробно описва изпадането на героинята в сън-не-сън, не можах да не разпозная конкретните ефекти на определени вещества. Или пък в главата,където храстът бучиниш нощем се превръща в момък и навестява друга участничка в историята. И вече ми е напълно ясно, че тия връзки между всичко живо и неживо, виждането на човека като процес и времето като характеристика на променливостта, не са никакви изводи, а прозрения, до които човек стига в друго ниво на съзнание, съзнание, халюциниращо под въздействието на наркотично опиянение.
Така че ако на накой историите на Олга му се виждат несвързани и неразбираеми, просто трябва да хапне малко от вълшебния мицел, растящ в сърцето на вселената и всичко ще му се свърже и изясни. Трябваше да започна с тази книга от авторката, защото тя обяснява много неща и в другите, които съм чела.

Не съм стигнала още дотам в текста с “Правек”, че чета все още успоредно и други книги (както и вечер на децата), но предполагам, че е имала нещо по-абстрактно като идея, ще ми бъде интересно да видя и през моите очи как се развива натам историята.
А история с гъби имаше в един от “Чудати разкази”, но далеч по-различно възприех там замисъла

Чакам с нетърпение и твоя отзив, след като я прочетеш, аз имам още до края и със сигурност ще си я дочета, защото е много интересна и увлекателно написана, но вече гледам на нейните абстрактни идеи с други очи, който е експериментирал на младини с разни вещества, няма как да сбърка някои много точни описания, ама много точни. Като добавим и любовното отношение на авторката към билките и особено към гъбите, вече не остава никакво съмнение как точно си отваря очите за точно това знание за света, времето и връзките.

И аз като Ивето и Лолита по-горе. Няма да посегна към книга или филм с ЛГБТ пропаганда, колкото и да са добри. Прекалено е натрапването и промиването на мозъци, най-вече млади. Изтритото мнение може и да звучи крайно, но натам е тръгнало ми се струва.

Встрани от тази линия на дискусията, само да вметна, че с творчетсвото на Олга Токарчук се запознах първо посредством разказите ѝ и вероятно затова вече донякъде съм свикнала с абстрактността на изразяването ѝ. Мисля, че да се започне четене на нейни творби първо с разказите е  добре, тъй като са по-кратки форми, а и понеже тя винаги ме провокира към размисли. Много ми хареса краткия сборник с 3 разказа “Гардеробът”, особено пък последният “ Deus Ex”, но много ми е трудно да преразказвам и препредавам написаното, това - поне така го чувствам, е нещо, което всеки сам може да осмисли през своя светоглед и светоусещане.
П.п. И съвсем бях забравила за един детайл в биографията на полската писателка - доколкото знам е работила, като клиничен психолог, така че няма как да не е наясно с химическото влияние на лекарства или други субстанции.

Гласуването е нещо съвсем различно и попада в отделна категория. Китайците и руснаците също гласуват, но файдата е никаква.
Смесват се понятия и умишлено се правят неудачни сравнения.
Между другото, след ХП 1, чета "Убийството на Роджър Акройд" на Агата Кристи , тя е малка книжка, бързо стигнах до средата. Със сигурност съм я чела преди, позната ми е, но изобщо не помня кой е убиецът. Даже в момента нямам предположение.

Сигурна съм, че всички много можем да пишем по последните теми, но да сменя насоката (всъщност, изобщо не я сменям 😉).
Преди малко прочетох  стихосбирката La signorina nessuno на Джорджа Солери
Признавам, че поезия трудно харесвам, а точно тази старателно избягвах, заради рекламата, която не играе докрай добра услуга на авторката (представят я винаги като приятелката на Дамяно от Måneskin). За мен самата беше изненада, че я изчетох до края. Става дума за споделени емоции без рима. Много от темите са познати и четени дори в близка поетична форма, но ако някой ползва езика и има нужда от романтика, от която понякога боли, може да отдели време, за да си припомни, че любовта ни прави хора.

С голям зор дочитам "Час за разплата" на Л. Пени. Стилът ѝ не ми допада. То не бе "като полъх в лицето си почуства прилив на непреодолима радост", "тънка като бръснач учтивост, която се пукаше по шевовете" /хем тънка, хем има шевове/. Явно няма да посегна към друга нейна книга. Търсих що за награда е "Агата Кристи". Не ми стана много ясно. Пени била седемкратен носител. В личната ми класация на писатели на криминални романи има поне четирима къде-къде по-добри.
А и преводът на романа не е добър.

Аз завърших " Коларят на смъртта". Прекрасно малко бижу което ще остане в личната ми библиотека. Разчувства ме и си поплаках накрая, докосна ме.

Дочетоха ми се " фуриите" след полемиката която предизвикаха. Не смятам, че ЛГБТ са далеч най- страшното нещо. Страшни за мен са деянията на Джефри Ъпстийн и разразилия се в Щатите преди време " Пица гейт".

Чета "Мълчанието на Белия град" от Ева Гарсия Саенс де Уртури. Зловещи убийства, мрачни средновековни тайни, митове и легенди от страната на баските, почти пътеводител на забележителностите в град Витория - това последното дотолкова събуди любопитството ми, че даже си заредих Google maps и намерих на картата местата, където се развива действието, че и на Street View си ги разгледах.
Вече преполових книгата, а още няма нито ЛГБТ, нито някоя друга от обичайните политкоректни тематики. То още не е късно де...

По темата за Фуриите и различната сексуална ориентация-всеки е свободен да живее живота си както иска, стига да не парадира с различността си. Хомосексуалността не е преследвана със закон и не виждам причина тя да се навира в очите ни с паради и други демонстрации. По тази логика, хетеросексуалните също трябва да си спретват манифестация.

Прочетох с триста зора Хана на Морнщайнова.
Книгата е 305 страници и първите 200 са пълна загуба на време.
Поредната ,изкарана с клизма книга за ВСВ и преследването на евреи.
Писана за норматив. Приличаше ми на дневник-разхвърляно,  хаотично.
Голямо внимание е отделено на една болна жена, която постепенно се инвалидизира. Самата тя няма кой знае каква роля в книгата, даже никаква. Но на няколко пъти четох за физическите й дисфункции.
И тази Хана беше сбутана в последните 100 страници. Ако авторката не беше претупала така творението си, съм сигурна, че щеше да стане едно интересно четиво с изградени образи. Нещо като груб строеж й се е получило.
До тук бях с книгите от сорта Люляковите момичета.

Договорът „Паганини“ не ми хареса по много причини и не я препоръчвам. Започнах Ловецът на хвърчила и за сега ми харесва.
Тези филми с промиване на мозъци ... наскоро детето се загеда в детско предаване за Тайван. Две немски дечица се разхождаха и показваха интересни неща , като към средата на предаването отидоха на посещение на едно тайванско дете , което било с различна ориентация. Ами като се започна вдълбочено какво мислят родителите му, пъ съучениците му, пък как се облича и гримира, къде и с кого дружи ... И това половин предаване. Сякаш само в Тайван има такива хора и сякаш в Тайван свършиха интересните неща и запоказваха на децата съвсем друга тема . Аз го изгасих.

Никой не ви натрапва хомосексуалността. Ако не искате да четете такива книги, не ги четете, но за натрапване и дума не може да става. Отношението към хората с различна сексуална ориентация и различна джендър идентичност е проблем от векове, така че, подобно на други проблеми, които са мъчили дълго човечеството (липсата на равноправие между мъжете и жените, робството, социалнозначими болести като туберкулозата, които са отнели милиони животи, различните видове тормоз, вкл. над деца, и много други), тази тема също присъства в литературата, не може да не присъства. А какво е забранено и разрешено, хайде да видим. Забранени са еднополовите бракове, поне в България, което означава, че еднополовите двойки не се ползват с правата, с които се ползват хетеро двойките, сключили брак: 1) право да се наследяват един друг, вкл. право на вдовишка пенсия; 2) право да получават медицинска информация и да взимат решения от името на партньора; 3) право да имат родителски права над децата, които двойката отглежда, така че при смъртта на биологичния родител тези деца да останат при другия родител, а не да отидат при баби/дядовци/лели/чичовци или направо в някой дом за деца без родители; 4) правото на обща собственост, примерно върху семейното жилище, така че при смъртта на единия партньор жилището да отива при другия, а не при роднините на първия. С други думи, бракът дава права, от които в момента еднополовите двойки са лишени, така че говорим за необходимост от изравняване на правата, а не за търсене на повече права. Отделно е стигмата, която е неизменна част от живота на много от хората, които са по-различни по един или друг признак - тази стигма води до депресии и самоубийства, ако не знаете. Замислете се малко. И по всички тези причини е съвсем нормално тези неща да присъстват и в литературата.

А аз чета "Немезида" и ми харесва, приятно ми е, на практика си почивам. Аз по принцип посягам към криминалетата, когато искам да си почина и да се разтоваря, защото само когато чета криминалета, (почти никога) не се идентифицирам с героите и нещата, които им се случват, а просто чета някаква история, която не ме засяга, затова не съпреживявам и не се натоварвам. И затова чета много криминалета, макар че ако чета само тях, ми омръзва, имам нужда и от други книги.