В момента чета ... 77

Чета "Студен Гранит" на Стюарт Макбрайд. В началото съм и не ме грабва. Предполагам, че е заради жертвата, с която започва романът. Знам, че много от вас са я чели. Струва ли си да продължавам?

И една молба от мен: Поглеждам темата за идеи за нови книги. Моля пишете и кой е авторът, не само заглавието на книгата. Заглавията в превод от различни езици не съвпадат винаги, а понякога и има различни книги с едно и също заглавие.

На мен ми хареса, въпреки че по принцип гледна да избягвам книги с насилие над деца. Хубаво криминале. Харесва ми хуморът на автора.

Поправям се веднага за Бели нощи. Авторът е Кристин Хана. Проверих в Нета и се оказа , че и Достоевски има такава книга.
Преди време търсих Лоша кръв на Кариру, а излезе и друг автор.

Благодаря на Дидка-Бандидка и МАРИ77!

Дидка, точно това искам да разбера (слагам го в скрит текст макар че не е истински спойлър):

И аз се зачудих коя е тази Аня на Достоевски, даже си отбелязах да си пропомня книгата, която беше спомената. 😂

Приключих "Камък, ножица, хартия. Не  е лоша книгата, има идея и неочакван обрат, но ми идва леко прехвалена. Също така мисля, че можеха да разкрият още някакви неща около Робин и лъжите и във връзка с това, което разбираме накрая от Сам. 4/5
Продължавам с "Изкуството да не правиш нищо" на Софи Минчили.
Снимки няма да качвам, че вече получих заплахи, хахах. 🤣

Завърших втория роман на Джейн Харпър за детектив Арън Фолк - "Дивата пустош". По мое мнение - по-добре от първата част. Ето линк за сваляне на двата романа.

Прочетох "Въздушна клопка" на Майкъл Крайтън. Типичен роман на автора - написан увлекателно, с добро познаване на материята, но нищо повече. За едно четене става...

Започнах "Красиви момичета" на Карин Слотър. Изтърпях я до средата - елементарна история, с изкуствено вмъкнати обрати, разчитаща да задържи вниманието на читателя основно с описания на брутално насилие. Накратко - боза от типа на "Мълчанието на агнетата". Авторката е изтрита.

Прочетох "Безсмъртни в Испания" на Нанси Крес. Разбрах защо е наградена и с "Хюго", и с "Небюла". Иначе не лошо написана история, но опитваща се да дискутира морално-етични и социално-икономически проблеми на ниво като за индивиди с двуцифрено IQ, страдащи от синдром на Даун и американци по рождение...

След това прочетох "Естествена смърт" и "Книга на душите" - първите два романа на британския автор Джеймс Осуалд от цикъла за инсп. Маклейн. Действително добро криминале, препоръчвам с две ръце! Могат да бъдат изтеглени от читанката или от този линк (изчистен от грешки вариант).

Днес на плажа започнах "Летен прилив" - първа част на цикъла "Наследена вселена" на Чарлс Шефилд. Поне до момента - хубава, класическа научна фантастика.

Преполових "Мемоарите на едно влечуго" - чудно скандинавско крими, от любимите ми.

Чета Сребърниците на Т.Егеланд.Интересен сюжет, макар че малко повече ми идват препратките към религията.След нея са Челистката, и два по- леки за плажа: Летовничките и Хипотеза за любов.

Започнах Кървавата годеница, която е подписана, че е дело на Кармен Мола, но всъщност зад това име се крият трима души. Работила съм с единия от тях и му писах с най-добри пожелания и получих отговор на следващия ден.
Преди месеци писах на издателство Колибри (на две места) с въпрос коя ще е следващата книга на Фоенкинос в каталога им (ако планират такава, естествено). Още няма коментар.

Аня, стана ми любопитно, на кого си писала?

А пък аз чакам в началото на август новата книга на Изабела Шопова, която “Колибри” ще издадат - за Южна Америка, заглавието е “Подир сянката на кондора”.

“Истории от старите калдъръми” на Йорданка Петкова е приятна малка книжка, която ни връща към старите времена и език, разказите са на по страничка-две и са като приказни истории, с поука, зад които стои вярата на авторката в доброто.

Започнах "Последно изкушение" на Семьон Малков. Закупих промоционален пакет от две книги на ниска цена и тази е едната.
А вчера направих нещо, което отдавна се канех, препрочетох "Малкият принц". Доста го бях забравила.

Приключих "Хартиеният дворец" - твърди 5* от мен и кандидат № 3 за номинации.

Трудно бих намерила думи  да опиша океана от емоции, който предизвика у мен „Хартиеният дворец“ на Миранда Каули Хелър. Историята трябва да се почувства, да се вглъбиш в нея, да заживееш с главната героиня  Ел, да минеш по нейния път в нейните обувки.

Какво харесах в тази книга ли? Най-точният отговор би бил „всичко“.

"Хартиеният дворец" е една трагична семейна сага, една книга преди всичко за сложните отношения между хората. За сложните отношения между родители и деца, между доведени родители и заварени/доведени деца, между родни братя и сестри и, не на последно място, книга за сложните отношения, които хората имат най-вече със самите себе си.

Това е и книга за любовта , семейството, отмъщението, за грешките, които правим и за онова  вечно чудене „какво ли би било, ако..“, което навярно всеки таи в сърцето си.

Отдавна не бях чела такова брутално цинично декадентско четиво, написано по такъв обсебващо-хипнотичен начин.. Едновременно с това книгата е и много женска, разкрива много от женската природа, чувствителност и светоусещане.
Повествуванието върви в няколко времеви рамки и разказва не само за детството и по-късния живот на Ел, но и за младостта  на нейната майка и баба. Книгата е пренаситена със събития, има няколко главни герои, много второ- и третостепенни , всички образи са развити много пълнокръвно и правдоподобно.

На много хора няма да допадне голямото количество мръсно бельо в книгата.  Да, то изобилства и бъдете готови за това.
Аз имам забележки и към ненужно грубия , дори вулгарен, на места език на авторката.

Но като изключим това книгата ме удовлетвори на 100%. Дори и краят ѝ за мен е напълно логичен , да не кажа, че е шедьовърът на цялата история.

Безусловно нареждам „Хартиеният дворец“ сред най-хубавите книги, които прочетох през годината до момента.
Очаквах много от романа, получих повече!

Аз съм малко след средата на Тъмна материя, на Крауч и не е зле, но ми се струва, че е на нивото на книгите на Ролинс. Всички наши грешни дни, която е на подобна тематика, ми се видя по-интересна и оригинална (въпреки че бих махнала някои гадни неща от сюжета).

Произведения за мултивселена, които съм гледала или чела през последните години, освен горните две заглавия:
Започвам от сериала Експериментът - макар и старичък вече, е нещо като класика.
Също сериал и също много добър - Counterpart.
По-мрачен и по-объркващ и от двата, затова пък и по-добър, е немският Dark. Тук се смесват пътуване във времето и паралелни вселени, което е чест похват (имаме го и във Всички наши грешни дни).
Корейските 5 стотинки по темата - Кралят, вечният монарх, сериал с огромен бюджет. Започна обещаващо, за съжаление бързо се превърна в боза.
Паралелният град - комикс в Уебтуун. Не съм го чела напоследък (позарязах сайта от началото на годината, но не съм изтрила приложението, може да си наваксам) - отново воюващи паралелни вселени и лоши двойници, както в много други сюжети в този списък, но имаме и щедро количество зомбита. Добър комикс, ще си го дочета някога...
Естествено, във филмите на Марвел има мултивселена, но напоследък не съм им голям фен, затова няма да им отделям специално внимание.
Наскоро гледах Всичко навсякъде, наведнъж - целият сюжет е нещо като фантазия на главата героиня, но това няма значение, защото пак е за паралелни вселени, различни версии на едни и същи хора и т.н. Много неща в този филм не ми допаднаха, но поне беше изключително оригинален!

П.п. за да завърша все пак с книжна тематика, ще спомена Дългата земя на Бакстър и Тери Пратчет - поредица, която не успях да дочета, въпреки че обожавам ТП. Тя също е за паралелни светове, идеята е добра, но изпълнението куца. И е скучно. Предполагам, че е писана основно от Стивън Бакстър, защото познавам стила на Пратчет и не го откривам в тази поредица (и нямам предвид само хумористичните му книги за диска, чела съм доста други негови неща).