Чужбина и дете!?

  • 4 746
  • 26
Здравейте! Нова съм в това онлайн пространство, разгледах темите и реших даа отворя нова тема, може би има и други като мен, а може и да съм единствена...
Оо една година съм в чужбина(Германия). Идването ни тук се случи принудително, естествено финансово....това е друго тема! Имам дете на 4 години, ходеше на ясла преди да дойдем тук. След като се установихме в Германия съпруга ми веднага започна на работа и то на няколко. Ние двамца със малкия си останахме вкъщи. Съпругът ми е излизал и друг път извън България, но на мен ми и за първи път и ми е доста трудно. Една година по- късно мъжа ми решава, че е по добре да се прибера с детето в България и да си продължи детската градина, както би следвало да бъде. Цяла година между 4 стени и с едно, две излизания в седмицата е доста трудно да отгледаш здравословно едно 3-4 годишно дете. Аз се съгласявам с това, но дали ще постъпя правилно оставяйки го тук сам... Идвайки тук идеята беше да изкараме 2 години и да се върнем отново в родината. И двамата сме на мнение, че по никоя чужбина няма да сме така щастливи, както  в България!
Виж целия пост
# 1
А каква е причината да живеете толкова изолирано с детето? Не излизате ли навън, няма ли българска общност там, където сте в момента? Проучихте ли възможността детето да започне градина, поне на половин ден?
Виж целия пост
# 2
Защо детето не ходи на детска градина в Германия?
Виж целия пост
# 3
Според мен е грешка да се разделяте със съпруга си. Със сигурност има начин да запишете детето на детска градина, поне половин ден, а вие да започнете курс по немски език и да си търсите работа. Животът е борба, никъде не е лесно. В България според мен е една идея по-лесен животът, но вие сте избрали чужбина, следователно стоите заедно и се борете. Немският е много търсен език, дори и някой ден да се върнете в България, щом знаете немски, ще си намерите работа. Успех
Виж целия пост
# 4
Записахме малкия на градина, но три пъти ни уведомиха, че на този етап няма свободни места. Относно изолацията, имаме и роднини тук с които се срещаме и излизаме, майки с деца засичаме всеки път щом излезем.. Съпруга ми знае мнението ми за живеене в чужбина (не съм съгласна), знае също че ми предстои завършване на висше образование, което наистина желая да практикувам. Причината да дойдем тук е неговата добрина към приятел, стана поръчител  трябваше да изплатим чужд дълг. Бях срината до основи.. сега ни предстои обичайната почивка за един месец в България и при наличните обстоятелства, че за детето няма свободни места в детска градина и мисълта, че още една година максимум синът ни ще бъде извън детско обкръжение (като това в детската градина)и няма да усвоява необходимите надграждаща процеси, нас определено ни тревожи. Наистина искам да си прибера детето в България, но ми тежи факта, че ще оставя мъжа си сам за определен период....
Виж целия пост
# 5
Ако единственият проблем е детската градина, но детето ще учи в България, не смятам, че го увреждате. Моите приятелки, които родиха в по-късно възраст, въобще не си записаха децата на детска градина, ми в държавна, ни в частна. Мотивите им бяха болестите, както и твърдяха, че другите деца, а и госпожите ще тормозят техните деца. Записаха ги директно на предучилищна на шест години, защото това е задължително условие да посещават училище и не смятам, че децата са им увредени от това, че не са посещавали детска градина.
Ако обаче се чувствате депресирана и не можете да живеете в Германия, е нормално да се върнете в България. Имам и такива приятелки, които не можаха да издържат в чужбина и се разделиха със съпрузите си. Всеки случаи е индивидуален и не може да се дават съвети на килограм. Аз на ваше място не бих се върнала, била съм в чужбина преди повече от двайсет години, на мен ми харесваше. Не ми е липсвал родния дом и родината.
Виж целия пост
# 6
Ей ме, росна прясна, с "мъж" в Германия от 2 г. Вече сме разделени. Помисли си за това.
Виж целия пост
# 7
Не си оставяй мъжа. Роки е права. Не казвам, че това те очаква, но каква е гаранцията, че след 1 година ще се прибере окончателно? Ти как ще се чувствваш от факта, че сте разделени. Разбирам, че не ти се живее там, но основно нямате среда, разбирам, че не говориш езика. Всеки би се чувствал кофти.

Опитай по-скоро да се социализираш с детето там, да намериш среда и да понаучиш език. Аз мъжа си не бих зарязала сам в чужбина, защото ще ми липсва ужасно много.
Виж целия пост
# 8
Доверявам му се, но има много истина в думите ви. Гаранция за срок от една година никой не може да ми даде. Колко жалко... Той също изпитва затруднения, работейки от 4 сутринта до 10 вечерта... Оставя ни спейки и ни намира отново в хоризонтално положение... Това е поправимо, ако детето тръгне на градина ще отнема част от ангажимента му да блъска 17 часа в името на семейството.

Може би сте прави, на този етап съм непълноценна за семейството си и ако се прибера ще е ката бягство.... Социализирам ли се, внедря ли се в обществото ще променя и възгледите си, но ме плаши това че ще трябва да загърбя мечтите си в известен смисъл....(малко егоистично звучи)
На принципа съм - може да ми е трудно, но да е това което наистина искам. Не съм се научила да се подчинявам на живота. В момента живота иска от мен  да направя избор, детето и моята реализация там където аз съм добре илиии до мъжа си там където изобщо не е моето място..
Виж целия пост
# 9
Ти нали спомена, че учиш? До къде си го докарала с учението? В момента всичко е онлайн, влизаме в сесия и всички изпити са онлайн, лекции присъствено не сме имали. (Казвам ти го, защото уча магистратура, не знам как е в другите университети или специалности). Тоест, ако сте онлайн можеш да си правиш нещата за университета поне.

Пробвай с някакъв курс по език, има и безплатни и тн, поне малко неща да понаучиш и да се отпуснеш да говориш.

Има ли българска общност във вашия град? Потърси контакти. Мисля, че тук има тема на хора, живеещи в Германия.
Там няма ли разни кооперативи, където си гледат взаимно децата? Нещо подобно? Не знам как седи въпроса с ДГ там, но разни забавачници, занимални? За да можеш и ти да правиш нещо и да не се чувстваш изолирана.

Другата ми идея е някаква онлайн работа, която да бъде изцяло от вкъщи.
Виж целия пост
# 10
Предстои ми държавен изпит, на финалната права съм.. нооо истината е, че не виждам смисъл вместо да изградя това което искам в България, да си губя времето тук с труд, който разбира се не е излишен (социализирането, ученето на езици и виждането на друг свят, освен на този който сме свикнали, винаги е полезно...), но на този етап ми идва малко излишно. Аз докато си намеря работа и отново вкарам рутина в живота си и този на детето в България, баща му ще се прибере и мисля, че така ще ни е далеч по лесно да започнем там, откъдето сме спрели..

Доста съм раздвоена, може би и неразбираема и от самата себе си на моменти.
Виж целия пост
# 11
Аз имам пълно доверие на моя съпруг и бих се съгласила за една година да се върнем в България, а той да остане в чужбина. При условие, че няма да е по-дълго от това. Когато синът ми беше на 1 година, мъжът ми отсъства близо 5 месеца, работеше в чужбина и много рядко се виждахме. Да, беше ми трудно сама с детето, но успяхме да спестим пари, които после страшно много ни помогнаха. А твоя син вече не е бебе и има реална нужда от приятелчета и среда. В твоята ситуация бих се прибрала в България да се подготвя за държавния изпит и да пусна детето на градина. Германия не е чак толкова далеч, билетите не са безумно скъпи и предполагам, че ще може да пътува примерно веднъж в месеца, за да ви види.
Добавям : и двамата имаме опит с живот в чужбина и тея приказки за научаване на език и вникване в средата са малко бла бла. За да научиш език на някакво ниво, ти трябват поне 6 месеца стабилно да учиш само това. А кой ще ти гледа детето тогава? И още много такива неизвестни, за които не си заслужават трудът и стресът, освен ако не планирате трайно установяване.
Виж целия пост
# 12
Така е, от сега обсъждайки темата, предвиждаме полети за вбъдеще през месеците как и кога ще имаме и финансова и физическа възможност да си се виждаме, за да облекчим липсата...

Благодаря на отзовалите се по темата. След две седмици се прибирам с детето сама, а таткото ще се прибере за планирата почивка в началото на юли, надявам се този период да ми помогне да взема адекватно решение в полза на семейството си!
Виж целия пост
# 13
Ако мъжа ти е в Германия единствено с цел събиране на пари и връщане на заема, това ще стане по-бързо, ако той е сам. Ще плаща по-малък наем, може да живее по-икономично. Вероятно и той го е съобразил това, пък и вижда, че не се чувстваш добре там.
Ако вече е посъбрал част от заема и се вижда края на гастарбайтерството му, не мисля, че е драма да се прибереш, а той да си довърши започнатото. Ако и ти си завършиш образованието и започнеш работа по специалността ще се чувстваш хем полезна, хем реализирана.
Ако и мъжа ти иска да се прибереш не мисля, че ще е като бягство прибирането ти, а това със социализирането е дълъг и не винаги успешен процес /от опит/.
В Германия без немски език и без някакво образование възможностите ти за работа никак не са добри. Особено, ако сте в неголямо населено място. Безплатни курсове по немски има само за определени социални групи, не за всички. А и при условие, че детето не ходи на градина, то нямаш възможност ни за работа, ни за курс.
Разни занимални и забавачници струват доста пари, а целта ви доколкото разбирам е не да харчите, а да спестявате.
Виж целия пост
# 14
Щом имате определени дати, съдействие и отговорност, може и да се получат нещата.
На мен моят мъж ми обеща едни неща в началото на 2020, а през лятото вече тотално ги осра - замина за дълго без ясен срок за връщане, остави ме без пари и тъй нататък и тъй нататък.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия