Януарска приказка

Публикувана: 26 ноем. 2006, 21:59 ч.
Последно мнение: 13 дек. 2006, 21:29 ч.

5 685
66

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво се случва в историята за Никодим и принцесата?
Как реагират участниците във форума на историята?
Какви са темите, които се обсъждат във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво се случва в историята за Никодим и принцесата?
  
  Историята разказва за змея Никодим, който се събужда през януари и се чуди защо не взема шейната си и не отива в гората. Той играе с децата, но всичко е покрито със снежен дим, което го кара да се чувства отчаян и самотен. В този момент принцесата се появява, която търси цвете за майка си. Никодим и принцесата се срещат и стават приятели, като играят в снега.
- Как реагират участниците във форума на историята?
  
  Участниците изразяват възхищение от историята, коментират и добавят свои собствени редове, създавайки продължение на разказа. Те се включват в творческия процес, подкрепяйки и вдъхновявайки се един друг.
- Какви са темите, които се обсъждат във форума?
  
  Форумът обсъжда теми като творчество, поезия, вдъхновение, приказки и лични преживявания. Участниците споделят своите творчески произведения, коментират и се вдъхновяват един от друг.
- Какво се случва в историята?
- Какво е посланието на приказката?

# 60 9 дек. 2006, 08:16 ч.

Поради възникналият проблем, част от това което сме писали е изтрито, затова го пускам отново:

За миг замлъкна Изидора,
погледна цялата тълпа от хора,
пое си въздух, после продължи,
приятелството си докрай да защити.
- Ооо, хора, я се погледнете!
Нима еднакви сте, кажете?
Един е слаб, а друг – висок,
един плешив е, трети – с кок!
И въпреки това, признавате,
че дружно може да се забавлявате!
Какво значение е тук вида,
щом за всички обща е целта –
ще потанцувате, попеете сега,
а после – всеки ще си иде у дома.
Ей тъй и ние с Никодим играем,
че сме различни, това го знаем,
но по-важно е за нас, децата,
че владеем езикът на играта!

Изи след като завърши си речта,
в залата настъпи тишина.
Над всички тези истини,
гостите останаха замислени
и бавно осъзнаваха това, което
говореше им пламенно детето.
И както повелява дворцовият етикет,
сега на кралят беше ред,
да отговори той на Изи подобаващо
и да разсее това мълчание смущаващо.
- Ех, дъще, след твоите слова, разбрах,
че дълго време аз грешах,
когато смятах, че принцесата не бива
със простолюдието да се слива!
Но прави си – не е така, защото,
без разлика на потеклото,
всички се нуждаем от обич и внимание,
от топла длан и състрадание!

Дъщеря си нежно той прегърна
и към гостите си се обърна:
- Не съм си мислел, че ще дойде тоз момент,
от детето си да взема аз съвет,
и искам тук, пред всички ви сега
да кажа: Изидора, благодаря!
Благодаря за ценния урок,
че възраста ни май е станала порок,
щом на живота важният закон забравихме
и на суетата се оставихме!
От днес издавам указ нов –
без значение на своя произход,
добре приет е в царството ни всеки,
на който любовта в сърцето свети!
И, Изи, нека дойде утре Никодим,
щом приятел ти е той любим,
и след като добър е, и с характер благ,
ще го приемем ний без страх!
А сега ви каня всички тук да потанцуваме,
денят рожден на моята съпруга тъй да отпразнуваме!

Изидора от вълнение едва дочака,
утрото да дойде и да вдигне мрака,
бързо се изми, дрехите облече
и при Никодимчо се завтече.
- Никодиме – викна Изи от вратата –
обличай се, че татко ми те чака!

Притесни се доста Никодим -
нима ще го посрещнат като гост любим?
Но Изи щом щастливо го погледна,
страхът му бързичко изчезна –
той вярваше във нейното приятелство,
не бива да си мисли за предателство!

Виж целия пост

Как' Сийка

Ентусиаст

# 61 9 дек. 2006, 09:02 ч.

Браво на тебе! Hug

Виж целия пост

Desi 03

# 62 10 дек. 2006, 14:41 ч.

Аз дописах приказката, ако имате забележки, ще добавям и оформям, само свиркайте Grinning

Януарска приказка

Вече празникът отмина,
почна новата година.
Никодимчо се събуди,
очи търка и се чуди -
що не взема аз шейната
и да ида във гората,
по големият баир,
ще се спускам аз без спир.
После вместо сладолед,
ще си близна малко лед.

Като всяко огнедишащо създание,
Никодимчо удостои с внимание,
впечатляващо количество от пухкавия бял снежец,
след което каза с вече дрезгавия си гласец :
“Бррррррр, вардаааааааа, писта дайте тукааа!!!”,
и с трите си опашки нервничко почука....
Божичко, какво направи Никодим?
Всичко се покри с гъст, белоснежен дим
и на всеки през ума му мина –
няма друго – туй ще е лавинаааааааа!
В миг хукнаха децата напосоки,
сред снежни преспи и гори високи,
и змеят ни игрив остана там самотен,
отчаян, без приятели, сиротен.
Така минутката на ентусиазъм и липса на внимание,
изпълни сърчицето му със отчаяние!

Никодимчо сведе трите си глави,
едри сълзи капеха от шестте змейови очи
“Защо съм толкоз тромав аз, не зная,
децата с мен не искат да играят.
и даже тялото ми да е тежко и голямо,
сърцето за приятели е закопняло.
Ах, мъчно ми е, много ми тежи!
Ех, майчице, защо ме змей роди!”

Както си редеше тъжните слова,
Никодим се стресна щом дочу това:
- Моля, моля, извинете!
Да сте виждали тук цвете?-
каза тъничко гласче
и сърцето му превзе.
Че пред жалния му взор,
насред полския простор,
едно момиченце стоеше
и боязливо го следеше
с поглед хем уплашен, хем и смел...
Туй дете ли е или пък змей?
Не, това бе тя - принцеса,
от друга приказка привнесена.

- К-к-как тъй цвете? В този сняг?-
Никодим приседна чак.
- Ти май с мен се подиграваш?
Не е честно, тъй да знаеш...
- Не, не Ви се подигравам -
каза тя със глас отчаян
и след туй прибави жално:
- Търся цвете ароматно!
Мама има ден Рожден,
много важно е за мен
да намеря туй, което
силно й копней сърцето.
Знам, обича тя цветя,
а градината сега
е потънала във сняг
как да я зарадвам, как?
До прозореца седи,
а в очите и - сълзи...

От усмивката на Никодим
Снегът стопи се яко дим.......
И там, където зимата с юрганче
завила бе полето-поспаланче,
Едно кокиченце наперило листа,
проболо бе заспалата земя!
Урааааааааа! – подсокчи Изидора,
- Аз хванах се на бас със Двора,
че в татковите царствени имения,
във нашите наследствени владения,
дори цветята ни са смели като рицари,
и храбростта навред цари!
А ти пък кой си, прихна Изи изведнъж,
Такъв зелен и многоглав, жена ли си или пък мъж?
Не те познавам, кой си ти?
Аз съм Принцесата!
Тя тропна с крак : сега се представи!

... Никодимчо тук тактично замълча ...
Спомни си какво през миналия век си обеща
Изпълни се сърцето с жал
от спомена как беше се отдал
на вярност на една принцеса,
омайна, чудна поетеса!

Реши той бързо да й отговори
та раната му да не се отвори.
И каза боязливо - Никодим,
на децата змей любим!
- Никодим? Що за име е това?
Не бях го чула до сега!
- Никодим е име рядко срещано,
но в рода ни много е харесвано.
Преди стотици няколко години
моят дядо Николай любими,
отишъл в езерото риба да лови
и вместо въдица опашката си потопил.
Коварен бил студът навън
и той одрямал се във сън,
и щом събудил се - какво да види-
на опашката му хванали се десет риби.
Ех, как зарадвало се змейовото му сърце,
че тази вечер баба риба ще му опече!
Но кратка била радостта
щом видял каква беда го сполетя.
Опашката не мърда - цялата във лед,
езерото се превърнало в капан свиреп
и дядо чудейки се що да стори -
издухал през устите си огньове.
Тъй опашката освободил,
но доста той се изгорил.
И оттогава в Змейовият род
измислили му прякор нов -
от Николай и дим -
за кратко - Никодим!

Щом завърши разказа си Никодим,
въздъхна силно, с огнен дим,
наведе поглед той стеснително
и попита умолително:
- Кажи, принцесо, искаш ли сега
да поиграем малко във снега?
Ако от вида ми ти се притесняваш,
кажи ми, без да се стесняваш!
Или пък бързаш цветето да подариш,
и майчицата си да развеселиш?

Изидора беше със чувствителна душа
и Никодимовата мъка тя разбра.
Усмихна му се мило, нежно,
погледна към полето белоснежно
и каза с весел глас тогава:
- Никодиме, в теб нищо не ме притеснява!
Ти добър си змей, аз зная,
и искам с тебе да играя.
А цветето ще поднеса на мама,
довечера, на царската забава.
Но дотогава има още време, затова
предлагам ти да поиграем със снега.

… И докато падне мрака,
те дълго, дълго си играха.
И преди във къщи да се приберат,
решиха нова среща да си уточнят,
че станаха приятели големи,
макар че не еднакви са родени.

Изи цветето си във ръката взе
и се затича да го поднесе,
а Никодимчо щом до пещерата стигна
със цяло гърло се провикна:
- Мамо, мамичко, здравей!
Какво на огънят се грей?
Днес играх с едно момиче,
и намерих му кокиче,
то на майка си ще го дари,
та усмивката й пак да разцъфти.
После ние се пързаляхме,
с топки снежни се замярахме,
и защото много съм играл,
сега съвсем съм огладнял.
Майка му сериозно каза:
   - Татко ти салатата наряза,
   аз направих питка с мед.
   Слушай, сине, трябва ред –
прибираш се по никоето време,
с баща ти гладни ще умреме,
все чакаме те да се наиграеш!
На наш`та маса както знаеш
се сяда в точен час, уречен,
и щом забравяш, тази вечер,
ще имаш ти голям проблем
ще легнеш с празничък корем!
-   Мамо, моля ви простете,
синът си вие нахранете,
а аз тържествено ви обещавам,
че за вечеря веч не ще да закъснявам!

Тогава майката, едва прикрила
своята усмивка мила,
изпрати малкия си син,
с любов наречен Никодим,
във змейската им баня, гдето
той бързо си изми ръцете.
А след вечерята богата
се мушна бързо във кревата,
без да забравя, то се знае,
тоалета змейски да направи -
да измие тъкмо три лица,
да среше три израстъка,
зъбите с четка да изтрие,
вода грижливо да изплюе,
да ги изплакне най-подир
с газ природна и бензин.

Ей така растат децата,
змейчетата и цветята...
Малкият ни Никодим сънува,
как вече със другарче ще лудува,
така се стопли палавото му сърце,
че се почувства като истинско дете...
Във замъка обаче не заспаха!
Там други страсти чувствата загряха,
защото знайно е от времена далечни,
че змеят и принцесата са май обречени.

В дворецът Изи щом пристъпи
към баловата зала се запъти,
свали си бързо ръкавицата
и цветето подаде на кралицата.
- Честит ти празник, мила мамо!
Макар подаръкът ми да е цвете само,
усмивка знам, че то ще донесе
на твойто хубаво лице!

Кралицата прегърна си детето:
- Ах, мила Изи, стопли ми сърцето!
Къде откри това кокиче нежно,
не е ли днес полето белоснежно?

- О, да – навсякъде е зима,
снегът покрил е нашата градина,
но да намеря цвете ми помогна
приятел, със душа огромна!

Тогава кралят си намести очилата,
въпрос зададе той на дъщерята:
- И де е тоз приятел мил?
Нима се е от нас той скрил?
- Ооо, не! Прибра се той във къщи,
че майка му се мръщи,
когато за вечеря закъснява!
-На туй момче ще кажа – браво!
Щом майчини съвети слуша,
той явно много е послушен!
Но утре доведи го да се запознаем,
че със кого играеш ний незнаем.

Тогава Изи промълви със глас смутен:
- Добре, дано за вас не е проблем,
че той е змей, а не човек,
но е добър, не е свиреп.

- О, Изидора, що говориш ти?!
Те, змейовете са ужасно зли!,
извика майка й и пребледня,
а залата потъна в тишина!
И чу се шепот – тих и неприятен:
“ Оооо, ужас! Изи има за приятел,
змей голям, със три глави!
Беда май царството ще сполети!”

Изидора в тоз момент реши,
Никодим от хулите да защити,
пристъпи в залата със вдигната глава
и каза на ужасената тълпа:
- Моля, моля, тъй не говорете!
Не го познавате, затуй не го съдете!
Той змей е, но добър и мил,
не е виновен, че такъв се е родил!

За миг замлъкна Изидора,
погледна цялата тълпа от хора,
пое си въздух, после продължи,
приятелството си докрай да защити.
- Ооо, хора, я се погледнете!
Нима еднакви сте, кажете?
Един е слаб, а друг – висок,
един плешив е, трети – с кок!
И въпреки това, признавате,
че дружно може да се забавлявате!
Какво значение е тук вида,
щом за всички обща е целта –
ще потанцувате, попеете сега,
а после – всеки ще си иде у дома.
Ей тъй и ние с Никодим играем,
че сме различни, това го знаем,
но по-важно е за нас, децата,
че владеем езикът на играта!

Изи след като завърши си речта,
в залата настъпи тишина.
Над всички тези истини,
гостите останаха замислени
и бавно осъзнаваха това, което
говореше им пламенно детето.
И както повелява дворцовият етикет,
сега на кралят беше ред,
да отговори той на Изи подобаващо
и да разсее това мълчание смущаващо.
- Ех, дъще, след твоите слова, разбрах,
че дълго време аз грешах,
когато смятах, че принцесата не бива
със простолюдието да се слива!
Но прави си – не е така, защото,
без разлика на потеклото,
всички се нуждаем от обич и внимание,
от топла длан и състрадание!

Дъщеря си нежно той прегърна
и към гостите си се обърна:
- Не съм си мислел, че ще дойде тоз момент,
от детето си да взема аз съвет,
и искам тук, пред всички ви сега
да кажа: Изидора, благодаря!
Благодаря за ценния урок,
че възрастта ни май е станала порок,
щом на живота важният закон забравихме
и на суетата се оставихме!
От днес издавам указ нов –
без значение на своя произход,
добре приет е в царството ни всеки,
на който любовта в сърцето свети!
И, Изи, нека дойде утре Никодим,
щом приятел ти е той любим,
и след като добър е, и с характер благ,
ще го приемем ний без страх!
А сега ви каня всички тук да потанцуваме,
денят рожден на моята съпруга тъй да отпразнуваме!

   Изидора от вълнение едва дочака,
   утрото да дойде и да вдигне мрака,
   бързо се изми, дрехите облече
   и при Никодимчо се завтече.
- Никодиме – викна Изи от вратата –
обличай се, че татко ми те чака!

Притесни се доста Никодим -
нима ще го посрещнат като гост любим?
Но Изи щом щастливо го погледна,
страхът му бързичко изчезна –
той вярваше във нейното приятелство,
не бива да си мисли за предателство!

   В дворецът цареше голямо въодушевление,
   Никодимчо всички чакаха със нетърпение,
   за първи път от как светува свят,
   змеят и човекът ще се помирят!
   Щом Изи със другарчето си приближи,
   тълпа от хора струпа се пред кралските врати.
   “Ето! Иде! Я го погледнете!”
   “Изи стига му до коленете!”
   “Да, но вижте колко е уплашен.
Не изглежда толкоз страшен!”

   Никодимчо каза: “Добър ден!
   Моля ви, не се страхувайте от мен!
   Нищо няма да ви сторя,
   само за приятелство ви моля!”

Кралят рече: “Да те срещна пожелах,
няма място тук за страх!
Добре дошъл във нашия дворец
радвам се, че ни оказа тази чест!
Че добър си в царството ни вече всички знаят
и децата чакат с тебе да си поиграят!
Но преди това, да не пропусна,
организирал съм закуска вкусна
за всички що са гладни
или пък много жадни
има торта, сок и шоколад,
мляко, кифли с мармалад.
След като се подкрепите, моля,
си играйте вий на воля!”

Щом си хапнаха с наслада
пийнаха по цитронада,
Никодимчо и децата
хубаво си поиграха.

Таз история забавна
случи се отдавна,
но поуката каква е,
мисля всеки ще узнае –
че приятел се избира всъщност
не по име и по външност,
не по род и потекло,
а по постъпки и сърце добро!

Виж целия пост

teo7777

Регистриран

# 63 10 дек. 2006, 15:01 ч.

Браво, браво, мили дами,
приказката ви е чудна, мами!

Виж целия пост

Как' Сийка

Ентусиаст

# 64 10 дек. 2006, 20:43 ч.

Разкош!

Виж целия пост

georgievag

# 65 11 дек. 2006, 19:41 ч.

Браво, браво на Сафо и всяка друга,
мила дама в таз задруга!!!
Приказката е чудесна,
поучителна и интересна!
Поздравленията приемете,
и поуката разпространете!

Аз искам просто да се извиня,
че не можех да следя,
Никодимовите приключения,
зарад личните вълнения Crazy