Януарска приказка

- Моля, моля, извинете!
Да сте виждали тук цвете?-
каза тъничко гласче
и сърцето му превзе.
Че пред жалния му взор,
насред полския простор,
едно момиченце стоеше
и боязливо го следеше
с поглед хем уплашен, хем и смел...
Туй дете ли е или пък змей? 
Не, това бе тя - принцеса,
от друга приказка привнесена.

 
Супер! браво!

ЗапИс!

Разкош, мили дами! 
Ако случайно приседне за малко римуваната муза, разрешавате ли да ви посетя?

Браво   

Поздравявам кака Сийка за това,
че включи се във нашата творба 
А който иска да си сгрей душата в Януари -
да заповяда - ето ви покани:
Вечернице, за нас ще бъде чест,
да стане триото квартет

Сега по темата не ще да взема отношение
но дообмислям продължение.

Между на Съкровището и на кака Сийка постинга, предлагам това:

Никодимчо сведе трите си глави,
едри сълзи капеха от шесте змейови очи
“Защо съм толкоз тромав аз, незная,
децата с мен не искат да играят.
и даже тялото ми да е тежко и голямо,
сърцето за приятели е закопняло.
Ах, мъчно ми е, много ми тежи!
Ех, майчице, защо ме змей роди!”

Както си редеше тъжните слова,
Никодим се стресна щом дочу това:

Тук започва за принцесата. Бива ли?

Камък падна от сърце ми,
че добре сте ме приели. 
И за ваш`та добрина
искрено благодаря!   

Бива! 
Ако нещо объркам логиката или изказа - свиркайте, ще поправям/махам. 

Подреждам всичко написано до тук:

Вече празникът отмина,
почна новата година.
Никодимчо се събуди,
очи търка и се чуди -
що не взема аз шейната
и да ида във гората,
по големият баир,
ще се спускам аз без спир.
После вместо сладолед,
ще си близна малко лед.

Като всяко огнедишащо създание,
Никодимчо удостои с внимание,
впечатляващо количество от пухкавия бял снежец,
След което каза с вече дрезгавия си гласец :
“Бррррррр, вардаааааааа, писта дайте тукааа!!!”,
и с трите си опашки нервничко почука....
Божичко, какво направи Никодим?
Всичко се покри с гъст, белоснежен дим
И на всеки през ума му мина –
Няма друго – туй ще е лавинаааааааа!
В миг хукнаха децата напосоки,
Сред снежни преспи и гори високи,
И змеят ни игрив остана там самотен,
Отчаян, без приятели, сиротен,
Така минутката на ентусиазъм и липса на внимание,
Изпълни сърчицето му със отчаяние!

Никодимчо сведе трите си глави,
едри сълзи капеха от шесте змейови очи
“Защо съм толкоз тромав аз, незная,
децата с мен не искат да играят.
и даже тялото ми да е тежко и голямо,
сърцето за приятели е закопняло.
Ах, мъчно ми е, много ми тежи!
Ех, майчице, защо ме змей роди!”

Както си редеше тъжните слова,
Никодим се стресна щом дочу това:

- Моля, моля, извинете!
Да сте виждали тук цвете?-
каза тъничко гласче
и сърцето му превзе.
Че пред жалния му взор,
насред полския простор,
едно момиченце стоеше
и боязливо го следеше
с поглед хем уплашен, хем и смел...
Туй дете ли е или пък змей? 
Не, това бе тя - принцеса,
от друга приказка привнесена.

Ако искате изберете си цвят и сборната творба ще оцветявам взависимост от това кое какво е написал.
П.П. Заглавието последно ли ще го мислим или имате идеи?

-К-к-как тъй цвете? В този сняг?-
Никодим приседна чак. -
Ти май с мен се подиграваш?
Не е честно, тъй да знаеш...
- Не, не Ви се подигравам -
каза тя със глас отчаян
и след туй прибави жално:
- Търся цвете ароматно!
Мама има ден Рожден,
много важно е за мен
да намеря туй, което
силно и копней сърцето.
Знам, обича тя цветя,
а градината сега
е потънала във сняг
как да я зарадвам, как?
До прозореца седи,
а в очите и - сълзи...

За цвета - изберете първо вие, аз - след вас. 

 обобщавам нашето творение,
пълно със любов и вдъхновение,
весела компанията се заформи,
приказката дружно ще оформим....

Вече празникът отмина,
почна новата година.
Никодимчо се събуди,
очи търка и се чуди -
що не взема аз шейната
и да ида във гората,
по големият баир,
ще се спускам аз безспир.
После вместо сладолед,
ще си близна малко лед.

Като всяко огнедишащо създание,
Никодимчо удостои с внимание,
впечатляващо количество от пухкавия бял снежец,
След което каза с вече дрезгавия си гласец :
“Бррррррр, вардаааааааа, писта дайте тукааа!!!”,
и с трите си опашки нервничко почука....
Божичко, какво направи Никодим?
Всичко се покри с гъст, белоснежен дим
И на всеки през ума му мина –
Няма друго – туй ще е лавинаааааааа!
В миг хукнаха децата напосоки,
Сред снежни преспи и гори високи,
И змеят ни игрив остана там самотен,
Отчаян, без приятели, сиротен,
Така минутка ентусиазъм и липса на внимание,
Изпълни сърчицето му със отчаяние!

Никодимчо сведе трите си глави,
едри сълзи капеха от шестте змейови очи
“Защо съм толкоз тромав аз, не зная,
децата с мен не искат да играят.
и даже тялото ми да е тежко и голямо,
сърцето за приятели е закопняло.
Ах, мъчно ми е, много ми тежи!
Ех, майчице, защо ме змей роди!”

Както си редеше тъжните слова,
Никодим се стресна, щом дочу това:

- Моля, моля, извинете!
Да сте виждали тук цвете?-
каза тъничко гласче
и сърцето му превзе.
Че пред жалния му взор,
насред полския простор,
едно момиченце стоеше
и боязливо го следеше
с поглед хем уплашен, хем и смел...
Туй дете ли е или пък змей?  
Не, това бе тя - принцеса,
от друга приказка привнесена.

К-к-как тъй цвете? В този сняг?-
Никодим приседна чак.
- Ти май с мен се подиграваш?
Не е честно, тъй да знаеш...
- Не, не Ви се подигравам -
каза тя със глас отчаян
и след туй прибави жално:
- Търся цвете ароматно!
Мама има ден Рожден,
много важно е за мен
да намеря туй, което
силно й копней сърцето.
Знам, обича тя цветя,
а градината сега
е потънала във сняг
как да я зарадвам, как?
До прозореца седи,
а в очите и - сълзи...

и така...
От усмивката на Никодим
Снегът стопи се яко дим.......
И там, където зимата с  юрганче
завила бе полето-поспаланче,
Едно кокиченце наперило листа,
Проболо бе заспалата земя!
Урааааааааа! – подсокчи Изидора,
-Аз хванах се на бас със Двора,
че в татковите царствени имения,
във нашите наследствени владения,
дори цветята ни са смели като рицари,
и храбростта навред цари!
А ти пък кой си, прихна Изи изведнъж,
Такъв зелен и многоглав, жена ли си или пък мъж?
Не те познавам, кой си ти?
Аз съм Принцесата!
Тя тропна с крак : сега се представи!

...Никодимчо тук тактично замълча...
Спомни си какво през миналия век си обеща

 Бих се спряла на зелен нюанс,
щом и двете давате аванс

Много ми харесва продължението ,
личи си, че върви ви вдъхновението.
На мен детето ми се разболя
и нещо музата замря.
Затуй сега цвета ще избера,
а утре ще се пробвам да творя.
Щом кака Сийка действа джентълменски,
избирам синьото, като на Левски.
Макар да съм от ЦСКА,
червеното го свързвам с партия една.

Изпълни се сърцето с жал
от спомена как беше се отдал
на вярност на една принцеса,
омайна, чудна поетеса!

Реши той бързо да й отговори
та раната му да не се отвори.
И каза боязливо - Никодим,
на децата змей любим!

Два студени цвята...ясно,
приказката - януарска...
Аз пък ще си избера цикламено
за контраст, не за нещо спамено. 

Здрасти на tanita_ko -
радост в моето око!