Добро утро! Успешна седмица!
Днес ли излиза трейлъра
Ами чакаме 
Виж целия пост
Днес ли излиза трейлъра
Ами чакаме Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 420
- Публикувана: 3 юни 2022, 16:05 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2022, 23:07 ч.
# 360
27 юни 2022, 08:05 ч.
# 361
27 юни 2022, 09:22 ч.
Добро утро момичета
Хубав и успешен ден понеделник!
Захващаме последните юнски дни... кога се изниза половин година време?
Но пък нали все чакахме да дойде лятото - ето го, че е тук.
Виж целия пост
Добро утро момичета
Хубав и успешен ден понеделник!
Захващаме последните юнски дни... кога се изниза половин година време?
Но пък нали все чакахме да дойде лятото - ето го, че е тук.
# 362
27 юни 2022, 11:07 ч.
https://twitter.com/Xochitl71467638/status/1541190322033672192
Проверка, за настроение един линк от сватбата на Мелис и Арас - пуснете си звука - големи сладури са.
Виж целия пост
https://twitter.com/Xochitl71467638/status/1541190322033672192
Проверка, за настроение един линк от сватбата на Мелис и Арас - пуснете си звука - големи сладури са.
# 363
27 юни 2022, 12:48 ч.
А-а, ще си се проверяваме час по час...
Ама, то - лятно време... Все някъде се "губи".
Виж целия пост
А-а, ще си се проверяваме час по час...
Ама, то - лятно време... Все някъде се "губи".
# 364
27 юни 2022, 15:40 ч.
Момичета, историята на Енгин от бр. 44 на списанието на български.
Превод Barisea, с благодарност:
ИСТОРИЯ С АЗИЗ
Bir Aziz Hikayesi
Kafasına Göre, 44
June, 2022
Известно време смятах, че се крие в някое усамотено ъгълче. Когато не беше край мен и не се отъркваше в краката ми, той отваряше затворените врати на шкафовете и се криеше из тях. Дори когато виках “Азиз, Азиз, къде си, момчето ми?”, той мъркаше мълчаливо в своето тъмно ъгълче. Минаха часове, можеше да се е скрил във всеки шкаф, побъркваше ме с креативността си; проверих всичките му скривалища. Постепенно тревогата ми се обедини със страха, че съм го загубил; обхвана ме чувство, което ме изпепеляваше отвътре. Това изпепеляващо горене, започнало някъде вътре в мен, прогори и гласа ми.
- Азиз, Азиз!
Заседналата в гърлото ми буква „З“ беше равносилна на загуба на гласни връзки. Входната врата и прозорците бяха плътно затворени. Обиколих целия апартамент, проверих стълбищните площадки, килера, даже притиснах съседа. Разпитах и другите котки, шляещи се из двора на блока. Всеки път, когато крещях на улицата: „Азиз, къде си, момчето ми?“, болката вътре се усилваше.
Азиз се появи в живота ми преди година. За пръв път чух гласа му през нощта недалеч от блока, в който живея; после той се отърка в крака ми, поздравихме се и се запознахме. Фактът, че имаше блестяща козина, тънък нашийник покрит с кал на врата си, а на муцунката и нослето му нямаше драскотини, ми подсказа, че е котка, която си има дом. Беше очевидно – или го бяха изхвърлили, или беше избягал от къщи и се беше заблудил. Погалих го по главичката с крайчеца на пръстите си. По звука, който издаде, когато главата му се отърка в ръката ми, помислих, че е гладен. Прихванах го под корема и тръгнахме – носех го като поверена скъпоценност, а той поклащаше предни лапички. Вървях и си отговарях на въпросите, мотаещи се из главата ми – вкъщи ли да го прибера или да му купя мляко от магазина на ъгъла, да му дам и да го оставя там? Купих мляко от бакалията и го сипах в кофичка от кисело мляко, поставена до стената на блока, за да могат птиците да пият от нея вода. Той погледна първо кофичката, после млякото, после мен. По-късно щях да разбера, че котките не примират за мляко, дори да са гладни, че не поставят пред гладния мръсна кофичка от мляко. Той скромно отпи от купеното от мен от бакалията мляко, вдигна глава и отново ме погледна.
Същата вечер го прибрах вкъщи. Започна период, чийто старт беше даден от моето предложение „да се посгрее малко и да напълни коремчето“, мина през преглед при ветеринар, избор на най-добрата храна и купуване на цветни котешки възглавнички. Онзи миг, когато ме погледна, вдигайки глава от мръсната кофичка, беше нещо като резюме на годината, която предстоеше да прекараме заедно. В нощта, когато изчезна, изгубих надежда да го намеря. Вероятно Азиз знаеше как да си тръгне, точно толкова добре, колкото и да дойде. Не знаех точната му възраст, но ветеринарът каза, че е на повече от седем години. За една котка това е възрастта на опита, а за човека – време да тръгва на училище. В много отношения Азиз вече беше изкарал училището на живота.
Когато го намерих, на нашийника му пишеше „Азиз“. Във всеки случай, не изпитвах необходимост да му давам друго име, освен Азиз, а и каквото и да му говорех, той никога не ме поглеждаше в очите. Колкото повече го опознавах, толкова повече разбирах, че никакво друго име не би му подхождало. Той си беше Азиз...
На следващия ден, след една безсънна нощ, описах положението на най-добрите си приятели и почнах да търся начини да го открия. Компетентните ми по котешките въпроси приятели незабавно пуснаха снимка на Азиз в социалните мрежи, в страници, посветени на котките. Макар да не бях опитен в тези неща, веднага се изпълних с надежда, че ще намеря Азиз. След седмица вече силно усещах отсъствието му. Гледах купичката му за храна, легълцето с полепналите по него косми раирана козинка и очите ми се изпълваха със сълзи; разбрах колко щастлив съм бил през тази година, в която живяхме заедно.
Един ден през втората седмица от изчезването му непознат номер започна настойчиво да звъни, но аз бях на съвещание и не можех да вдигна; любопитството ме изяждаше. Нерегистриран номер, можеше да е свързан с Азиз. Поставеният на беззвучен режим телефон се тресеше на масата... Не издържах, грабнах го, измърморих извинение, излязох и вдигнах.
- Ало...
Явно от другата страна вече смятаха, че след петнайсет позвънявания няма да вдигна и затова сякаш думите ми увиснаха за няколко мига:
- Здравейте.
- Здравейте.
- Аз съм Лейля, извинете че Ви безпокоя, но вероятно съм малко развълнувана.
- Моля, слушам Ви.
- Видях обявата Ви за изгубена котка...
Като чух думата „котка“, тя залепна за гърлото ми и изведнъж изпуснах мръсния, застоял от няколко дни въздух. Реших, че момичето е намерило Азиз и я обгърнах с кадифен глас.
- Ох, слава Богу! Намерили сте го?
Тя не ми отговори веднага, явно също искаше да изпусне задържания в гърлото си въздух.
- Ох, позволете ми да Ви кажа, че котката, която сте обявили за изгубена, е моята котка.
- Азиз?
- Да, Азиз. Дори името му не сте сменили, изчезна преди година.
В отсъствието на Азиз този телефонен разговор положи началото на процес на общуване между двама души, претърпели загуба; пренесе се с леко любопитство от социалните мрежи в размяна на съобщения, срещи на чай и кафе. Имахме обща тема – Азиз. Като се видехме един друг, изпитвахме щастие, все едно сме видели Азиз, и облекчавахме загубата си, споделяйки спомени за Азиз. Не знаех, ако ни вземат Азиз, щяхме ли да имаме тема за разговор, щяха ли нашите докосващи се изречения да седят начело на масата. И Лейля го беше намерила през нощта, и го беше прибрала вкъщи. Навлизането и излизането му от живота на всеки от нас бяха еднакви – с нашийник, на който пише „Азиз“, с блестяща раирана козина; беше изчезнал, докато всички врати и прозорци са затворени; сякаш беше дал и на двама ни по една година срок. Разговорите ни ставаха все по-дълбоки и колкото по-дълбоки ставаха, толкова повече се избистряха скритите ни зад изреченията лица. Сякаш Азиз беше дошъл да сближи двама души...
В продължение на три месеца всеки ден си говорехме по телефона, срещахме се през уикендите, пиехме чай, кафе, изреченията, започващи с Азиз, ни държаха заедно. И двамата знаехме, че махнем ли Азиз, масата, на която пием чай, ще преодолее гравитацията, а столовете под нас ще се стопят в нищото.
Минаха шест месеца. Телефонните ни разговори се разредиха до един на седмица, а разговорите ни на чай – до един на петнайсет дни. Не бяхме нито любовници, нито истински приятели. Отношенията ни бяха такива, сякаш времето трябваше да реши къде да попаднат. Може би, имахме нужда от повече страст, сърцебиене и любопитство, за да станем любовници. Опитът ни да останем приятели сложи началото на безвкусни разговори. Все едно пиехме заедно чай на тънък мост и времето трябваше да реши къде да се приземим. В края на годината отношенията ни между любовници и приятели започнаха да се изчерпват. Налице беше малка, но разрастваща се рана, която създаваше безинтересни отношения в плен на посредствеността. Всеки път, когато решавахме да си останем приятели, започвахме да копнеем един за друг като влюбена двойка. Ако започнехме да се държим като влюбени, разговорите и общуването ни ставаха неискрени, превръщахме се в двама непознати.
Ситуацията стана уморителна и за двамата. Взех решение – ще скъсам тези замръзнали между любов и приятелство, източващи кръвта ни отношения.
Пиехме чай в кафенето, където обичахме да се срещаме. В появилата се тишина се помъчих да намеря подходящи за ситуацията изречения. Да не ги троша, да не ги сплесквам, а да превърна най-неповредените от тях в текст. И двамата бяхме наведени над чашките си.
Мълчанието наруши тя:
- С теб се познаваме от година...
- Леле, цяла година ли мина...
Отговорих неискрено, сякаш току-що съм осъзнал нещата. Бяха минали една година и двайсет и пет дни от първата ни среща, година и трийсет и пет дни от заминаването на Азиз...
На моето неискрено изречение тя отговори с усмивка.
- Да, цяла година. И хубави моменти имах с теб, и болезнени.
Изречението, започнато с усмивка мина направо към драматичния момент:
- А ти как мислиш?
Всъщност, разбрах какво има предвид и тъй като имах желание да чуя от нея за разтрогването на тези безименни отношения, ѝ прехвърлих товара, който ми тежеше. В погледа ми се четеше безсмислено изречение:
- Не разбрах какво искаш да кажеш.
- И двамата се уморихме, нека не се виждаме повече. Мисля...
Телефонът ми, точно до чашката с чая, започна да звъни. На лицето на Лейля се появи очакващо отговор изражение. Отпих глътка чай:
- Права си, и двамата много се уморихме.
- Тоест, съгласен си да не се виждаме?
- Права си, и двамата се уморихме.
Телефонът на масата продължаваше да вибрира.
- Вдигни, ако искаш. Може да е нещо спешно.
Искаше да си поделим бремето и отговорността за думите на раздяла. Бях зациклил на зададения от нея въпрос, затова прегърнах лежащия на масата телефон като свой спасител:
- Ало?
- Здравейте, аз съм Нехир Йълмаз. Извинете, че ви безпокоя, но ми попадна вашата обява за изгубена котка отпреди година.
- Да...
- Котката ви Азиз от една година е у нас, а обявата ви видях случайно.
- Ъъъ...
Лейля ме погледна с любопитство, опитвайки се да разбере какво става.
- Какво да направим? Цяла година се грижа за нея много добре, но ме гризе съвестта, защото съм сигурна, че и вие сте много разстроен.
- Да, много съм разстроен.
- Ако искате, ще ви пратя адреса си в съобщение.
Лейля ме питаше с поглед, мъчеше се да отгатне съдържанието на разговора:
- Какво има, нищо лошо, нали?
Посред разговора, с който с разделяхме, не ѝ казах, че Азиз е намерен. Не исках да говоря. След половин час щяхме да бъдем в отрязък от времето, в който повече никога няма да се срещнем. Към протягащата врат към моя телефон Лейля:
- Нищо важно. От работата...
Кимнах с глава в знак на извинение и си тръгнах.
- Ъъъ, г-жо Нехир, чувате ли ме?
- Да, да, чувам Ви.
- Ако ми пратите адреса, ще дойда сега.
- Пускам Ви го в съобщение.
- И затворете плътно всички врати и прозорци. Идвам веднага.
Виж целия пост
Момичета, историята на Енгин от бр. 44 на списанието на български.
Превод Barisea, с благодарност:
ИСТОРИЯ С АЗИЗ
Bir Aziz Hikayesi
Kafasına Göre, 44
June, 2022
Известно време смятах, че се крие в някое усамотено ъгълче. Когато не беше край мен и не се отъркваше в краката ми, той отваряше затворените врати на шкафовете и се криеше из тях. Дори когато виках “Азиз, Азиз, къде си, момчето ми?”, той мъркаше мълчаливо в своето тъмно ъгълче. Минаха часове, можеше да се е скрил във всеки шкаф, побъркваше ме с креативността си; проверих всичките му скривалища. Постепенно тревогата ми се обедини със страха, че съм го загубил; обхвана ме чувство, което ме изпепеляваше отвътре. Това изпепеляващо горене, започнало някъде вътре в мен, прогори и гласа ми.
- Азиз, Азиз!
Заседналата в гърлото ми буква „З“ беше равносилна на загуба на гласни връзки. Входната врата и прозорците бяха плътно затворени. Обиколих целия апартамент, проверих стълбищните площадки, килера, даже притиснах съседа. Разпитах и другите котки, шляещи се из двора на блока. Всеки път, когато крещях на улицата: „Азиз, къде си, момчето ми?“, болката вътре се усилваше.
Азиз се появи в живота ми преди година. За пръв път чух гласа му през нощта недалеч от блока, в който живея; после той се отърка в крака ми, поздравихме се и се запознахме. Фактът, че имаше блестяща козина, тънък нашийник покрит с кал на врата си, а на муцунката и нослето му нямаше драскотини, ми подсказа, че е котка, която си има дом. Беше очевидно – или го бяха изхвърлили, или беше избягал от къщи и се беше заблудил. Погалих го по главичката с крайчеца на пръстите си. По звука, който издаде, когато главата му се отърка в ръката ми, помислих, че е гладен. Прихванах го под корема и тръгнахме – носех го като поверена скъпоценност, а той поклащаше предни лапички. Вървях и си отговарях на въпросите, мотаещи се из главата ми – вкъщи ли да го прибера или да му купя мляко от магазина на ъгъла, да му дам и да го оставя там? Купих мляко от бакалията и го сипах в кофичка от кисело мляко, поставена до стената на блока, за да могат птиците да пият от нея вода. Той погледна първо кофичката, после млякото, после мен. По-късно щях да разбера, че котките не примират за мляко, дори да са гладни, че не поставят пред гладния мръсна кофичка от мляко. Той скромно отпи от купеното от мен от бакалията мляко, вдигна глава и отново ме погледна.
Същата вечер го прибрах вкъщи. Започна период, чийто старт беше даден от моето предложение „да се посгрее малко и да напълни коремчето“, мина през преглед при ветеринар, избор на най-добрата храна и купуване на цветни котешки възглавнички. Онзи миг, когато ме погледна, вдигайки глава от мръсната кофичка, беше нещо като резюме на годината, която предстоеше да прекараме заедно. В нощта, когато изчезна, изгубих надежда да го намеря. Вероятно Азиз знаеше как да си тръгне, точно толкова добре, колкото и да дойде. Не знаех точната му възраст, но ветеринарът каза, че е на повече от седем години. За една котка това е възрастта на опита, а за човека – време да тръгва на училище. В много отношения Азиз вече беше изкарал училището на живота.
Когато го намерих, на нашийника му пишеше „Азиз“. Във всеки случай, не изпитвах необходимост да му давам друго име, освен Азиз, а и каквото и да му говорех, той никога не ме поглеждаше в очите. Колкото повече го опознавах, толкова повече разбирах, че никакво друго име не би му подхождало. Той си беше Азиз...
На следващия ден, след една безсънна нощ, описах положението на най-добрите си приятели и почнах да търся начини да го открия. Компетентните ми по котешките въпроси приятели незабавно пуснаха снимка на Азиз в социалните мрежи, в страници, посветени на котките. Макар да не бях опитен в тези неща, веднага се изпълних с надежда, че ще намеря Азиз. След седмица вече силно усещах отсъствието му. Гледах купичката му за храна, легълцето с полепналите по него косми раирана козинка и очите ми се изпълваха със сълзи; разбрах колко щастлив съм бил през тази година, в която живяхме заедно.
Един ден през втората седмица от изчезването му непознат номер започна настойчиво да звъни, но аз бях на съвещание и не можех да вдигна; любопитството ме изяждаше. Нерегистриран номер, можеше да е свързан с Азиз. Поставеният на беззвучен режим телефон се тресеше на масата... Не издържах, грабнах го, измърморих извинение, излязох и вдигнах.
- Ало...
Явно от другата страна вече смятаха, че след петнайсет позвънявания няма да вдигна и затова сякаш думите ми увиснаха за няколко мига:
- Здравейте.
- Здравейте.
- Аз съм Лейля, извинете че Ви безпокоя, но вероятно съм малко развълнувана.
- Моля, слушам Ви.
- Видях обявата Ви за изгубена котка...
Като чух думата „котка“, тя залепна за гърлото ми и изведнъж изпуснах мръсния, застоял от няколко дни въздух. Реших, че момичето е намерило Азиз и я обгърнах с кадифен глас.
- Ох, слава Богу! Намерили сте го?
Тя не ми отговори веднага, явно също искаше да изпусне задържания в гърлото си въздух.
- Ох, позволете ми да Ви кажа, че котката, която сте обявили за изгубена, е моята котка.
- Азиз?
- Да, Азиз. Дори името му не сте сменили, изчезна преди година.
В отсъствието на Азиз този телефонен разговор положи началото на процес на общуване между двама души, претърпели загуба; пренесе се с леко любопитство от социалните мрежи в размяна на съобщения, срещи на чай и кафе. Имахме обща тема – Азиз. Като се видехме един друг, изпитвахме щастие, все едно сме видели Азиз, и облекчавахме загубата си, споделяйки спомени за Азиз. Не знаех, ако ни вземат Азиз, щяхме ли да имаме тема за разговор, щяха ли нашите докосващи се изречения да седят начело на масата. И Лейля го беше намерила през нощта, и го беше прибрала вкъщи. Навлизането и излизането му от живота на всеки от нас бяха еднакви – с нашийник, на който пише „Азиз“, с блестяща раирана козина; беше изчезнал, докато всички врати и прозорци са затворени; сякаш беше дал и на двама ни по една година срок. Разговорите ни ставаха все по-дълбоки и колкото по-дълбоки ставаха, толкова повече се избистряха скритите ни зад изреченията лица. Сякаш Азиз беше дошъл да сближи двама души...
В продължение на три месеца всеки ден си говорехме по телефона, срещахме се през уикендите, пиехме чай, кафе, изреченията, започващи с Азиз, ни държаха заедно. И двамата знаехме, че махнем ли Азиз, масата, на която пием чай, ще преодолее гравитацията, а столовете под нас ще се стопят в нищото.
Минаха шест месеца. Телефонните ни разговори се разредиха до един на седмица, а разговорите ни на чай – до един на петнайсет дни. Не бяхме нито любовници, нито истински приятели. Отношенията ни бяха такива, сякаш времето трябваше да реши къде да попаднат. Може би, имахме нужда от повече страст, сърцебиене и любопитство, за да станем любовници. Опитът ни да останем приятели сложи началото на безвкусни разговори. Все едно пиехме заедно чай на тънък мост и времето трябваше да реши къде да се приземим. В края на годината отношенията ни между любовници и приятели започнаха да се изчерпват. Налице беше малка, но разрастваща се рана, която създаваше безинтересни отношения в плен на посредствеността. Всеки път, когато решавахме да си останем приятели, започвахме да копнеем един за друг като влюбена двойка. Ако започнехме да се държим като влюбени, разговорите и общуването ни ставаха неискрени, превръщахме се в двама непознати.
Ситуацията стана уморителна и за двамата. Взех решение – ще скъсам тези замръзнали между любов и приятелство, източващи кръвта ни отношения.
Пиехме чай в кафенето, където обичахме да се срещаме. В появилата се тишина се помъчих да намеря подходящи за ситуацията изречения. Да не ги троша, да не ги сплесквам, а да превърна най-неповредените от тях в текст. И двамата бяхме наведени над чашките си.
Мълчанието наруши тя:
- С теб се познаваме от година...
- Леле, цяла година ли мина...
Отговорих неискрено, сякаш току-що съм осъзнал нещата. Бяха минали една година и двайсет и пет дни от първата ни среща, година и трийсет и пет дни от заминаването на Азиз...
На моето неискрено изречение тя отговори с усмивка.
- Да, цяла година. И хубави моменти имах с теб, и болезнени.
Изречението, започнато с усмивка мина направо към драматичния момент:
- А ти как мислиш?
Всъщност, разбрах какво има предвид и тъй като имах желание да чуя от нея за разтрогването на тези безименни отношения, ѝ прехвърлих товара, който ми тежеше. В погледа ми се четеше безсмислено изречение:
- Не разбрах какво искаш да кажеш.
- И двамата се уморихме, нека не се виждаме повече. Мисля...
Телефонът ми, точно до чашката с чая, започна да звъни. На лицето на Лейля се появи очакващо отговор изражение. Отпих глътка чай:
- Права си, и двамата много се уморихме.
- Тоест, съгласен си да не се виждаме?
- Права си, и двамата се уморихме.
Телефонът на масата продължаваше да вибрира.
- Вдигни, ако искаш. Може да е нещо спешно.
Искаше да си поделим бремето и отговорността за думите на раздяла. Бях зациклил на зададения от нея въпрос, затова прегърнах лежащия на масата телефон като свой спасител:
- Ало?
- Здравейте, аз съм Нехир Йълмаз. Извинете, че ви безпокоя, но ми попадна вашата обява за изгубена котка отпреди година.
- Да...
- Котката ви Азиз от една година е у нас, а обявата ви видях случайно.
- Ъъъ...
Лейля ме погледна с любопитство, опитвайки се да разбере какво става.
- Какво да направим? Цяла година се грижа за нея много добре, но ме гризе съвестта, защото съм сигурна, че и вие сте много разстроен.
- Да, много съм разстроен.
- Ако искате, ще ви пратя адреса си в съобщение.
Лейля ме питаше с поглед, мъчеше се да отгатне съдържанието на разговора:
- Какво има, нищо лошо, нали?
Посред разговора, с който с разделяхме, не ѝ казах, че Азиз е намерен. Не исках да говоря. След половин час щяхме да бъдем в отрязък от времето, в който повече никога няма да се срещнем. Към протягащата врат към моя телефон Лейля:
- Нищо важно. От работата...
Кимнах с глава в знак на извинение и си тръгнах.
- Ъъъ, г-жо Нехир, чувате ли ме?
- Да, да, чувам Ви.
- Ако ми пратите адреса, ще дойда сега.
- Пускам Ви го в съобщение.
- И затворете плътно всички врати и прозорци. Идвам веднага.
# 365
27 юни 2022, 16:28 ч.
Благодарности за превода!
Хубав, лежерен разказ, който искрено ме усмихна и зареди с настроение.
Виж целия пост
Благодарности за превода!
Хубав, лежерен разказ, който искрено ме усмихна и зареди с настроение.
Скрит текст:
Оф, и аз си имам една дворна Маца, която се появи от нищото, но бързо ни научи графика на тръгване и прибиране. Естествено - храним я и то с котешка храна /специални консерви подходящи като за възрастта ѝ /защото домашна храна не яде изключая месце, кюфтенце, в краен случай саламче. Зимата я пусках редовно да спи пред печката. Ще кажете добре се е чувствала и е приемала това за свой дом... Да, ама не съвсем. Разбрах, че точно така я обгрижва още една съседка с момиченцето си с която се засякохме в кварталния магазин, купувайки "консервички". В дните когато не ни е чакала пред входа на блока са я пускали у тях. Хитрица Маца, но пък миличка и любвеобилна... Красавица също. А "официално" живее в къща в близост до блока ни.
# 367
27 юни 2022, 18:20 ч.
Днес имаме и нова снимка!
Добре започваме седмицата!
Наше право е винаги да бъдем напред с Shell V-Power, който помага за почистване на двигателя за по-голяма ефективност и подобрена производителност.
Виж целия пост
Днес имаме и нова снимка!
Добре започваме седмицата!
Наше право е винаги да бъдем напред с Shell V-Power, който помага за почистване на двигателя за по-голяма ефективност и подобрена производителност.
# 368
27 юни 2022, 20:15 ч.
Като няма нещо друго ново - зад кадър от Дисни+ заснемането на рекламния клип.
Виж целия пост
Като няма нещо друго ново - зад кадър от Дисни+ заснемането на рекламния клип.
# 369
27 юни 2022, 20:43 ч.
https://televizyongazetesi.com/irem-helvacioglu-kacis-dizisinin- … Dh44ejJflFkCuWb74
Статия от вчера.
За първи път Ирем Хелваджиолу сподели преживяванията си на снимачната площадка на телевизионния сериал „Бягство”
Когато снимките започнаха миналата година, сериалът „Бягство” беше продукция, която събуди любопитството на публиката. Енгин Акюрек, който беше сред първите актьори с навлизането на Disney Plus на турския пазар, също сключи споразумение за заснемането на собствената му история, „Бягство”. След като актьорът стана партньор на Ирем Хелваджиолу, феновете с любопитство зачакаха новините от сериала, който продължи в голяма тайна.
Въпреки това сериалът, за който почти никаква информация не бе изтекла, също зае важно място по отношение на марката като първият домашен телевизионен сериал на новата цифрова платформа Disney Plus, който започна да се излъчва в Турция на 14 юни. Първият епизод от сериала беше излъчен на 14 юни.
По-късно се разбра, че Disney Plus предпочита да излъчва периодично, вместо да излъчва всички епизоди на „Бягство” по едно и също време, за да поддържа вълнението високо. Тези, които гледаха първия епизод на „Бягство”, който ще се излъчва епизод по епизод, се натъкнаха на история с голямо вълнение.
Този сериал е не само първият телевизионен сериал на платформата в Турция, но и важна стъпка в кариерата на Енгин Акюрек и Ирем Хелваджиоглу. Защото двамата актьори, които са бранд лицата на Disney Plus, който започна да излъчва едновременно в 42 държави, излизат на преден план като главни роли в първия оригинален домашен сериал.
В телевизионния сериал, в който Енгин Акюрек играе военен кореспондент, Ирем Хелваджиоглу съживява журналистка на име Зейнеп. Хелваджолу описва характера си с тези думи: „Зейнеп е много силна там, където живее и познава себе си, както и тук. Тя е войнствено момиче, може да се справи с всичко, няма нужда от никого.”
С телевизионния сериал, който написа през 2017 г. и заснет през 2021 г., Енгин Акюрек излиза на преден план както като актьор, така и като човек, писал историята. Ирем Хелваджиолу заявява, че се чувства по-комфортно на снимачната площадка, защото нейният партньор също е собственик на историята. Заявявайки, че работата им е станала по-лесна по този начин, актрисата каза: „Вие сте с човека, който има най-много познания по темата и всеки въпрос, който задавате, има отговор. Но освен това се събраха наистина хубави хора. Историята събра правилните хора заедно“.
Между другото, Ирем Хелваджиолу, позовавайки се на инцидент, станал на снимачната площадка на сериала, разказва, че телефоните в селото в Газиантеп, където са снимали, точно както в сериала, не са имали обхват и затова е трябвало да се изкачват по хълмовете и да говорят приклекнали. Актрисата обръща внимание на факта, че подобни моменти в сериала всъщност се преживяват, като казва: „Ако се катериш като кози и прихванеш на определено място, трябва да клекнеш и да говориш там. Защото няма сигнал ако станеш."
Сериалът, чиито снимки отнеха 4 месеца, беше подготвен при трудни условия. Историята на сериала, продуциран от O3 Medya и Same Film, принадлежи на Енгин Акюрек. „Бягство“, режисиран от Яъзз Алп Акайдън и написан от Али Доанчай, разказва историята на военния фотограф Мехмет и група журналисти от различни страни, които отиват в езидско село, за да направят проучване.
Виж целия пост
https://televizyongazetesi.com/irem-helvacioglu-kacis-dizisinin- … Dh44ejJflFkCuWb74
Статия от вчера.
За първи път Ирем Хелваджиолу сподели преживяванията си на снимачната площадка на телевизионния сериал „Бягство”
Когато снимките започнаха миналата година, сериалът „Бягство” беше продукция, която събуди любопитството на публиката. Енгин Акюрек, който беше сред първите актьори с навлизането на Disney Plus на турския пазар, също сключи споразумение за заснемането на собствената му история, „Бягство”. След като актьорът стана партньор на Ирем Хелваджиолу, феновете с любопитство зачакаха новините от сериала, който продължи в голяма тайна.
Въпреки това сериалът, за който почти никаква информация не бе изтекла, също зае важно място по отношение на марката като първият домашен телевизионен сериал на новата цифрова платформа Disney Plus, който започна да се излъчва в Турция на 14 юни. Първият епизод от сериала беше излъчен на 14 юни.
По-късно се разбра, че Disney Plus предпочита да излъчва периодично, вместо да излъчва всички епизоди на „Бягство” по едно и също време, за да поддържа вълнението високо. Тези, които гледаха първия епизод на „Бягство”, който ще се излъчва епизод по епизод, се натъкнаха на история с голямо вълнение.
Този сериал е не само първият телевизионен сериал на платформата в Турция, но и важна стъпка в кариерата на Енгин Акюрек и Ирем Хелваджиоглу. Защото двамата актьори, които са бранд лицата на Disney Plus, който започна да излъчва едновременно в 42 държави, излизат на преден план като главни роли в първия оригинален домашен сериал.
В телевизионния сериал, в който Енгин Акюрек играе военен кореспондент, Ирем Хелваджиоглу съживява журналистка на име Зейнеп. Хелваджолу описва характера си с тези думи: „Зейнеп е много силна там, където живее и познава себе си, както и тук. Тя е войнствено момиче, може да се справи с всичко, няма нужда от никого.”
С телевизионния сериал, който написа през 2017 г. и заснет през 2021 г., Енгин Акюрек излиза на преден план както като актьор, така и като човек, писал историята. Ирем Хелваджиолу заявява, че се чувства по-комфортно на снимачната площадка, защото нейният партньор също е собственик на историята. Заявявайки, че работата им е станала по-лесна по този начин, актрисата каза: „Вие сте с човека, който има най-много познания по темата и всеки въпрос, който задавате, има отговор. Но освен това се събраха наистина хубави хора. Историята събра правилните хора заедно“.
Между другото, Ирем Хелваджиолу, позовавайки се на инцидент, станал на снимачната площадка на сериала, разказва, че телефоните в селото в Газиантеп, където са снимали, точно както в сериала, не са имали обхват и затова е трябвало да се изкачват по хълмовете и да говорят приклекнали. Актрисата обръща внимание на факта, че подобни моменти в сериала всъщност се преживяват, като казва: „Ако се катериш като кози и прихванеш на определено място, трябва да клекнеш и да говориш там. Защото няма сигнал ако станеш."
Сериалът, чиито снимки отнеха 4 месеца, беше подготвен при трудни условия. Историята на сериала, продуциран от O3 Medya и Same Film, принадлежи на Енгин Акюрек. „Бягство“, режисиран от Яъзз Алп Акайдън и написан от Али Доанчай, разказва историята на военния фотограф Мехмет и група журналисти от различни страни, които отиват в езидско село, за да направят проучване.
# 370
27 юни 2022, 20:48 ч.
Благодаря за преведения разказ, още не съм го чела.
Сега видях статията - уинтервю с Ирем. Това ме впечатли : „Вие сте с човека, който има най-много познания по темата и всеки въпрос, който задавате, има отговор. Но освен това се събраха наистина хубави хора. Историята събра правилните хора заедно“.
Това е най-важното, да работиш с правилните хора, иначе всичко отива на кино.
Виж целия пост
Сега видях статията - уинтервю с Ирем. Това ме впечатли : „Вие сте с човека, който има най-много познания по темата и всеки въпрос, който задавате, има отговор. Но освен това се събраха наистина хубави хора. Историята събра правилните хора заедно“.
Това е най-важното, да работиш с правилните хора, иначе всичко отива на кино.
# 371
28 юни 2022, 05:38 ч.
Добро утро в ден вторник, успешен да е.
Вчера не ни пуснаха трейлър, но като се замислиш, на 40 минутна серия и обикновено е финал, има ли смисъл...
Но да видим днес как ще е...
Виж целия пост
Добро утро в ден вторник, успешен да е.
Вчера не ни пуснаха трейлър, но като се замислиш, на 40 минутна серия и обикновено е финал, има ли смисъл...
Но да видим днес как ще е...
# 372
28 юни 2022, 09:52 ч.
Добро утро и от мен!
Нека е хубав и слънчев ден вторник!
Лятото в повечето случаи се асоциира с море, шум на вълни, писък на чайки...
Всички се устремяват към плажа да "събират" слънце...
Е, почти...
Виж целия пост
Добро утро и от мен!
Нека е хубав и слънчев ден вторник!
Лятото в повечето случаи се асоциира с море, шум на вълни, писък на чайки...
Всички се устремяват към плажа да "събират" слънце...
Е, почти...
Скрит текст: 
# 373
28 юни 2022, 11:03 ч.
Привет момичета!
Успешен и лек вторник!Дано и днес новините не ни подминат!
Благодаря за превода на статията от снощи:hibiscus:,преди малко е прочетох.
Момчето ни сигурно е на почивка някъде,ама да ни пусне някоя снимчица и да прегреят мрежите!Така ме се иска.
Виж целия пост
Успешен и лек вторник!Дано и днес новините не ни подминат!
Благодаря за превода на статията от снощи:hibiscus:,преди малко е прочетох.
Момчето ни сигурно е на почивка някъде,ама да ни пусне някоя снимчица и да прегреят мрежите!Така ме се иска.
# 374
28 юни 2022, 12:07 ч.
Енгин сложи в сторито си историята от бр. 44 на списание Kafasına Göre, ИСТОРИЯ С АЗИЗ.
Виж целия пост
Енгин сложи в сторито си историята от бр. 44 на списание Kafasına Göre, ИСТОРИЯ С АЗИЗ.
Препоръчани теми