Как да създам интерес към "спокойни" игри при дете на 2г.

И моето диване е на 2.
Започнах първо с книжките.
Отначало бяха с капачета да се включва и той, като Арчи, поредицата Приказки от стария дъб и тн. След това се възползвах от интереса му към коли (линейки, пожарни, багери) и започнахме поредицата Какво? Защо? Как?
Отначало само му разказвах по картинките какво се случва, после четях текст.
Стана ни навик, вечер час преди лягане да отметнем 5-6 книжки. Вече издържа по-дълги приказки с по малко разказ по картинки. Но не е да стои замръзбал, пак нещо човърка, гризе си цип/яка, играе си с косата. Не е да е седнал мирен един час да слуша приказка.

Фината моторика я тренираме с контейнер с кинетичен пясък, кус кус, топчета.. квото се сетя слагам - играем си с багерите, после му казвам “яяяя извади кус куса от пясъка да го прибера”.

Рисуването - взех му дебели пастели.. Питам го какво да му нарисувам, какъв цвят и после му казвам какво да добави.
Аз рисувам кола, той и рисува гумите - естествено не му се получават, но драска там нещо

Имахме една нанизванка, половин година го мъчех, не искаше да я погледне, защото му беше трудно и се ядосваше. На скоро си я хвана, каза, че било кран, който прави комин и си я нанизва и разнизва по 5 пъти на ден. (Играчки макс 10 има изкарани, другите са скрити и му ги редувам)

Цветовете пак с колите научихме, като първо зелено и червено се уверих че различава.

За говоренето - аз бях много притеснена, че не говори колкото другите, а сме и двуезични.
Казваше мама, дада и след това почна БАГЕР, КОЛА, КРАН и всичката друга строителна техника.
Стояла съм с часове по строителни площадки, ремонта на линия 5 в софия мина изцяло под наш надзор, и съм обяснявала кран кран, крана вдииига, крана пускаа, кран, този кран е жълт. Жълтия кран вдииига на гореее.
След това като иска да го вдигна - искаш горе, да вдигна?
И така с часове, буквално всеки ден поне 4-5 часа съм концентрирала в говорене и повтаряне. Важно е да си на ниво на очите, важно е да ти вижда устата като говориш.
Намерих в инстаграм всякакви инфлуенсърки speech терапевтки и ми помогнаха с идеи.

Това мога да дам като съвет - Намерете му интереса и го действайте през него.

Все си мислех, че ще имам момиченце и ще пием чай и решем косите на куклите, но ето че всеки ден правя обиколки по подземни гаражи да търсим определен цвят коли

Eleaa, абе като си чета сама описанието и аз и си казвам "Вярно, какво повече искам от детето?!". Но той нещата с пералнята, съдомиялната и пазаруването ги прави отдавна. Да не кажа през последната половин година. Точно там е и част от притеснението ми. Виждам, че другите дечица с близка възраст, лека-полека започнаха да израстват по-бебешките занимания и се насичиха към игри с колички/кукли, строене, рисуване и тнт. При нас това не се случва, няма почити никаква градация в това отношение. Все още му е интересно да прави това, което правеше и на 1.5г.

Днес сутринта седнах с една нова играчка и се опитах да му задържа вниманието като правим къщичка за кончетата, пеперудка, цветенце и тнт. Постоя, погледа ме 2мин, взе кутията с частите, метна я, всичко се разхвърча, а той отиде в другата стая, за да пие вода от шишето си и да я плюе в цветето. Многократно съм показвала, че ако искаме да полеем цветето има идруги начини и той много добре знае. Но не, още като беше съвсем малък го правеше това с пиенето и плюенето и сега на 2г. пак това му е интересно. 
Другото е с ровенето в цеветята на терасата. Добре, интересно му е, нека рови (те са големи саксии, пръст има). Аз се опитвам да го ангажирам в някаква игра с камиончето му, багерчето, уж да извозваме пръст. Тц, рови и хвърля настрани. Пак бебешката игра.
А аз се занимавам с него, не е като да му хвърля 3 колики, 2 книжки и 1 конструктур и да му кажа "Играй тука с това". Гледам да измислям някакви истории, преправям си гласа, опитвам се да вкарам играта в някакъв контекст, но просто не ни се получава.

Явно още не е на етап да изостави по-бебешките занимания и интереси и основно се занимава с това.  Към момента правиш каквото е нужно, явно трябва време детето да съзрее още малко.

Това с водата и пръста, ако го минете на готвене дали ще му е интересно? Кюфтенца примерно, с детската кухня от лидл?
Ако му оцветиш с хранителна боя няколко буркана вода, да разлива един в друг, хем е моторика, хем цветовете?
Капачките на бутилки да отвива и завива пак е моторика. Да пъха в бутилки с вода нещо дребно, пак е моторика, но както Andariel e казала може би още не е готов. На село при баба и да рови в градината по цял ден ще е много щастлив
Маркуча и да полива краставиците

Rocket, ако ти кажа кави неща правят малко по-големите деца, ще се хванеш за главата. На 2 годинки ти е детето, няма кск да се държи като на повече. Мисля, че понякога нашите очаквания са по-големи. И аз като теб на времето де притеснявах дали аз правя нещата,не както трябва и се самообвинявах, сега разбирам, че е било грешно.
Аз го гледах до 3 годишна възраст вкъщи и какво ли не съм изчела и пробвала... Като го пуснах на градина и гледах другите деца осъзнах, че напразно съм се притеснявала... Нищо извън рамките на нормалното няма в твоята ситусция, децата минават през различни периоди просто... В ДГ имаше деца, които проговориха на 4г.Госпожите от първа група започват да им развиват и фината моторика... И сега накрая на годината нямаше непроговорило и ненаучено детенце.
Ако това продължи година примерно, може и на логопед да го заведеш, даже е добре. Но още е на 2 годинки, не се тормози с негативни мисли...

Оооо, ама ти не само искаш да реди пъзели, а и да те слуша на 2 години? Е, мисля, че доста очакваш.

За логопед не е рано и на 2г. В Стара Загора  имате страхотен специалист - Ива Александрова.

sandpaper, мерси за информацията.
Засега мисля да задържа с логопеда, защото последните седмици малкият много бърбори. Нищо не се разбира, но той си обяснява нещо. Сега юли или септември чакам да го приемат и в яслата, та предполагам, че там сред децата може да се отпусне и да говори.

Тези дни играхме с пластелин и днес мислех да мина през Пепко, защото майче там гледах кинетичен пясък и други подобни неща. С вода много си играе и в къщи и в парка. Все обикаля по чешмичките и фонтаните. Виж, не се бях сетила за оцветяване, но и това ще пробваме скоро.

Сигурна съм, че детето ви е по-напред с друго нещо спрямо децата на неговата възраст, но сега сте се вглъбили в 2-3 неща и виждате само тях. Ще ви дам пример с другата крайност - дъщеря ми е много по тихите игри и имаше моменти, в които я прикотквам да излезем, а тя не иска, дай ѝ да си гледа книжките и да си реди пъзелите. Естествено това ме притесни, но не насилвах. Или пък като излезем на площадката децата на нейната възраст си играят заедно, тя иска аз да я гоня и да скачам с нея и въобще всички детски занимания. И за това си затварях очите, въпреки че ме притесняваше. Сега всичко това е израснато, има ги тихите занимания у дома и игрите навън (на 3.5г). Докато станат на 3 са такива, не послушни, палави и вглъбени в себе си, "аз"ът е много силно застъпен. Щом наесен ще тръгне на ясла със сигурност ще видите промени и то към по-добро. Сред децата си е друго, дъщеря ми проговори бързо и махна памперса от раз.

От всички тихи занимания трябва да намерите едното, което ще му харесва. Кин пясък звучи много добре, щом обича да рови. Книжките в рими, ако четете и разглеждате, дори да не седи плътно във вас, а само обикаля из стаята, поне аз знам че пак възприемат прочетеното. Така че, пак може да му четете, а и по-добро от личния пример няма.

И нашият 2-годишен е нещо подобно.
Откакто тръгна на ясла, започна повече да се заиграва и вкъщи с играчките, и повече да говори.
За пъзелите му помагам и ако е почти подреден, може да го завърши, но неговия приоритет са колите, влаковете и всички там работни машини. Ако има нещо такова в играта, зарязва всичко останало. Показвам му книжка с животни, някъде на заден план се вижда миниатюрна кола - "Иж, иж - брррм!
А като питаш магарето как прави, отговорът най-често е : "Грррр!" И имам чувството, че не е от незнание, ами за кодоша го казва така.
Но сега поне се заиграва и сам. Иначе до скоро държеше непременно да има компания докато играе, или зрители.
Четенето на книжка засега е кауза пердута. Много ми се иска да вниква в историите, а аз от ученичка умея да чета интересно с преправяне на гласа, обаче - не. Максимум една-две строфи и губи интерес. Грабва книжката, върти я наобратно, че даже може и да я скъса.
Обачее ако книжката е с колиии- тогава вече става най-интересното нещо. И от онези с мърдащите странички, в които дръпваш една част и се отваря друга - са му забавни. Но така да седи и да слуша приказка, не става.

Като майка на вече 16 годишно момче, ще ви кажа една тайна - никога, абсолютно по никакъв повод не сравнявайте детето си с другите деца! Всички имат различни темпове на прохождане, махане на памперси, проговаряне, хранене сами, учене на цветовете, числата и буквите. Но в един момент всички и рано развити, и по късно, стават на едно ниво.
В топлите месеци с детето сме били максимално вън, студените месеци учехме цветове, числа и т.н.
За буквите бях намерила карти - от едната страна буква, от другата картинка. За цветове - купих 4 основни цвята маркери - жълт, син, зелен, червен. Тях като научи, надграждаме. Пеехме много песни, четяхме книжки и така. Моя син беше като торпедо в краката и не сядаше и за минута. А сега е обратното, тих, кротък, спокоен, говори два езика ( двуезично семейство сме). И какво като започна да чете на 4 години, като сега книга не иска да хване...

Всеки родител сравнява, съвсем интуитивно го прави. Природата е измислила този механизъм, за да може човек да се ориентира къде е и как се справя в сравнение с други представители на групата. Проблемът е в това колко голямо значение отдава човек на сравнението. Дори децата от едно семейство се сравняват, неизбежно е.

Знам, и аз съм сравнявала и сега, след години виждам, че с нищо не ми е помогнало. Яж сам, че Митко яде... Никой не е останал непроходим, по памперс, незнаещ цветове. Дали на 2, или на 3г, какво значение има. Освен на събранията по парковете за самочувствие на майките , че чедото е по-по- най.

Значението е една година, което за едно дете на 3 означава 1/3 от живота му. Има значение, и то голямо значение. Неслучайно първите въпроси, които се задават са свързани с физическото развитие и кога какво се е научило да прави детето като самостоятелност и степен на самообслужване и владеене и овладяване на тазовите резервоари.

Rocket, според мен детето има нужда и от самостоятелна, свободна игра без сценарий или контекст, привнесени от възрастния. Нямам предвид по цял ден, но с възрастта все повече да стават моментите, в които детето да може да развива въображението според собствените си импулси, настроения и да експериментира. Ще се учудиш колко бързо той сам ще започне да измисля игрите и понякога ще иска да те въвлече в тях, понякога не. Това не е бездействие или скатаване на родителя, а осигуряване на пространство на спонтанността и въображението на детето. Знам, че в началото е много странно и едва ли не човек става свидетел на нещо тъжно -дете си играе само, докато майка му се занимава с нещо друго. Но реално децата имат нужда от тези моменти. Също ако не ротираш наличните играчки, помисли и над това - когато човек има твърде много опции за избор, често блокира, дори и възрастните.