Преди няколко дена синът ми стана на 2г., като през последните месеци основните му интереси са в областта на джиението и играта на открито. Вече почити не обръща внимание на играчките си и ми е невъзможно да насоча вниманието му към занимания за подобряване на фината моторика. Със ставането си сутрин е пълен с енергия и след закуската е готов за излизане, като без проблем може да изкара 2-3 часа в бягане, скачане, катерене, разнасяне на пясък и вода и тнт. Ако времето е лошо и не можем да излезнем намира начин да прави въпросните неща и в къщи. В това отношение е изключително изобретателен.
Дотук, на пръв поглед, нищо притеснително. Напоследък обаче забелязвам, че познатите ни дечица, които са с близка възраст, вече са проговорили, знаят цветовете, някоя и друга цифричка, ангажират се в различни ролеви игри, заиграват се продължително.
Синът ми разбира всичко, но все още е на думичките "мама", "баба", "кола" и "не".
В къщи има всевъзможни играчки: конструктури, колички, сортери, музикални инструменти, плюшки, пъзели, огромно количество книжки с и без пордвижни части и тнт. Нищо от тези неща не е в състояние да задържи вниманието му за повече от 5мин. Носи му удоволствие единствено и само играта навън.
Вече имам чувството, че отглеждам ултрамаратонец.
Напоследък усилено се опитвам да насоча вниманието му към редене на пъзели, оцветяване на картинки, четене на книжки, сглобяване на конструктор и най-често нещата завършват с ядосване от негова страна и хвърляне на играчките. Сякаш не му стигат нервите да се занимава с такива неща. Следва тръшкане и мрънкане, което продължава докато не излезнем.
Та, как да създам интерес към по-спокойните игри?
Знам, че фината моторика е тясно свързана с проговарянето и ми се иска да работим в тази посока.