Всеки висшист би трябвало да е видял, че образованието е качествено при някои (качествени) хора и е некачествено при някои екземпляри. И най-интересното е, че именно "екземплярите" (поне в моето обкръжение) най-много тропат по масата, като се засегне темата кой е по-по-най. Друг факт пак от моето обкръжение е, че има хора без висше, с които не мога да се меря, макар висшистка. И така... Не обобщавам, имам самочувствието да призная, че има по-интелигентни от мене, без да са завършили с отличен.
Защо съм с висшист?! Чиста случайност. (Ама след като 90% от наборите ми са с висше - случайност с вероятност 9/10 - който факт би трябвало да говори и за качеството на образование)
Спокойно би могла случайността да ме срещне и със среднист - с вероятност 9/100.
И малко по-неспокойно да ме срещне с човек с основно - с вероятност 1/100.
Висшистките ми критерии за реализиран човек не са свързани с пробив в науката, мрънкосване защо така държавата не намира работа на висшистите... Свързани са с реализиране на мечтите си и постигане на щастие и хармония със себе си - ако ми се продават тикви, ще вложа цялото си сърце, ще се науча и ще ги продавам не по-зле от изобретателя на тиквопродаването. Някой ограничен може да се пробва да ме вкара в неговата рамка за реализираност, но аз ще имам достатъчно самочувствие да му се изсмея в лицето.
Дълго стана, ама съм с визшо