Работа, CV-та, HR-и, съвети - 79

Така, така, ама има едни колела, дето без скърцане си заминават.

На предишната ми работа, като заявих, че напускам (не беше основно заради заплата), започнаха - Олеле, недей, ама пари ли искаш, ще ти дадем, колкото кажеш...... Е, а, мерси!!!! Що се не сетихте по-рано?

От всички истории за увеличение на заплата без смяна на работа си правя извода, че всичко зависи от специфични субективни личностни умения, които нямат нищо общо нито с качествата като служител, нито с рационални аргументи като инфлация или постижения. Защото много съвестни и качествени служители с реални постижения не успяват да се договорят, липсва им това учение. Също така, успешното издействане на заплата също е вид риск - за бъдещи напрежение от страна на шефа, за това, че ставаш по-скъп за компанията, за нови очаквания и отговорности и тн. От тази гледна точка по-безопасно ми се струва смяна на работата. Изпитателен срок или не, никой не е застрахован от бюджетни съкращения, независимо дали е на 2 месеца или 2 години във фирмата.

Много интересна дискусия се е получила и ще се включа с моя опит. Аз също съм от Бургас, в края на 2018 останах без работа там, бях на временен проект към Съдърланд, първия ми досег с кол-център. Колкото и да не е приятна тази работа, мисля че беше добър трамплин за CV-то ми. Наложи ми се да търся нова работа след това,  в най-умрелия период след Нова година, такова нямане, че бях почнала да подавам за сезонните позиции към разни чужди авиолинии на летището. Но там набират хора зимата, а почваш чак май месец. В един момент започнах да кандидаствам по срочни позиции в София, Пловдив и Варна, понеже имах опция да се върна в Съдърланд през септември. В крайна сметка ми предложиха в голяма финансова компания в София работа за 6 месеца по проект, без нужен опит. Бяхме събрани от кол и въже в този екип, 19 годишни, 40-годишни, всякакви, 1200лв чисто. Преместих се в София и досега се чудя защо не го направих 10г по-рано. Всъщност знам, притеснявах се от промяната на средата, от липсата на приятели и свикване на ново място. Само че във фирма с над 1000 души персонал, разбира се, че веднага завързваш приятелства. Като минаха 6те месеца ни предложиха постоянни договори, на тези които кандидаствахме за вътрешни позиции, заплатата се вдигна с 30%. След 2 години и половина смених фирмата, но останах в същия бранш и определено не бих се върнала в Бургас да работя, просто разликата в кариерните възможности е огромна. От друга страна, в сегашната ми фирма, имаме 6-7 колеги, които са назначени през пандемията и са се договорили да работят изцяло дистанционно - във Видин, Пловдив, В. Търново. Така че определено има такива опции.
Успех на всички търсещи работа! А останалите, дано не ни засегнат съкращенията, че напоследък отвсякъде чувам.

P.S работила съм 4 години в Кауфланд на позиция, с достъп до всички заплати на служителите, много за кратко бяха изравнили заплатите на София с Варна и Бургас. После това отпадна и само през летните месеци даваха някакви бонуси, защото текучеството ставаше огромно заради сезона.

Така е, но процентно са много малко.
Аз и затова написах, че е в големите компании - почти всяка голяма корпорация може да съкрати 10% от персонала без това да ѝ се отрази на работата. Че даже ако са правилните 10% продуктивността може и да се увеличи. Съответно тия 10% ще ги заместят с нови хора, отново на около или под средното за пазара възнаграждение, привлечени точно заради стабилността на корпорацията и факта, че наемането им не е спешно и могат да чакат някой да се съгласи на техните условия.

Ако имаш 100 човека на 15% под пазарните заплати, то значи пестиш по 15 заплати всеки месец. Ако 10 напуснат и се наложи спешно да ги заместиш, като дадеш 15% над пазарното, това ти е 1.5 заплати преразход и пак си на огромна далавера. Шанса всичките 100 да напуснат едновременно, или даже над половината да напуснат в кратък интервал, е астрономически малък. Съответно имаш и време да вземеш мерки ако почнат масово да подават предизвестие, а индексациите на заплатите никога не са със задна дата, та натрупаната далавера си остава.

Работните умения и изпълнените задачи са си точно рационални аргументи и постижения, а не нещо субективно. И са 100% определящи за качеството на служителя. Ако ги нямаш тези неща можеш да разтягаш до безкрай локуми, как живота е нечестен. Инфлацията е този контекст се отразява през фактора какви заплати дават в конкурентни (по отношение на наемането на служители) фирми, а не през цените в магазина.
Всичко в живота е риск, да пресечеш улицата също е риск. Както казваше Къци - риск печели, риск губи. Но все пак на местата където се спазва закона, това да ставаш по-скъп за компанията е по-малък риск от това да си в изпитателен срок. Поне за хората които си знаят правата.

Умението да преговаряш е важно в живота като цяло, не само в работата. То от това умение тръгна дискусията, защото то определя как ще се аргументираш при искането на повече пари.

Съгласна съм, че уменията за преговори са важни житейски умения. Но те са именно житейско умение, не качество на личността или служителя. И колкото и претенцията за увеличение да трябва да кореспондира с представянето на работа, 90% дори от добрите служители като нямат това умение, подплатата с постижения или инфлация или конкуренти им издиша без това умение. Ами ако ти посочат вратата като искаш повече? Защото и такива истории знам много. Като не ти изнася тука, вратата. За читава фирма говоря с политика за еднакви заплати по позиции, а не кой каквото си уговори.

а като се смесят на едно място хора, които могат да се пазарят с едни такива които не могат?
и пазаренето не е релавантно на знанията и възможностите?
кой ще е разочарован?
кой ще си тръгне пръв?
и важният въпрос… кой все пак ще свърши работата?

Е добре де, как нещо е житейско умение, ама не е личностно качество?!?!? Чие качество е тогава? На домашния любимец? То и да се къпеш редовно и да не си пияница са житейски, а не работни, умния, ама всички работодатели ги търсят.

Законово не могат да ти посочат вратата защото си поискала увеличение. Не и без обезщетение. Дори и да си блъфирала, че ще напуснеш, това не е равнозначно на молба за напускане. Единственото е, че ако не напуснеш, втори път блъфа няма да мине.

Ако заплатите по позиции са фиксирани официално, то се пазариш за по-висока позиция заедно с идващите с това отговорности и всичко останало, а не само за заплата.

Ами едната група почва да мрънка по форумите
Пълно е с такива фирми, затова в България (и не само) толкова масово се държи на това заплатите да са тайна.
Ако мениджмънта е читав гледат да индексират заплатите така, че разликата да не става много голяма. А и все пак само с пазарене пак не се стига далече. Шефа може и да каже не и също може да се аргументира адекватно. Има си и бюджети, колкото и да се пазариш, и супер умения да имаш, от едно ниво нагоре не можеш да минеш за дадената позиция.

П.П. Аз съм тоя дето накрая върши работата, затова въпреки, че шефовете никак не ме харесват, не посмяха да ми откажат увеличение. Това го изразих с аргументацията дето изредих.

Мисля, че има голяма разлика какъв точно ти е шефа - дали е някакъв мениджър и е също работник във фирмата или е самият собственик. Във втория случай нещата са по-сложни и показването на вратата е по-често срещано. Дори и да успееш и да ти дадат исканото увеличение отношението между вас вече не е същото.

Zаbraven profil, доста преувеличаваш значението на воденето на преговори за успешно постигане на по-добра заплата. Ако имаш читав мениджмънт и си наистина добър служител, показваш, инициатива, добри резултати, лоялност, работиш здраво в критични моменти, те ще са забелязали отдавна тези неща. В такъв случай подобен разговор ще е просто допълнителен стимул да се борят за теб, защото даваш знак, че може и да те загубят. Ако, обаче, позицията ти може да се заеме лесно от друг, ако е с неясни функции и недостатъчен принос за резултатите на звеното, ако те самите не могат да те натоварят достатъчно със смислена работа и го знаят, и най-перфектните умения за водене на преговори да имаш, просто ще тупат топката, докато напуснеш. Виж, ако нещата се съчетаят с некадърен шеф, обграден от "свои" или такъв, който не е компетентен и реално не може да оцени каква точно работа вършат подчинените му, там уменията за манипулиране и влизане под кожата ще са залогът за успех. Уви, bboiko е много прав за политиката в големите корпорации. И според мен е малоумно да губиш ценни специалисти и после да ги заменяш с по-скъпи, с по-малко умения, но е факт. Много често това идва и от нежеланието на прекия мениджър да си причинява стрес и негативни преживявания с по-висшестоящите, за да натиска за по-високи заплати на хората си. Като напусне човекът вече е съвсем видимо, че няма как да вземеш следващия на неговата заплата и просто следва съобразяване с пазара. Иначе трябва да пишеш обосновки, да се бориш за допълнителен бюджет, да се надцакваш с другия отдел. Пък ако резултатът в повечето случаи е , че изглеждаш негативен, конфликтен и не знаеш как да си мотивираш хората, освен с пари, теглиш една майна и следващия път просто казваш, че в момента няма възможност за увеличение.

Бил съм и в двете ситуации и не е толкова голяма разликата. Ако исканото увеличение е заслужено и аргументирано не се променя отношението. Бизнеса си е бизнес. Ако почнеш да му правиш сметки на шефа каква кола кара е друго.
А има и доста мениджъри от ниско ниво дето се държат все едно заплатите на служителите под тях им се вадят от джоба. И самоинициативно вътрят интриги, заплашват и т.н. Не знам дали гонят някакви финансови параметри при които им е обещан бонус или са просто болни амбиции. По-скоро второто според мен. Най-вече сред HR-и във фирми наемащи много младежи направо от университета съм го забелязал, когато дойде време за съкращения. Почват се едни заплахи, как ако не подпишеш доброволно напускане по взаимно съгласие ще пуснат лоши отзиви за теб сред тайните HR мрежи и никъде няма да те наемат и прочие. Много жалки истории дето минават само пред хора без никакъв трудов опит и с нулева самоувереност.

В доста случаи е по-трудно да издействаш сериозно увеличение на заплатите на хората от тима си пред това да наемеш нови хора, които тепърва да обучаваш. Странно е и може би нелогично, но е така. Особено е валидно за масовите служители в големите компании, както и за служителите на по-ниски позиции в малките фирми (тесните специалисти със специфични умения са друго нещо). Много зависи и от функцията на тима. Няма какво да се лъжем - има доста позиции, на които се наемат хора, които са лесно заменяеми (колкото и грозно да звучи). Такива кадри компанията оставя лесно да си тръгнат.

А дали няма тайни или не толкова тайни HR мрежи като БАУХ, БАУРЧР, БСК, БАСКОМ, ABLE, EAPM, WFPMA, CIPD и т.н. Предвид това, че заплатите в България се държат в тайна, пазара е малък, някои собственици са сенчести фигури и т.н., то мога да предполагам, че е възможно да има картелни договорки, интриги, неприятности. Случвало се е мениджър да звъни в друга компания и да разпитва за потенциален кандидат. Както и след интервю да разбера, че са получили лош отзив или са в договор за ненаемане, но са искали да получат безплатна консултация. Има отзиви за работодатели, но малко известен факт е, че някои си плащат, за да не са там или да градят позитивен PR имидж. И така правото и практиките в България са основно на страната на работодателя. Пример: започване на нова работа - "стандартните 6 месеца изпитателен срок в полза на работодател". Ама чакайте малко, аз нямам ли право също да оценя за този период шефа си и да се възползвам от всички социални придобивки наравно с колегите си? Риска при смяна на работата е и за двете страни. Наистина е по-лесно човек да си издейства повишение, като просто си намери друга работа. Но сменяйки работата си на всеки Х месеца вече заприличва на джоб хопър и се лишава от други възможности. Не всички могат да преговарят и имат меки умения, та затова питах как се процедира (в контекста на коментарите, че било срамно да кажеш, че разходите ти очевидно са се увеличили). Не съм незаменим, но в даден момент би се усетила липсата ми и трудно ще ми намерят заместник. Не му правя сметка на колите на шефа, но това говори за просперитет. А в същото време би ми било доста обидно да ми предложат увеличение едва, след като реша да напусна. Времето на тази земя ни е ограничено и все пак трябва да може не само да се усъвършенстваме, но да преговаряме и да се продаваме по-добре.

Вече се писа как се преговаря. Хубаво е да избереш момент, когато си свършил нещо особено важно за фирмата и са те похвалили. Тогава да изтъкнеш по подходящ начин какво си направил през последните години,можеш да кажеш, че от 2 години нямаш никаква промяна на заплатата, а в тези времена търсиш възможности за развитие. Да попиташ шефа той как вижда нещата за теб в близко бъдеще.Можеш да споменеш инфлацията като факт, но не и да влизаш в детайли за разходите си.  Но, както вече се писа, ако работата ти предполага лесна заменяемост на кадри и/или те оценяват тщкато служител със средни резултати, никакви преговорни умения няма да помогнат. Ако шефът ти е  авторитарен, свикнал е на безропотно подчинение, поемаш риска директно да ти покажат вратата. Хубаво е да се огледаш какво се предлага, какви заплати получават служителите при преките конкуренти на сходна позиция, да прецениш шансовете си за нова работа с по-добро заплащане и тогава да действаш.

БАСКОМ са посмешище сред сериозните програмисти, особено с безумните им обяснения как заплатите в ИТ сектора в България били опасно високи и фирмите щели да мигрират към западна Европа, ако се вдигнели дори още малко. От десетина години сигурно го разправят.
Повечето от другите не ги знам, ама ме съмнява да са тайни масонски ложи, които скрито да управляват света
Едно е да членуваш в някаква организация, друго е да си в позиция да нареждаш на всички големи фирми в България кого да наемат и кого не. Смехотворно е да се твърди друго, особено от разни HR-и, които са господин/госпожа никой, ама буквално никой. Между другото за двете HR-ки, за които със сигурност, лично от първа ръка, знам, че са заплашвали така хора в последствие бяха уволнени и двете. И двете после по една година "работеха над себе си". Едната ме заплашва мене, заедно с един мерийнджей, няколко пъти ми обясняваха как ще ме уволнят дисциплинарно защото не съм бил съгласен с тях. И как ако говоря директно с някого над тях, още по-сигурно ще ме уволнят, защото губя времето на супер важен шеф... В последствие меринджея беше принуден да напусне (не без моя помощ), а тя беше дисциплинарно уволнена. Аз прекарах още две години в същата фирма и то на по-висока заплата, отчасти за да ме убедят да не напускам заради тия идиоти. Та който хвърчи много високо от високо пада.

Аз нямам притеснения, че някъде ще откажат да ме наемат, защото в предишна работа съм отказал да подпиша документ в мой ущърб, но ако някога се случи ще направя всичко възможно да прецакам съответната фирма в последствие. Тайното искане на отзиви за кандидат е незаконно. Но не е това най-важното. Представи си как ми казваш, че няма да ме наемеш, заради нелегална договорка с еди-кой-си и аз те запиша и го пусна в интернет това. Успех после да си намериш добри специалисти в следващите 5-10 години.
Знам за няколко компании в ИТ сектора с подобни практики и на всичките се гледа като първо стъпало за хора без никакъв опит, които не са успели да се доберат до хубавите фирми. Тоест обират плявата от завършващите университета или академийки разни и имат огромно текучество.

Говорим за по-сериозно увеличение, не за стандартната индексация. Поне в моята сфера, периодичната ревизия на заплатата отделно пт индексацията, или увеличенията на всеки 6 месеца, приключиха преди години. Сега само за някои софтуерни компании чувам, но не съм програмист. Ако дори и индексация липсва, при все че тя е по-ниска от инфлацията по правило, за какво да седиш… боко, житейско умение е, за разлика от качествата като служител - опитах се да ти направя това разграничение за н-ти път, понеже понякога и ти не четеш. Има много кадърни служители с резултати и качества, които имат подплата да преговарят, но нямат такова умение. И какво значи обикновен служител - всеки ли трябва да е еднорог… може да си проста чистачка, но си спестила на офиса консумативи чрез оптимизация - за мен това би било аргумент. А не че имаш вълшебна метличка и итре ще си я занесеш при конкурента.
Другото нещо е, че шефовете винаги имат много повече вътрешна информация, отколкото споделят, и биха намерили вратички във всяка ситуация, но в повечето случаи предпочитат да си мълчат, защото ако на един успеят да дадат увеличение, ще разберат другите и ще трябва и на тях.