Работа, CV-та, HR-и, съвети - 79

  • 40 204
  • 990
# 465
Но сменяйки работата си на всеки Х месеца вече заприличва на джоб хопър и се лишава от други възможности.
Пух, лишаване от какви възможности визираш?
Виж целия пост
# 466
Увеличение се договаря, като посочиш какво допълнително правиш, имаш ли нови сертификати, колко време не си имал никакво увеличение. Обучавала съм нови хора, които нямаха никакъв опит и взимаха доста повече от мен.

В крайна сметка съм получавала увеличение (не говоря за някакво мижаво). Масово колегите във фирмата правеха така, че след няколко отказа казваха, че напускат. Тогава също имаха стабилни увеличения. Особено ако в екипа изведнъж стане сътресение и някоя забременее, други рязко отидат към конкуренцията. В такива моменти директно кажеш ли, че вече имаш оферта от друга компания, няма да се поколебаят дали да ти вдигнат парите. Освен ако не си от онези, които не правят нищо и някак са минали 6 месеца изпитателен и вече не могат да ги махбат. Тогава шефът банкет иска да вдигне, че тоя точно напуска.

В последните три лета (без сегашното) сменях работа. Беше изтощително да уча още толкова нови неща, да свиквам на ново място, но пък беше полезно и интересно. Най-големи увеличения съм получавала по този начин. Израстване също (хоризонтално).


Повечето хора не си искат никакво увеличение или споменават бегло, казва им се “по-нататък” и те чакат някой да ги забележи. Това е най-грешната тактика. Също така не искат да сменят фирмата или да търсят ново развитие.


Относно разликата София/други градове в заплащането… сещам се за историята на моя приятелка, градът е около 3000 души по статистика. Имат 3 банкови клона на различни банки. В единия никой не се навива да работи, заплатата беше нещо от рода на мрз. И моята приятелка в онзи момент търсеше работа, бяха я посъветвали да се пробва в банката. Тя няма нито такова образование, нито опит и казала “ама как ще работя аз в банка, дори нямам подобно образование”. Е, хората казали, че ще вземат всеки, който иска, защото няма никакви желаещи, понеже заплатата е мрз и хората отказват да работят там.
Виж целия пост
# 467
Това пак са доста външни фактори - сътресения в екипа, майчинства, отлив при конкуренти. Затова говоря за доза късмет за обстоятелства, само тогава съм получавала увеличения. Ако тези неща ги няма, и на главата си да застанеш, винаги имат аргументи. Аз съм говорила подробно с шефа, на онази ниско платената работа, как няколко години не ми беше пипана заплатата, как поемам проекти, които колегите отказват, как съм участвала в допълнителни инициативи, как съм изкарала сертификати. Ръцете се избърсаха с шефовете отгоре, демек това беше мениджър-изпълнител. Има си таргети и си ги гони за собствен бонус. А няколко месеца след това и без това стана ясно, че не им е никак зор да си задържат хората, ами намалиха екипа наполовина. За протокола, на два пъти след като напуснах, този шеф ме кандардисваше да се върна при него в нов проект. А като тръгнах да напускам, се опитваше да ме задържи с недосмъмрени обещания за мижаво увеличение евентуално след няколко месеца.
Виж целия пост
# 468
Така е, забравен профил. Но с всичко, което описваш, аз не бих чакала увеличението, защото ще ми е много трудно да се съглася да работя в подобна среда.

Много хора гледат на корпорациите като изцеждане и някакво мачкане на хората. Аз се старая да работя за фирми с повече отношение към служителя. Намирала съм доста читави преки ръководители, с които се работи добре.
Най-големият гърч, който съм срещала беше в една бг фирма, малка 20 човека. Там хората с години нямаха увеличение на заплатите. Нито годишно, нито бонуси, нито за нищо! Камо ли някакъв по-сериозен процент. Интересно беше, че нямаха кой знае какво текучество. Иначе фирмата си беше кофти като цяло (по моите критерии), на такова място не си струва да работиш освен ако не си закъсал или колкото за опита.
Виж целия пост
# 469
Но сменяйки работата си на всеки Х месеца вече заприличва на джоб хопър и се лишава от други възможности.
Пух, лишаване от какви възможности визираш?

Като цяло визирам надежда за по-добър късмет след/въпреки фаза на финансов застой или бърнаут да речем. На честата смяна на работата обикновенно не се гледа с добро око. А и няма гаранции, че на новото място ще си по-добре, въпреки по-голямата заплата и няма да ти се наложи отново/неочаквано да си търсиш нова работа.

Да кажем ако човек остане достатъчно дълго на едно място би могъл да стане старши служител (например след като конкуренти или мениджъри напуснат или вътрешна обява) или да се премести в друг отдел и държава (където евентуално биха го оценили по-добре), да се отвори нов проект или нова възможност за израстване, компанията би могла да бъде продадена (и евентуално това да донесе дивиденти), да се раздадат бонуси в края на годината (които не важат ако си в период на предизвестие), да изкара нов курс и напредне в професията (което е предпоставка за по-добра реализация напред във времето), да натрупа достатъчно опит, контакти и самочувствие за стартиране на собствен бизнес и т.н.

Дълго време на застой и липса на развитие пак не е добре. Като не върви играта се сменят играчите... Май най-добрата стратегия е да си пусна CV-то маркетингово и при 1-2 оферти да сваля картите и говоря от позицията на силния. Имам фонд за черни дни и все някак ще се оправя, каквото и да се случи.
Виж целия пост
# 470
Колко дълго е “достатъчно дълго”?
Виж целия пост
# 471
Zabraven Profil, наистина има фирми и мениджъри, които са толкова зле, че можеш само да се махнеш. В такъв случай единственото правилно е да се махнеш. Но ако постоянно се самонавиваш как всичко е въпрос на късмет или връзки и от теб нищо не зависи, то никога нищо няма да постигнеш.
Виж целия пост
# 472
Така е, забравен профил. Но с всичко, което описваш, аз не бих чакала увеличението, защото ще ми е много трудно да се съглася да работя в подобна среда.

Много хора гледат на корпорациите като изцеждане и някакво мачкане на хората. Аз се старая да работя за фирми с повече отношение към служителя. Намирала съм доста читави преки ръководители, с които се работи добре.
Най-големият гърч, който съм срещала беше в една бг фирма, малка 20 човека. Там хората с години нямаха увеличение на заплатите. Нито годишно, нито бонуси, нито за нищо! Камо ли някакъв по-сериозен процент. Интересно беше, че нямаха кой знае какво текучество. Иначе фирмата си беше кофти като цяло (по моите критерии), на такова място не си струва да работиш освен ако не си закъсал или колкото за опита.

Би ли обяснила как ги намираш?
Виж целия пост
# 473
Боко, голяма глупост каза. Преди две страници се изказвах за заплатите. Никога не съм била от хората, които са вдигнали ръце, че само с връзки било. Обаче за увеличенията на заплатите се аргументирах. Стига рина крака в калта вече и признай, че в 90% от случаите именно въпросните фактори си казват решаващата дума.
Виж целия пост
# 474
Да, не било с връзки, въпрос на късмет било. Прочетох ти писанията.

Аз моите назначения, повишения и увеличения съм си ги изработил изцяло сам. Вече писах как. И за в бъдеще ще го правя пак така.
Пък ти ако искаш вярвай и че фазите на луната са определящи. Няма да се хабя да ти давам съвети като ни приемаш, ни предаваш.

А Боко ще викаш другиму, не на мене.
Виж целия пост
# 475
Аз сегашната заплата съм си извоювала сама, със свои умения и постижения, но не вървейки стещу течението, а съобразявайки външните обстоятелства. Защото само незрели хора си въпбразяват, че светът се дели или на “волеви” хора, които местят планини, или на мрънкалници, за които всичко става само с връзки. Реалността е по средата.
Виж целия пост
# 476
Ален мак, с годините опит посвикнах да ги отличавам. На самото интервю личи какви въпроси ти задават, как се държи мениджъра. Ако интервюто е на живо винаги гледам хората, които са на работа в този момент. Разпитвам приятели/познати, които са работили във фирмата и търся обратна връзка.

Винаги работя за големи компании, които имат изградена фирмена култура. За мен е много важно как ще мине интервюто с мениджъра. Дали фирмата предлага сертификации и обучения. Дали има отделено време, в което служителите да се възползват. Какви са възможностите за кариерно развитие. За мен от отношението на мениджъра и начинът, по който протича интервюто са ключът.
Виж целия пост
# 477
Ами браво на теб, Шер. Преди няколко години попаднах в "голяма", "международна" компания, с "фирмена култура" и почти всички "екстри" като гъвкаво р. време, обучения, бонуси и повишения (уж, но само за някои - точно нахалните и арогантни, за другите - или "трохички", или нищо, пък да "гърбят" за трима дори...), придобивки и т.н. Бях много впечатлена, исках много работата. Сега, от позицията с поглед назад, не виждам как е можело да прозра тогава (на интервюто) многобройните "пробойни" на тази фирма и всъщност ужасните условия на труд и отношения. Може би ще минат много години преди да опитам пак в подобен тип компания, може би и никога няма да опитам. Сигурно съм попаднала на "кофти" такава, но и от други места чувам за експлоатация и "побългаряване" на "международните" практики по такива места, за съжаление. Затова предпочитам нещо по-скромно, почти за същите пари, но при истинско разбиране и относителна точност в установените отношения. Това е, изказах си голямото разочарование.
Виж целия пост
# 478
ален мак, разбирам те. Аз 2019 си смених дългогодишната работа, която харесвах, но леко ми беше омръзнала и в тоя момент нямаше особено шанс за развитие. Реших да сменям, но аз лично се старая да не влагам емоции в работата. Тоест оглеждам се, ходя по интервюта само, ако наистина нещо ме впечатли и отсявам добре предложенията. Не започвам да търся работа, когато чашата е преляла и искам да се махна час по-скоро.

Започнах на едно място, на което мениджъра ми се видя доста крив. Заплащането беше доста ок за тогава. Съгласих се и започнах. Работата беше много, имаше доста минуси. Но пък научих страшно много неща, дойде ми музата за магистратура в нова сфера, която не съм и предполагала, че ще ми е интересна. Спечелих много нови контакти, знания и умения. След година напуснах. Още със започването си знаех, че няма да седя там дълго.

От всяко място има какво да се научи. Не всяка голяма фирма е дом на клюкарщина и натегачество с курсове и сертификати за избраните.

Моят лош опит беше с бг фирмичката с 20 човека, които се събираха на групичка да клюкарят някого ,макар в стаята да има и други хора. След като 3 м им гледах сеира в момента, в който това стана се качих при началството и казах, че си тръгвам. Това беше последният ми работен ден там, дори не си казахме чао. Никога не бях напускала работно място по този начин, нито съм се сбогувала така с колеги. Но това беше положението.

Още преди 2020 съм работила хоум офис. Един от първите ми въпроси още на телефонното интервю. За мен е важно какво предлага компанията, аз знам какво мога да прелдожа, знам как работя и какво качество предлагам. Ако те не искат да ми предложат хоум офис, тогава ще работя за друга.

Естествено всичко това в контекста, че в момента имам избор от немалко работни места. Ако нямах, щях да се съглася и на по-кофти условия, все пак с труда си се издържам.
Виж целия пост
# 479
Колко дълго е “достатъчно дълго”?

Всеки сам си решава според ситуацията и личните си усещания. Ако е малка фирма в провинцията, човека е със семейство и кредити, няма конкурентни фирми, то това може да бъде много дълъг период (5-10 и повече години да речем). Важно е и до колко е търпелив, напорист, късметлия. Аз несъм достатъчно, хаоса ме изморява и ми е къс фитила (като се замисля май нямам повече от 2 години на едно място). С времето малко улегнах и осъзнах, че смяната на работата не прави проблемите по-малки. Но все още несъм се научил да преговарям и досега при мен това (смяната на работата) беше единствения начин за по-сериозна индексация.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия