Медицински Университет

Посетихме все пак МУ - София в Деня на отворените врати. Любопитно ни беше, а и решихме, че никога после няма да имаме възможност да поразгледаме такъв тип академична институция - семейството имам предвид.  Но беше полезно и за кандидатстудента. Мотивира се още повече и усети реалността на това, към което се е запътил.
Имаше много посетители - и деца, и родители. От МУ бяха подготвили за всички рекламни материали, тефтери, химикалки. Първоначално ръководството представи университета в залата по анатомия, а после студентите поеха хората на групи и ги разведоха из основните зали.
Не ни спестиха нищо, включително залата за дисекции. Вътре - бруталната реалност. Труповете бяха покрити и някак си ги понесох, но когато във вътрешната зала видях разчленените части от човешки тела, ми дойде твърде много и избягах. Младежите се опитваха да запазят самообладание, но очевидно видяното ги разтърси - на влизане чакаха пред залата едни такива нахакани и подсмихващи се, а на излизане всички изглеждаха като облени с леден душ. Имаше даже и разплакани момиченца. Нашият гид обясни, че всички студенти минават през тази зала, независимо от специалностите, така че ако има хора, които не могат да понесат тези неща, е добре да се откажат навреме. Може би има право. Синът ми беше потресен най-вече от гледката на един кадавър, на когото гидът открил лицето - дадох си сметка, че той за първи път вижда мъртвец.
Та такива ужасии преживяхме ... Чак взех да подхвърлям на сина ми да кандидатства в Бургас, защото според слуховете там нямало кадаври, а се учели върху изкуствени модели, но не възприе идеята - "Налага се, как иначе ще помагаме на хората ..."
Иначе като цяло университетът много му хареса. Впечатлиха го не толкова залите с 3Д симулации, микроскопи и техника, колкото всичко това, от което лъхаше на история и традиции - музеят на анатомията какъв бил като от 19 век, дяланите каменни маси за кадаврите, даже ужасните архаични седалки и маси в залата по анатомия му се сториха интересни ...
С МУ-Варна и другите университети явно ще се запознаем в деня на изпитите. Но отчитам като грешка това, че не правят такива дни на отворените врати, защото при тази конкуренция помежду им и изхвърляне кой от кой университет е по-велик, децата трудно могат да се ориентират какво точно им предлагат различните МУ и всъщност емоционалното възприемане на даден университет може да се окаже решаващо за избора им.

МУ-Пловдив има Ден на отворените врати на 24 април.
МУ-Варна и Плевен са имали миналата година, в Плевен е бил през декември.

Имах предвид тези университети, които нас ни интересуват. За МУ-Варна писахме по-горе - т.нар. "Ден на отворените врати" и миналата година, и тази, е едно клипче, качено на сайта им. Това за българите. Реално посещение и запознаване с базата организират само за чужденците.
За Пловдив ще ми е интересно някой да сподели какво е видял.

МУ Варна тази година на 12.04. само за чужденци. Синът ми ще е един от студентите -демонстратори. Когато децата ви започнат обучение,  ще разберете, че най- важното са преподавателите. Иначе още в първия ден на упражнение по анатомия през ръцете на групата (12 човека) мина срез на глава и едно сърце. Впечатлени бяха,  изплашени не. Но  първия семестър се редят само кости, подобно на пъзели, дават им ги в комплекти в торбички, или в насипно състояние в по-големи пластмасови кутии и голямо ровене пада. Свикват много бързо! След това разнасяха торсове от едната зала в другата, ровят в легените с органи - това са обработени учебни материали, мирише на химия, от която в началото им прималяваше и цял ден имаха чувството че всичко около тях им мирише на тази химия... Много им е интересно и са готови да стоят в залата и повече, стига да имат възможност. По упражнения доколкото ми е разказвал моя студент е голяма веселба, особено ако асистентът им има чувство за хумор, чак понякога се налага да напомням за уважението и да се сещат че тези останки някога са били хора. И синът ми и племенницата ми учат медицина, набори са, но тя е в чужбина и е по-горен  курс, та му изпращаше снимки от дисекционна зала още докато той беше ученик. Като деца и двамата припадаха от кръв и сега не ми вярват като им разказвам.  Отказването обикновено е заради несправяне с ученето, някои не виждат как биха продължили в по-сложна материя. На по-късен етап другия кризисен момент може да се появи в 3-ти курс, повече предмети, по-труден материал и реалността в болница е по-големия шок, макар че минават като на изложба през отделенията. Но не се отказват лесно де,  отказващите са изключения, обикновено става въпрос за няколко човека от цял поток. Голямото учене за КСК е доста добър тест за издържане на напрежение, а и в  първи и втори курс програмата е доста по-рехава и обща  като предмети.

Моят син все още е впечатлен и му е много интересно в моргата. Вчера докато вечеряхме ми обясняваше, как гледали/пипали червата и черен дроб. Никога не е имал желание да ходи предварително, но той от малък знае какъв иска да стане и тези неща в никакъв случай не го притесняват.

Белора, как даден студент става демонстратор? Звучи интересно, разбирам, че и при моя син влизали такива.

Синът ми е демонстратор по химия на немски групи, но задължителния език за преподаване е английски. Условията за които знам от него са успех на изпита по химия Мн добър (той е с 6.00, казва че химията в университета му е  една идея по-лесна от тази за КСК, там беше с 5,64) Другото задължително условие е високо ниво на английски език, примерно С1 подава се молба в учебен отдел в началото на всеки семестър, ако го одобрят, с него се свързват доценти и професори, имат среща и от там според графиците си определят как ще работят. Почти на всяко упражнение преподавателят минава за кратко в групата. В началото бяха пуснали и кратка анкета в първата му група на тема одобряват ли го, разбират ли и т.н. Идеята на сина ми беше да трупа някакъв опит като доброволец и въпреки че специално е казал че не желае и без това символичното  заплащане, за първия семестър му преведоха 160 лв.  мисля че за към 20 проведени упражнения. Има колега водещ упражнения на български групи по Цитология, хистология и ембриология, но не по вкички предмети е възможно. Примерно по Анатомия, Биохимия и Физиология упражненията се водят от асистенти.

Аз и по-горе писах че няма място за притеснение относно дисекционна зала - много им е интересно на практическите упражнения, изплашени и потресени не е имало, дори на първо упражнение. На видеото гледах как си прехвърлят от ръце в ръце срез на глава, все едно е някаква филия. Повечето знаят какво искат, знаят и какво да очакват, в залите се работи с консервирани останки, учебните трупове са мумии. Случвало се е да им донесат нещо прясно от болницата, но много рядко, примерно жлъчен сок, или необичайна на цвят кръв. Дъщерята на приятелка, когато учеше за акушерка доста по-често виждаше пресен материал, но мисля че в болница. В чужбина племенницата ми още в началото на третия семестър се беше уредила да присъства на аутопсия, беше много впечатлена. Нито тя, нито синът ми са разказвали за потресени, точно обратното. .

Като бях първи курс не си спомням на някого да му е ставало зле в дисекционната. На всички ни беше много интересно, но при нас минусът беше, че бяхме големи групи и не всички можеха да се доредят да видят каквото и да е. Много лютеше на очите миризмата на формалин. Свиква се, в началото е странно и осъзнаваш, че тези части са били на живи хора, но с времето не ти прави впечатление въобще и се приема за нещо нормално. Общо взето мисля, че преходът е доста плавен докато накрая вече завършили на хората хич не им дреме и носят доста повече на стрес и са се нагледали на доста ситуации, пациенти за тези 6 години. На аутопсии бяхме 6 курс по съдебна медицина, така ни беше по програма. Честно да си призная ми дойде малко в повече задушевната обстановка зимата с 50 човека в тези малки зали и всякакви течности по земята и отделно миризмата беше адски тежка и неприятна. Малко хора оставаха да гледат наистина с интерес тези упражнения, защото определено не е за всеки, а миризмата на формалина бледнееше. Иначе бяха хубави спомени като се върна назад, се сещам с едно умиление как се вълнувахме да държим кости.

Здравейте, от чисто любопитство искам да попитам каква е седмичната програма като натовареност на един студент по медицина/фармация? Колко лекции/упражнения имат, долу-горе до колко часа? После, от трети курс нататък, как се променят нещата с появата на задължителния стаж за медиците и упражненията в залите на болниците? Интересно ми е изобщо как е разпределено натоварването по време на обучението, изключвайки доброволческата работа извън учебно време. Ще се радвам да споделите информация от първа и втора ръка.

Мога да дам мнение за медицина в МУ София. Общо взето до 3курс включително е доста по-натоварено в сравнение с 4-6 курс. До 3 курс по принцип сутрин има упражнение по нещо, след това лекция към 10-11 и следобед също има упражнение. Често се случва да има "дупки" - т.е сутрин упражнение в 8 и после упражнение към 3-4 следобед. Всеки сам преценява как ще го оползотвори - някои се прибираха, други оставаха в библиотеката да си четат нещо и да се подготвят за упражнението следобед. В първи курс си спомням, че петъка имахме едно упр от 8 и след това нищо, т.е почти целия ден остава свободен. 2-ри и 3-ти курс пак беше така, но дните бяха или чт или сряда с по едно нещо през деня. Лекциите не са задължителни и никой не ходи на всички. Много често са загуба на време и зависи на кой лектор се попадне. Повечето колеги предпочитаха вместо да идат на лекция да си седнат и да си прочетат материала сами през това време. Различно е и трябва да се отиде и да се прецени на място. 3 курс програмата е доста по-натоварена като си почти плътно всеки ден от 8 до следобедните часове, ако се ходи и на модули до към 6-7 вечерта. Тогава и самите дисциплини, които се изучават са по-обемни и тежки - фармакология, меикробиология и т.н, плавно започва да се навлиза в клиниката. 4 курс е много спокойно и със страшно много свободно време и повечето колеги през това време започнаха работа. При нас започва и тогава цикличната система и вече сесиите отпадат. Учим само по една дисциплина (средно около 1 месец, може по-малко или повече) и следва изпит. 4 курс само първия семестър имахме изпити и то сравнително леки, 2 семестър запознахме вътрешните болести и взехме половината ( изпитът е 5 курс и затова се получава толкова дълго време без изпити). Започват и упр в болница, които са обикновено сутрин към 9 и за около 1-2 часа приключват, на обяд или следобед обикновено има лекции, на които много малко колеги ходеха (работа, недобри лектори и т.н) Вече студентът започва да си харесва някакви неща и да набляга на тях, търси място, където може да се учи и това е времето да пробваш различни отделения. 5 курс е по-натоварен от гледна точка на изпити. Тежко е с изпитите всеки месец, но за мен така е по-добре, тъй като се съсредоточаваш към едно нещо и вниманието ти е само там. Лошото е, че почти няма лятна ваканция. За летните стажове мисля, че бяха до 3 или 4 курс. Формалност са, може и да не се карат, на много места просто подписват без да се следят присъствия. 50/50 е да попаднеш на място, където ще те научат на нещо. Някои колеги ги мързеше и не са ходили особено. За мен е голям плюс да не се пропуска, защото могат да се научат наистина основни и базисни неща, отделно и се свиква с обстановката и колегите. Пропуснах да спомена и за упражненията от 4-6 курс, че много често сме ходили и са ни връщали или сме чакали по 1-2 часа асистентите и много често е било голяма загуба на време. Тази инф е сравнително прясна, тъй като завърших тази година. Не вярвам много да са се променили нещата. Университетът предлага доста възможности, но никой не налива знания с фуния и не всичко е розово. Отделно и добро качество е да можеш да си планираш времето правилно и да се отсяват излишните неща, когато е възможно. Много често най-безсмислените дисциплини бяха най-взискателни като присъствия и изисквания на изпити като например катедрата по Хигиена.

Благодаря за подробния отговор, беше ми много интересно да прочета как са нещата от първа ръка.

basalmembrane  и във Варна е така. Първите 2 години рехаво и студентите си уплътняват времето с работа, или като демонстратори. Също почти не се ходи на лекции, само на някои.Често и лекторите не правят нищо за да ги привлекат, пък май нямат и желание (затова назад споменах, че новоприетите бързо ще разберат колко по-важни от всичко останало са добрите преподаватели) И тук сряда и четвъртък са почти свободни, ходят за по едно упражнение след 15ч. Първите 2 години губят времето на студентите и с физическо - изборът е между бокс, баскетбол, волейбо. и пинг-понг. Графикът вероятно е много разхвърлян заради чужденците,  техните лекции и упражнения са много по събран като време. В университета асистентите в повечето случаи добре си гледат работата, но в болницата в навалицата от пациенти, персонал, посетители и работа няма кой да ги следи и често само подписват книжките, без реално да са си виждали студентите, това най вече за  стажовете по хирургия. В 3-ти и 4-ти курс вече е доста плътно от към сериозните дисциплини - в 3ти са 3 изпита на зимна сесия +5 на лятна. В 4ти стават 6 на зимната сесия и 9 на лятна. През септември лежах 7 дни в интензивна пулмология, за това време всеки ден лекция в залата имаха по 2 чужди групи за по 90 мин. за тези 7 дни пуснаха само една българска група и те минаха като на изложба без да спрат пред нито едно легло, всичко за 10 минути докато се източваха в колона по един.
Чувам че в Бургас в момента много се стараят и на лекции и в болницата, студентите са малко, групи по 8 човека, но факултетът е още нов.

В Бургас е най-добре да се учи, защото приемът е много малък, съответно и групите са малки.
Няма нищо общо със София и Варна.
 Те сега много ги порязаха, четох че 23 места държавна поръчка само са отпуснати за Бургас, което на фона на София с 180 места е направо…
Под групите са малко имам предвид, че е едно да преподаваш на 5 студенти в група и тези 5 човека да са в стаята на пациента, друго е софийските групи - често по 2 бр в програмата - да се изсипят 30 човека в стаята и кой какво ще види…нищо, половината чакат в коридора.

Тази и миналата година ми се наложи да се занимавам с болници и клиники. Всичките университетски. Групите на студентите бяха от по 15 човека. Доста ги препитваха преподавателите им. А милите студенти едва отговаряха, мънкаха неясно, не ми направи добро впечатление в хирургията в Александровска.
В Лозенец почти всички санитари са студенти /обща хирургия/, и повечето настоящи  млади лекари са минали още първи курс като санитари. Страхотни бяха първокурсниците! Бях възхитена от тяхната съпричасност, отдаденост, толкова мили и добри.
И още едно мнение на преподавател УНГ - не учат, не знаят анатомия на глава и шия! А той е такъв педант, не иска никакви пропуски да имат и много е завишил критериите, за да "вържат" 3.

Направо съм втрещена, после искат да има лекари, да са професионалисти...Как да стане така, като чужденците ще са приоритет. Сега да видим с новия ректор в МУ Варна ще има ли някаква промяна. Направо се изкушавам да пусна една жалба и да им се направи проверка, това е безобразие, чак се ядосах.

Мога да ви втрещя още повече, но няма да има смисъл. А нещата няма да се променят,  независимо кой е шефът. Децата влизат в университета с огромен ентусиазъм, но има неща, които направо ги смачкват, особено тези с по- скромни навици за учене. Пример с физиология - имат 2 лекции седмично и само едно упражнение, т.е. на теория препускат по материала и се получава, че през март им се преподават примерно хормони, които на упражнения по програма ще им дойдатат през май,  когато от лекцията нищо не им е останало в главите, защото няма с какво да свържат чутото и се получава огромно зубрене. По английски учат терминология за болести и състояния, знания, които също изчезват бързо, просто няма с какво да свържат тази терминология на български, защото като медицинска дисциплина ги учат чак следващата година, т.е. има огромно разминаване. И други фрапиращи липси в практическата част за медиците - синът ми има съученичка учеща за кинезитерапевт, а още първата година беше помирисала  тежкия въздух в моргата, нямам представа на тях за какво им е .. На чужденците асистенти за упражнения по биохимия завършили в Лондон, Барселона и Хайделберг, а нашите се мъчиха с някаква учила нещо в Шумен
дето те трябваше да и обясняват основи на органичната химия. Независимо каква е базата, могат и без интерактивни дъски, даже всъщност си предпочитат обикновените, на които се пише с маркер, но се молят да им се падне читав преподавател. А с чужденците не могат да си позволят да ги претупват, защото на година плащат по 8000€.