Защо се провали едно голямо приятелство? Опишете причините, поради които сте оставили приятел.

  • 4 257
  • 50
# 15
Щом имам какво да напиша в тази тема, значи не са ми били истински приятели, а просто познати.
Не е така. Аз се отдалечих от най-близката ми приятелка, която искрено обичах и всъщност и сега обичам. Но тя живее в друга държава, не сме се виждали повече от 10 години. Като се добави и фактът, че тя е 17 години по-възрастна от мен, логично е, че постепенно се отдалечихме. Възгледите ни вече се разминават доста и аз гледам да говоря с нея по-рядко и на по-общи теми, защото не искам да се караме и да се разваля искреното и хубаво приятелство, което беше. Но сега ми е по-скоро хубав спомен от миналото и добра позната. Обичам я, но не ми е блкизък човек вече. C'est la vie, както казват франсетата.
Виж целия пост
# 16
Три близки приятелки съм зачерквала окончателно от живота си за последните 20 години. Едната извърши много грозно предателство, което никога не простих, втората беше ужасно обсебваща и изискваща и в един момент усетих, че отношенията ни ме натоварват изключително много, а аз с приятели очаквам да се чувствам добре. Третата обвини тогавашния ми партньор в нещо, за което не беше виновен, на всичко отгоре си позволи да ми държи тон на мен и да ми търси сметка.

Не си го слагам на сърце. Давам си сметка, че и в трите случая е било правилно решение да приключа.
Виж целия пост
# 17
Нямам провалени приятелства, само такива които лека-полека се изчерпаха и по естествен начин останаха в миналото. Близки приятели вече нямам, не изпитвам и нужда.
Виж целия пост
# 18
От приятелства съм се отдръпвала заради мъж, огромна грешка в късните тийнейджърски години.
Иначе времето и разстоянието винаги са били фактор, след средното образование, след бакалавъра, след магистъра, след преместване... вече не виждаш тези хора всеки ден, не споделяте едни и същи интереси, всеки го поглъща живота. Това са нормални неща и макар тъжни, ги приемам с усмивка.

Искам да кажа и нещо встрани от темата, не как понякога губим приятели, а как печелим такива. В един от най-тежките моменти в живота ми, моя позната, без да сме били близки се отзова на отчаяна молба за помощ от моя страна... когато никой от близките ми приятели не го направи. Толкова години по-късно все още й благодаря, че не ме остави и че оттогава е най-близката ми приятелка.
Така че, живота взема, но и дава, и трябва да търсим винаги позитивното в ситуациите.
Виж целия пост
# 19
Аз съм доволна, че последните няколко години съдбата ме срещна с няколко страхотни жени и изградихме трайно и чудесно познанство. Аз приятели наричам само хора, които са изпитани в годините, а тези отношения все още са ми пресни, но имам хубаво усещане за тях. И съм адски благодарна. По принцип трудно преценявам хора, но с годините сякаш малко се ошлайфах в това и сега приемам за богатство присъствието на тези в живота ми. Дават ми много, не в материално отношение Simple Smile
Виж целия пост
# 20
..... че я се чуете за някой празник, я не....
Стигне ли се до там само да си пишем за рождени дни, Коледа и Нова година, е ясно, че това вече не е приятелство, а просто старо познанство.
Лично аз не намирам за нужно да се мъча целенасочено да поддържам такива контакти.
Но това като цяло не е нещо лошо, просто така работи животът.

Някакви фрапантни ситуации сякаш не съм имала, или не са били чак толкова големи, щом не помня.
Виж целия пост
# 21
Мразя да ми се разхождат по главата. Докато съм в добронамерена фаза се опитвам да не изпадам в дребнавост, макар и да става ясно, че ми е неприятно. Ако въпреки това човекът не се усети, режа грубо и без съжаление.
Виж целия пост
# 22
Приятелството го развалиха мъжете ни. Още ме боли и го преживявам, но вече по-рядко мисля за това.
Виж целия пост
# 23
Досега голямо приятелство не ми се е проваляло.
Ако човек има желание, намира начин. При хора, коита са стабилни и изпитани през годините при мен е невъзможно да се изгуби връзката.
Плявата през годините се е пресяла.
Виж целия пост
# 24
Имала съм такива приятелства, още ми става тъжно като си спомня. Такъв е животът, всеки е поел по пътя си.
Виж целия пост
# 25
...
Виж целия пост
# 26
Абе, след това изказване и аз останах без думи.
Виж целия пост
# 27
Аз изгубих логиката. Явно трябва лицемерно величаене, за да се чувства личната значимост. О, Боже!
Виж целия пост
# 28
Абе, след това изказване и аз останах без думи.
Какво изпуснахме?
Виж целия пост
# 29
Сложих край на едно приятелство с момиче, с което от както се помним, бяхме неразделни.
Тя ме запозна с бащата на детето ми, също тогава добър неин приятел. Още в началото ми каза, че ако някога се скараме с него, тя ще бъде на негова страна. Обстоятелствата нямат значение 😄 след това изобщо не се поинтересува да види детето ни, а я канехме често. Вече не. И честно казано не ми липсва. Пожелавам и всичко най - добро, но далече. С другите приятелки сме заедно от 1 клас и досега. За мен приятелството е много важно. Не съм от жените, които се вкопчват в семейството и то става единственото важно за тях. За мен това е огромна грешка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия