Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Защо се провали едно голямо приятелство? Опишете причините, поради които сте оставили приятел.

  • 3 531
  • 50
Мили съфорумци/ки, ако имате желание, опишете вашите красиви чувства към вашите приятели и защо според вас някои от тези взаимоотношения сте оставили в миналото. Какво е нужно, за да бъде унищожена една толкова красива връзка, каквато е между приятели?
Виж целия пост
# 1
За близки приятели не мога да говоря, но приятелка/позната/ колежка. Напусна работа, докато бях в майчинство и я питах намерила ли си е нова работа и ми каза само "да" едно уклончиво, попитах я с румънски ли е ( и във фирмата дето бачкахме заедно беше с румънски) пак ми каза "да" и толкова. Една потайна, нищо не сподели, а уж бяхме близки. Спрях да пиша в чата и познайте дали тя ме е търсила 🙂✌️
Виж целия пост
# 2
Мразя, когато ново гадже се приоритизира пред дългогодишно приятелство. Ако мъжът е получил статус постоянен  партньор/съпруг - ок, но дотогава не правя компромис с "приятелки", които спират да имат време за мен, заради новия мъж.
Това при положение, че не съм за досадните приятелства и не притеснявам хората излишно и ежедневно, колкото и да ги чувствам приятели. Ама да се виждате веднъж на 2 седмици и тя да каже "Аз не мога да дойда без него на срещата ни" ай, у лево. Какви са тия емоционални зависимости и как въобще мъжете търпят такива женски лепки, не знам.
Виж целия пост
# 3
Какво е нужно, за да бъде унищожена една толкова красива връзка, каквато е между приятели?

Време. Всеки си върви по своя път, а житейските пътища рядко вървят успоредно, освен ако не ви свързват някакви обши интереси, цели, бизнес или друго. И така с времето пътищата се раздалечават все повече и повече и в един момент да се поддържа връзката става някак безпредметно. Няма предателства, кавги и измяна просто нещата се изчерпват. А освен че пътищата се раздалечават, също и хората се променят и ако вчера сте делили едни мечти и идеали, то днес нещата може да са се променили многo, понеже битието определя съзнанието. Вчера сте пели "кълна се никога да не забравя теб...", а днес така те е завъртяла въртележката, че я се чуете за някой празник, я не.  До някое време децата събират - докато са малки им се правят рождени дни и се канят дечицата с родители, но после вече всичко става dust in the wind... Жалко е наистина, но не е чак трагедия - такъв е животът.

Виж целия пост
# 4
Случи ми се веднъж да го направя. Съвсем целенасочено спрях да общувам с близка приятелка, която много пиеше. Опитах се да помогна - тя не намираше проблем. Когато се напиеше - ставаше мноого агресивна. На дискотека - ми не ми се ходи. Сърдеше ми се със седмици. Сърдеше се също, че не искам да пия с нея. Просто приятелството ни беше токсично и спрях да я търся. 2 седмици след това тя ме блокира отвсякъде, вероятно пияна.
Виж целия пост
# 5
Съпруга не се става току-така. Особено на мъж с качества.
Върти се из фейса нещо от сорта "не трябва да се върви след приятелки, не трябва да се върви сред роднини".
Явно дамата иска да покаже кой ѝ е важен .
Виж целия пост
# 6
Повечето ми “провалени” приятелства се дължат на разстоянието. Като студентки всички бяхме в София, после 90% се върнаха в провинцията и така. Чуваме се по телефона, в началото всеки ден, после всяка седмица, после веднъж месечно, после на 2-3 месеца веднъж и така. Всеки го грабна живота, срещна го с нови хора..:
Същото се случи и с ученическите ми приятелства
Пример:
Имах приятелка от 1 до 12 клас, никога ама никога не сме се карали, макар и да бяхме деца. Бяхме много близки. Да, но аз отидох в София, а тя в СТЗ. По същия начин, в началото се чувахме, като се прибирахме в града се виждахме, но с времето ангажиментите порастнаха, срещите се разредиха. Отново- тя се промени в новата среда, аз също. Тя се събра с нови хора, нова работа, ново хоби, аз също. Много, много я уважавам, но вече не я чувствам близка. Сещам се за доброто старо време с усмивка, но само толкова.
За мен важи следното “невиждани учи СЕ забравят!”.
Към днешна дата не мога да кажа, че имам приятелки, а просто добри познати.
Виж целия пост
# 7
Какво е нужно, за да бъде унищожена една толкова красива връзка, каквато е между приятели?

Време.

Ситуация. И само за секунди всичко се преобръща.
Виж целия пост
# 8
Мили съфорумци/ки, ако имате желание, опишете вашите красиви чувства към вашите приятели и защо според вас някои от тези взаимоотношения сте оставили в миналото. Какво е нужно, за да бъде унищожена една толкова красива връзка, каквато е между приятели?
Рядко затварям вратата. На практика само веднъж.
Много глупости е правила, но снобизмът беше капката в чашата.
С други се загубваме във времето, различни градове, липса на време, но реално не сме се "оставяли".
Виж целия пост
# 9
С годините установих, че високопарните думи и клетви за вечно неразделно приятелство са идеални за младежките години, но след това се заменят от топло чувство и редки срещи, а голямото доверие, близост и заедност се заменят от кръвните и семейните връзки. Съпруг, брат/сестра. Защото всеки приятел има свой живот и свой коловоз. И свои нужди и интереси.
Разбира се, старите приятели остават скъпи и не губят следите си, срещат се и се подкрепят, но после всеки отива у дома си при най-близките си.
Виж целия пост
# 10
Два пъти съм правила чистки на "приятелка". И с двете съм прекарала години - 5-6, в различни периоди от живота си.
Една и съща причина - егоцентрични, говорят само за себе си, винаги имат проблеми, които трябва да се обсъдят моментално. Не се съобразяваха с моя живот и какво на мен се случва. Цупки и фасони, ако не съм съгласна да отида някъде, да правим нещо. Личеше им негодуванието, когато имам други ангажименти и уговорки, не с тях.
Изключително обсебващи жени бяха и двете. От раз приключих и двете "приятелства" (а аз си мислех, че са истински), в момента, в който дочух коментари зад гърба ми колко мен не ми е ок животът, точно в момент, в който животът ми вървеше доста по-гладко и прекрасно от техния.
Виж целия пост
# 11
Не е било голямо, не е било красиво, не е било приятелство.
Виж целия пост
# 12
За приятелството мога да говоря много. Щом имам какво да напиша в тази тема, значи не са ми били истински приятели, а просто познати.
Имах приятелка от детинство. В ученическите години излизахме заедно постоянно, дори парите си деляхме на моменти. Дойде време за кандидатстване и пътищата ни се разделиха. Тя замина в друг град да учи, а аз 3 години по-късно станах майка. Хвана си някакво гадже в другия град, което явно я държеше изкъсо и почти не се чувахме. След 1 година я поканихме на годинката на детето ни, а тя така и не дойде, дори не се обади, че няма да дойде. Вече 13 години нито сме се виждали, нито чували.
Виж целия пост
# 13
Заради непреодолими различия, които товарят мен и живота ми.
С никого не съм в лоши отношения, просто ги изхвърлям от съзнанието си.

Наскоро ми държаха сметка, че не мога да сложа край след 25 г. Казах - О, мога. Благодаря ти за всичко до тук, оставям си хубав и топъл спомен, но не искам повече.
Виж целия пост
# 14
Случвало ми се е няколко пъти да затворя напълно вратата.Като тийн беше защото уж ми се пишеше близка,а се сваляла на гаджето ми тогава.С него също се разделихме,не точно заради нея но и двамата изчезнаха от живота ми.
В по-ново време заради политически различия,които придобиха гигантски размери и не можехме вече да говорим за нещо,без тези неща да навлизат в разговора ни.
И с друга близка приятелка животът ни се разви напълно различно и вече нямахме нищо общо.Уж не сме скарани,но се наранихме накрая .За съжаление нито една от двете ни не успя да намери път към другата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия