СЕДМИ КЛАС Изпитна 3 Най-желаните училища си нареди, резерва предвиди и в темата за всичко си пиши!

Да се изкажа и аз, макар и да съм от гостите в темата. Моето дете също няма бал над 400, но не ме обижда това, че има деца с такъв, близо до максималния. Не мисля, че някой тук споделя, с цел да засегне, всеки пречупва прочетеното през своята призма. Сигурно и сина ми можеше да има такъв, но не се постара достатъчно. Той няма драма с това, не мисля и аз да си създавам. А живота е наистина толкова непредсказуем. Аз съм пример за това. Учих в Мат. гимназия, след това завърших висше образование с хуманитарна насоченост. В последствие, "на стари години"(разбирайте над 30), завих в съвсем, ама съвсем друга посока. Сама се обучих вкъщи и без диплома работя нещо коренно различно, по някакъв начин е свързано с изкуството. Обожавам работата си! Та можех ли да предположа, докато учех в математическата, че така ще ми се развие живота..Не!
Не можем да знаем, какво им предстои на децата, независимо в коя гимназия са. И колкото и клиширано да звучи, живота е пълен с възможности, трябва да превърнем децата в търсещи хора, сбъдващи мечтите си.

Разбрах, Рени. Голяма гадост! Дано не е нещо много малигнено, ами предимно локално инвазивно.

И при нас оценките не са много добри, но единственото, което мога да направя е да говоря и да я подкрепя, когато има нужда от помощ. Дадох й за задача да си помисли какви допълнителни курсове иска в 8 клас ако влезне в гимназия с общ профил. Дъщеря ми се постара през последните месеци и се радвам, че се представи добре, макар и да не е с отлични оценки.

Гери,стискам палци и на твоето и на другото дете, не го приемай лично, но на другото ще стискам мааалко повечко.

Ренкааа, много младо туй момче, та то тепърва живота го грабва, дано всичко да се оправи на време, и без последици.

Горгонзолче, благодаря. Аз все пак ще направя това което трябва. Поне да успокоим духовете.

Ради, споко, новините ще са топа на топа, не помня кой го беше казал, до колкото си спомням беше някакво състезание по нова тв. И тъй като скоро те чакат прекрасни и чудни празници, ви пожелавам още дълги - дългииии, години щастие. ВаДи белите покривки, отрупай ги с благинки, и хич да не ти пука на шушулката. Живота е един,радвайте му се. Аз сега да си изкажа пожеланията, че знае ли се вятъра накъде ще ме отвее. С туй класиране, направо очаквай - неочакваното.

Аз пък сънувах много странен сън, който съм го сънувала и аз незнам преди колко години, но определено е било много преди да реша да имам дете. Та сега ми е едно чогляво, хич не ми е комфортно. Дано час по - скоро се оттърся от него, иначе ще ида да се метна в басейна над нас. Да не си помислите някакъв дето се плажува, навремето там са спортували, сега от години го ползват за напояване, водосъхраняване и др. подобни, дори и за риболов. Но там рибките не са много юбави, само за спорта стават, много е мръсна водата, и пълна с какво ли не.

Да успоя всички 7 класни кандидатстващи - това нищо не е. Понеже имам неблагоразумието, както се изрази една позната, децата ми да са с 5 години разлика и сега имам 2 кандидастващи моми. Та на каката кандидатстването в Германия направо  ми изпи нервите в сравнения с това. То не бяха преводи, то легализиране, заверка в посолство, регистрация в някакви сайтове, та всичко на хартия до там, бързай за куриера дали ще стигне, да не говорим за сумите, които хвърчат все едно нищо не е. И пак не сме сигурни какво ще стане. Сега някакво VPD (само да не обърках съкращението), чакаме, че да продължи с регистрацията си в Унито и срока е 15, иначе гориш. Така, че мами споко това кандидатстване е просто песен

Здравейте, прекрасна тема, много е полезна и ми помогна, макар че късно я открих. При нас в Силистра няма и 10% от избора които имат столичани, все пак в България всичко се прави за столицата и се намира в столицата. При нас имаме 2 що-годе нормални гимназии: ПМГ и ЕГ, които имат съответно 3 и 2 паралелки. Може да се учи АЕ или НЕ, толкова. От там нататък всеки да се спасява и да си плаща уроци за всичко което иска да учи детето му, просто няма възможност да е в държавното училище. Дори един френски нямаме или испански също ...
За заявлението наредихме 3 паралелки, за всеки случай, макар и да знаем че ще влезем на първо желание, с 462 бал сме, което е много за района ни. С нашия бал бихме могли да мислим и за добрите паралелки в столицата, с добри предмети, но уви Силистра е далеко в провинцията. Така че ни чакат 5 години с допълнителни уроци, за да успеем все пак да постигнем нещо долу-горе сравнимо с това което дава държавата в столицата.
Малко като оплакване стана, но и други споменаха темата наскоро.

Здравейте, не попаднах на информация, как се обавяват резултати от класирането, къде трябва да гледам. В платформата за кандидатстване ли?

Да, там ще видите къде е прието детето.

Вече има балове в системата! Стискаме палци за всички деца да учат това, което им  е най- на сърце!

Точно така е. Аз бях в Испанската, нататък техническо висше образование, давах уроци по рисуване и  съм работила и с езиците си и в сферата на висшето. Никой не знае какво ще стане в бъдеще.
Учих и един семестър Руска филология. Историята е по-дълга, давам съкратения вариант.

При нас няма още балове, явно ги смятат по райони. Оценките ни от свидетествата ги качиха едва сряда следобед, преди 2 дни, така че едва ли ще имаме балове преди понеделник, поне при нас.

При нас баловете са все още нули.

Ще Ви разкажа няколко истории за няма невъзможни мечти.
Мой приятел завърши механо-техникум, след което съвсем логично продължи с технически университет, след като завърши започна работа по специалността. Една година по-късно беше категоричен, че не му харесва. Мечтата му беше да лети. Замина за Холандия, и тъй като има изкаран курс за гмурец, започна работа, да почиства някакви ферма за миди или нещо подобно. Събра пари като за един доста приличен апартамент, но ги инвестира в курс за безмоторни самолети. Започна работа към DHL, те го до обучиха и сега е пилот - гражданска авиация във Варна. За да лети сега, се гмуркаше.
Друг пример: пак приятел завърши МГ, но искаше да стане оператор. 1-ва година кандидатства не го приемат, но за да не влезе в казарма записа счетоводство и контрол в Свищов. 2-ра година не го приемат - 2-ра година в Свищов. 3-та година не го приемат 3-та година Свищов. 4-та година не го приемат 4-та година в Свищов (говорим за времето когато учеха 5 години висше) оставаше му една година за да стане дипломиран счетоводител. Ха та на 5-тата година го приеха в НТАФИЗ и дотук със счетоводството. Работеше в малък градски театър зад канала. Преди години го срещнах толкова му се възхищавах. Питам какво става не е ли снимал някой филм, a той бърка под якето и вади бадж на HP, изкарал магистратура в СФ информатика и станал програмист, че с операторското майсторство не се изкарвали пари. Малко ми стана тъпо, но го давам за пример, че в рамките на 15-20 години смени курса 3 пъти.
И за последно ще дам пример и с мен, още от детската градина ми се отдаваше математиката, напълно логично беше да кандидатствам МГ. Родителите ми бяха против, те са от поколението който не вярваха на гимназиалното образование, трябваше да имам професия. Против, против не ми помагаха, но не ми и пречиха, сама подадох документи, сама се явих на изпит, сама се и записах (това не съм сигурна).В 9-ти клас загубих интерес към математиката. Реших че искам да ставам дизайнер. Когато им го сервирах 90 и някоя си година те онемяха какъв дизайнер? къде? как? Исках да започна уроци по рисуване, съгласиха се, но с тайната идея, че ще ми дойде акъла и ще се откажа. Готвих се за специалност която до този момент съществуваше единствено в Русенския ТУ и то само индустриален дизайн. През 98 когато кандидатствах я откриха и в ТУ- София, където имаше опция рекламен дизайн, каквото исках и аз. 50 човека прием с 60 % квоти за момчета. Може би 500 момичета се борихме за 20 места. Е не ме приеха, бях 1-ва резерва (и пак похвално конкорирах се с момичета от художествени училища), приеха ме текстилна техника и технолога. Майка ми ме изнуди да запиша, че е в същия университет, че мога да пробвам да се прехвърля или ако кандидатствам на ново ще продължа от 2 курс и т.н. Не изчаках цяла година да мине преборих се за прехвърляне веднага след първи семестър. Износих си костюма от бала, за да се срещам с декани, един месец ми отне, много надежди и отчаяние, че не става, но успях. До ден днешен съм си графичен дизайнер и си обичам професията.
Та децата трябва да се поощряват дори и в най-нереалните мечти. Стига да успеят да се намерят, имат време  да сменят курса 2-3 пъти, да стигнат дъното за да полетят, да повярват, че могат да рисуват въпреки, че цял живот са решавали задачи, та дори да успеят да си уредят среща с проф. Шушулов (който беше шеф на НЕК по онова време) 2 пъти в рамките на една седмица.
Гимназията не е края, тя е само началото на дългия им път, през който ще се търсят, ще падат, ще се изправят, ще се лутат, ще се губят, ще се намират, но ще стигнат до там до където искат, стига да знаят къде искат да стигнат. А ние можем да ги обичаме, да ги подкрепяме и да им вдъхваме надежда когато паднат, за да се изправят по-бързо, и да продължат.

И при нас така, но има време. Всичко ще се зареди.

Какви са стъпките в системата? ... Излизат баловете ( мисля,че и всеки може да си сметне колко му е бала за съответната паралелка) и после .. колко време и трябва на системата за да "класира" децата?